Определение по дело №4764/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261186
Дата: 28 април 2021 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530104764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                                 28.04.2021г.                         гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На       28         април                                                    2021г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                             Председател:     МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 4764 по описа за 2020 година:

 

Съдът счита, че не следва да приема като доказателства по делото  представените с исковата молба документи, тъй като същите не са заверени от ищеца, като следва да се даде възможност на същия в първото съдебно заседание да ги завери на основание чл.183 от ГПК.

 

Във връзка с направеното оспорване от ответницата на документите, представени от ищеца, същият следва да ги представи в оригинал в първото открито съдебно заседание, както и протокола от общото събрание, на което е избран управител на етажната собственост.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи.

 

Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

         СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                                                                                                                                       

         Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.

Ищецът Г.  А.  Кочеренко твърди в исковата си молба, че в законния срок завежда настоящия иск, поради подаване на възражение от страна на ответницата срещу Заповед № 260069/28.08.2020г., за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 2891/2020г. на Районен съд Стара Загора.

Ответницата като собственик и ползвател на апартамент в етажната собственост не плащала дължими вноски за текущи разходи-почистване на входа, осветление, почистване, както следва:

За 2016г. – 36  лева, за 2017г. – 97 лева, за 2018г. – 132  лева, за 2020г. -18 лева, както и като собственик на жилище за формиране на фонд ремонт и обновление, по 5 лева на месец, считано от 01.01.2017г. до настоящия момент, който бил гласуван от ОС на ЕС през 2017г., за 2017г. не били платени 25 лева, за 2018г. – 60 лева, за 2019г.- 15 лева и за 2020г. – 30 лева. Общо дължими суми към момента 413 лева.

Във възражението си ответницата не посочвала ясно и категорично дължала ли или не претендираните суми. Вместо това се изразявали  необосновани съмнения относно почтеността на бившия служебен Домоуправител и настоящия в негово лице относно разходването на събраните парични средства. Тези съмнения се доказвали по друг начин и пред друг орган и не били предмет на настоящия спор. С оглед представената справка за дължимите суми на ответницата към Заявлението му за издаване на Заповед за изпълнение, уточнява, че тя била събирателна за целия период от месец юли 2016г. до момента. Поради което представя подробни таблици по месеци и по години от бившия Домоуправител и от периода, в който той бил избран за такъв.

Моли съда да постанови Решение, с което да остави в сила Заповед № 260069/ 28.08.2020г. по чл. 410 от ГПК, съгласно която Заповед - Д.И.Д. - КИТЕНОВА следва да заплати на Етажната собственост бл. 27, вх. Б гр. кв. “Три чучура”, гр. Стара Загора сумата 413 лева, заедно със законната лихва от 05.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението по банкова сметка № IBAN ***ционна Банка клон Стара Загора. Моли съда да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Д.  И.Д. – Китенова, с която заявява, че  предявеният иск е допустим, но  неоснователен и недоказан. По отношение основателността на иска, счита, че изявленията на ищеца за действителното фактическо положение са неправилни, неверни и лъжливи, поради което искът е неоснователен и недоказан, поради недължимост на исковата претенция.

Искът по чл.422, вр. чл.415 от ГПК е установителен и заради това съдът следи служебно дали имало правен интерес за предявяване именно на този вид иск. Счита, че ищецът няма правен интерес от установяване на вземането срещу длъжника и моли съда да приеме, че предявеният установителен иск е недопустим. Към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК в полза на кредитора е налице изпълнително основание, което обаче не е влязло в сила. Законът придава на заповедта за изпълнение характер на съдебно-изпълнително основание, като целта на исковото производство е установяване на вземането, за което в заповедното производство има издадена Заповед, срещу която в срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение, относно съществуването му.

Тъй като искът по чл.422 от ГПК се явява специален установителен, в тази хипотеза е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост на иска. Счита, че съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите:

1/ издадена ли е заповед за изпълнение по основание и размер;

2/ подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 от ГПК;

3/ спазен ли е едномесечният срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.

Изпълнителното основание е издадената заповед за изпълнение (чл.404, т.1 от ГПК), като в нея се съдържа изпълнителната сила. След като влизането й в сила се спира от подадено възражение по чл.414 от ГПК, то трябва да бъде проведено производство за установяване на вземането, което да изследва основателни ли са твърденията за заявителя-кредитор. Счита, че съдът следва да провери има ли идентичност между заповедното и исковото производство. Съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна страна, което в случая не било налице.

С установителен иск ищецът предявил претенция за парична сума в размер на 413 лева, представляваща „общо дължима сума”, без да става ясно и без да се конкретизира от какво точно, и откога произтичало претендираното вземане. За тях това е съществено нарушение, водещо до ограничаване правата им на защита. Би следвало, ако „домоуправителя” Кочеренко е избран по съответния законов ред и легитимно е регистриран, да представи Приемо- предавателния протокол със стария домоуправител - Тихомир Симеонов, както и относно извършената ревизия за работата му. Какви суми били събрани и какви разходи били извършени до момента на предаването? Имало ли събрани парични суми? На каква стойност били те и колко имало в касата на входа и т.н. За тях не ставало ясно на каква база били неговите твърдения и защо желаел точно тя да му заплати недоказани задължения от нейна страна.

От друга страна счита, че г-н Кочеренко декларирал някакви разходи, относно поддържането на входа, включително и асансьора, без да представи необходимите разходни документи за това. Никой не можел да разбере какви суми постъпвали преди, сега и какви неотложни разходи били извършени или се извършвали. Остава с убеждението, че той избирателно събирал и разходвал таксите за поддържането на входа.

На следващо място, оспорва изцяло истинността на представените с исковата молба писмени документи, които не били съставени по надлежния ред. Първия и втория Протокол от събранието им на 24.06.2020г. били променени впоследствие и не отразявали действително направените разисквания на събранието. Имало също и много други груби нарушения на ЗУЕС.

На следващо място, имала основателни съмнения и оспорва легитимността на Г. Кочеренко, като управител на Етажната собственост, където живеела. Доколкото и било известно, неговата адресна регистрация била в кв. „Зора”, а не на посочения адрес в исковата молба.

На следващо място, липсвало и не бил представен Протокола от 01.01.2017г., който е гласуван на Общо събрание на Етажната собственост, защото такъв не съществувал. Нямало съставяни легитимни протоколи на живущите във входа от 2015г. до м.януари 2019г., защото нямало проведени общи събрания с необходимия кворум.

Счита, че същите не били относими към доказателствата по делото и възразява да бъдат приети като такива, тъй като не били представени в оригинал или като заверено по съответния ред копие.

Оспорва изцяло представените с исковата молба „документи”.

На първо място, относно претендираната сума от 413 лева, иска да посочи, че в Протокола на ЕС била записана 460 лева, а в годишния отчет за приходи и разходи за 2019г. била записана сума в размер на 422 лева. Не ставало ясно, как, по какъв начин и на какво основание се формирала претендираната сума.

На следващо място, имало несъответствие на представения Протокол от Решения на ОС на ЕС от 24.06.2020г. Незнайно как, но страниците в представения екземпляр от две по ч.гр.дело № 2891/2020г. по описа на PC Стара Загора се увеличавали на три, в представения екземпляр по настоящото производство, което било в противоречие с Решение № 434 от 22.04.2016г. по гр.д.№ 238/2016г. по описа на РС-Стара Загора.

На следващо място, в представения като доказателство Годишен отчет за 2016г. липсвали м.ноември и м.декември, което внасяло неяснота, относно приходите и разходите за този период.

На последно място счита, че грубо са нарушени разпоредбите на чл.7, чл.16, ал.1, чл.18, ал.З, чл.23, ал.1, т.4 и чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предвид което моли съда да отхвърли предявения иск като необоснован, неоснователен и недоказан.

 Моли съда да бъде обезсилена издадената Заповед № 260069/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на РС-Стара Загора, за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 413 лева, за която липсвали доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Г.А. ***, иск за признаване на установено по отношение на Д.И.Д.,***, че дължи на Етажната собственост на бл. 27, вх. Б, кв. „Три чучура”,  гр. Стара Загора, сумата от 413 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, недоказани и неистинни, поради недължимост на ищцовата претенция, ведно с всички законни последици от това. Моли съда да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

 

          От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че съществува вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.

 

НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Протокол от 24.06.2020г.; Съобщение за задължения на собственици към 01.2019г.; Списък с месечни такси, одобрени на Общо събрание; Отчет за периода от 01.10.2016г. до 01.02.2019г. на обект 27 – Три чучура 27, вх. Б; Годишен отчет за приходи и разходи за 2019г.; Месечна ведомост за              м. януари 2020г.; Месечна ведомост за м. февруари 2020г.; Месечна ведомост за м. март 2020г.; Месечна ведомост за м. април 2020г.; Месечна ведомост за м. май 2020г.; Месечна ведомост за м. юни 2020г.; Покана за свикване на ОС ОТ 16.06.2020г.; Списък на собствениците в етажна собственост Гр. Стара Загора, кв. Трите чучура, бл. 27, вх. Б, лично уведомени за заседание на Общо събрание на 24.06.2020г. в 19:00 часа; Списък на собствениците в етажна собственост Гр. Стара Загора, кв. Трите чучура, бл. 27, вх. Б присъствали на заседание на Общо Събрание на 24.06.2020г. в 19:00 часа.

 

ДАВА възможност на ищеца в първото открито съдебно заседание да завери представените с исковата молба писмени доказателства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал представените с исковата молба писмени документи в първото открито съдебно заседание, както и протокола от общото събрание, на което е избран Г.А.К. за управител на етажната собственост.

 

         ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 2891/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса.

 

          УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 11.05.2021г. от 09.50ч., за която дата да се призоват страните.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговорите на ответницата и всички молби по делото да се връчат на ищеца.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: