Р Е Ш Е Н И Е
№260614
гр. Русе, 22.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шестнадесети
декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4499 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Г.К.– юрисконсулт на
„Кредитреформ България“ ЕООД заявява, че на 16.02.2016г. между „4финанс“ ЕООД
(дружество опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“) и Ж.Ж.Д. е сключен договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Сочи, че
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправяне на предложението до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Поддържа, че
процесният договор е оформен, съобразно разпоредбите на чл.3, вр.чл.2 от
ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването му е подробно описана в ОУ на „4финанс“
ЕООД и е в съответствие с приложимото законодателство. Пояснява, че при
кандидатстване за кредит, кредитополучателят подава заявка, след регистрация в
системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. На тази страница
били публикувани Общи условия, които кредитополучателят следвало да приема,
както и Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да се запознае. След подаване на заявка, на
кредитополучателя се предоставял проект на договор за кредит, който при
съгласие следвало да се подпише чрез натискане на бутона „подпиши“. С
„подписването“ му от клиента, се приемало, че: последният е подписал всяка
страница от договора и приложимите ОУ; потвърдил, че е прочел и приел условията
на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр; желае да
сключи договора за кредит и се съгласява сумата по кредита да бъде преведена по
посочената във формуляра за заявка банкова сметка ***.
В конкретния
случай, Ж.Д. заявила желанието си да й бъде отпуснат заем в размер на 350 лева
за срок от 25 дни, с падежна дата 12.03.2016г. Съгласно заявката на ответника и
условията на договора, кредиторът предоставил на ответника сумата на 16.02.2016г.
чрез Изипей.
Кредитополучателят
се възползвал от възможността, предвидена в чл.11 от ОУ, да удължи срока на
връщане на заемната сума до 09.04.2016г.
На
уговорения падеж, ответникът не погасил задължението си и на основание т.13.3
от ОУ, считано от 10.04.2016г. към главницата била начислявана неустойка в
размер 10.01% към договорния лихвен процент върху неизплатена главница за
периода на просрочието. Кредиторът изпратил
напомнителни писма до ответника, на посочения в Договора за кредит
адрес, съдържащи информация досежно
размера на дълга, просрочения период и начислената наказателна лихва.
С Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018–033/23.11.2018г., „4финанс“
ЕООД цедирало на „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си, произтичащо от Договор за кредит №********** в общ размер 849.42
лева, съставляващо сбор от: 350 лева – главница; 469.42 лева – неустойка за
периода 10.04.2016г. – 22.11.2018г. и 30 лева – такси за събиране. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение
изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, но пратката се върнала като непотърсена.
По изложените съображения, Г.К.моли съда да постанови решение, с което да
осъди Ж.Ж.Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№19,
представлявано от управителя Р.В. сумата 350 лева – главница по Договор за кредит №**********/16.02.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ж.Ж.Д. – ответник по делото, не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Безспорен по делото е факта, че страните са
обвързани от облигационна връзка, основана на договор за договор за кредит №**********/16.02.2016г., по силата
на който „4финанс“ ЕООД предоставило в заем на Ж.Ж.Д. сумата 350 лева с 25
дневен срок на погасяване. Приложени са ОУ, съставляващи неразделна част от
процесния договор.
В чл.14.5 от ОУ е предвидено правото на кредитора да
прехвърли на трето лице вземанията си от кредитополучателя.
Ангажирани са писмени доказателства,
неоспорени от ответната страна, от които е видно, че на 16.02.2016г. чрез
Изипей на Ж.Д. е предоставена заемната сума - 350 лева.
С Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018–033/23.11.2018г., „4финанс“
ЕООД цедирало на „Кредитреформ България“ ЕООД вземането си, произтичащо от Договор за кредит №********** в общ размер 849.42
лева, съставляващо сбор от: 350 лева – главница; 469.42 лева – неустойка за
периода 10.04.2016г. – 22.11.2018г. и 30 лева – такси за събиране,
индивидуализирано в Приложение №1 към Договора за цесия. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията
на закона, на 12.12.2018г. ищцовото дружество изпратило уведомление до длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането. Пратката е върната като непотърсена.
Ответникът не ангажира
доказателства, обосноваващи извод, че е погасил задължението си.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е
даден ход на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 05.10.2020г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства,
с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
иска, в размера, посочен в исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 200 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Ж.Д., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№19,
представлявано от управителя Р.В. сумите: 350
лева – главница по Договор за кредит №**********/16.02.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 05.10.2020г. до окончателно изплащане на
задължението и 200
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
същото да се връчи на страните по делото, за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: