Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 62 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени от В.В.М., И.Г.С.,
М.Г.К., Т.В.К., А.М.П. и М.М.К., като процесуални субституенти по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК на “З.” АД, ЕИК *******, против Е.Г.С. искове
с правно основание чл. 240а вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на “З.” АД сумата от 500 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 3 216
260 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби),
причинени от ответника на “З.” АД в резултат на занижаване на продажната цена при
продажбата на 3 286 260 дружествени дяла от К.а на “Х.З.” ЕООД, ЕИК *******, извършена с договор за покупко-продажба на
дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
1150/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1151, том I, акт № 99/05.02.2020 г. на нотариус В.М., с
рег. № 053 на НК, с район на действие – Районен съд – гр. София, и сключеното
във връзка с него споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с рег.
№ 1152/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1153, том I, акт № 100/05.02.2020 г. на нотариус В.М., с
рег. № 053 на НК, с район на действие– Районен съд – гр. София, и законната
лихва върху сумата от 500 000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба (12.01.2021 г.) до окончателното й плащане.
Ищците твърдят, че притежават
общо 52 102 броя обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от
1 лев, представляващи 12,36% от К.а на “З.” АД. Твърдят, че ответникът Е.Г.С. е била член на съвета на
директорите и изпълнителен директор на “З.” АД,
като в периода от 30.10.2018 г. до 04.06.2020 г. е овластена самостоятелно да
представлява същото.
Твърдят, че с
решение от 11.03.2019 г. на съвета на директорите на “З.” АД е учредено
дружеството “Х.З.” ЕООД чрез внасянето на непарична вноска с
предмет недвижими имоти, собственост на “З.” АД, оценени от три независими вещи лица, назначени от Агенцията
по вписванията, на пазарна стойност от 3 286 260 лева без ДДС към м.
февруари 2019 г. Твърдят, че на 04.02.2020 г. е взето решение на съвета на
директорите на “З.” АД за прехвърлянето на
притежаваните от “З.” АД 3 286 260
дялове от К.а на “Х.З.” ЕООД, на обща номинална стойност от 3 286 260
лева, на “ЕСО К.” ЕООД, ЕИК *********, чийто
едноличен собственик на К.а е ответникът Е.Г.С.. Твърдят, че в изпълнение на
взетото решение между “З.” АД, представлявано от
изпълнителния директор Е.Г.С., и “ЕСО К.”
ЕООД, представлявано също от нея, е сключен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове с нотариално удостоверяване
на подписите с рег. № 1150/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1151, том I, акт № 99/05.02.2020 г. на нотариус В.М., с
рег. № 053 на НК, с район на действие – Районен съд – гр. София, с който “З.” АД е продало на “ЕСО К.” ЕООД
3 286 260 дружествени дяла от К.а на “Х.З.” ЕООД, на обща стойност от 3 286 260 лева. Твърдят, че в
чл. 3, ал. 1 от договора страните са уговорили продажната цена и сроковете и
начините за плащането й да бъдат договорени в отделно споразумение. Твърдят, че
с оглед на това е сключено между страните и споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
1152/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1153, том I, акт № 100/05.02.2020 г. на нотариус В.М.,
съгласно което уговорената продажна цена за дружествените дялове е в размер на
70 000 лева, платима в едномесечен срок от датата на подписване на същото.
Твърдят, че продажбата на дружествените дялове е отразена по партидата на
дъщерното дружество в търговския регистър.
Твърдят, че с
оглед назначената оценителска експертиза при апорта на недвижимите имоти пазарната стойност на
продаваните дялове е била близо 50 пъти по-висока, а именно 3 286 260
лева. Твърдят, че от продажбата “З.” АД е
претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му
вследствие на продажбата на неговите активи от ответника Е.С. при необосновано
занижена цена. Твърдят, че по този начин същата е причинила вреда на
дружеството, равняваща се на разликата между реалната пазарна стойност на
продадените дружествени дялове от
3 286 260 лева и получената при извършената продажба продажна цена от
70 000 лева, т.е. разликата възлиза на 3 216 260 лева.
Твърдят, че е
налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяваща се в
нарушение на общото задължение по чл. 237, ал. 2 от ТЗ за изпълнение на
функциите на член на съвета с грижата на добър търговец и в интерес на
дружеството. Твърдят, че ответникът Е.С. е била наясно с реалната пазарна цена
на актива, доколкото са й известни и е подписала учредителните документи на
дъщерното дружество. Твърдят, че е налице пряка причинна връзка между
нанесената на “З.” АД вреда и поведението на ответника. Твърдят, че в случая вината се
предполага съгласно чл. 240, ал. 3 от ТЗ.
Ищците претендират направените
по делото разноски.
В дадения срок ответникът Е.Г.С. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявеният иск по чл. 240, ал. 2 от ТЗ като недопустим и неоснователен. Доводите на ответника относно допустимостта на иска касаят неговата основателност и се разглеждат по съществото на спора. Ответникът сочи, че е освободена от отговорност с решение от извънредното общо събрание на акционерите на основание чл. 221, т. 10 от ТЗ, проведено на 12.03.2020 г. Сочи, че това решение включва периода 24.11.2017 г. - 04.06.2020 г. Сочи, че с последващо решение по т. 1 от дневния ред на проведеното на 26.05.2020 г. извънредно общо събрание, е освободена от длъжност и от отговорност за дейността си като член на съвета на директорите до 26.05.2020 г. Сочи, че и двете решения не са оспорени по предвидения в ТЗ ред. Сочи, че наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на съвета на директорите. Сочи, че поради това ищците нямат активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването на иска. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците, които като акционери също са обвързани от решенията на общото събрание за освобождаването й от отговорност. Оспорва също да има пасивна процесуална легитимация да отговаря по иска поради освобождаването й от отговорност. Оспорва и ищецът И.С. да има правото на иск, тъй като тя била гласувала за решението за освобождаването й от отговорност, и притежаваните от нея акции не следвало да се зачитат при изчисляването на необходимия брой акции за легитимация на ищците. Поради това сочи, че ищците не притежават съответния процент от К.а съгласно изискването на чл. 240а от ТЗ.
Ответницата оспорва иска като неоснователен и поради липса на противоправно поведение от нейна страна при сключването на процесния договор за продажба на дружествени дялове и поради липса на вреди за дружеството “З.” АД. Сочи, че преди сключването на процесния договор съветът на директорите на дружеството, член на който е била и ответницата, е възложил извършването на актуална оценка на справедливата пазарна цена на процесните дружествени дялове от К.а на “Х.З.” ЕООД, които са оценени на 68 670 лева съгласно експертното заключение. Сочи, че именно с това заключение се е съобразявала тя при договарянето на продажната цена на дяловете. Положила е дължима грижа и е предприела възможните фактически действия за осигуряване на интереса на представляваното от нея дружество “З.” АД.
Оспорва твърдението на ищците за необосновано занижена цена, тъй като те погрешно съпоставяли оценката на недвижим имот за целите на апортната вноска с оценката на дружествени дялове, което е несъпоставимо. Сочи, че при оценката на недвижимия имот се взема предвид само чистата стойност на актива, а стойността на дяловете на ООД като израз на стойността на имуществото на дружеството е динамична величина, при която освен стойността на актива, задължително се вземат предвид и данните за приходите и разходите на актива, съответно дейността на предприятието. Сочи, че при оценката по чл. 72, ал. 2 от ТЗ от 25.02.2019 г. е използван приходния подход, като не са отчетени действително направените разходи за актива и необходимите разходи за поддържка и текущ и планиран ремонт на обекта, който не е новопостроен. Сочи, че при доклада за продажбата на дружествените дялове е използван метода на дисконтиране на паричните потоци, тъй като дружеството е новоучредено, при формиране на прогнозните парични потоци се позовава на действителни исторически данни за направените разходи във връзка с експлоатацията на обекта и е отчетена действителната заетост на обекта, както и че дейността на “З.” АД за 2018 г. и 2019 г., свързана с експлоатацията на хотела, е на загуба предвид недостатъчната заетост и действително направените разходи. Сочи, че не е налице вреда, след като дружествените дялове са продадени на реална пазарна цена.
Оспорва наличието на противоправност на извършените от нея действия.
Сочи, че твърдените в исковата молба данни за свързаност между дружествата продавач и купувач са декларирани от ответницата пред “З.” АД в отчета и доклада за дейността на дружеството за 2019 г. Сочи, че поради различието в двете заключения процесната сделка е отчетена като коригиращо събитие за 2019 г. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 240б от ТЗ вр. с чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ е дадено одобрение за сключването на процесния договор за продажба на дялове между свързаните лица – страни по същата, с протокол за решение на съвета на директорите на “З.” АД от 04.02.2020 г.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищците поддържат предявените искове и изложените твърдения, като оспорват възраженията на ответника. Оспорват съществуването на представените от ответника решения на общото събрание на “З.” АД, както и навеждат доводи, че тези протоколи не материализират решения на общото събрание на дружество. Сочат също, че на събранието е присъствал само още един акционер, гласувал против, а самата ответница Е.С. е гласувала да бъде освободена от отговорност. Сочат, че е налице конфликт на интереси и е налице противоречие с чл. 229, т. 2 от ТЗ, доколкото решенията засягат лично Е.С.. Сочат, че в протоколите не са посочени периоди, а бланкетното освобождаване от отговорност се приравнява на липса на такова. Сочат, че дори и да се приеме, че е налице освобождаване от отговорност на ответника, то това не засяга правата на ищците като миноритарни акционери по реда на чл. 240а от ТЗ. Сочат, че дори самото бездействие на дружеството да дири обезвреда да се дължи не на пасивността на органите, а на обвързаността им с решение на акционерите за освобождаване на члена на съвета от отговорност, то миноритарните акционери могат да го преодолеят по реда на специалната защита на чл. 240а от ТЗ. Сочат, че в противен случай гарантиращата и контролна функция на малцинството в акционерното дружество може да се преодолее от мнозинството чрез гласуване на освобождаването от отговорност на членове на съветите за извършените злоупотреби. Сочат, че начинът на гласуване на акционера на общо събрание не влияе на правото му по чл. 240а от ТЗ. Сочат, че оценката на дружествените дялове е прогнозна и в същата липсва анализ на цените на недвижимите имоти и тяхната промяна за една година. Сочат, че тази оценка е създадена само за оправдаване на силно занижената цена на дружествените дялове на дъщерното дружество.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че материалното право, което се упражнява от ищците – миноритарни акционери, принадлежи на самото дружество и е погасено. Сочи, че след като дружеството не разполага с твърдяното притезание, то същото не може да се търси и от неговите процесуални субституенти по чл. 240а от ТЗ. Сочи, че с решенията на общото събрание на акционерите се правят волеизявления от лицата, включени в състава на съответния орган, като тези волеизявления не са насрещни, а са насочени към формиране на обща воля. Сочи, че приетото решение е задължително и за акционерите, които не са упражнили правото си на глас или са гласували против вземането му. Сочи, че решението по чл. 221, т. 10 вр. с чл. 240, ал. 3 от ТЗ за освобождаване от отговорност изключва възможността за предявяване на съдебни претенции срещу съответния член, след като дружеството вече се е отказало от евентуални такива. Сочи, че ищците са могли да упражнят правото си на контрол и да оспорят законосъобразността на решенията по реда на чл. 74 от ТЗ, което не е сторено. Сочи, че поради това тезата на ищците за смисъла на чл. 240а от ТЗ е несъстоятелна, а и не е налице бездействие на дружеството, доколкото е предприето активно действие за освобождаване на члена на съвета от отговорност. Сочи, че оригиналите на документите се намира у съищеца “З.” АД и ответникът няма достъп до тези документи, като това представлява явна злоупотреба с процесуално право. Сочи, че решенията на извънредното общо събрание са действителни и ответницата надлежно е участвала при приемането им. Сочи, че дори да се приеме, че ответницата не е следвало да участва при вземането им, решенията не са оспорени в законоустановения срок по чл. 74 от ТЗ и възможността за последващото им оспорване, включително инцидентно в настоящото производство, е преклудирана. Ответницата сочи, че посочване на период, за който е освободена от отговорност, не е задължителен реквизит на решението на общото събрание.
С определение от 15.01.2021 г. по делото е постановено конституирането като съищец на “З.” АД, на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК.
Съищецът “З.” АД изразява становище, че предявените искове са допустими и основателни. Оспорва направените от ответника възражения.
Претендира направените по делото разноски.
В определение от 24.09.2021 г. съдът е приел, че доводите на ищците в допълнителната искова молба, касаещи незаконосъобразността на решенията на общите събрания на акционерите, не подлежат на разглеждане в настоящото производство, доколкото не са направени в нарочно производство по чл. 74 от ТЗ в преклузивния 14-дневен срок.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се
установява от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “З.” АД,
че ответникът Е.Г.С. е била законен представител на дружеството в
периода от 29.06.2018 г. до 18.03.2020 г.
Представени са по делото договор за
управление от 02.07.2018 г., сключен между “З.” АД и Е.Г.С., като изпълнителен директор, както и анекс от
02.01.2019 г. към договора за управление.
Представени са по делото от ищците преписи от поименни акции от К.а на “З.” АД и документи относно притежаваните акции от ищците - В.В.М., И.Г.С., М.Г.К., Т.В.К., А.М.П. и М.М.К..
Представен е и списък на акционерите в “З.” АД към 14.07.2017 г.
Представен е протокол от 30.10.2018 г. от заседание на съвета на директорите на “З.” АД, видно от който по т. 2 от дневния ред е избрана Е.Г.С. за изпълнителен директор на дружеството, който да го управлява и представлява пред трети лица.
Представен е по делото протокол от 11.03.2019 г. на съвета на директорите на “З.” АД за учредяване на дружество “Х.З.” ЕООД, чийто К. се формира чрез внасянето на непарична вноска с предмет недвижими имоти, собственост на “З.” АД – УПИ с идентификатор 48619.502.314, ведно с Хотелски комплекс “З.” с идентификатор 48619.502.314.1, ведно с всички подобрения върху гореописания имот, оценени от три независими вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, като срещу извършената непарична вноска “З.” АД придобива всички 3 286 260 дяла по 1 лев с обща номинална стойност от 3 286 260 лева. Представени са по делото заключението на трите вещи лица към м. февруари 2019 г., че пазарната стойност на горепосочените недвижими имоти е в размер на 3 286 260 лева, както и учредителни документи на дъщерното дружество.
Представен е от ищците и договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен между “З.” АД, представлявано от изпълнителния директор Е.Г.С., като продавач, и “ЕСО К.” ЕООД, представлявано от управителя Е.Г.С., като купувач, с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 1150/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1151/05.02.2020 г., том I, акт № 99 по описа на В.М. – нотариус с рег. № 053 на НК, с район на действие Районен съд София, по силата на който продавачът продава на купувача собствените на продавача “З.” АД 3 286 260 дялове, на обща номинална стойност от 3 286 260 лева, представляващи 100% от К.а на “Х.З.” ЕООД.
Представено е също споразумение от 05.02.2020 г. по чл. 3.1. от договора за покупко-продажба на дружествени дялове, съгласно което страните се съгласяват, че продажната цена на дружествените дялове е в размер на 70 000 лева, които ще бъдат платени от купувача на продавача изцяло или на части в срок от един месец, считано от датата на подписване на споразумението.
Представен е от
съищеца протокол от 04.02.2020 г. на съвета на директорите на “З.” АД - едноличен собственик на К.а на “Х.З.” ЕООД, с който са приети решения за прехвърляне на дружествените дялове
от К.а на “Х.З.” ЕООД на купувача “ЕСО К.” ЕООД. В т. 7 от протокола е прието решение,
че се възлага на изпълнителния директор на “З.” АД да извърши всички фактически и правни действия във връзка с това,
включително да договори цената на дружествените дялове, както и условията и
сроковете за нейното плащане, като при осъществяване на решенията
изпълнителният директор на “З.” АД има право да договаря
сам със себе си.
Представен е и протокол от 05.02.2020 г. на “З.” АД, представлявано от изпълнителния директор Е.С., в качеството му на едноличния
собственик на К.а на “Х.З.” ЕООД, във връзка с прехвърлянето на
дружествените дялове.
Представен е от ответника протокол от
12.03.2020 г. от общото събрание на акционерите в “З.” АД, в който по т. 1 от дневния ред е прието решение за освобождаване на Е.
Г.С. и други лица от отговорност за дейността им като членове на съвета на
директорите на “З.” АД до датата на провеждане на събранието.
Представен е от ответника и протокол от
26.05.2020 г. от общото събрание на акционерите в “З.” АД, съгласно който по т. 1 от дневния ред е прието решение за
освобождаване на Е. Г.С. от длъжност и от отговорност като член на съвета на
директорите на дружеството.
Представен е от ответника и доклад за
определяне на пазарна стойност на дейността на търговско предприятие “Х.З.” ЕООД, изготвен от “Д.Е.Е.Р.И.ООД, съгласно който пазарната стойност на дейността
на търговското предприятие към 30.09.2019 г. по метода на дисконтираните
парични потоци възлиза на 68 670 лева.
Представени са от ответника годишен доклад за
дейността на “З.” АД през 2019 г., в който на стр. 2 е
посочено, че Е.Г.С. притежава 100% от дяловете в “ЕСО К.” ЕООД, както и извадка от ГФО за 2019 г., изготвен на 30.06.2020 г
Представен е по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който “Х.З.” ЕООД продава на “Х.****” ЕООД следните недвижими имоти: УПИ с идентификатор 48619.502.314, ведно с Хотелски комплекс “З.” с идентификатор 48619.502.314.1, за обща продажна цена в размер на 1 000 000 евро с ДДС.
Във връзка с оспорване на авторството на
протокол от 12.03.2020 г. и протокол от 26.05.2020 г. на ОС на “З.” АД, по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-графическа експертиза на вещо лице Г.М.. Вещото лице дава заключение,
че подписите за “секретар” и за “преброител на гласовете” в протокол за проведено извънредно ОС на
акционерите в “З.” АД от 12.03.2020 г. са положени от Б.О.О.. Вещото
лице дава заключение, че подписът за “председател” в
протокол за проведено извънредно ОС на акционерите в “З.” АД
от 26.05.2020 г. е положен от К.Б.Д.,
а подписите за “секретар” и за “преброител на гласовете” в същия са положени от Р.С.И..
Поради недоказване на оспорването на
документите, същите следва да бъдат кредитирани от съда като доказателства,
наред с останалите събрани по делото.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-оценителска
експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото
лице дава заключение, че изчислената средна пазарна стойност на процесния недвижим имот съобразно отразените обстоятелства
и критерии от експертизата към 05.02.2020 г. е в размер на
2 755 009,38 лева или със закръгляне 2 755 000 лева.
Вещото лице С. дава заключение, че
изчислената пазарна стойност на оценяваното търговско дружество “Х.З.” ЕООД към 05.02.2020 г. по метода чиста стойност на активите е в размер
на 2 740 хил. лева. Вещото лице дава заключение, че изчислената пазарна
стойност на един дружествен дял към 05.02.2020 г. е в размер на 0,834 лева, а
пазарната стойност на 3 286 260 дружествени дяла, представляващи 100%
от К.а на “Х.З.” ЕООД, към 05.02.2020 г. е в размер на
2 740 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че към 05.02.2020 г. на базата на
балансово-счетоводния приход справедливата
стойност за един дружествен дял от К.а на “Х.З.” ЕООД е 0,9774 лева, а стойността на 3 286 260 дружествени
дяла, предмет на покупко-продажбата по договора – 3 211 990,52 лева
или със закръляне 3 211 990 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието допълнително заключение на съдебно-оценителска
експертиза на вещо лице Р.С., съгласно което изчислената справедлива пазарна
стойност на собствения К. на “Х.З.” ЕООД към 05.02.2020 г.
по метода на дисконтираните парчини
потоци на база осчетоводените исторически данни от дейността на хотела е в
размер на 135 752 лева, съответно стойността на един дял е 0,04 лева.
Вещото лице дава заключение, че изчислената
окончателна средна пазарна стойност на гореописания недвижим имот съобразно
отразените обстоятелства, приложените два метода: метод на амортизираната
възстановителна стойност и метод на К.изираните
бъдещи парични потоци от експертизата, към 05.02.2020 г. е в размер на
896 098,79 лева или със закръгляне 896 100 лева.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ТЗ, членовете на съветите в акционерното дружество отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.
Искът за търсене на отговорност на членове на съветите за вреди, причинени на дружеството, може да бъде предявен и от акционери, притежаващи поне 10 на сто от К.а на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 240а от ТЗ (деривативен иск). Това е едно от предвидените от законодателя права на миноритарните акционери, като същият цели защита на интереса им при охраняване на имуществото на дружеството, ако органите му бездействат. Доколкото с иска се защитава чуждо материално право – на акционерното дружество, то последното се конституира като съищец в производството на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК.
В случая, видно от служебно извършена справка по партидата на “З.” АД в Търговския регистър и съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от обявения устав на същото, К.ът на дружеството е в размер на 421 349 лева, разпределен в 421 349 броя обикновени, налични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищците притежават общо 52 102 броя обикновени поименни акции, представляващи 12,37% от К.а на “З.” АД.
Ирелевантни се явяват възраженията на ответника, че ищецът И.С. не разполага с право на иск, тъй като тя била гласувала за решението за освобождаването на изпълнителния директор от отговорност. Доколкото общото събрание като орган на акционерното дружество формира воля чрез гласуването на акционерите, но решението се формира като такова на органа на дружеството, а не на отделен акционер, то без правно значение за разглеждания случай остава начина, по който е гласувал акционерът И.С.. От друга страна, допустимостта на иска по чл. 240а от ТЗ не е обусловена от други предпоставки, освен акционерите ищци да притежават поне 10% от К.а на дружеството, което се установява в случая.
Поради горното съдът намира, че ищците притежават повече от 10% от К.а на “З.” АД и се явяват активно легитимирани да предяват иска за обезвреда съгласно чл. 240а от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства и служебно извършена
справка в Търговския регистър по партидата на “З.” АД се установява, че ответникът Е.Г.С. е била член на съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството в периода от 29.06.2018 г. до 18.03.2020 г., като
от 06.11.2018 г. до 18.03.2020 г. същата е била единствен законен представител
на дружеството.
Членовете на съвета на
директорите, включително и изпълнителният член, са длъжни да изпълняват
функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички
акционери, съгласно чл. 237, ал. 2 от ТЗ. Предвид професионалното им качество
от тях се очаква възможно най-добри управленски резултати от дейността на
дружеството при конкретните обстоятелства.
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че от ответника Е.Г.С. като изпълнителен директор “З.” АД е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 05.02.2020 г., по силата на който “З.” АД, като продавач, продава на “ЕСО К.” ЕООД, представлявано от управителя Е.Г.С., като купувач, притежаваните от акционерното дружество 3 286 260 дружествени дяла, на обща номинална стойност от 3 286 260 лева, представляващи 100% от К.а на “Х.З.” ЕООД, за продажна цена в размер на 70 000 лева.
Установява се по делото, че дъщерното дружество “Х.З.” ЕООД е учредено от “З.” АД през м. март 2019 г., като К.ът е формиран чрез внасяне на непарична вноска, състояща се
от недвижими имоти, собственост на “З.” АД –
УПИ с идентификатор 48619.502.314, заедно с Хотелски комплекс “З.” с идентификатор 48619.502.314.1, ведно с всички подобрения
върху гореописания имот. Към датата на договора за продажба на дружествени
дялове “Х.З.” ЕООД продължава да е собственик на
гореописаните недвижими имоти.
Видно от служебно извършена
справка в Търговския регистър, към 05.02.2020 г. едноличен собственик на К.а и
управител на “ЕСО
К.” ЕООД е ответникът Е.Г.С.,
т.е. налице е хипотезата на чл. 240б от ТЗ. В случая от протокол от 04.02.2020
г. на съвета на директорите на “З.” АД се установява, че е
прието решение за прехвърляне на дружествените дялове от К.а на “Х.З.” ЕООД на купувача “ЕСО К.” ЕООД, като е възложено на изпълнителния
директор да договори цената на дружествените дялове, както и условията и
сроковете за нейното плащане, включително с право да договаря сам със себе си.
Основените елементи на договора за продажба са
предметът и цената. С горецитираното решение на
съвета на директорите не е определен един от основните елементи на продажбата -
цената на дружествените дялове, а е оправомощен изпълнителният директор да
договори такава. Липсва изрично решение за основните параметри на договора за
продажбата, поради което и доколкото сделката не попада в обичайната търговска
дейност на “З.” АД и е сключена между свързани лица по смисъла
на §1, ал. 2 от ДР на ТЗ, то не е спазена нормата на чл. 240б, ал. 2 от ТЗ.
Съгласно ал. 3 на чл. 240б от ТЗ, сключеният договор е действителен, но лицето,
което я е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди.
В случая ответникът като
изпълнителен директор, на който е възложено да договори продажната цена на
дружествените дялове от К.а на “Х.З.” ЕООД, е следвало да
положи грижата на добрия търговец, поради което действията му следва да бъдат разгледани през призмата на грижата на
добрия търговец. С оглед на съответстващите на същата търговски опит, знания и
умения в търговската дейност, ответникът е следвало най-малкото да проучи пазара, да поиска
изготвянето на актуална оценка на дружествените дялове към м. февруари 2020 г.
и т.н. Извод за положени от изпълнителния директор усилия в тази насока не може
да бъде направен от събраните по делото доказателства. Представеният от него
доклад за определяне на пазарна стойност на дейността на търговско предприятие “Х.З.” ЕООД е с дата към 30.09.2019 г., а от друга страна, предмет на тази
оценка е дейността на дружеството, но не и дружествените дялове – предмет на
договора от 05.02.2020 г. Това е така, защото при оценката на дейността на
предприятие по метода на дисконтираните парични
потоци се използва приходния подход, като се отчитат най-общо прогнозните
парични потоци, т.е. потенциала и бъдещото развитие на предприятието. При
оценка на дружествените дялове на търговско дружество се оценява собствения К.
към датата на съответната оценка, като се дава справедлива пазарна стойност на
дяловете. Такава оценка няма данни да е направена и съобразена от ответника при
продажбата на процесните дялове на свързаното лице - “ЕСО К.” ЕООД.
В случая за продажбата на дружествените дялове от К.а на “Х.З.” ЕООД, с обща номинална стойност от 3 286 260 лева, е договорена от ответника продажната цена от 70 000 лева, която е 39 пъти по-ниска от изчислената в съдебно-оценителската експертиза пазарна стойност на дяловете в размер на 2 740 000 лева. С извършването на продажбата на така занижена цена се е стигнало до неправомерно намаляване на актива на “З.” АД, тъй като акционерното дружество е било лишено от притежаваните от него дружествени дялове в дъщерното си дружество, без да получи равностойна насрещна престация. Горното не е в интерес на ищцовото дружество и сочи на липса на положена грижа на добрия търговец. По този начин на дружеството са нанесени имуществени вреди под формата на претърпени загуби. Налице е виновно неправомерно поведение на ответника.
Настъпилите вреди са в пряка
причинна връзка с действията на ответника като изпълнителен директор на “З.” АД, който е договарял самостоятелно за продажната цена на дружествените
дялове от К.а на дъщерното дружество и начина на плащането й, както и че е
договарял сам със себе си, в качеството си на управител на дружеството купувач
- “ЕСО К.” ЕООД.
Неоснователни са доводите на ответника Е.Г.С., че същата не следва да отговаря по предявения иск, тъй като с решение на общото събрание на “З.” АД е била освободена от отговорност за дейността си като член на съвета на директорите на акционерното дружество. Решението за освобождаване от отговорност на члена на съвета на директорите не обхваща вреди от поведение, което не е било достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да може същият да формира обосновано волята си за снемане на отговорност на конкретния член на съвета на директорите. Поради това, макар определено вредоносно действие на изпълнителния директор да е осъществено в период, за който да е обективирано решение на общото събрание по чл. 221, т. 10 от ТЗ, последното не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена в патримониума на дружеството на по-късен етап (така в Решение № 29/23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., по отношение на отговорността на управител в ООД, което разрешение с оглед общите характеристики на управленския деликт е приложимо в случая).
Следователно, за да бъде установено освобождаване от отговорност на ответника, следва да е налице конкретно решение за освобождаване на члена от отговорност след изготвяне и приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на съвета на директорите за съответния период, съгласно чл. 245 от ТЗ, респективно да се установи информираност на акционерите за конкретното действие – в случая продажбата на дяловете на договорената цена. Горното следва от правото на акционера да вима информирано решение по съответната точка от дневния ред. При тези изводи естеството на решение за освобождаване от отговорност на член на съвета на директорите съгласно чл. 221, т. 10 от ТЗ предоставя предварително наличие и анализ на информация за финансовото състояние на дружеството и конкретните действия на този член на съвета (в този смисъл Решение № 50025/21.03.2023 г. по т.д. № 29/2022 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
С оглед на горното се установява от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “З.” АД и от събраните по делото доказателства, че докладът за дейността на акционерното дружество за 2019 г. и годишният финансов отчет за 2019 г. са с дата 30.06.2020 г. Предходните решения на общото събрание на “З.” АД от 12.03.2020 г. и от 26.05.2020 г. не обхващат тези извършени от ответника действия, които не са били надлежно отчетени в изискуемите финансови документи. Поради това не може да се приеме, че ответникът е освободен от отговорност за процесната продажба на дружествените дялове на “Х.З.” ЕООД и претърпените от дружеството в резултат на същата вреди.
Вредата за “З.” АД се изразява в разликата между справедливата пазарна стойност
на продадените дружествени дялове от К.а
на “Х.З.” ЕООД и получената продажна цена от
70 000 лева. Видно от заключението на съдебно-оценителската
експертиза, пазарна стойност на
3 286 260 дружествени дяла от К.а на дъщерното дружество към
05.02.2020 г. възлиза на 2 740 000 лева, поради което претърпените вреди
са в размер на 2 670 000 лева.
По делото не се установява от ответника в
качеството му на член на съвета на директорите да е дадена гаранция за
управление съгласно чл. 240, ал. 1 от ТЗ или такава да е задържана от “З.” АД, поради което не се приспада сума по гаранция от установения размер
на вредите.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният частичен иск в размер на 500 000 лева не надвишава установения по-горе размер на вредите в резултат на процентата продажба на дружествените дялове. Искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница
от 500 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (12.01.2021
г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищците претендират разноски по делото в общ размер на 32 670 лева, от които 20 000 лева – държавна такса, 1 100 лева – депозити за вещи лица, 40 лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 11 530 лева – адвокатско възнаграждение, като в приложения към списъка договор за възлагане на правни услуги е посочено, че същият е получен в брой, като това следва да се приеме от съда за достатъчно съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищците претендират разноски в обезпечително производство, които е
прието, че се присъждат със съдебното решение с оглед крайния изход на спора, съгласно
т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче до приключване на съдебното
дирене ищците не са представили доказателства за образуването и резултата на
производство по обезпечаване на бъдещ иск, поради което не им се присъжда
претендираната държавна такса в размер на 40 лева.
С оглед на горното и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
разноски в общ размер от 32 630 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 240а вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 от ГПК, сумата от 500 000 лева (петстотин хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 3 216 260 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от Е.Г.С. на “З.” АД в резултат на занижена продажна цена на 3 286 260 дружествени дяла от К.а на “Х.З.” ЕООД, ЕИК *******, извършена с договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 1150/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1151, том I, акт № 99/05.02.2020 г. на нотариус В.М., с рег. № 053 на НК, с район на действие – Районен съд – гр. София, и сключеното във връзка с него споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 1152/05.02.2020 г. и на съдържанието с рег. № 1153, том I, акт № 100/05.02.2020 г. на нотариус В.М., с рег. № 053 на НК, с район на действие– Районен съд – гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от 500 000 лева, считано от 12.01.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.В.М., ЕГН **********, И.Г.С., ЕГН **********, М.Г.К.,
ЕГН **********, Т.В.К., ЕГН **********,
А.М.П., ЕГН **********, и М.М.К., ЕГН **********,***,
сумата от 32 630 лева (тридесет и две хиляди шестстотин и тридесет
лева) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :