№ 381
гр. ..., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110121270 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 КЗ вр.чл. 49 ЗЗД - за
осъждане на ответника да заплати сума, платена от ищеца като застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по МПС, от пътнотранспортно произшествие
(ПТП), настъпило в гр. ....
В исковата молба се твърди, че е настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП), при което застрахованото МПС е попаднало в
необезопасена дупка – шахта, на пътното платно, в резултат на което по
автомобила са настъпили щети. По силата на договор за застраховка „... ”
ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение за тях в размер на
исковата сума. Въпреки отправената покана, ответникът не заплатил процесните
суми. Претендират се разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
1
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на договорното си
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в срока на застрахователното покритие и отговорност на ответника
по чл.49 от ЗЗД, които предпоставки в настоящия случай са налице.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен
характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на
нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки - 1) осъществен фактически
състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена
работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се
ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие –
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите
са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с
това неизпълнение, което обстоятелство не бе установено по делото.
Между страните по делото не е спорно, доколкото ответникът не навежда
възражение в този смисъл и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че за лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ... е сключен
2
застрахователен договор за имуществена застраховка „...“ с ищеца – ..., клауза „...“
с полица № ... и период на застрахователно покритие от ... г. до ... г.
Не е спорно и това, че по щета №... от ... г. ищецът е определил обезщетение
в размер на 1 900,73 лева за ремонт на предна дясна джанта на застрахования
автомобил, което обезщетение, видно от представеното платежно нареждане от
16.11.2018 г. е изплатено на официален сервиз за извършване на ремонтните
дейности.
Спорен по делото е механизмът на процесното ПТП, както и причинно-
следствената връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на
ответника .... За тяхното установяване по делото са изслушани свидетелски
показания, както и заключение на вещото лице по допусната съдебно-технически
експертиза.
От същите обаче не се установява сочения от ищеца механизъм за
настъпване на процесното ПТП, а именно - наличието на несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. От свидетелските показания на водените
от ищеца свидетели не може да се установи конкретното местоположение на
настъпилото ПТП. В исковата молба ищецът навежда твърдения, че ПТП е
настъпило на ... в района на автосервиз „...“, а водачът, управлявал увредения
автомобил не си спомня за процесното ПТП. Не са представени и годни
доказателства по делото, които да установят неравност на пътното платно – в
исковата молба ищецът излага твърдения, че застрахованият автомобил е
попаднал в несигнализирана и необезопасена шахта, а свидетелят А., който е
завел претнцията пред застрахователя твърди, че не е видял или заснел дупката, а
само е закарал увредения автомобил за оглед. В този смисъл съдът не би могъл да
кредитира заключението на приетата САТЕ в частта, в която вещото лице
посочва, че причина за настъпването на ПТП-то е несигнализирана дупка на
пътното платно, доколкото по делото не са налични никакви данни за това, поради
което заключението в тази част се базира единствено на твърденията на ищеца.
Действително попадането на МПС в дупка може да причини щети като увреждане
на предна дясна джанта, но в случая не са налице никакви категорични
доказателства именно наличието на дупка и попадането на процесния автомобил в
нея да е причинило процесните увреждания.
Поради изложеното предявения иск се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен. Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорния
иск за законна лихва за забава.
3
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. ..., ул. „...“ ... против ..., ЕИК ... с адрес: гр...., ул." ..." ... иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 910,73 лева, представляваща регресно вземани за изпратено застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „...“ за вреди, причинени на лек
автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ..., при застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, вследствие виновно, противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.04.2023 г., до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 588,53
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до
31.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., ул. „...“
... да заплати на ..., ЕИК ..., с адрес: гр...., ул." ..." ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4