П Р О Т О К О Л
Година: 2020 Град Казанлък
Казанлъшки районен съд пети
наказателен състав
На двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР: РАДИАНА ГРОЗЕВА
Сложи за разглеждане докладваното
от съдия Деян Илиев гражданско дело
№ 2119/2019 г. по описа
на Районен съд- Казанлък
На именното повикване в 09,30 часа се явиха:
ИЩЕЦА
К.Т.П. – редовно призован, явява се лично и с адв. А.Б., с
пълномощно за днешното с.з.;
ОТВЕТНИКА - „А." АД, редовно призован. За него се явява адв.
М.П. – редовно упълномощен от по-рано;
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „Д.З.„ АД - със седалище и адрес на управление *** - редовно
призовано, не изпраща представител
СВИДЕТЕЛЯТ:
Т.В.К.
– лично;
АДВ. Б.
- Да се даде ход на делото.
Адв.
П. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л
И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Б. - Уважаеми г-н Председател, по възраженията,
представени с допълнителна молба – ще се ползвам от събраните доказателства, по
отношение на исканата от ответника поправка на протокола - не знам дали е в
законния срок и предоставям на съда, водим допуснатите от съда свидетели във
връзка с предходно отлагане на делото, които са пред залата - С.Х.П. и Т. Кр П.. Представям два
болнични листа от 16.03 и 15.04.2020 г., които моля да бъдат приети.
АДВ.
П. - В предходно съдебно
заседание сме поискали допускането на свидетелите М.Н.П., Е.С.П. и К.А.П. които
водим и съдът е допуснал, представям трудовото досие на ищеца във връзка с
направеното от нас искане за писмени доказателства във връзка представения
амбулаторен лист от ищеца. По отношение на молбата ми за поправка на протокола
от 2-ри март, тя е своевременна и поддържам искането. На същата дата се
запознахме със съдебния протокол, където констатирахме неточно вписване, не е
пълно изписано изречението от с.з. което не променя смисъла на протокола, но
искането за поправка е за коректност. В предоставения срок на ищцовата страна
не са предоставени данни за призоването на свидетели, т.е. искането за разпит
във 2-то с.з. е преклудирано. Не са предвидени особени и непредвидени обстоятелства,
не е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 и т. 2 от ГПК, за да го правят в днешно
с.з. Относно допустимостта на представените днес болнични листове - пише общо
заболяване, същите са неотносими и не следва да се приемат.
АДВ. Б. – Не сме посочили имена и адрес на свидетелите, защото те са
заплашвани от уволнение. Двамата ги водим, другите да бъдат заличени поради
посоченото обстоятелство. Протоколът е коректно записан, искането е извън срока
на ГПК. По отношение на трудовото досие – не възразявам да се пълни делото с
излишни доказателства. Представените от нас медицински документи касаят СМЕ и
здравословното състояние на ищеца, не възразявам да се приемат в случай че не
ви е тежко делото.
СЪДЪТ счита, че искането за поправка на протокола от с.з. на 24-ти февруари,
не следва да се уважава. Сочи се протоколът по смисъл бил правилен, но за
прецизност следвало да бъде поправен с предложената промяна. Очевидно се касае
за стилистична разлика, а не за съществена, променяща по смисъл изявлението. От
др. страна изявлението е записано, така, както е казано от страната. Липсват и
предпоставките по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В предишното с.з. съдът е дал
възможност на ищеца да посочи имена и адреси за призоваване на допуснати от
съда свидетели, но след като те не са били конкретизирани с имената им е
безпредметно да бъдат заличавани. Доколкото представени болнични листове са
издадени по време на производството, е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 от ГПК, същите са допустими и следва да се приемат, а във връзка с възраженията на
ответника те ще бъдат ценени при решаване на делото затова СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за поправяне на съдебния протокол
от 24.02.2020 г.
ПРИЕМА за ищеца 2 бр. болнични листове.
ПРИЕМА за ответника трудово досие на К.Т.П..
АДВ.
П. - Моля изслушването на ищеца
да е преди свидетелските показания. Ищецът е страна по делото и не може да се
отстрани от залата, а дадените от другите свидетели показания биха се отразили
на неговите отговори, ние търсим обективност.
АДВ. Б. - Моля да оставите искането без уважение. Чл.
176 от ГПК изисква и предоставя възможност на съда да задължи страната да се
яви и да отговори на поставени въпроси, като в зависимост от отговорите може да
им придаде доказателствена стойност. Свидетелите няма как да повлияят, тъй като
въпросите са предварително поставени. Считам, че следва първо да се изслушат
свидетелите, след това ищецът.
СЪДЪТ съгласно разпоредбата на
чл. 10 от ГПК е длъжен да установи истината по делото като съдейства на страните
за установяване на фактите при решаването му. Поради тази причина съдът счита,
че следва да допусне искането на ответника ищецът да отговори първи на въпросите
по чл. 176 от ГПК, като законът не поставя ограничения, кога може да бъде
извършено това процесуално действие макар по номерологичен ред в ГПК разпитът
на свидетелите е преди разпита на страна. Тъй като ищецът не се отстранява от
зала за разлика от свидетелите, е възможно при даване на обяснения да се
повлияе от разпита им. По тези съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ редът на съдебното дирене
и ДОПУСКА разпитът на свидетелите да бъде след обясненията на ищеца.
На осн. чл. 176 от ГПК СЪДЪТ пристъпи към разпит
на ищеца по поставените от страните въпроси, както следват:
1.
Какво
се случи на 25.10.2018 г.?
ИЩЕЦЪТ П.: По време на работа
се случи това. Паднах от скелето, същият ден сменяхме кран за въздух,
височината беше повече от два метра и си направихме скеле саморъчно с каквото
намерихме, закарахме две магарета от цеха, железни, там почнахме да търсим нещо
да сложим отгоре, сложихме дървен палет и има ей-толкова разстояние между
дъските (показва с ръка разстояние от около 10 см.) и решихме да сложим още
нещо отгоре, за да не ни влезе кракът. Намерихме платно – черно и го сложихме
върху палета и после срязахме тръбата, измерихме, заварихме фланците, колегата
ги завари и ние се качихме с колега водопроводчик, сложихме гарнитури и болтовете
на фланците и ги стегнахме, колегата беше от другата страна, на последния болт
аз го затягам отдолу, като проверявам дали не сме забравили някой, и се изплъзна
ключът и паднах, нямаше ограда, парапет, ако сме в Италия, никой няма да ни
разреши така да работим, трябва да има парапет от 60-80 см, а тук няма нищо.
Това се случи на 25-ти. На 23-ти сутринта началникът прави разбор и праща хора
тук-там, да приготвим болтове, на 25-ти свършихме работата. Другото скеле на другите
колеги беше от две стълби с талпа.
2. Каква беше конструкцията, на която
бяхте качен по време на трудовата злополука?
ИЩЕЦЪТ
П.: вече я посочих в предния отговор няма какво да допълня тук.
2.
Бяхте
ли на работа тогава?
ИЩЕЦЪТ П.: Да, бях на
работа тогава.
3.
Кой
Ви постави задачата?
ИЩЕЦЪТ П.: Началникът Т. Игнатов ми
постави задачата, но в деня, в който се случи, него го нямаше на работа.
4. Каква беше поставената задача в деня
на злополуката? На кои работници беше конкретно поставена и от кого?
ИЩЕЦЪТ П.: Заместникът му стоя там,
стоя, и замина някъде. На 25-ти не са ни поставяли задачи. Аз и колегата К. бяхме
единият екип, другият екип беше К. С. и К, не му знам фамилията, те правиха
същия тип кран на друго място, на около 5-6 метра от нас.
5. Каква конструкция беше скелето, от
което паднахте? Кой го монтира? Вярно ли е че сте се качил на напречно на
поставено на скелето платно? Вярно ли е, че това не е задължителна част от
скелето? Вярно ли е, че въпросното платно е било под наклон, подпряно на
платформа и на оградата в близост до ресивъра?
ИЩЕЦЪТ П.: цялото скеле не е
задължително, ние импровизирахме да направим скеле, ние всички го направихме.
Направихме двете скелета – нашето и на колегите. Фланецът се намира по средата
на скелето. Скелето го сложихме под тръбата и спрямо дължината беше квадратно
платното, затова не мога да кажа как беше ориентирано. Върху правоъгълния палет
слагаме квадратно платно.
4.
Преди
да се качите на скелето, убедихте ли се, че е стабилно?
ИЩЕЦЪТ П.: Барахме го дали е стабилно,
клатихме го, двата крака на скелето бяха на цимента, другите два бяха на трева,
за да стане равно подложихме дъски, където е тревата, за да се изравни.
5. Вярно ли е, че в момента, в който
сте затягали гайките, на скелето до Вас не е имало друг работник?
ИЩЕЦЪТ П.: не е вярно, беше при мен Е. на
скелето.
6. Запознат ли сте съгласно
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд – от колко метра
нагоре се третират като височина?
ИЩЕЦЪТ П.: запознат съм напълно, но
нямаме такива условия, няма скеле, няма нищо, аз не трябва да се качвам на високо,
но не мога да откажа, защото ми казват - който не може да работи, да си отива.
От един метър най-много се счита, че вече е височина.
5.
Защо
дадохте обяснения за настъпилата злополука едва на 13.11.2018 г. ?
ИЩЕЦЪТ П.: защото линейката няма право
да излиза от завода, и те 20 мин. се съвещаваха на място с началника на
охраната, пред залата е, не му знам името, той каза: „изкарвайте го“ и ме изкараха
на пътя. Чаках сина или жената да ме закарат до поликлиниката. Някой се обадил
от завода на доктора да издадат болничен и да пише битова злополука. И като
занесох болничния никой не ме пита как съм, като бях на втората комисия ми
казаха, че не може да е битова след като е на работа. На доктора казах, че
паднах в завода, докторът ми каза, че не може да ми издаде днес, ще ми издаде
утре. На писмените обяснения - това не е моя почерк, най-вероятно жена ми го е
писала. Подписът е мой, но ръкописният текст е на жена ми. Не си спомням кой ми
е искал обяснения – работодателя или трудовата инспекция. Това жена ми го писа
в завода и ми го донесе да го подпиша, на 13-ти ноември не съм бил на работа.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите,
намиращи се пред залата.
Сне се самоличността на свидетеля Т.В.К.:
СВИДЕТЕЛЯТ
Т.В.К. – на 63 г., български гражданин, женен, без родство, работи в ответното
дружество.
СВИДЕТЕЛЯТ
ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Аз бях с него през цялото време, когато стана инцидентът, на
нас ни бяха дали да сменим крана на въздуховода. Смяната беше да се отреже част
от стария кран и да се сложи нов кран, аз правя заварките. Но като ни заведоха,
мястото беше на два метра, затова трябваше да направим скеле, защото няма нищо
подръчно. Ние ползваме едни магарета и ги взехме и ги разположихме, макар че
мястото беше тясно, и когато отидохме на мястото отсреща, имаше цех, където
намерихме палет дървен за тухли, който сложихме върху магаретата, квадратен,
имаше дупки на него и за да е по-здраво, отгоре сложихме едно ПДЧ куфражно
платно. Размонтирахме крана, сложихме новия, аз го заварих и Кральови (К. и Е.)
започнаха да стягат болтовете. Аз бях на 2 метра от мястото, ако имаше някакъв
начин, щях да го хвана, оградатата е около ресивърите, там има неравности,
подлагаме най-различни неща, за да изравним нивото на магаретата. Задачите ни
ги бяха поставили да комплектоваме този кран, имаше друга група на разстояние
от 2-3 метра с отделен заварчик Калин. Неговото скеле беше от две стълби с една
талпа. Сменяхме едни и същи кранове. Не са ни осигурявани каски, въжета, вишки.
Не сме използвали специализирани скелета някога в нашата работа, защото няма.
Единият беше от едната страна на скелето и стягаше болтовете, К. беше от
другата, на последния болт от какво стана, аз не мога да си го обясня, но
изхвърча като тапа. Той беше с гръб към мен, над два метра височина. Тогава бях
с 20 кг повече, тръсках се на скелето да видя дали ще ме издържи. Мястото е
тясно, защото има ограда на самия ръб на скелето, на оградата нямаше подпряно
нищо. Нямам си на идея дали платното е било под наклон, визуално беше равно.
Тези платна са хлъзгави, но не видях К. дали се хлъзна. За мен не беше
проведено разследване на злополуката, аз не знам дали е било провеждано
разследване, мен никой не ме е питал.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси.
АДВ.
П. - Нямам
повече въпроси.
Сне се самоличността на свидетеля С.Х.П.:
СВИДЕТЕЛЯТ С.Х.П. – на 53 г., български
гражданин, съпруга на ищеца.
СВИДЕТЕЛЯТ
ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ ПАРОВА – това се
случи на 25 октомври 2018 г. Съпругът ми се обади от линейката в 14,15 и ми
каза: „намери начин да дойдеш в поликлиниката, защото е паднал от скеле“.
Когато отидох, беше пред вратата на Лучев в ужасно състояние, от дясно по
тялото беше целия син и си държеше ръката свита. Преди да се обади на мен, са
звънели на сина ми. Докторът ни пита защо го караме тук, аз казах, че го кара
заводската линейка. На рентгена му стана лошо, и се върнахме със снимките, д-р Л.
каза да вземем специални превръзки от Стара Загора, искаше от аптеката много
бинтове, обинтова му дясната ръка, лявата беше свободна. Каза ми да ида при
личния лекар за болнични за мен, защото не може да се гледа сам. На следващия
ден отидохме при д-р Л. прибрахме се вкъщи. Беше на легло, не можеше да отиде
до тоалетната и да се обслужва сам. Аз бях 14 дни в болнични, синът ми и майка
ми помагаха после. Това продължи около 3-4 месеца, след това беше на
рехабилитация в Павел баня, после в поликлиниката и на частно 3-4 пъти
седмично. Обади ми се Б. от телефона на моята пряка началничка, представи ми се
като охрана на труда и каза: „да се срещнем в програмния цех“. Даде ми един
лист, на който пишеше: обяснения, на които ми каза да попълня, това, което ми
казва да пише съпругът ми. Той ми каза да го попълня аз от името на съпруга ми,
а К. го подписа с лявата ръка. После ми казаха да се срещна с Б. и г-н П.,
началник на охраната по труда, доколкото знам. Вътре беше Б. и ме пита защо не
съм писала това, което съм казал той, аз казах: „защото не пиша лъжи“. После П.
ми каза, ако не пиша каквото каже П., съпругът ми ще си остане завинаги вкъщи и
следващата съм аз и сина ми. Към настоящия момент К. още не може да си вдига
ръката, както трябва, всички физически неща не може да ги изпълнява, както
преди, и то след 10 месеца рехабилитация. Още на другия ден започнаха заплахите
срещу мен, и ми каза: „Внимавай, защото днес на всяка цена болничният да се
донесе при мен“, аз казах, че мога в 14,30 ч. „Внимавай да не пише – трудова
злополука, запомни“. Вследствие на злополуката съпругът ми психически изключително
се изнерви, започна да вдига високо кръвно, да ходим при Бойчев, сложи му
холтер, започна безсънни нощи, което още продължава. Не е възстановен към настоящия
момент. След първия инсулт 2017 г. януари в болница „Каспела“ комисия от
невролози ми каза да представя на работодателя амбулаторен лист, който занесох
на отчетничката - да не се качва на височини изобщо. Относно как е станала
злополуката –завивал е, държал е контра с единия ключ и се отплъзва ключът и се
плъзга и пада. Със средно образование съм, работила съм в ОАРИЛ в Общинската болница
15 години. Каза ми че е стъпил на скеле, пале и някаква дъска.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси.
АДВ.
П. - Нямам
повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ ТИХОМИР КРАЛЕВ П. – 31 г., бълг. гр. средно
образование, син на ищеца.
СВИДЕТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДЕН за
отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ ТИХОМИР П. – Дата не помня, звъннаха ми, че е паднал на
работа в „А.“ и да отида да го взема с линейката, ще го изкарам от портала,
обадиха ми се втори път да се върна, даже се разминахме по пътя и тогава втори
път ми се обадиха да отида на поликлиниката, спряха А.ската линейка и там с
колегите му и медицинско лице от „А.“. Разбрах, че са били на скеле и са
сменяли някакви кранове, притягали някакви гайки, ключът се е отплеснал, той
залитнал и паднал. Беше целият син, под мишниците, ребрата и гърба, имаше счупване
на раменната става. Отидохме вкъщи, ходихме след това на раздвижвания, майка се
грижи за него в началото и после аз и баба. Това продължи около 10 месеца. На
легло беше 20 дни, не можеше сам да се обслужва, да се храни, беше обездвижен,
не бих казал че към момента се е възстановил. Ядосва се, че не може да работи
по същия начин. Към момента на злополуката работех в „А.“, в момента не работя
там от две седмици. Бях с договор до приключване на поръчката.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси.
АДВ.
П. - Нямам
повече въпроси.
Сне се самоличността на свидетеля М.Н.П.:
М.Н.П. – на 64 г., български
гражданин, работи в ответното дружество, неженен, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ
ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Аз съм
оксиженист. Привършихме работа по обект на „А.“ и събирах инструмента и дали се
обърнах по случайност или чух шум, не знам, и видях К. с ключа назад да пада,
като че ли му се изплъзна ключа от гайката, това става за секунда-две. Мисля,
че нови гайки слагаха, но не съм сигурен. Аз бях на 7-8 метра. К. беше качен на
платформа на височина около 1,5 – 2 метра. Аз не съм се качвал на платформата.
Падна през оградата, има ресивъри, които са заградени, и той падна, не знам
дали опря в оградата. Беше стъпил на куфражно платно. Не видях дали е на равно
място. Писахме обяснения, там какво съм видял. Никой не е искал от мен да пиша
нещо различно от това, което съм видял. Инструктажи за всяка работа не се
провеждат, но се разписваме в една книга, периодично се провеждат. Има месечна
книга за инструктаж и безопасност на труда. На една книга се разписваме
всичките. Имахме определен срок да свършим работата, бяхме на две групи в този
ден. Работодателят не ни е казал точно как да работим. Не съм чул някой да е
разпоредил да се строи скеле, ние си решаваме как ще стане, дали стълба, дали
платформа. Не знам повече от обясненията, има малко повече напрежение, защото
гоним срок, затова са повече хора на мястото. Има вишки, каски в склада, ама
ние трябва да преценим кога да ги слагаме. Не ни е казал началникът да си
вземем каска, вишка и въжета. Вишка там не може да влезе, защото мястото е
тясно. Вишка имаме в цеха наша, имаме фабрично скеле. Другият екип беше на стълба,
защото мястото е ниско и нямаше нужда от скеле. На обясненията, които съм дал,
подписът е мой.
Адв.
П. - Нямам
повече въпроси.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси.
Сне се самоличността на
свидетеля Е.С.П.:
СВИДЕТЕЛЯТ Е.С.П. – на 54 г., български
гражданин, работи в ответното дружество; без родство с ищеца.
СВИДЕТЕЛЯТ
ПРЕДУПРЕДЕН за отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.С.П. – Аз съм монтьор, беше ни поставена задача за определено време да
вържем едни спирателни кранове за едни ресивъри. Бяхме няколко групи, аз си
свърших работата и отидох при К. да му помогна. В момента, в който затягахме
вече, се хлъзна и падна пред мен. Беше качен на платформа, метална конструкция
с ПДЧ-дъска, подпряна на ограда, той беше от високата част, аз от ниската, не
знам кой го сглоби това, аз бях на друго място и се качих да му помогна. Бяхме
двамата качени. Конструкцията беше наравно, плоскостта беше под наклон. Не
обърнах внимание дали плоскостта при падането се размести защото тръгнахме да
му помагаме. Платформата беше на около 1,7 м височина. По принцип трябва да
използваме скеле или стълба, не се сещам съгласно инструкциите от каква
височина трябва да се ползва. Дадохме показания, мисля че не беше същия ден, не
знам защо. При падането на К. бях все още върху платформата, не видях дали ключът
му е в ръката при падането. На обясненията, които съм дал, подписът е мой.
Плоскостта е от ПДЧ-материал, нещо като кофражно платно. Платформата е на оградата.
На рамката имаше някаква плоскост и върху нея друга. Платформата беше от метална
конструкция, имаше плоскост и друга плоскост, имаше денивелация. Около метър и
нещо беше плоскостта, дето опираше на оградата. Аз бях в ниската част, гладка
беше повърхността, беше стъпил отгоре и си работеше. Това, че е под ъгъл
предположих че е понеже е по-нисък и за това, не знаех кой е монтирал така
платформата. Върху оградата беше подпряна без да се мърда.
АДВ.
П. - Нямам
повече въпроси.
АДВ.
Б. - Нямам повече въпроси.
Сне се самоличността
на свидетеля К.А.П.:
СВИДЕТЕЛЯТ К.А.П. – 61 г.,
български гражданин, висше образование, работи в ответното дружество; без
родство с ищеца
СВИДЕТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДЕН за
отговорността по чл. 290 НК.
ОБЕЩАВА да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К.А.П. – Аз съм
ръководител отдел „Безопасност и здраве при работа“. По случая знам, че на 25.10
по време на рутинни ремонтни дейност, разделени в групи, изпратени да извършат
определена работа, затягане на фланец, при която участва П.. Построяват импровизирано
скеле, за да достигнат до височина 2м, разрешените средства за работа са стълба
или вишка, но понеже височината не е над 3 метра, правилния начин е бил стълба.
От показанията на Косто Костов знам, че никой не е разпоредил на П. да се качи
на това нещо и да завива болтове. Малко по-късно П. представи болничен лист, на
която пишеше нетрудова злополука, имаше комисия, която отхвърли, че злополуката
е станала по действия по негова преценка, не в съответствие с инструкциите. И
тъй като не бяха налице условията на кодекса с причина 04, комисията я
отхвърли. Април 2019 г получихме сигнал от НОИ, че той е декларирал събитието
като злополука. Беше назначена комисия от НОИ, която се запозна с
обстоятелствата. Тъй като П. е на работа, изпълнявал е дейности, които му
влизат в задълженията, комисията прие злополуката за трудова. П. към датата на
злополуката е имал ТЕЛК от 2017 г. с 50 % и противопоказни тежък физически труд
и психоемоционален стрес, като може да изпълнява длъжността монтьор. Има становище
от служба по трудова медицина, в която са повторени тези ограничения. При
всички дадени разпореждания са се съобразявали с неговото здравословно
състояние и той не е подавал оплаквания. Водещо винаги е показанията на ТЕЛК,
въпреки че ако ние имаме данни или лицето има оплаквания, сме длъжни за доуточняване,
за да предпазим лицето. Лекарски бележки и предписания от лекар се обезсилват
от ТЕЛК. Не е представен документ нито на мен, нито на официално лице от „А.“, че
не може да работи на височини. Ако беше представил такъв… това не е височинна
работа, височинна работа е над 3 метра, аз лично в този ден не съм ходил на
мястото на инцидента, аз разпоредих на група да разследва и да ми докладва –
писмено ми описаха комисията- мен ме интересуваше как е пострадалият и върху
какво се е качил, на една дъска, която впоследствие се оказа, че я е сложил П..
Беше ми представена снимка на скелето с телефон и беше дъски, поставени на около
1 метър височина и там се виждаше, че има допълнителна дъска, за която най-вероятно
я е сложил П. напречно, хлъзнал се е и е паднал. Подробности за конструкцията
не мога да кажа, бих го определил като паянтово и неправилно построено.
Конкретният ден К. е бил на работа и не се установи да е имал разпореждане да е
работил на това място да завива тези гайки на този фланец. Костов не му е дал
конкретни разпореждания, но аз вярвам на Коста Костов.
АДВ.
П. -
Нямам повече въпроси.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси.
АДВ. Б. - На основание чл. 290 ГПК моля да
допуснете изменение на иска, като увеличавам същия. Претендиран е като частичен
от 25 000 лв., увеличавам го до сумата от 60 000 лв. Други доказателствени
искания нямам.
АДВ.
П. - Относно
искането за изменение на иска, същото е своевременно направено, но неоснователно
като основание и размер.
СЪДЪТ счита, че предвид направеното
изменение на иска по размер, което е допустимо по смисъла на чл. 214 от ГПК, и
което надхвърля сумата от 25000 лв., следва да прекрати производството пред
него и да го изпрати по компетентност на ОС Стара Загора, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на иска относно
размера, като същият да се счита предявен за сумата от 60000 лв.
На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
ищецът е освободен от държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството пред
РС-Казанлък и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ОС-Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му за
подсъдността подлежи на обжалване в едноседмичен срок за присъстващите страни от
днес, а за третото лице помагач от съобщаването му.
Съдебно заседание приключи в 12,00
часа.
Изготвянето на протокола от с.з. приключи на
02.06.20 г.
СЪД
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: