Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново,13.07.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично
заседание на 19.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2844
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.Париж, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А."
клон България сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1969/2019 г. , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата от 5794,59 лева главница ; сумата от
392,19 лева възнаградителна лихва; сумата от 835,50
лева мораторна лихва за периода от 5.01.2018 г. до
6.06.2019 г. , ведно със законна лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Вземането си основава на договор за потребителски заем от 14.06.2016 г., по
силата на който дружеството е предоставило сума в размер на 9777 лева , при
посочени в договора срокове и условия за погасяването и. Заявява, че длъжникът
е преустановил плащането на 5.12.2017
г., като е погасил 17 вноски до този момент. Излага, че съгласно
договора кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 5.01.2018 г.
Изтъква, че към датата на депозиране на
заявлението е настъпил падежа и на последната погасителна вноска. Сочи неизпълнение на задълженията от страна
на ответника, поради което предявява претенциите си по съдебен ред. В съдебно
заседание с писмено становище на процесуалния представител поддържа исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока и
по реда на чл.131 от ГПК особения
представител на ответника Б.А.М. -адв. Ч. -Д.
от ВТАК е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва иска, като
неоснователен и заявява, че твърденията за наличие на договорни отношения са
недоказани, поради което искането за заплащане на сумите предмет на
производството, е неоснователно. В
съдебно заседание поддържа изложеното
становище. Заявява неоснователност и недоказаност на иска и моли съда да го
отхвърли.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства е видно, че след подадено заявление
по реда на чл.410 от ГПК от 27.06.2019 г.
е образувано ч.гр.д. № 1969/2019 г. на ВТРС. Издадена е заповед за
изпълнение № 833/28.06.2019 г. за сумите
от 5794,59 лева главница, ведно със
законна лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното
изплащане; възнаградителна
лихва за периода 5.12.2017 г.- 5.06.2019
г. в размер на 392,19 лева;
сумата от 835,50 лева мораторна лихва, начислена
за периода от 5.01.2018 г. до 6.06.2019 г. Основанието, на което се претендира вземането
е сключен на 14.06.2016 г. договор за потребителски заем с номер CARU -
13477696/14.06.2016 г. , оторизационен код а25к1уta, видно от който на заемателя -ответник по
делото е предоставена сумата от 9777 лева със срок на погасяване 36 месеца при ГПР от
15,12%, ЛП 12,71 % и закупуване на застраховка „Защита на плащанията” в размер
на застрахователната премия от 1319,76 лева. Общо дължимата сума по кредита е в
размер на 13094,28 лева. В договора е обективиран погасителния план, видно от
който дължимите месечни вноски са 36 броя с падеж пето число на месеца. Падежът
на първата погасителна вноска е на 5.07.2016 г., а на последната - на 5.06.2019
г. Вноската е в размер на 373,73 лева ,
в която като компоненти са включени главница;
надбавка, съставляваща печалба на кредитора и съгласно чл.2 от договора,
вноска по кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията". Твърди
се, че длъжникът е преустановил плащането на дължимите месечни вноски на 5.12.2017
г., като към тази дата са погасени 17 бр. месечни вноски. На основание чл.5 от
договора вземането на кредитора е обявено за предсрочно изискуемо поради
неплащане на две или повече месечни вноски , считано от падежа на втората
пропусната месечна вноска- 5.01.2018 г. Назначена
е съдебно-икономическа експертиза, според която на 15.06.2016 г. по посочена банкова сметка *** "Първа
инвестиционна банка" АД е направен превод от 9581,46 лева , след удържана такса ангажимент от 195,54 лева
съгласно договора. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК
общият размер на задължението е 7022,28 лева, от които главница от 5794,59
лева; възнаградителна лихва от 392,19 лева и мораторна лихва за периода 5.01.2018 г. до 6.06.2019
г. в размер на 835,50 лева. Горните
изчисления касаят главница формирана като сбор от дължима редовна главница и
застрахователна премия. В заключението на вещото лице са посочени подробно
дължимите суми по падежни дати, погасените суми от длъжника за главница,
договорна лихва и застраховка, както и остатъка от дължимите суми по
погасителен план.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника -
ответник по иска по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността
на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и
неговия размер. Независимо, че се излага в исковата молба настъпила предсрочна
изискуемост по реда на чл. 5 от договора поради неплащане на две поредни
месечни вноски, считано от 5.01.2018 г. съдът не намира нужно да обсъжда налице
ли са основанията за настъпване на последиците от нея. Това е така, защото
ищецът се позовава на настъпила изискуемост на кредита поради неизпълнение на задълженията
по него след изтичане на падежа на последната месечна вноска съгласно
погасителния план, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За да оспори исковата
претенция особеният представител на ответника е релевирал в отговора на исковата молба
възражение относно липса на доказателства за наличие на облигационни
правоотношения между страните. Възражението е неоснователно. Както от приложения договор за потребителски паричен
кредит, така и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице
по СИЕ се констатира, че на 14.06.2016 г. между "БНП Париба Пръсънъл
Файненс" ЕАД и Б.А.М. е сключен договор за кредит, по силата на който на
следващия ден след подписването на договора по посочена от ответника сметка в "ПИБ" АД е преведена сумата от
9581,46 лева, представляваща предоставената в заем сума от 9777 лева след
направена удръжка за такса ангажимент от 195,54 лева според условията на
договора. Макар направено след приключване на съдебното дирене съдът намира, че
следва да обсъди и релевираното възражение досежно липса на активна процесуална
легитимация на ищеца. От приложеното по
делото извлечение от търговския и фирмен регистър и след направена справка в ТР
се установява, че страната- кредитор по договора- "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със
седалище гр. Париж, и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр.
София. Считано от 1.02.18 г. по силата на настъпилото универсално
правоприемство
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР
клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец. Относно наведеното възражение
за недействителност на договора поради липса на доказателства ангажирани от
ищеца за спазване изискванията на чл.10 от ЗПК досежно шрифта на договора и
приложенията към него: Безспорно е, че при сключения от страните договор за
кредит ответникът има качество на потребител, спрямо който се прилагат
разпоредбите , както на Закона за потребителския кредит, така и на Закона за
защита на потребителите. Действащият по време на сключване на процесния договор
ЗПК в чл. 10 и чл.11 въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на договора, като в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК се предвижда, че
при неспазване на тези изисквания / конкретно чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2
и чл.12,ал.1, т.7-9 от ЗПК/ договорът за потребителски кредит е недействителен.
Макар възраженията да са наведени едва след приключване на съдебното дирене
съдът счита, че следва да ги обсъди , тъй като за спазване на посочените
по-горе разпоредби касателно действителността на
договора следи служебно. Договорът за кредит е сключен на хартиен носител и има
минимално изискуемото съдържание и доколкото в него не се твърди, че е сключен
при Общи условия, както и при анализ на основните му параметри относно общия размер на кредита, начина на
усвояването, ГПР, ЛП , информацията относно броя, размера и периодичността на
месечните погасителни вноски съдът
намира, че същият отговаря на изискванията на закона. Включая съобразена е императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева
или валута, определена с постановление на МС на Р България. Договорената възнаградителна лихва също не надвишава трикратния размер
на законната лихва, приет от съдебната практика като съответен на добрите нрави
при предоставени кредити без обезпечение. Относно
конкретното възражение за неспазване на изискването договорът да бъде изготвен
при минимално допустим шрифт 12, съдът счита същото неоснователно. При визуално сравнение същият отговаря на това изискване и доколкото ответникът
е оспорил горното едва след приключване на съдебното дирене, то не са прилагани
специални знания, чрез назначаване на
съдебно-техническа експертиза, които категорични да отговорят какъв е видът и
размера на шрифта. Горните съждения категорично не могат да се отнесат до
приложенията към договора- сертификат № 13477696 за застраховка и Общи условия за застраховка "Защита
на плащанията" на кредитополучателите на
"Кредит план". С просто око се
установява, че изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК относно сключването на договора
по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид , формат и размер шрифт, не по малък от 12, не е спазено
при съставянето на тези два документа. Същите, особено Общите условия са
изготвени при размер, който ги прави на практика почти нечетливи. Тъй като
сертификатът и ОУ са подписани от кредитора и ответника съдът намира, че същите са част от договора
за кредит, доколкото касаят дължима от
ответника застрахователна премия, при това формираща размера на месечната
погасителна вноска като компонент от нея. Следователно те също следва да
отговарят на императивните законови разпоредби, за да са действителни. Съгласно
чл.22 от ЗПК при неспазване на разпоредбите на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При недействителност на
договора според чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. В
случая в частта относно
застрахователната премия договорът, конкретно приложенията към него, не отговарят на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК и в тази част той е недействителен ,
а сумата по него е недължима. Сумата е недължима и на друго самостоятелно основание- няма никакви доказателства
относно плащането на процесната застраховка в размер
от 1319,76 лева от ищеца на застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане ,Клон
България", чрез застрахователния агент "Директ
Сървисис" ЕАД.
Безспорно е, че към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 27.06.2019 г. вземането на кредитора е падежирало, тъй като последната месечна вноска съгласно
погасителния план е следвало да бъде платена на 5.06.2019 г. Тоест, считано от
6.06.2019 г. вземането на кредитора по договора за кредит е станало ликвидно и
изискуемо. От кредитираното като компетентно и обосновано заключение на вещото
лице по СИЕ се установи по безспорен начин, че ответникът е погасил общо 17
броя месечни вноски, като общо погасената главница е в размер на 4055,73 лева;
погасената лихва е в размер на 1605,33 лева , а погасената застраховка е 769,86
лева. Към датата на подаване на
заявлението според вещото лице непогасената и
съответно дължима съгласно погасителния план сума за главница е в размер на
5794,59 лева, от която 5721,27 лева главница по кредита и 73,32 лева дължима
сума за застраховка. Дължимата сума за възнаградителна
лихва е 392,19 лева. За периода от 5.01.2018 г. до падежа на задължението
6.06.2019 г. дължимата лихва за забава е
в размер на 835,50 лева. При направените
от съда изводи за недължимост на сумата по застрахователната
премия поради недействителност на договора в тази част и съобразявайки
заключението на вещото лице , дължимата сума за главница възлиза в размер на
5721,27 лева, като до този размер иска в тази част се явява основателен и
доказан. За разликата до предявения размер от 5794,59 лева, именно за 73,32
лева иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Основателни са и претенциите
по чл. 86 от ЗЗД за дължимост на договорената възнаградителна лихва в размер на 392,19 лева за периода 5.12.2017
г. - 5.06.2019 г. , както и за дължимост на
обезщетението за забава в размер на 835,50 лева за периода 5.01.2018 г. до
6.06.2019 г. вкл. Предвид установената недействителност на клаузата за покупка на застраховка "Защита
на плащанията" погасената сума от
ответника по това перо в размер на 769,86 лева следва да се съотнесе
към действителните задължения. Това са
задължението за главница, задължението за възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. Съобразно
задължителното разрешение, дадено в ТР №
3/2017 г. на ОСГТК от 27.03.2019 г., според което намира приложение
разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД, сумата следва да се отнесе като плащане към
дължимото обезщетение за забава. Така дължимото обезщетение за забава възлиза в
размер на 65,64 лева и до този размер иска е основателен и доказан, а за
разликата до пълния претендиран размер от 835,50 лева,
именно за 769,86 лева следва да се отхвърли. Мотивиран от горното съдът приема
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 5721,27 лева главница, ведно със законна лихва от 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 392,19 лева възнаградителна
лихва за периода 5.12.2017 г. -
5.06.2019 г. и сумата от 65,54 лева обезщетение за забава за
периода 5.01.2018 г.- 6.06.2019 г. За
разликата до пълния претендиран размер на главница от
5794,59 лева, именно за 73,32 лева , както и за разликата до пълния претендиран размер от 835,50 лева обезщетение за забава,
именно за 769,86 лева, иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно
уважената част от иска. От общо претендираните разноски в размер на 831,33
лева/ за заплатена ДТ, възнаграждение за особен представител, депозит за вещо
лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК / ответникът следва да заплати сумата от 731,50
лева. С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 66
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1969/2019
г. на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по
реда на чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Б.А.М.
с ЕГН ********** *** дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. "Младост
4", "Бизнес парк София", сграда 14, сумата от 5721,27 / пет хиляди седемстотин двадесет и
един лева и 27 ст./ главница, ведно със
законна лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 392,19 лева / триста деветдесет и
два лева и 19 ст./ възнаградителна лихва за периода
5.12.2017 г. - 5.06.2019 г. и сумата
от 65,54 / шестдесет и пет лева и 54
ст./ обезщетение за забава за периода
5.01.2018 г.- 6.06.2019 г., като за разликата до пълния претендиран
размер на главница от 5794,59 / пет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева
и 59 ст./ , именно за 73,32 /седемдесет и три лева и 32 ст./ , както и за
разликата до пълния претендиран размер от 835,50 / осемстотин тридесет и пет лева и 50 ст./ обезщетение
за забава, именно за 769,86 / седемстотин шестдесет и девет лева и 86 ст./ , исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят .
ОСЪЖДА Б.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на
"БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост
4", "Бизнес парк София", сграда 14" сумата от 731,50 / седемстотин тридесет и
един лева и 50 ст./ разноски в исковото производство и сумата от 66 / шестдесет
и шест / лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След влизане в сила на решението препис да се приложи към ч.гр.д.№
1969/2019 г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: