Мотиви към присъда N2/13.01.2017 година по нохд N792/2016г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия А.В.П. за извършено престъпление
по чл.343 ал.4 вр.с ал.3 б.”Б”, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК, за това, че на 02.08.2014 г. в землището на с. Бяла
река, обл. Пловдивска, на главен път І-8, в района на 268,4 км, при
управлението на МПС – л.а. „Рено Канго” с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение:
-
чл.16 ал.1 ЗДвП – На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: 1.
Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне – навлязъл
е в лявата за него /южна/ лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил
л.а. „Ланча Ипсилон” с рег. № ***;
-
чл.20 ал.1 ЗДвП – Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – движил
се е със скорост 89 км/ч., която е била технически несъобразена с конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини.
-
чл.20 ал.2 ЗДвП – Водачите на пътни
превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на движението, да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
- чл.70 ал.1 ЗДвП – При движение
през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите
трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и
светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер - движил се е
със скорост 89 км/ч., която е била технически несъобразена с конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и е била технически
съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги
светлини.
и
по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – В. А. П., ЕГН ********** и
телесни повреди на повече от едно лице – на две лица:
–
на М.К.Б.-Г., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на тялото на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник; счупване на кости на тазовия пръстен, представящо се
със счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост и лявата хълбочна
кост в областта на крилото, което е довело до трайно затрудняване на движението
на двата долни крайника; счупване на дясната лакътна кост в горната й част,
довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник.
-
на В.В.В., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се в коремна
травма, представяща се с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив в
перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката /лигамент/ в коремната кухина
и въздух в задперитонеалното пространство, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия
горен крайник, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник.
Подсъдимият А.П. не се признава за виновен и не дава
обяснения по делото.
Защитникът
на подсъдимия - адв.М. иска подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът
поддържа обвинението изцяло и иска налагане на условно наказание лишаване от
свобода и съобразен с това наказание срок на лишаване от право да се управлява
МПС.
Частната
обвинителка В.В.
лично и чрез повереника си – адв.С. поддържа
обвинението и подкрепят исканията на прокурора относно размера на наказанията.
Частната обвинителка М.Б.-Г. лично и чрез повереника си – адв.Д. поддържа обвинението, а относно размера на
наказанията предоставя на преценката на съда.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.П. е на 31 години, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, работи, не е осъждан, живее в гр.Пловдив.
Подсъдимият А.П. е правоспособен водач на
МПС като притежава свидетелство за управление на МПС за категориите „В”, „М” и „АМ”.
До момента на настоящото пътнотранспортно произшествие е наказван по
административен ред за извършени нарушения по ЗДвП през 2008г. и 2010г.
/справка на КАТ Пловдив – л.127 том 1 от ДП/.
На
01.08.2014г. майката на подс.П. – св.А.П., в качеството й на собственик на
фирмата, в която работела тя и цялото й семейство организирала фирмен пикник на
палатки край река Арда до гр. Маджарово, обл. Хасково. Тъй като на 02.08.2014г.
подс. А.П. бил на работа в семейната фирма той станал рано сутринта и от 06,30-07,00
часа до обяд разнасял хляб с фирмения пикап заедно с баща си В. П. и работника
Г.В.. След това те тримата тръгнали от гр.Пловдив за гр.Маджарово с кола и
пристигнали там между 2 и 3 часа следобед. Вечерта на мястото на пикника
завалял пороен дъжд и всички тръгнали да се прибират с колите за гр.Пловдив
около 19,00-19,30 часа. Тъй като алкохол не били пили само подс.П. и майка му
св.А.П. те управлявали двата автомобила, с които всички се прибирали обратно. С
лекият автомобил „Рено Канго” с рег. № *** РК тръгнал
подсъдимия, който го шофирал, до него на предната седалка седнал баща му – В.
П., а зад тях работника Г.В. и едно семейно куче. Зад тях пътували в друг
автомобил св.А.П. и Т.С.. Първо колите стигнали от гр.Маджарово до гр.Хасково
за около два часа. След като починали в Хасково за около 10-15 минути след
22,00 часа двете коли тръгнали към гр.Пловдив, като се движели по главен път
І-8 в посока изток-запад. Автомобилът „Рено Канго”, шофиран от
подсъдимия се управлявал с включени къси светлини и със скорост около 80 км/ч.,
като изчаквал автомобила на майка му на моменти, тъй като между тях имало и
други автомобили. Около 23,00 часа в близост до 268-ми километър, след с.Бяла
река и в посока кв.Дебър на гр.Първомай асфалтовия път бил хоризонтален, прав, гладък,
настилката цяла и суха. Видимостта била намалена поради нощта. В същото време и
по същия път св.В.В. и М.Б.-Г. пътували с лек автомобил «Ланчия Ипсилон» с рег.
№ ***, собственост и управляван от св.Б.-Г. ***. Св. В.В. била на предната
дясна седалка. Пътували със скорост от около 80-90 км/ч. с включени къси
светлини и пред тях нямало други превозни средства в непосредствена близост.
Пак по това време, около 23,10 часа св.Н.Н. пътувал от Турция за гр.София в лек
автомобил «Санг Йонг» с рег. № *** по пътя
от гр.Хасково за гр.Първомай.
При наближаване на 268-ми километър л.а. «Ланчия Ипсилон»
се движела със скоросот около 76 км/ч., която била технически съобразена с
конкретната пътно-климатична обстановка при включени къси светлини. Скоростта в
същото време на л.а. „Рено Канго”, била около 89 км/ч. и при включени къси
светлини не била съобразена с конкретната обстановка, защото при тези светлини
далечината на видимост не осигурявала възможност на водача да спре, преди
автомобила му да измине път от около 70-80 метра, дистанция равна на далечината
му на видимост в района. По същото време подс.П. навлязъл с управлявания от
него л.а. „Рено Канго” в насрещната, лява, южна лента на платното за движение,
при което между управлявания от него автомобил и л.а. «Ланчия Ипсилон»,
управляван от пострадалата Б.-Г. настъпил удал в предната лява част на л.а.
„Рено Канго” и предната лява част на л.а. «Ланчия Ипсилон». Сблъсъкът настъпил
на около 200 метра зад автомобила на св.Н., който го чул през спуснатия си
прозорец на лявата врата, а в огледалото за обратно виждане видял светлините на
завъртащи се автомобили. След удара двата автомобила се завъртели в западна
посока, като л.а. „Рено Канго” се
установил в покой диагонално в южната лента, а л.а. «Ланчия Ипсилон» напуснал
пътното платно от южната страна и се
установил на около 4 метра на юг от него.
Основната причина за настъпилото ПТП било навлизането на
л.а. „Рено Канго”, управлявано от подс.А.П. в лявата за него /южна/ лента на
платното за движение, когато това не е било безопасно, тоест когато там
насрещно се е движил л.а. «Ланчия Ипсилон».
В резултат от удара на В. П. били причинени разкъсване на
аортата на две места, счупване на ребра двустранно, разкъсно-контузни рани на
горната устна и левия долен крайник, кръвоизлив в гръдната кухина, охлузвания и
кръвонасядания по главата и крайниците и в резултат на остра кръвозагуба той
починал. Травматичните увреждания били в причинно-следствена връзка с
настъпилотото ПТП.
На св.В.В. била причинена коремна травма – разкъсване на
тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката
/лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Били счупени трета и
четвърта дланови кости на левия горен крайник, довели до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник. Пострадалата В. получила и сътресение на
мозъка и контузия на главата и тялото, контузия на лява лакътна става и на
тазобедрената става, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
На св. Б.-Г. били причинени счупване на тялото на лявата
бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник; счупване на кости на тазовия пръстен, представящо се със счупване на
горното и долното рамо на дясната срамна кост и лявата хълбочна кост в областта
на крилото, което е довело до трайно затрудняване на движението на двата долни
крайника; счупване на дясната лакътна кост в горната й част, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник, разкъсно-контузна рана на
дясното коляно, счупване на коронката на
шести долен зъб, горен ляв и втори горен десен зъби.
Всички
травми на пострадалите жени са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Подс.А.П.
също пострадал – счупване на лява голямо-пищялна кост – довело до трайно
затрудняване движението на десен долен крайник и контузи на главата и
тялото.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от свидетелските показания на
свидетелите А.П. – кредитирани частично, В.В., М.Б.-Г., С.К., Й. Г., И.И.,
Г.В., Т.С. - кредитирани частично, С.Ф., Н.Н., Н.С., Д.П., Я.М., В.К.,
протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми и скица /л.4-л.27 от ДП/,
автотехническа експертиза /л.47-69 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
труп /л.73-75 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.79-86
от ДП/, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.90-97 от ДП/,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.114-120 от ДП/, допълнителна
комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.101-109 от ДП/,
писма от МБАЛ „Пловдив” ЕАД за липса на проби за алкохол на участниците в ПТП
/л.124 и л.126 от ДП/, писмо от ОПУ-Пловдив за пътната обстановка /л.131 от
ДП/, писмо от НИМХ филиал-Пловдив за пътната обстановка /л.136 от ДП/, справка
за съдимост /л.137 от ДП/, медицинска документация /л.2-136 от ДП, том ІІ/,
протокол за ПТП /л.169 от ДП, том ІІ/, удостоверение за наследници /л.188 от
ДП, том ІІ/, писмо от ЦСМП Пловдив с карта за медицински преглед /л.93-94 от
СП/, допълнителна автотехническа експертиза /л.176-211 от СП/.
За
механизма на настъпването на ПТП, а именно безпричинно навлизане в насрещната
лента за движение на автомобила управляван от подсъдимия П. свидетелства пострадалата
М.Б.-Г.. Тази свидетелка е свидетел-очевидец на механизма на причиняване на
ПТП, при условие, че подс.А.П. е отказал да дава обяснения по делото и няма
такива годни за прочитане негови обяснения от досъдебното производство.
Показанията на тази свидетелка са подкрепени изцяло от приетите автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Втората допълнителна
експертиза е категорична, след като изследва всички устни и писмени
доказателства по делото, че обективните находки на местопрестъплението
подкрепят напълно експертния извод, че удара между двете коли е настъпил в
лявата, южна лента за движение, като подсъдимият е навлязъл в тази пътна лента,
в момента когато там се е движела колата управлявана от пострадалата Б.-Г..
Много ясно са видими следите от удара в тази пътна лента – следи от застъргване
на асфалта и излив на течности от катастрофиралите автомобили. Видно от
снимките от протокола за оглед на местопроизшествие – снимка №10, 21, 22 и
снимки №3 и 4 от повторния оглед всички следи са оставени в насрещната за
подсъдимия П. пътна лента. Вещото лице в своите устни пояснения на допълнителна
авто-техническа експертиза ясно посочи, че е невъзможно удара да е настъпил в
другата пътна лента без автомобилите да са остави никакви следи в нея и
изведнъж такива следи да се появят в съседната пътна лента. Възможността това
да се случи е ако автомобилите са полетели във въздуха и са се приземили в
съседната пътна лента, но това противоречи на закона за гравитацията, който
задържа автомобилите към земната повърхност. На второ място обективна находка
доказваща верността на показанията на свидетелката Б.-Г. е мястото на което са
намерени блъснатите двата автомобила, а именно в южната лента и извън пътя пак
южно от южната лента. Това съчетано с въртенето на автомобилите след удара
напълно точно съответства на удар в южната пътна лента и напълно изключва
възможността лекия автомобил „Ланча Ипсилон” да „прелети” пътя от северната
пътна лента до четири метра южно от южната пътна лента и да не остави никакви
следи по северната пътна лента.
Относно
твърдяната от защитата на подсъдимия П. липса на причина за навлизането на
автомобила на подс.П. в насрещното движение съдът приема следното. Безспорно е
доказано по делото че подс.П. работи от сутринта на същия ден 06,30-07,00 часа
до обяд и разнася хляб с фирмения пикап заедно с баща си В. П. и работника
Г.В.. Произшествието става след 23,00 часа. Тоест подсъдимият П. е не е спал
около 16 часа, като една голяма част от тях са свързани с управление на МПС, като
заключителното прибиране към гр.Пловдив е неочаквано за подсъдимия, с оглед на
дъждовното време и предвид натрупаната умора и късния вечерен час е било
напълно възможно с оглед на физическо претоварване подсъдимият за момент да е
задрямал и загубил управлението на автомобила си, който да е навлязъл в
насрещното движение. Факт е че другите двама спътници на подсъдимия, които са
били с него на работа от сутринта са спели в този момент и по-никакъв начин не
са видели настъпващата опасност.
Съдът не
дава вяра на показанията на св.А.П. /майка на подсъдимия/ и св.Т.С. /нейн
работник/, че пред нея пострадалата Б.-Г. е признала че причината за
настъпилото ПТП е че тя е изпреварвала. На първо място тези показания на св.П.
се отричат от св.Б.-Г., която е пряк очевидец на инцидента. На второ място
св.А.П. е заинтересувана от случая, защото е майка на подсъдимия, а св.С. й е
подчинен, на нея както и на подсъдимия и на починалия му баща. На трето място
видно от показанията на свидетелите А.П. и Т.С., св.А.П. е дошла не да пита
пострадалата Б.-Г. какво се е случило на пътя, а да й търси отговорност защо
мъжът й е мъртъв, а сина й е в болница. Тоест тази свидетелка е била изначално
убедена, че синът й не може да е виновен, така че тя е изначално предубедена
относно фактите по делото и споделя на съда своите субективни убеждения и няма
понятие от причините за настъпването на ПТП. Самия свидетел С., твърди че е
отишъл със св.П. до св. Б.-Г., за да не направи скандал св.П., тоест емоциите
на последната вече са били взели връх над трезвата мисъл. На четвърто място
тези показания са оборени от обективните находки по делото и извършените
авто-технически експертизи, който ясно сочат на удар в южната пътна лента, а не
в северната пътна лента, което би станало, ако св. Б.-Г. би тръгнала да
изпреварва в насрещната пътна лента. На пето място доказано е по делото че в
южната пътна лента по това време не е имало друго МПС, което св. Б.-Г. да е
можела да изпревари. Св.Н.Н. е категоричен, че не е виждал пред него преди
удара някакви МПС, които да са подали сигнали за изпреварване или готвещи се за
такова изпреварване. На шесто място ако св. Б.-Г. е тръгнала да изпреварва
някакво МПС със скорост от 76 км/ч. и при 42 метра разстояние до автомобила на
подс.П. за завършване на изпреварването /видно от допълнителната АТЕ/, то това
МПС трябва да се движило много бавно и то да бъде блъснато в ПТП станало в
неговата пътна лента, защото е нямало време да спре преди удара, а такова МПС
на местопроизшествието не е имало. Така че механизъм на ПТП с изпреварване от
страна на св. Б.-Г. на неиндентифицирано и неясно как изчезнало МПС и връщане в
своята пътна лента е и обективно невъзможен.
Отделно от всички тези съждения,
видно от показанията на св.Н.С. /*** в ЦСМП Пловдив, филиал ***, оказвала помощ на пострадалата Б.-Г./ същата след удара е изпитвала силни
болки и не е била напълно адекватна и се е намирала в шок, така че каквото и да
е казала на местопрестъплението, същото не следва да се взема предвид от съда
като обективно и достоверно показание за фактите по това дело с оглед влошеното
й психофизично състояние. НПК изисква свидетелите да дават показания когато са
адекватни, а не когато стенат от болки и са на границата на загуба на съзнание
и показанията да се снемат от роднини на подсъдимите.
Съдът дава
вяра на показанията на св.Н., че удара който е видял в огледалото си за обратно
виждане е бил на 200 метра зад неговата кола, а не на 10-20 метра зад колата
му, защото това твърди да е истина в съдебно заседание пред съда и страните.
Без съмнение в огледалото за обратно виждане на разстояние 200 метра назад се
виждат и двете пътни ленти, та и част от крайпътното пространство, така че
виждането на въртящи се светлини на 200 метра зад неговото МПС не сочи, че
удара и завъртането е задължително в същата пътна лента, в която се движи и
автомобила на св.Н..
Видно от
показанията на свидетелите Я.М. и В.К., които са поемни лица по протокола за
оглед на ПТП същият, макар и с поправки с коректор и удебеляване на една дума
изписана с химикал, той пак вярно и точно отразява установените обективни факти
на местопрестъплението.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият
А.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил
като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 ал.3 б.”Б”, вр.
ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК, защото на
02.08.2014 г. в землището на с. Бяла река, обл. Пловдивска, на главен път І-8,
в района на 268,4 км, при управлението на МПС – л.а. „Рено Канго” с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение:
-
чл.16 ал.1 ЗДвП – На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: 1.
Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне – навлязъл
е в лявата за него /южна/ лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил л.а.
„Ланча Ипсилон” с рег. № ***;
-
чл.20 ал.2 ЗДвП – Водачите на пътни
превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на движението, да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
и
по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – В. А. П., ЕГН ********** и
телесни повреди на повече от едно лице – на две лица:
–
на М.К.Б.-Г., ЕГН ********** – средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на лявата бедрена кост,
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; счупване на
кости на тазовия пръстен, представящо се със счупване на горното и долното рамо
на дясната срамна кост и лявата хълбочна кост в областта на крилото, което е
довело до трайно затрудняване на движението на двата долни крайника; счупване
на дясната лакътна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник.
-
на В.В.В., ЕГН ********** – средна
телесна повреда, изразяваща се в коремна травма, представяща се с разкъсване на
тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката
/лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трета и
четвърта дланови кости на левия горен крайник, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник.
Подс.А.П. не е нарушил нормите на
- чл.20 ал.1 ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват – движил се е със скорост 89 км/ч., която е била
технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение
на къси светлини и нормата на - чл.70
ал.1 ЗДвП – При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни
средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини,
габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния
номер - движил се е със скорост 89 км/ч., която е била технически несъобразена
с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и е
била технически съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при
движение на дълги светлини. Първата норма на чл.20 ал.1 от ЗДВП е по-обща от
нормата на чл.20 ал.2 от ЗДВП и се изключва при приложението на последната
норма. А нормата на чл.70 ал.1 ЗДвП по същество не е нарушена от подсъдимия П.,
защото той се е движел с включени къси светлини. Поради което и на основание
чл.304 от НПК за горните две правни норми на ЗДВП подсъдимият П. следва да се
оправдае да ги е нарушил. Подс.П. не е извършил и престъплението по чл.343 ал.4
от НК, защото за неговото извършване с деянието следва да се причинени смърт и
телесни повреди на повече от едно лице, а в случая това не е така. Поради което
и на основание чл.304 от НПК подс.П. следва да се оправдае частично и по
обвинението по чл.343 ал.4 от НК.
От
СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.П. е извършил
престъплението при форма на вината несъзнавана непредпазливост - небрежност.
Подсъдимият не е предвиждал престъпните последици на деянието си –
причиняването на смърт на пострадалия и телесни повреди на пострадалите и не е
съзнавал обществената опасност на деянието си, защото в конкретния казус не е
предвидил възможната загуба на управлението на автомобила си и навлизането в
насрещната пътна лента. Но подсъдимият е бил длъжен по силата на чл.16 ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 ЗДвП да не навлиза в лентата за насрещно движение и при
възникнала опасност за движението да намали скоростта или да спре, каквато
възможност е имал и е могъл да реализира, ако бе наблюдавал пътя пред себе си.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. А.П. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липса на минали осъждания, по-леката форма на непредпазлива
вина и факта, че най-тежкия престъпен резултат, а именно смърт е причинен на
неговия баща, така че външните за семейството лица да пострадат възможно
най-леко и да не са засегнати от най-тежкия престъпен резултат. Отегчаващи отговорността
обстоятелства –
няма. Степента
на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до ПТП
предизвикано от липса на наблюдение на пътя пред автомобила от водача и тежкия
престъпен резултат. При тези обстоятелства и като се взе предвид искането на почти всички
останали страни в процеса за налагане на най-ниското и условно отложено
наказание, съдът приема, че в случая е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и следва да се определи наказание при условията на
чл.54 от НК ориентирано в минимума на предвиденото, а именно три години
лишаване от свобода.
При наличието на всички законови
предпоставки за прилагане на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК и с оглед възможността за реализиране на целите на наказанието и по този
начин за този конкретно подсъдим съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието три години лишаване от свобода за изпитателен срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 и чл.49 ал.2 от НК на подсъдимия следва да се наложи и
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на
високата степен на обществена опасност на деянието и съгласно нормата на чл.49
ал.2 от НК се индивидуализира в размер определен между средата и максимума на
предвиденото, а именно на четири години лишаване от право да се управляват МПС.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
съдът следва да осъди подсъдимия А.П. да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата от 779,68 лева разноски по делото, направени в хода на
досъдебното производство от разследващи органи на ОД на МВР гр.Пловдив. Също
така следва да осъди подсъдимия А.П. да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 756,14 лева разноски,
направени в хода на съдебното производство.
С веществените доказателства – намиращи се на съхранение
на специализирания паркинг на с-р „ПП” при ОДМВР – Пловдив съдът следва да се
разпореди както следва:
-
лек автомобил, марка „Рено Канго” с рег. № *** – следва да се върне на
подсъдимия А.В.П.;
- лек автомобил, марка „Ланча
Ипсилон” с рег. № *** – следва да се върне на частната обвинителка М.К.Б.-Г.,
след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран
така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: