Р Е
Ш Е Н И Е№1514
13.08.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2646/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.В.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-011175/07.01.2019 г., издадено от К.О.Н. – Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за нарушение по чл.
6, т.1 от ЗДвП;
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
3) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение чрез връчването му на
нечетлив екземпляр от акта за установяване на административно нарушение (АУАН),
с което да било неправомерно ограничено правото му на защита. Поддържа да
липсва надлежно описание на мястото на извършване на нарушението. Оспорва
фактическия извод на наказващия орган по време на движението си да не е използвал
обезопасителния си колан, с който превозното средство е било оборудвано. За
останалите две деяния, за които е наказан, взема становище да представляват
маловажни случаи. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
27603/24.04.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Б.В.Д., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.01.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена на 04.02.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 09.12.2018 г. около 20:00 ч. в гр. Пловдив, на ул.
„Волтер“ № * жалбоподателят Б.В.Д. управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.
№ ****, като не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил
оборудван. По това време на посочения пътен участък свидетелите Р.И.А. и Д.И.Б.
изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението.
Когато се намирал при ул. „Волтер“ № *, жалбоподателят навлязъл след поставения
знак В1, забраняващ влизането на пътни превозни средства. Свидетелят А.
забелязал това и подал сигнал на жалбоподателя да спре. Докато той спирал, А.
видял, че Д. бил без поставен обезопасителен колан. В хода на проверката свид. А.
изискал да му бъде представено наред с документите на водача и свидетелство за
регистрация на превозното средство. Жалбоподателят не представил изисканото му
свидетелство за регистрация. На място свид. А. съставил в присъствието на свид.
Б. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 977384 от
09.12.2018 г. против жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка. Д. не възразил срещу това връченият му екземпляр от акта да не бил
четлив.
Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.И.А..
Свидетелят изяснява, че жалбоподателят е бил спрян, тъй като е навлязъл след
знак В1, забраняващ влизането на пътни превозни средства. Посочва, че в хода на
извършената проверка жалбоподателят не представил при поискване свидетелството
за регистрация на управляваното МПС. Че жалбоподателят бил без поставен
обезопасителен колан, св. А. видял още докато Д. бил в движение и спирал по
подадения му сигнал. Изяснява се още, че на място жалбоподателят не е
възразявал съставеният му АУАН да е бил нечетлив, нито е искал да му бъде
връчен друг екземпляр. Последното кореспондира и с показанията на свид. Д.И.Б..
Макар той да заявява, че не си спомня конкретния случай, е категоричен, че
досега в работата си не е имал ситуация, при която водач, срещу когото е
съставен АУАН, да е възразил, че актът бил нечетлив. Същевременно по делото
категорично се установява свид. Б. да е присъствал при съставянето на процесния
АУАН. Съдът дава вяра на показанията на св. А., които намира за вътрешно
непротиворечиви, последователни и добросъвестно дадени от непредубеден
свидетел. В тях А. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец и по време на изпълнение на служебните си задължения.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
чрез връчването му на нечетлив препис от акта за установяване на
административното нарушение. От материалите по делото се установява, че
процесният АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя в съответствие с
изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е
обезпечена възможността му да започне да упражнява правото си на защита. Актосъставителят
има задължение да връчи препис от акта, но в случай, че нарушителят намира
същия за нечетлив, той следа да прояви активност като възрази и поиска да му
бъде осигурен друг, четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на
място – при съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид
регламентираната възможност възражения срещу акта да се правят и в допълнителен
срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има
възражения, които желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да
сигнализира, че има затруднения пред това да организира защитата си. По делото
категорично се доказа от показанията на свидетелите А. и Б., че жалбоподателят
не е възразил на място връченият му препис от акта да е бил нечетлив. Такова
обстоятелство не се и твърди в жалбата. Това следва и от съдържанието на самия
АУАН - в бланката на последния се съдържа нарочно обособена графа за обяснения
и възражения на лицето, срещу което се съставя актът. В процесния случай
жалбоподателят е положил подписа си в тази графа, с което доказва, че е бил
уведомен за правото си, но не се е възползвал от него и не е вписал никакви
възражения или обяснения. Съдът не споделя и доводите, че жалбоподателят е бил
лишен от възможност да разбере какво нарушение се твърди да е извършил и да се
запознае с отразените в акта фактически обстоятелства. По делото няма спор, че
първият екземпляр от АУАН е четлив, както и че той е бил надлежно предявен на Д.,
което последният е удостоверил с полагането на подписа си. Следователно
изначално - още при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, с фактическите твърдения на
актосъставителя и с правните норми, под които те са подведени. Жалбоподателят Д.
е подписал така съставения АУАН, като е положил подписа си непосредствено под
декларацията „запознах се със съдържанието на акта“. Жалбоподателят е подписал
и разписката за връчване на препис, с което е бил надлежно уведомен и за
възможността да направи допълнителни обяснения и възражения. Следователно
законовата процедура по съставянето на АУАН е била спазена от актосъставителя,
а на жалбоподателя още изначално – при съставянето на акта, е била осигурена
възможност да се запознае с констатациите в него. По тези съображения съдът
намери разгледаното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение за
неоснователно. В процесния случай видно е, че жалбоподателят е бездействал и се
е дезинтересовал от хода на производството до момента на връчването му на
наказателното постановление, с което е разбрал за наложените му наказания, и
едва тогава е решил да предприеме действия по защита като приведе насрещни
възражения. Тъй като обаче са били спазени всички процесуални гаранции за
обезпечаване на възможността му да упражнява това си право на защита още от
момента на съставянето на АУАН, то следователно нарушение на процедурата не е допуснато.
Следва да се посочи, че в този смисъл е и съдебната практика, като същата
изцяло се споделя и от настоящия състав – така Решение № 272 от 09.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3622/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2009 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. №
2081/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
На следващо място не се споделя и възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение поради непълно описание на мястото
на извършване на нарушението. Описанието на мястото на извършване на
нарушението трябва да изпълни няколко задачи в процеса: да послужи за
индивидуализация на конкретното деяние (наред с време и начин на извършване),
така че да може то да бъде отграничено от кое да е друго деяние; да запознае
наказания с фактическите рамки на обвинението, за да може той да се защитава
адекватно и в пълен обем, както и да позволи на съда да извърши преценка дали описаното
в НП действително се е случило в обективната действителност. В случая конкретно
направеното описание в НП позволява изпълнението на всяка една от тези задачи,
поради което неоснователен е доводът да е допуснато съществено процесуално
нарушение. Обстоятелството, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил
затруднен да организира защитата си при така направеното описание на мястото на
извършване на нарушението е видно и от самото му процесуалното поведение. В
жалбата си той навежда възражения и срещу правилността на фактическите изводи
на наказващия орган, като на свой ред излага твърденията си за това какво се е
случило от фактическа страна - че е бил с поставен обезопасителен колан. Това
ясно показва, че жалбоподателят е разбрал за кой конкретно случай е ангажирана
отговорността му, направил е възраженията си, които е искал да бъдат взети
предвид от съда, могъл е да се защитава адекватно и в пълен обем. В тази връзка
неясно остава за съда с какво тогава направеното описание на мястото на
извършване на нарушението е затруднило правото на защита на жалбоподателя.
Направеното описание позволява и еднозначно да се установи конкретното място на
извършване на деянията, което да бъде отграничено от кое да е друго място. По
тези съображения съдът намира и това възражение за неоснователно.
Установено е по делото и че свидетелят по акта е бил
очевидец на процесните деяния. На първо място това е надлежно удостоверено в
самия АУАН. Дори и да не беше обаче, подобно нарушение не би било от
категорията на съществените и би могло да бъде санирано. По делото бяха
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, като свид. А. посочи, че при
съставянето на акта е бил на смяна именно със свид. Б., което обстоятелство отново
подкрепя извода, че последният е бил и очевидец на извършените нарушения.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав приема следното:
От обективна страна датата и мястото на извършване на
деянията - 09.12.2018 г. в гр. Пловдив, ул. „Волтер“ № *, се установяват по
категоричен начин по делото, включително от показанията на свидетеля очевидец А.,
който заяви, че изцяло поддържа съставения АУАН. Доказано е и авторството на
деянията от страна на жалбоподателя Д., който е управлявал лекия автомобил „БМВ
320 Д“ с рег. № ****. Фактът, че именно той е бил водач на превозното средство
се установява от показанията на свид. А., а не се и оспорва от жалбоподателя.
Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП и годен субект на вменените му във вина административни
нарушения. Досежно нарушението по т. 1 от НП съдът намира извършването на
същото от страна на жалбоподателя за доказано по делото. Установява се от
показанията на свид. А. на поставения към датата на проверката пътен знак В1.
Същият съгласно разпоредба на чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП
е пътен знак за въвеждане на забрана и има следното наименование: „Забранено е
влизането на пътни превозни средства“. Като е навлязъл след пътния знак В1 при
управление на лекия си автомобил, жалбоподателят като участник в движението не
е съобразил поведението си с пътните знаци и така е извършил от обективна
страна нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Сам, Д. в жалбата си признава
нарушението да е извършено, но твърди да представлявало маловажен случай. От
субективна страна същото е виновно извършено от жалбоподателя и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяване на деянието Д. е формирал
представа за това, че е управлявал МПС, че е имало поставен пътен знак,
забраняващ му навлизането, но въпреки това съзнателно не се е съобразил с
указаното му правило за поведение чрез знака. Това се потвърждава и от думите
на жалбоподателя към свид. А., след като е бил спрян: „Аз ли само минавам
оттук?“.
На следващо място съдът намира за категорично доказано
извършването от Д. и на нарушението по т. 2 от НП. По отношение на датата,
мястото на извършване и авторството на деянието съдът препраща към вече
изложените съображения, като това деяние е извършено на същото място и по
същото време, но хронологически след като жалбоподателят е бил спрян,
навлизайки след знака В1. В хода на извършената проверка той не представил при
поискване от страна на свид. А. на свидетелството за регистрация на лекия
автомобил, който управлявал. Именно чрез това си поведение, изразило се в
съставомерно бездействие, жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяния на
нарушението по т. 2 от НП. Същото е формално, поради което от обективна страна
е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние, без
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят
е съзнавал, че управлява моторно превозно средство и е имал качеството на водач
по смисъла на ЗДвП, съзнавал е и че не носи в себе си свидетелството за
регистрация на МПС, което е управлявал, но въпреки това е пристъпил към
управление на моторно превозно средство. Следователно в съзнанието си той е
формирал представа относно всички елементи от състава на нарушението, поради
което то е виновно извършено.
Виновното извършването на нарушението по т. 3 от НП от
страна на жалбоподателя настоящият съдебен състав също намира за доказано по
делото. Съставът на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде осъществен,
когато водачът или пътник в моторно превозно средство от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3 не използва, когато е в движение, обезопасителния колан, с който
моторното превозно средство е оборудвано. Доказа се жалбоподателят Д. да е бил
водач на МПС от релевантна категория и в този смисъл годен субект на
административното нарушение. Не е спорно, че управляваният от него автомобил е
бил оборудван с обезопасителен колан. Датата и мястото на извършване на
нарушението също са категорично доказани по делото, като свид. А. е възприел
липсата на поставен от Д. колан, докато той е спирал по подадения му сигнал и
след като полицейските служители са предприели действия за спирането му, тъй
като вече е бил навлязъл след пътния знак В1. Следователно хронологически
нарушението описано в т. 3 от НП е било установено от свид. А. преди това по т.
2 от НП. От показанията на А. по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, което той
непосредствено е възприел. По този начин твърдението в жалбата в обратния
смисъл се явява оборено по делото и съдът не му дава вяра. Важно е да се отбележи,
че свидетелят посочи, че е видял жалбоподателя без поставен колан още докато
той е спирал по подадения му сигнал, а не когато вече се е намирал в покой и е
бил преустановил движението си. Това налага извод, че коланът не е бил
използван от водача именно по време на движение, с което нарушението е доказано
от обективна страна. Същото е формално и не е необходимото настъпването на
някакъв допълнителен резултат. От субективна страна и това деяние е извършено
виновно от Д. и при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява
моторно превозно средство, че автомобилът му е бил оборудван с обезопасителен
колан, както и че той не си го е бил поставил, но въпреки това съзнателно е
пристъпил към осъществяване на деянието, поради което то е виновно извършено.
Съдът намира, че правилно са определени приложимите санкционни
разпоредби за извършените нарушения по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП, като на
основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева за
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП (т. 1 от НП), на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева
за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (т. 2 от НП) и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП АНО е наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Видът и размерът на приложимите и в трите разгледани случаи наказания са определени
от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато
нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанията. По тези
съображения съдът намира наказателното постановление за законосъобразно и
правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
При доказано извършване на нарушенията, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършените деяния не представляват маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява
върху степента на обществена опасност. Следователно преценката дали едно
административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни
последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото и трите
нарушения, за извършването на които е наказан жалбоподателят, са формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези
случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези
съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените
случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Несподелимо е и твърдението, че маловажността на случая следвала от ниската
степен на обществена опасност на нарушенията. Това обстоятелство е вече отчето
от законодателя и е послужило за определяне размера на наказанията, които видно
са на ниска стойност спрямо други хипотези на нарушения на правилата за
движение. Деянието би било маловажен случай не ако обществената му опасност е
по принцип ниска, а ако опасността при конкретното деяние е по-ниска спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се посочиха аргументи с какво
процесните деяния разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените хипотези на неносене на свидетелство за регистрация или на
несъобразяване с пътните знаци. Напротив, в случая се касае за извършени
последователно три самостоятелни нарушения. Това изключва възможността
жалбоподателят да бъде оценен като дисциплиниран водач на МПС или да се приеме,
че става дума за еднократна изолирана проява. Интензитетът на обществената
опасност е характерен за типичните случаи на нарушения от този вид, поради
което възражението за маловажност на случая е неоснователно. Не на последно по значение място
съдът намира, че изпълнението на така наложеното наказание е необходимо и за
постигане на възпитателните и предупредителни цели на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
18-1030-011175/07.01.2019 г., издадено от К.О.Н. – Началник група към ОД на МВР
– Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.В.Д., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание:
1) чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30
(тридесет) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението;
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движението
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението и
3) чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.