РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Павликени, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20224140100164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че предявява претенцията срещу
Т. А. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „***“ № ***, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „***“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя
страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Заявява, че мобилният оператор с търговска марка
„***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора. Сочат, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно
чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от
1
26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане можела да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се искала съответната справка. Твърди, че
между кредитора „***” ЕАД, ЕИК: *** и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с горния клиентски номер от 01.03.2018. г. за ползване на
интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план *** Mobix 60 LTE с месечна
абонаментна такса 23.99 лева /С ДДС/ и мобилна услуга за номер *** при условията на
тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ддс/. Срокът на договора е
бил за 24 месеца. Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** от дата 02.08.2018 г., между ответника и „***” ЕАД,
ЕИК: *** били издадени фактури № ***/08.03.2019 г., ***/08.04.2019 г., ***/08.05.2019 г.,
***/09.06.2019 г., за периода от 08.02.2019 г. до 08.06.2019 г. на стойност 94.31 лева.
Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги фактурирани за три
последователни отчетни месеца — за месец 03/2019 г., 04/2019 г., 05/2019 г. и 06/2019 г.
Сочи, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.
1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
процесния клиентски номер крайна фактура № ***, като датата на деактивация на
процесния абонамент била 24.06.2019 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер ***. Цената
на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е
посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е
кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК/. Сочи, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане,
но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуги, които не бил заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на
2
договора си. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на
мобилния оператор „***” ЕАД, ЕИК: ***, да прекрати предсрочно гореописания договор на
дата 24.06.2019 г. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.
25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен абонамент за поддържане на
достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги
посочени в Ценовата листа на *** и ползвани през предходния месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат
на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок. “ Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като *** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка. “ В конкретният случай ответникът подписал
договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по посочените тарифни планове и не
бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение бил изпаднал в забава. Издадени му били фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си. И двата договора за цесия били
облигационни, консесуални, двустранни и били породили правни последици за страните по
тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица
не били елемент от тях. Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с
оглед на това, че предвиждали клаузи относно бъдещи сделки. В българското
законодателство рамковият договор имал за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, който допуска сключването на неуредени в закона
видове договори. Функцията на рамковия договор била да бъдат предвидени клаузи, които
можели да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с
3
договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не можела
сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща
сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължавал страните с договорените
в него условия всеки път, когато те решили да сключат последващ договор от определен
вид. С рамковия договор страните имали за цел да направят договорените в него условия на
бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в
сила на тези условия. С рамковия договор страните постигали съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставяли свобода на
преценката относно това дали и кога точно да сключат конкретни договори. Практиката
показвала, че най-често, в рамковия договор не се уговаряли всички условия на бъдещите
сделки, а някои от тях се оставяли за доуточняване при всеки конкретен случай. В
изпълнение на т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника
било прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „***” ЕАД, ЕИК: *** на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***
/законен правоприемник на „***“ ООД, ЕИК ***/, съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към
договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на
дата 10.03.2020 г. "***" ЕАД, с ЕИК: *** /законен правоприемник на ”***“ ООД, ЕИК ***/ е
прехвърлило придобитото от „***” ЕАД, ЕИК: *** вземане, спрямо същия длъжник, на
„ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ***. Заявява, че в конкретния казус, ищецът извеждал своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица
на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите
на били конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „***” ЕАД и „***”
ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. ” В представеното по делото Уведомление
по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. от *** ЕАД, също било описано, че
неразделна част от него било Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7.
от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане. Цедентът бил декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2,
ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът бил придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали. Сочат,
че с оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли съда, да се
4
приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на Анекс от
дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от дата 01.10.2019 г„ сключен със "***" ЕАД, с ЕИК:
***/законен правоприемник на ”***“ ООД, ЕИК ***/, което дружество от своя страна било
придобило вземането от „***” ЕАД, ЕИК: *** на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление
по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *** е единствен
титуляр и разпоредител на вземането спрямо длъжника. Приложение № 1 представлявало
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполагал
ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане било индивидуализирано по характер,
длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на
Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането било
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен
носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии: Сочат,
че „ЮБЦ,“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, придобило е права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има
такива и други. Прехвърлянето на вземане бил договор, с който кредиторът на едно вземане
го 7 прехвърлял на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал.З от
ЗЗД. Без да бил елемент от фактическия състав на договора, съобщението имало значение с
оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и
на цесионера. Като изпращало съобщение до длъжника, цедентът го информирал, че вече не
е кредитор, а такъв бил цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означавало, че
между длъжника и цедента била прекратена облигационната връзка. Законът не бил
предвидил уведомяването на длъжника да ставало по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено, дори да било получено за пръв път
с исковата молба. Отделно от това следвало да се посочи, че въпросът кога длъжника бил
уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразявало върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърдяло
този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следвало да се
5
приеме, че процесният договор за цесия бил валиден и е произвел действие, че посочените в
съответните приложения към договора за цесия вземания били валидно прехвърлени в
патримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като дата на
влизане в сила на прехвърлянето. Сочи, че неуведомяване на длъжника за извършената
цесия би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не бил извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът можел да възрази за
липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече бил
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Въпреки това към исковата
молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
”*** “ ЕАД /законен правоприемник на ”***“ ООД, ЕИК ***/, което дружество уведомявал
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. На следващо място следвало да се отбележи, че е
налице константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия можело да
се прави от новия кредитор, който обаче следвало да е упълномощен от стария кредитор,
като това уведомяване можело да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към
която ИМ било приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния случай било
приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното
от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Постановени били множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета
гореописаната теза. Посочва конкретни съдебни актове. Сочат, че в конкретния случай,
длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК. Твърдят, че в случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба
и не се яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови ннеприсъствено решение
по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и
да присъдите на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника по делото, в който заявява, че предявения иск е допустим,
но счита същия за неоснователен поради следните съображения: от представените договори
за цесия било видно, че прехвърлените вземания ще се индивидуализират в нарочни
приложения към договорите, които цедентът се задължава да издаде на цесионера.
Приложените по делото приложения били едностранно съставени и не съдържали подпис на
цесионера, съответно предметът на цедиране не бил договорен и сделките по цесиите са
6
нищожни поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, изречение второ, от ЗЗД – това доколкото
закона изрично и позитивно уреждал прехвърлянето на вземанията като договор, а това
означавало правилата за постигане на съгласие по чл. 13 и сл. от ЗЗД да намерят
приложение на общо основание. Щом цесионерът изрично писмено не бил заявил, че
изразява воля да придобие вземанията по приложенията към договорите за цесия, то
липсвало съгласие, налице е хипотезата на чл. 26, ал. 2, предложение второ, от ЗЗД и
договорите са нищожни. Освен това приложенията, индивидуализиращи прехвърляните
вземания, не били връчени на длъжника и затова цесията нямала действие спрямо
ответницата - чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Спори и правната квалификация, дадена от ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд - П., съдът е
издал в полза на „ЮБЦ” ЕООД срещу Т. А. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „***“ № ***
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва:
94.31 лв. (деветдесет и четири лв. и 31 ст. - главница, представляваща незаплатени суми за
ползвани далекосъобщителни услуги по договор/и за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
02.08.2018 г., сключен/и между длъжника и „***" ЕАД, ЕИК: ***, мораторна лихва за забава
в размер на 22.92 лв. (двадесет и два лв. и 92 ст.) за периода от 25.06.2019 г. до 15.11.2021 г.,
както и направените разноски по делото – държавна такса в размер на 25.00 лв. (Двадесет и
пет лева) и адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. (Сто и осемдесет лева). Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено
по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящия иск
за установяване на вземането по заповедта.
Между страните е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № *** от дата 02.08.2018. г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за
номер *** при условията на тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с
ддс/. Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до дата 02.08.2018 г. С допълнително
споразумение от дата 02.08.2018 г. ответникът е добавил за ползване интернет гласова
услуга за номер *** при условията на тарифен план *** Mobix 60 LTE с месечна
абонаментна такса 23.99 лева /с ддс/ за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор
за предоставянето на електронни съобщителни услуги са издадени фактури №
***/08.03.2019 г., ***/08.04.2019 г., ***/08.05.2019 г., ***/09.06.2019 г., за периода от
08.02.2019 г. до 08.06.2019 г., както следва:
7
- фактура № ***/08.03.2019 г. с начислена за отчетен период 08.02.2019 - 07.03.2019
сума в размер на 30.26 лв /с ДДС/, от които за мобилен номер *** за Месечен абонамент
Smart L и приложимите към него отстъпки - 14.99 лева, за мобилен номер *** за Месечен
абонамент *** Mobix 60 LTE и приложимите към него отстъпки - 14.99 лева, такса за
възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58 лева, ДДС
ставка 20% - 5.05 лева, като дължимата сума е платима в срок 25.03.2019 г.
- фактура № ***/08.04.2019 г. с начислена за отчетен период 08.03.2019 - 07.04.2019
сума в размер на 37.80 лв /с ДДС/, от които за мобилен номер *** за Месечен абонамент
Smart - 19.99 лева, за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** Mobix 60 LTE и
приложимите към него отстъпки - 11.51 лева, ДДС ставка 20% - 6.30 лева, като дължимата
сума е платима в срок 25.04.2019 г.
- фактура № ***/08.05.2019 г. с начислена за отчетен период 08.04.2019 - 07.05.2019
сума в размер на 37.80 лв /с ДДС/, от които за мобилен номер *** за Месечен абонамент
Smart - 19.99 лева, за мобилен номер *** за Месечен абонамент *** Mobix 60 LTE и
приложимите към него отстъпки - 11.51 лева, ДДС ставка 20% - 6.30 лева, платима в срок
25.05.2019 г. и
- фактура № ***/09.06.2019 г. с начислена за отчетен период 08.04.2019 - 07.05.2019
сума в размер на 3.22 лв /с ДДС/, платима в срок 25.05.2019 г.
По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г. между цедент
„***“ ЕАД и цесионер „***“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент „***“
ООД и цесионер „ЮБЦ“ ЕООД. Само към втория договор за цесия е представено
извлечение от Приложение 1, в което е индивидуализирано вземането, което се прехвърля от
„***“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, а именно вземане в размер на 94.31 лева спрямо М..
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били връчени на
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към исковата молба е
приложеното уведомление до ответника за извършените цесии с искане да му бъде връчено
като приложение към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Основния въпрос, който следва да се разреши по делото, предвид и заявените
възражения от особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника,
8
доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане на
настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на особения
представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна практика в страната
по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че
уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен представител не би
могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат
извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би
могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на
чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6
от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена по аргумент от чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода,
че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение между страните. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика на съдилищата.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на посочените
основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се
явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните по
съществото на спора.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй
като претенцията за разноски не представлява самостоятелен иск и по нея се дължи изрично
произнасяне само при пълно или частично уважаване на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, р-н ***, бул. „***” № ***, против Т. А. М., ЕГН ********** от гр.
С., ул. „***“ № ** иск за установяване съществуването на вземането на „ЮБЦ” ЕООД в
размер на 94.31 лв. (деветдесет и четири лв. и 31 ст. - главница, представляваща незаплатени
суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договор/и за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
9
02.08.2018 г., сключен/и между длъжника и „***" ЕАД, ЕИК: ***54, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
***/2021 г. по описа на Районен съд – Павликени, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
10