Р
Е Ш Е Н И Е
…………/21.04.2020 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10
състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 683/2019
г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „Г.Р.“ CPЛ, регистрирано в Търговския регистър на Република
Румъния под пореден номер: J40/12597/2006, ЕРК: 14381460 от 11.01.2002 г. срещу
„Н.т.1.“ ЕООД, ЕИК *******.
Ищецът твърди, че е страна по договор за международен превоз на стоки с
ответника, по силата на изрично възлагане от страна на „Г.Т.“ ЕООД, на когото
било възложено от Електролукс Полша СП З.О.О., на 24.10.2018 г., чрез заявка за
транспорт и потвърждение, извършване на международен превоз на техническо
оборудване от Румъния до Гърция, с дата на товарене: 29.10.2018 г. в 13 ч. и
дата на разтоварване 01.11.2018 г. в 08.00 часа. В исковата молба се сочи, че
ищецът, от своя страна, възложил на ответника „Н.т.1.“ ЕООД да извърши превоза
на стоките с транспортна заявка № 50181037065. Излага се, че, със съгласието на
всички страни по договора, стоката е била натоварена един работен ден преди
определения в първоначалните заявки – на 26.10.2018 г. от адрес: Expired Use Robo,
Calea Traian 23-29,
Ro-Ro-440078 SATU MARE AS ATU MARE, като била постигната договорка
разтоварването да бъде изтеглено с един ден по-рано, а именно на 31.10.2018 г.
на адрес: KUEHNE AND NAGEL RDC, 31st block, GR- 57022
SINDOS. Ищецът сочи, че ответникът „Н.т.1.“ ЕООД също се съгласил с извършената
промяна в датите на натоварване и разтоварване. Поддържа се, че, въпреки това,
стоката не била доставена на разтоварния адрес на преуговорената
дата, нито към момента на подаване на исковата молба, като превозното средство,
заедно с натоварената стока, било в неизвестност.
Поради това, на 01.11.2018 г. първоначалният превозвач „Г.Т.“ ЕООД
изпратил до ищеца „Г.Р.“ СРЛ, а той, от своя страна – до ответника „Н.т.1.“
ЕООД, рекламационно писмо за липсващата стока.
Повторно рекламационно писмо е изпратено до ответника
на 19.12.2018 година.
На 06.11.2018 г. Електролукс Полша СП. З.О.О. изпратило до „Г.Т.“ ЕООД рекламационно писмо, с което претендира обезщетение за
открадната стока, представляваща домакинска техника, състояща се от общо 451
уреда, на стойност от 38 972,95 евро, както и издадена Фактура №
983819/ROSM0145160 на „Г.Т.“ ЕООД за тази сума, а на 14.12.2018 г. – и дебитно
известие № ********** за същата сума. От своя страна, превозвачът „Г.Т.“ ЕООД
издал на „Г.Р.“ СРЛ Фактура № N0000006885/18.12.2018 г. за сумата от 38 972,95
евро, а „Г.Р.“ СРЛ издал Фактура № 42764/18.12.2018 г. за тази сума на „Н.Т.1.“
ЕООД.
Ищецът твърди, че вследствие отправено на 24.01.2019 г. уведомление от
страна на Електролукс Полша СП. З.О.О. и неговия възложител - Е.А.АБ, на
25.02.2019 г. превозвачът „Г.Т.“ ЕООД платил на възложителя на превоза
Електролукс Полша СП. З.О.О. сумата от 38 972,95 евро – обезщетение за
липсващата стока. Ищецът сочи, че на 26.02.2019 г. е изплатил на „Г.Т.“ ЕООД
тази сума, поради което счита, че на основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/, се е суброгирал в правата на правоимащото лице да получи обезщетение
в размер на 38 972,95 евро от виновния превозвач, който твърди да е ответникът,
ведно с лихва върху тази сума, начислена от 15.03.2019 г. /датата на подаване на молбата за
обезпечение на бъдещ иск/, до окончателното събиране на вземането. Ищецът претендира
на основание чл. 27, § 1 от Конвенцията и лихва върху обезщетението, начислена
за периода от 19.12.2018 г. до 15.03.2019 г. /датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск/, в размер на
464,58 евро. Претендира и разноските, сторени в обезпечителното производство и
по налагане на обезпечителните мерки, както и в исковото производство, ведно с
тези за заплатено адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът „Н.т.1.“ ЕООД оспорва основателността на исковете, като се позовава на разпоредбата
на чл. 17, пар. 2 от Конвенцията и твърди, че “липсата” на стоката се дължи на
обстоятелства, които ответникът не е могъл да избегне и последици, които не е
могъл да преодолее. Излага, че причината за настъпилите вреди от пълна липса на
товара се дължат на извършена “кражба” на собственото МПС, служило на ответника за извършване на превоза.
Сочи, че е извършил превоза добросъвестно и в съответствие с добрите практики,
като цялостната липса на товара не се дължала на неговите виновни действия.
Сочи, че за инцидента е образувана щета при застрахователя му по застраховка
„Отговорност на автомобилен превозвач“ - „У.“ АД, ЕИК *******, като иска
привличането му като трето лице - негов помагач по делото. Възразява по
отношение на размера на исковата претенция, като сочи, че ищецът неправилно не
е взел предвид разпоредбата на чл. 23, пар. 3 от
Конвенцията за максималния размер на обезщетението, когато е изчислявал размера
ѝ. Сочи, че въпреки че Република България не е ратифицирала Протокола от
Женева, с който е приет нов максимален размер на обезщетението, предвидено в
чл. 23, пар. 3 от Конвенцията, то тази разпоредба
била възприета почти дослoвно в чл. 71, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози.
Моли съда да остави без уважение така предявените искове срещу него.
Евентуално, иска съдът да определи размера на претендираното обезщетение по
разпоредбите на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията, вр.
чл. 71, ал. 3 от ЗАП, като отхвърли иска за горницата.
В допълнителната искова молба ищецът Г.Р. СРЛ поддържа иска си и оспорва
изложените в отговора твърдения и възражения. Ищецът не счита, че е налице
основание за освобождаване на ответника от отговорност по реда на чл. 17, пар. 2 от Конвенцията, доколкото „кражбата на превозното
средство“ не била обстоятелство, което превозвачът не могъл да избегне,
доколкото ответникът по занятие превозва товари - собственост на трети лица.
Оспорва твърденията за спазване на добрите практики от страна на ответника при
извършване на превоза, като навежда твърдения за проявена груба небрежност от
негова страна, доколкото не бил проучил предварително едва назначения шофьор,
на когото възложил извършване на въпросния курс, като по този начин допуснал
извършването на кражбата/обсебването. Излага, че досъдебното производство било
образувано за извършено престъпление „измама“ по реда на Наказателния кодекс,
поради което, на основание чл. 29, пар. 2, вр. пар. 1 и чл. 3 от Конвенцията, превозвачът няма право да се
позовава на изключващите или ограничаващите отговорността му разпоредби, в
случай че щетата произлиза от измама от негова страна, вкл. от служители на
превозвача, поради което следва да понесе отговорността по чл. 17, пар. 1 от Конвенцията. Счита възражението срещу
претендирания размер на обезщетението за неоснователно, като счита, че в случая
е налице хипотезата на чл. 29 от Конвенцията, поради което ограничението по чл.
23, пар. 3 от Конвенцията е неприложимо. Излага, че
дори да са приложими правилата на чл. 23, пар. 3 от
Конвенцията, вр. чл. 71 ЗАП, то, размерът на обезщетението, изчислен съгласно
тях, би надхвърлил претендирания размер. Счита искането, отправено в отговора
на исковата молба за спиране на изпълнението по изп. дело № 20198510400543 по
описа на Мариян Петков, рег. № 851 в КЧСИ за неоснователно и недоказано. Сочи,
че ответникът е изчерпал възможностите си за процесуална защита срещу
допуснатото обезпечение върху неговото имущество.
С допълнителния отговор ответникът поддържа направените с отговора
възражения.
С определение от 25.09.2019 г. Съдът е
конституирал „У.“ АД, ЕИК: *******, като трето лице – помагач на ответника „Н.Т.1.“
ЕООД. Третото лице – помагач е депозирало становище в о.с.з., проведено на
29.10.2019 г., с което е оспорило да е налице покрит застрахователен риск, поради
което не счита, че обратният иск на ответника срещу него би бил основателен.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На
стр. 13 от делото е представено копие от заявка, изходяща от Електролукс Полша СП. З.О.О. към „Г.Т.“ ЕООД, като са посочени място
на товарене, съответно:
RO-RO-440078 SATU MARE AS ATU MARE, на дата 29.10.2018 година, от фирма EXPIRED USE ROBO, и място
на разтоварване: GR-57022 SINDOS, на дата 01.11.2018
година, от фирма KUEHNE AND NAGEL RDC. Kато лице, отговорно
за плащане на превоза, е посочено дружество Electrolux
Poland (Електролукс Полша СП. З.О.О.).
Чрез заявка за транспорт (стр. 16 по
делото) „Г.Т.“ ЕООД е възложило на GOPET ROMANIA S.R.L.
(„Г.Р.“ СРЛ – ищец в настоящото производство) да изпълни възложения от Електролукс Полша СП. З.О.О. транспорт на стока. В
намиращия се в приложение към имейла документ - заявка за транспорт (стр. 16 по
делото), е посоченa дата на товарене на камиона на 29.10.2018
година, като датата на разтоварване е отново 01 ноември 2018 година. Посочено
е, че стоката е безопасна, с тегло 15000 кг., както и референтен номер на
товара - *********.
Дружеството
- спедитор „Г.Т.“ ЕООД е уведомило дружеството Electrolux - Румъния за заявения
превоз, посредством електронна кореспонденция (стр. 14), като е предоставило
детайлна информация относно направената заявка, в която е посочена дата на товарене –
26.10.2018 година. Посочен е и регистрационният номер на автомобилите,
посредством които да се извърши превоза (СВ7631МХ/СВ0700ЕА), както и името на
водача - С.П.. Като превозвач -
подизпълнител е посочено дружество "Н.Т.17" ЛТД.
Видно от приложените доказателства на
страница 17 и 18, „Г.Р.“ СРЛ е изпратил до ответника „Н.Т.1.“ ЕООД транспортна
заявка № 50181037065 на 24.10.2018 година. Заявката съдържа дата на товарене –
29.10.2018 г. и дата на разтоварване – 01.11.2018 г., както и подробни
инструкции относно оформлението на документите и изискуемия им брой и вид, с
оглед на заплащане на услугата. Посочено е, че цената на услугата, в размер на
900 евро без ДДС, е платима до 45 дни след получаване от страна на превозвача „Г.Р.“
СРЛ на оригинална фактура и CMR- товарителница без забележки, както и други,
изрично описани документи. Изрично е забранено превъзлагане
на транспортната услуга страна на превозвача- подизпълнител. От документа се
установява, че става въпрос за товар със същия референтен номер, посочен в изпратената
до дружеството заявка на Електролукс в Румъния.
Към изпратената до превозвача „Н.Т.1.“
ЕООД заявка са приложени подробни инструкции към превозващия (стр. 20-21), сред
които и записаното в точка 1.8 задължение превозвачът да информира спедитора за
местоположението и състоянието на камиона всеки ден най-късно до 10 ч. местно
време, включително относно всички възможни закъснения в транспорта, за всяко
отклонение от нормалния транспортен маршрут, и всякакви допълнителни разходи.
От друга страна, в точка 1.9 е разписано задължение за водача на превозния
автомобил да паркира последния само в
охраняем паркинг и да не го оставя без надежден непрекъснат надзор. Описано е
задължение за водача да осигури безопасността на товара включително за
предотвратяване на кражби, като не оставя превозното средство без надзор,
включително и при превоз с ферибот и други, подобни средства.
От приложения на страница 22 превод на
опаковъчен лист към заявка № *********, с дата 01.11.2018 г., с изпращач СК
Електролукс Румъния СА и адресат Електролукс Гърция СА, и от намиращата се на
стр. 28 по делото СМR товарителница се установява, че превозваната стока се
състои от 45 броя газови и електрически готварски фурни и 406 броя електрически готварски плотове. Видно от
приложеното на страница 30 от делото копие от СМR товарителница, същата е
подписана от Електролукс Румъния и подпечатана от страна на превозвача "Н.Т.2017"
ЕООД. В товарителницата е посочено, че стоката е натоварена на заявения адрес в
Румъния на дата 26.10.2018 година.
На страница 26 от делото се намира
преведено копие на контролен лист от 26.10.2018 г., издаден от товародателя,
при извършена проверка на водача. Видно от приложения документ, транспортната фирма, извършваща заявка с
вътрешен номер ********* е „Н.Т.1.“ ЕООД, като водач е С.П., който към момента
на проверката е носител на валиден европейски лиценз за международен транспорт,
запознат е с инструкциите за безопасност за водачи и носи предвидената
предпазна екипировка.
На страница 31 по делото е приложена
заявка за транспорт от страна на „Г.Т.“ ЕООД, отправена до ищеца „Г.Р.“ СРЛ,
без посочена в нея дата, съдържаща изменение относно датата на разтоварване на
стоката - на 31.10.2018 година, за което изменение ищецът твърди страните да са
постигнали допълнително съгласие, с оглед по-ранната дата на натоварване, като
ответникът не оспорва това твърдение. Нова транспортна заявка № 50181037065
(стр. 33 по делото) е изпратена от страна на ищеца до превозвача „Н.Т.1.“ ЕООД
на 29.10.2018 г., от която се установява, че датата на разтоварване е променена
на 31.10.2018 г., с фиксиран час – 07.00 часа.
От приложения на страница 37 по делото
превод на документ се установява, че на 01.11.2018 г. „Г.Т.“ ЕООД е направил
рекламация пред ищеца „Г.Р.“ СРЛ, относно възложения превоз от Румъния до
Гърция по заявка от „Г.Т.“ ЕООД, поради получена информация за извършена кражба
на стоката.
Ищецът „Г.Р.“ СРЛ направил рекламация от 01.11.2018 г.
по транспортна заявка номер 50181037065
до „Н.Т.1.“ ЕООД (стр. 39 по делото). В документа като причина за рекламацията е посочено: " липсваща стока, поради кражба на цялото превозно средство", като
дружеството -спедитор
е отправило молба да му бъдат изпратени
всички документи, издадени от полицейските власти, във връзка
със случая.
По делото е представено
искане от Електролукс Полша СП. З.О.О., действащо от името на Electrolux
appliances AB, Switzerland за обезщетяване на загуба, отправено до "Г.Т." ЕООД, на стойност от 38 972,95 евро, представляваща цена на превозвано кухненско оборудване (451 кухненски уреди) (стр. 40- 49 по делото). Към искането
е приложена фактура № 983819/26.10.2018
г. (стр. 42), подробно описание на превозваното и изгубено оборудване, в която
е посочено нетно тегло на товара от 4 877,23 кг., за 451 броя кашони, и
негова стойност от 32 750,38 евро, или общо 38 972,95 евро, с данъчна
ставка. На стр. 46-47 по делото е приложено и искане за ръчно издаване на
фактура с реф. № 983819/ROSM0145160 от 06.12.2018 г., на
същата стойност, и със срок на плащане
30 дни, считано от датата на издаването (06.12.2018 година). На 14.12.2018 г. е издадено и дебитно известие № ********** за тази сума.
От
приложения на стр. 53 от делото документ се установява, че на 19.12.2018 г. „Г.Т.“ ЕООД е уведомило ищеца „Г.Р.“ СРЛ за получена рекламация
от страна на притежаващото стоката дружество, поради което,
и съгласно правилата на CMR
-Конвенция, „Г.Р.“ СРЛ е отговорно
за настъпилата щета на стойност от 38 972,95 евро.
На
свой ред, на същата дата, ищецът
„Г.Р.“ СРЛ отправил известие
до ответника "Н.Т.1."
ЕООД за получената на
19.12.2018 г. рекламация на стойност
от 38 972,95 евро (стр.
53).
На 18.12.2018 г. "Г.Т." ЕООД издал на „Г.Р.“ СРЛ фактура № 6885, с основание: "рекламация относно наша транспортна
заявка 50181037065, 26.10.2018 г. Румъния - 01.11.2018 г.
Гърция;
основания:
откраднат товар", на стойност от 38
972,95 евро - 76 224,46 лева, с дата на падеж 07.01.2019 година
(стр.
50 по делото).
Видно
от приложения на
стр. 51 по делото оригинал от фактура № 42764 от
18.12.2018 г., ищецът „Г.Р.“ СРЛ поканил
ответника "Н.Т.1." ЕООД да
заплати стойността на загубената
стока на 18.12.2018 година.
От приложеното на стр. 59 - 60 по делото
платежно нареждане от 25.02.2019 г. се установява, че "Г.Т." ЕООД е
изплатил на Електролукс Полша СП. З.О.О. обезщетението за неизпълнение на
превоза, в размер на 38 972,95 евро, въз основа на издаденото дебитно
известие № **********/14.12.2018 година.
Видно от приложения по делото превод на
платежно нареждане (стр. 61), на 26.02.2019 г. ищецът „Г.Р.“ СРЛ е платил на
спедитора "Г.Т." ЕООД посочената във фактура № 6885/18.12.2018 г.
сума за обезщетение за неизпълнение на възложения превоз, на стойност от
38 972,95 лева. В долния десен ъгъл на документа е отбелязано, че
нареждането е изпълнено.
По делото е представен трудов договор
007/22.10.2018 г. между Н.Т.1. ЕООД и С.К., с което С.К.се съгласява да работи
като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона при ответника.
Представено е и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ до НОИ относно трудовия
договор на С.К.(стр. 200-203 по делото).
От представената електронна кореспонденция
между Н.т.1. ЕООД и третото лице – ЗК У. АД се установява, че на 01.11.2018 г. Н.Т.1.
ЕООД е подал известие за настъпила застрахователна щета във връзка с изчезване
на камион с рег. номер СВ7631МХ/СВ0700ЕА от 31.10.2018 година.
За установяване размера на дължимото
обезщетение, определено въз основа на стойността на превозваната стока, по
делото е изслушана и приета съдебно- счетоводна експертиза (стр. 175-177 по
делото). С оглед даване на експертно становище, вещото лице е посочило, че е
извършило проверка на материалите по делото. При даване на отговор на задачата
относно реалната стойност на предадените стоки по място и време на превоза,
вещото лице е взело предвид описаното в намиращата се на стр. 42 от делото фактура
№ 983819/26.10.2018 г., в която се съдържа подробно описание на конкретния вид
стока, нейното количество и единична пазарна цена. В открито съдебно заседание,
проведено на 29.10.2019 г. вещото лице е дало експертиза, с оглед определяне
отговорността на превозвача, че стойността на един SDR (СПТ - специални права на тираж),
към 26.10.2018 г. стойността му възлиза 1,22 евро, като, съобразно тази
стойност, общата стойност на обезщетението възлиза на 54 907,71 евро.
Като свидетел по делото е разпитана Д.А.К..
Същата сочи, че работи като спедитор при „Г.Т.“ ЕООД, считано от 2017 година.
Излага се, че „Г.Т.“ ЕООД и ищеца са част от една обща компания.
Свидетелят твърди, че, в служебното си
качество, е възложила на ответника процесната заявка за транспорт от 24.10.2018
г. от град Сату Маре (Румъния) за гр. Солун (Гърция).
Сочи, че първоначално като дата на товарене на камиона била посочена дата
29.10.2018 г. – понеделник, но, тъй като камионът на превозвача „Н.Т.1.“ ЕООД
бил освободен по-рано, то изместили датата за ден „петък“ преди това. Посочва,
че управителят на ответника- превозвач се съгласил с изменението, като, освен
това, той бил и водач на камиона, посредством, който следвало да се извърши
превоза. Свидетелят твърди, че на възложилия превоза клиент спедиторът е давал
ежедневни известия, относно местонахождението на камиона. Излага, че според
последното известие от 30.10.2018 г. камионът е бил в София на паркинг и е щял
да отпътува всеки момент за гр.Солун, с друг шофьор.
Според свидетеля, в гр. София се е качил
друг шофьор на камиона, който управителят на ответника заявил, че е
новоназначен такъв. Сочи, че при извършената от свидетелката Караджова проверка
на камиона на другия ден, управителят на ответника ѝ съобщил, че
новоназначеният шофьор не отговаря на телефонните му обаждания, като не
установил връзка с него до 12.00 часа. Излага, че заявката била с фиксиран час
на разтоварване в 10.00 часа. Твърди, че му е известно, че управителят пуснал
за издирване камиона и представил на полицията копието на лична карта на
новоназначения шофьор, поради което станало известно, че личната карта е на
друго лице, което не живее в България. Твърди, че знае, че камионът не е имал GPS. Сочи, че кореспонденцията с
управителя на ответното дружество е водила само посредством телефонна връзка,
като по електронен път е изпратила единствено транспортната заявка до „Н.Т.1.“
ЕООД. Известно ѝ е ответникът да има застраховка ЧМР на автомобила, тъй
като му е изискана преди възлагане на превоза. Сочи, че превозваният товар не е
имал „Карго застраховка“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът
предявява срещу ответника осъдителен иск с правна квалификация чл. 17, § 1, вр.
чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, за осъждане на ответника да заплати сумата от 38
972,95 евро, с левова равностойност от 76 224,46 лева по фиксинга на БНБ,
представляваща изплатено на правоимащото лице обезщетение за цялостна липса на
превозваната от ответника, в качеството му на виновен превозвач, стока.
Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) урежда
отношенията между изпращача, превозвача и товарополучателя
във връзка с международния автомобилен превоз на товари, отговорността на
превозвача за вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставянето на
товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното
или неточното посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата
или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатък на
опаковката.
Спедиционният
договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във
връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на
спедитора и за сметка на товародателя.
Когато
договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са спедиторът (който
действа от свое име) и превозвача независимо от това, кой е посочен в
товарителницата като изпращач (така
решение
№ 38 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС). Спедиторът може
да прехвърли своите вземания по договора за превоз на доверителя и доверителят
може да изпълни задълженията на спедитора (или да се задължи наред с него), но
без съгласието на превозвача доверителят не може да замести спедитора в
неговите задължения по договора за превоз. Както скрито представляваният
доверител няма свои вземания от превозвача и никакви задължения към него, така
и превозвачът няма никакви задължения към скрито представлявания доверител нито
свои вземания от него .
В
конкретния случай, по делото не се спори, а се установява и от събраните
доказателства, че ищецът е действал като спедитор по отношение на доверителя Електролукс Полша СП ЗОО, на когото
е възложено от „Г.Т.“ ЕООД в
качеството му на спедитор да организира извършването на превоза на стока на
Електролукс Полша СП ЗОО от Румъния до Гърция.
Установява
се, че ответникът Н.Т.1. ЕООД е превозвачът по договора за превоз, за който е
издадена и международната товарителница от 26.10.2018 година.
По
изложените съображения, независимо, че като изпращач в товарителницата фигурира
СК Електролукс Румъния СА, а получател К.и Н.СА, страна по договора за превоз
от 26.10.2018 г. са именно страните в
настоящото производство.
Не
се спори по делото, че независимо, че изпълнението на договора за превоз е
започнало от ответника като превозвач на 26.10.2018 г., стоката не е доставена
в указания срок – 31.10.2018 година и до момента на предявяване на иска, както
и момента, релевантен съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК – 26.11.2019 година.
Установява
се, че не само стоката, но и целият камион и ремарке са изчезнали и към
настоящия момент не е ясно местонахождението им. Установява се, и че шофьорът
-служител на ответника като превозвач е представил подправени документи за
самоличност при сключване на трудовия договор с ответника, и неговото
местонахождение също е неизвестно.
Съгласно
чл. 17, т. 1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Посочената
правна норма задължава превозвачът да извърши точно определени действия, и не
позволява отклонение от определеното правило за поведение, а именно
задължението да достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в
уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1
Конвенция CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 Конвенция CMR изрично и
изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които
превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1 - липсата, повредата или
забавата се дължат на: 1) грешки на правоимащия (изпращача или получателя); 2)
нареждане на правоимащия (изпращача или получателя), което не е резултат на
грешка на превозвача; 3) присъщ недостатък на стоката; 4) или обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее.
Разпоредбата
на чл. 13, т. 1 от Конвенция CMR регламентира правото на получателя да получи
стоката - предмет на договора за превоз, а ако се установи загуба на стоката
или ако същата не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19
Конвенция CMR, правото да предяви от свое име пред превозвача правата,
произтичащи от договора за превоз. Разпоредбите на чл. 20, т. 1 и т. 2, изр. 1
Конвенция CMR регламентират правото на правоимащия (без да прави разграничение
между изпращач и получател) да приеме, че товарът е изгубен, когато не е
доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, или ако такъв срок не е
бил уговорен, в срок 60 дни от деня на приемането на товара за превоз от
превозвача, както и правото на правоимащия след като получи обезщетението за
изгубения товар, да поиска писмено да бъде уведомен веднага, ако товарът се
намери в продължение на една година, считано от изплащането на обезщетението. (така
решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г., ТК, II, ТО на ВКС).
Съгласно
чл. 17, ал. 3
на Конвенцията превозвачът не може да се позовава на
недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза,
нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови
служители, както и отговорността му може да бъде ангажирана, за да се освободи
от отговорност. Уредбата на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки предвижда ангажиране
на отговорност за щети, настъпили вследствие на обективни обстоятелства
(такива, които са могли да бъдат избегнати, включително и при недостатъци на
превозното средство), както и виновна отговорност, но с разграничение съобразно
с факторите, допринесли за настъпването на щетата (чл. 17, ал. 2 и ал. 5).
(така решение № 118 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2179/2016 г., I т. о.,
ТК).
Ответникът
по настоящото дело, като превозвач се позовава на изключенията на чл. 17, ал.2
от Конвенцията, като се твърди, че липсата на стоката се дължи на обективни
обстоятелства, които не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее.
По
изложените по-горе съображения, правата по чл. 17 от Конвенцията, във връзка с
цялостната липса на стоката, предмет на договора за превоз между страните, са
възникнали в полза на ищеца.
Следователно,
същият е материалноправно легитимиран по предявения
иск за вреди в резултат на цялостна липса на товара.
По
аргумент от чл. 18 от Конвенцията, установяването на наличието на някое от
основанията за освобождаване от отговорност или ограничаване на същата, е в
тежест на превозвача. Такова доказване обаче не бе проведено по делото.
Твърденията, че е налице престъпно деяние, във връзка с противозаконно отнемане
на камиона и на товара, само по себе си не освобождава превозвача от
отговорност.
Ако
се приеме, че се твърди, че кражбата е непреодолима сила, то установяването на
това също бе в тежест на превозвача – ответник.
Непреодолимата
сила може да се определи като въздействие от фактори, в причинна връзка с което
е настъпил вредоносният резултат и което въздействие (и неговите последици) не
е могло да бъде избегнато от превозвача при полагане на грижата на добрия
превозвач.
Кражбата,
съгласно чл. 194, ал. 1 от НК, е отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. По принцип
тя е непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във
вина на длъжника и води до невъзможност същият да изпълни, поради което се
явява случайно събитие. В тази насока е и решение № 817 от 26.11.2009 г. по гр.
д. № 1126/2008 г. на IV ГО на ВКС, в което е прието, че противоправното
отнемане на отдадената в заем вещ представлява непредвидимо и непреодолимо
действие на трето лице - случайно събитие. Така е прието и в решение № 67 от
09.12.2019 г. по т. д. № 1553/2018 г., Т, II ТО на ВКС.
В
конкретния случай обаче, от данните по делото, се установява, че липсата на
камиона и товара вероятно се свързва с представяне на чужд документ за
самоличност от лицето, наето от ответника за шофьор на камиона, с което се
твърди, че е въвел управителят и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество в заблуждение и на дружеството също е причинена имотна вреда
(стойността на самото превозно средство). Същевременно обаче, по делото се
установява, че превозвачът не е положил необходимата грижа за да гарантира, че
наетите служители са тези, за които се представят. Укорима
е и подмяната на шофьора, чрез който е посочено, че се извършва превоза – С.П..
Същият е шофьорът, получил инструктаж от товародателя (стр. 26 по делото),
съответно извършена е проверка относно притежаването на необходимите документи
и разрешителни за осъществяване на международен транспорт. Не е посочена
причината, поради което по средата на превоза е била извършена смяна на
шофьорите. Тези конкретни обстоятелства по делото, според настоящата съдебна
инстанция изключват наличието на непреодолима сила. Съдът намира, че евентуалното
участие на наетия шофьор в престъпното отнемане на товарната композиция,
включително и товара, може да се отнесе към отговорността на наети от
превозвача лица, т.е на негови служители, което поведение не освобождава
превозвача от отговорност, съгласно изричната разпоредба на чл. 17, ал.3, предл. последно от Конвенцията. Дори и да се приеме
противното тълкуване, в конкретния случай е налице неизпълнение на задълженията
на превозвача превозът да бъде извършен от шофьора, преминал съответната
проверка и инструктаж от товародателя, довели до последващата пълна липса на
товара.
В
допълнение, следва да се отбележи, че съгласно чл.
29 от Конвенцията превозвачът няма право
да се позовава на разпоредбите на тази глава, които изключват или ограничават
отговорността му или които прехвърлят тежестта на доказване, ако щетата
произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона, на
сезирания съд се приравнява на измама, като според ал. 2 такова е положението и
когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача, или на
всякакви други лица, към услугите на които той е прибягнал, във връзка с
изпълнение на превоза. А възражението на ответника – превозвач, е именно, че
кражбата, довела до неизпълнение на договорното му задължение да превози и
предаде стоката на получателя, се дължи на измама от страна на негов
служител. С оглед приложимата нормативна
уредба, ответникът няма право да се позовава на изключенията по чл. 17 от
Конвенцията CMR,
тъй като е налице ограничението на чл. 29 от Конвенцията.
По
изложените съображения, Съдът намира, че искът се доказа по основание.
Ирелевантно, с оглед приетото от Съда за основанието на иска е, че ищецът е
заплатил на собственика на товара стойността на товара, доколкото Съдът намира,
че правото на ищеца не изхожда от качеството му на превозвач от верига последователни
превозвачи, който е заплатил стойността на товара, а като страна по договора за
превоз с ответника.
При
иск за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен
автомобилен превоз, както размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така
и размерът на лихвата за забава на това обезщетение се определят от нормите на
Конвенция СМR - чл. 23 и чл. 27 от Конвенцията.
Съгласно
чл. 23, ал.3 от Конвенцията, обезщетението не трябва да превишава 8,33 разчетни
единици на килограм липсващо бруто тегло.
Специалните
права на тираж са международна разчетна единица, представляваща "кошница
от валути" на страните, които имат най-голям износ. Към момента в нея
влизат 4 валути: еврото, японската йена, британската лира и американския долар,
като съотношението на тежестта на отделните валути се предоговоря на всеки пет
години. СПТ са специфична валутна единица, чийно
обменен курс се определя от Международния валутен фонд /МВФ/. Първоначално
стойността им е определена като стойността на 0. 888671 грама злато, след което
се предефинират като "кошница от валути". Стойността на липсващият
товар от 5 402,92 кг., изчислена от Съда, съобразно чл. 162 от ГПК възлиза на 45
006,33 СПТ. Вещото лице по допусната СТЕ е посочило, че стойността на 1 СПТ в 1,22
евро, т.е стойността на липсващия това е 54 907,71 евро.
Поради
това, с оглед данните по делото – представената фактура за стойността на
закупената стока, която Съдът приема, че отговаря на пазарната стойност на
стоката, размерът на обезщетението е 38 972,95 евро съгласно чл. 23, т.1 във
връзка с т. 3 от Конвенцията.
Не
се твърди и не се установява наличието на отбелязване в товарителницата на
стойността на стоката, по смисъла на чл. 24 от Конвенцията, което би обусловило
завишен размер на дължимото обезщетение.
Върху
дължимата сума се дължи лихва за забава от датата на предявяване на иска
(15.04.2018 г., а не от датата на подаване на молбата за обезпечаване на
бъдещия иск) в размера по чл. 27 от Конвенцията.
Относно иска по чл. 27 от
Конвенцията 464,58 евро - лихва за забава за периода 19.12.2018 г. -15.03.2019 г.
С
оглед датата, на която е уговорен срокът за изпълнение на задълженията на
превозвача по договора за международен превоз на стоки – 31.01.2018 г., и
датата на писмената рекламация до превозвача – 19.12.2018 г., искът е
основателен за претендираната сума.
Относно разноските по делото
С оглед този изход на делото, на ищеца
се дължат направените разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК, с
изключение на разноските за адвокатско възнаграждение за подадена частна жалба
пред САС във връзка с обезпечението на бъдещия иск, тъй като не се доказа по
настоящото дело заплащане на сумата от 948 лева – възнаграждение за един
адвокат.
Разноските по производството по
допускане и налагане на обезпечението на бъдещия иск на ищеца следва да се
присъдят в настоящото производство по аргумент от т. 5 от ТР 6/2012 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.т.1.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Г.Р.“ CPЛ, регистрирано в Търговския регистър на Република Румъния под
пореден номер: J40/12597/2006, ЕРК: 14381460 от 11.01.2002 г., съдебен адрес:***,
адв. М.Б. по иск с правно основание чл. 17, § 1, вр.
чл. 23, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки сумата от 38 972,95 евро (левова равностойност от 76 224,46 лева по
фиксинга на БНБ) - стойността на липсващ товар по транспортна заявка №
50181037065 и международна товарителница СМR от 26.10.2018 г., заедно с лихвата върху тази сума от
15.04.2019 г. в размера по чл. 27 от § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, по иск с правно основание чл. 27,
ал.1 от § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки – сумата от 464,58 евро (с левовата равностойност от 908,64 лева) - лихва
за забава върху дължимо обезщетение – стойността на липсващ товар по транспортна
заявка № 50181037065 и международна товарителница СМR от 26.10.2018 г., за периода 19.12.2018
г. до 15.03.2019 година, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 10
180,20 лева - разноски по делото, вкл. и
по ч.гр. дело 3562/2018 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: