Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 20.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7347 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.В.Д. против Б.Х.И., с която е предявен
иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че въз
основа на договор за паричен заем на 07.11.2016 год. предоставила на ответника
сумата 1800.00 лева, която той се задължил да върне до 31.03.2017 год. Тъй като
сумата не била върната на падежа, ищецът претендира осъждане на ответника.
Ответникът дава отговор, оспорва предявения
иск. Заявява, че нито е искал, нито е получавал пари на заем от ищеца.
Навежда, че настоящото производство е образувано като отмъщение след раздялата
между ответника и сестрата на ищеца, с която имали връзка през 2017 год. Прави
възражение за недопустимост на иска, тъй като по гр.д. № 1271/2019 год., което е водено между
същите страни на същото основание, с определение от 29.11.2019 год. делото било
прекратено.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Разпитаният
по делото свидетел М* В*, която е сестра на ищеца, установи, че в началото на
ноември 2016 год. ищецът предоставила в заем на ответника сумата 3000.00 лева,
като страните уговорили срок на връщане 31.03.2017 год. По това време
свидетелят и ответникът имали връзка. Ищецът живеела в С***. Ответникът карал
такси, но се наложил ремонт на автомобила, поради което той се обърнал към
ищеца за помощ. Знаейки за връзката на сестра си с него и сериозните им
намерения и познавайки го лично от срещите си в Б*, тя се съгласила да помогне.
Разговорът между двамата се състоял през октомври 2016 год. Парите били
изпратени по майката на ищеца, която при завръщането си от С** в началото на
ноември 2016 год. отишла заедно с ответника и свидетеля В** в клон П* на ***АД.
Там тя обменила долари и част от получената сума в размер на 3000.00 лева
предала на ответника в присъствието на свидетеля. През януари 2017 год.
свидетелят и ответникът се разделили поради започнали прояви на домашно насилие
от страна на Б.И.. През лятото на същата година ищецът се завърнала в Б* и
потърсила ответника, за да получи заемната сума. Той отишъл до дома на
свидетеля и въпреки, че обещал да донесе цялата сума, предал само 1200.00 лева.
Обещал до края на престоя на Н.Д. в Б* да върне и остатъка от 1800.00 лева, но
не го направил. Ищецът така и не успяла да се свърже с него, тъй като И. не
отговарял на телефонните позвънявания, нито на текстовите съобщения.
В края на 2017 год. свидетелят В*
завела дело по ЗЗДН срещу И., тъй като разбирайки за връзката й с друг мъж,
ответникът осъществил актове на домашно насилие. Страните не спорят, че делото
е приключило със спогодба, като на ответника са наложени ограничителни мерки за
срок от една година. Съдът не приема доводите на ответника, че настоящото дело
е образувано не защото дължи пари, а с единствената цел да му бъде отмъстено и
да си плати с лихвите за стореното, като се предяви парична претенция.
Пострадалата М* В* има право на иск за неимуществени вреди вследствие на
осъществения акт на домашно насилие и не е нужно да се измисля договор за заем
с нейната сестра, за да бъде финансово обезщетена. Поради изложеното съдът
кредитира показанията на свидетеля В* като логични, последователни и
непротиворечиви. Същите не бяха оборени от ответника.
Съдът намира неоснователно
възражението за недопустимост на настоящото производство поради наличие на
съдебен акт, който със силата на пресъдено нещо е решил идентичен спор между
страните. Действително, с определение от 29.11.2019 год. е
прекратено производството по гр.д. № 1271/2019 год., което е водено между
същите страни.
Делото е образувано с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца,
че ответникът й дължи сумата 1800.00 лева, представляваща предоставен му
паричен заем от ищеца. Производството по делото е прекратено, тъй като така предявеният
иск е недопустим
поради липса на правен интерес. Изложеното налага
извод, че не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо,
най- малкото поради липса на идентитет между основанието на двата иска. На следващо място сила на
пресъдено нещо имат съдебните решения,с които се решава спорът по същество, но
не и определения, с които се прекратява производство по делото.
Изложеното до тук води до
извод, че ищецът реално е предала чрез своята майка на ответника сумата 3000.00
лева. Ищецът признава неизгоден факт- връщане на част от заетата сума, а
ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
същият се счита за сключен, когато въз основа на съгласието на страните заетите
пари или вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство се
доказа, че е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за
заем, както и размерът на заетата сума. Установен е и моментът, в който
длъжникът е изпаднал в забава и от който дължи лихва- предявяване на иска.
Според чл. 154, ал. 1, всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. За да обоснове твърдението си, че между страните са създадени
отношения, произтичащи от договор за заем, ищецът ангажира устни
доказателствени средства, установяващи наличието на валидно
сключен между страните договор за заем. Същият е породил твърдяните от
страната, която го представя, правни последици, а именно правото на ищеца да
получи сумата 1800.00 лева от ответника. Договорът за заем е неформален договор
и може да бъде валидно сключен, без да има писмено обективиране на волята на
страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ
или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на
насрещната страна по договора да върне същата по количество. В случая
показанията на свидетеля установиха уговорката за връщането им.
С
оглед изложеното настоящия състав намира, че са налице елементите от състава на
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Доказаността на предоставянето на парична
сума от ищеца на ответника по делото срещу насрещно задължение за връщане, т.е.
наличието на договор за заем, обосновава разбирането на съда за доказаност на
иска по основание и размер, поради което същия следва да се уважи като основателен.
Ищецът е заявил претенции за разноски, представен е списък
съобразно чл. 80 от ГПК. Ищецът е представил доказателства за сторени разходи за
държавна такса в размер на 72.00 лева. Липсва доказателство за уговорен и платен
адвокатски хонорар, поради което претендирания в размер на 400.00 лева не
следва да се присъжда. В този смисъл е т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Х.И., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** чрез адвокат И.И. *** да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** чрез адвокат Д.Т. сумата 1800.00
лева, представляваща остатък от главница по договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска- 06.12.2019 год. до пълното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
Б.Х.И., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** чрез адвокат И.И. *** да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** чрез адвокат Д.Т. сумата 72.00 лева, представляваща
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: