Р Е Ш Е Н И Е
№….........../….........2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2178
по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна,
предявена чрез пълномощник юрисконсулт Л.-А., срещу решение № 480/12.08.2021 г.
по н.а.х.д. № 1811/2021 г. на ВРС, ІІ състав, с което е отменено НП №
436а-123/19.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с което на Д.Т.С. за
нарушаването на т. 7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ е наложено, на
основание чл. 209а ал. 1 ЗЗ, административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева.
По съображения за постановяване на решението в нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр.
второ ЗАНН - се иска то да бъде отменено от касационната инстанция и наместо
него да се постанови друго съществото на спора, с което наказателното
постановление да се потвърди.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.11.2021
г. касаторът ОД на МВР – Варна, редовно призован, не се представлява. От
пълномощника му юрисконсулт Лукова-Атанасова са постъпили писмени бележки с. д.
№ 15805/27.10.2021 г., с които касационната жалба се поддържа на изложеното в
нея касационно основание като в отношение на евентуалност, ако по реда на касационния
контрол обжалваното решение се остави в сила, се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната по касация страна.
Ответната по касация страна Д.Т.С., редовно призована,
също не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника й адвокат Т. е
постъпила на електронна поща на съда молба с. д. № 17359/25.11.2021 г., с която
се поддържа писменият отговор на касационната жалба, в който са изложени
съображения за нейната неоснователност, като същевременно са прави искане при оставяне в сила на
обжалваното решение на Д.Т. да се присъдят направените разноски за касационната
инстанция, за които към молбата е приложен списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие, по силата на който клиентката по договора Д.Т. е заплатила
в брой на пълномощника си по делото адвокат Н.Т. при подписването на договора адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната
жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е
предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 17.08.2021 г. /л. 25 от н. а. х. д. № 1811/2021
г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на съда е предявена
на 26.08.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя
извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.Т.С. за това, че на 22.01.2021 г. в 12:00 ч. в гр. Варна при посещение в кафене към автомивка „Арена ауто сиа“ полицейските служители от Второ РУ при ОД на МВР – Варна са установили, че С. не е с поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушила въведените с т. 7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 4 ЗЗ.
За да отмени наказателното постановление, решаващият делото съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че С. е нарушила не цитирана от АНО т. 7 на заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ, а действащата по същото време т. 11 на заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ, с която също под формата на противоепидемична мярка е въведена забрана за посещения в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 ЗТ, каквото е и провереното от полицейските органи кафене към автомивка „Арена ауто сиа“. Съпоставяйки действието на двете заповеди, съдът е посочил, че въведеното също като противоепидемична мярка изискване да не се посещават заведенията по чл. 124 ЗТ е несъвместимо с изискването по т. 7 на заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ за носене на предпазни маски на закрити обществени места, което следва да се разглежда като относимо единствено към онези закрити обществени места, достъпът до които е позволен и при действието на т. 11 от заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ. Или съдът е приел, че в случая е налице поглъщане на състава на нарушението по чл. 209а ЗЗ вр. с т. 7 на заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ от състава на нарушението по чл. 209а ЗЗ вр. с т. 11 на заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ.
Решението е правилно като краен резултат.
Касационният състав споделя принципно становището на по-долния по степен съд за начина, по който се съотнасят разпоредбите на т. 7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ и т. 11 от заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ.
В случая обаче при издаването на наказателното постановление е допуснато друго нарушение, обуславящо отмяната му като незаконосъобразно. Нито от съдържанието на наказателното постановление, нито от съставения преди това АУАН, с който е поставено началото на административно-наказателното производство, става ясно в какво точно качество наказаното лице се е намирало в обекта по чл. 124 ЗТ – като служител в обекта, при което към него не би била относима забраната по т. 11 на заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ, адресати на която са единствено посетителите на визираната в разпоредбата категория обекти, или като обикновен посетител, при което нарушението, свързано с неносене на предпазна маска действително би било погълнато, както е приел и районният съд, от нарушаването на забраната по т. 11 на заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗД. Пропускът в АУАН и в НП да се извърши нужното уточнение относно субекта на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността надеждно да се прецени доколко правилно АНО е издирил и посочил нарушената в случая разпоредба на министъра на здравеопазването, а оттук и правилно ли е наложил следващото се за нарушението административно наказание по чл. 209а ЗЗ. Подобен пропуск не би могъл да се отстрани едва в съдебната фаза на административно-наказателното производство посредством събирането на нужните за това доказателства, защото това би означавало съдът от правораздавателен орган, контролиращ законосъобразността на наказателното постановление, да влезе във функциите, присъщи на неговия издател.
Поради това решението, с което наказателното постановление е отменено следва да се остави в сила като при този изход на спора ОД на МВР – Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 3 АПК, направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представените по делото доказателства са в минималния размер от 300 лв. по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Последното сочи и на неоснователност на направеното от страна на ОД на МВР- Варна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по делото страна.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480/12.08.2021 г. по н.а.х.д.
№ 1811/2021 г. на ВРС, ІІ състав, с което е отменено НП № 436а-123/19.02.2021
г. на директора на ОД на МВР – Варна, с което на Д.Т.С. за
нарушаването на т. 7 от заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на МЗ е наложено, на основание
чл. 209а ал. 1 ЗЗ, административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Д.Т.С., ЕГН **********,
направените в касационната инстанция разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/