№ 7066
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100113337 по опИ. за 2023 година
Предявен е иск по чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. А. с ЕГН
**********, чрез адв. Е. Ф., САК - пълномощник срещу Прокуратурата на
Република България, по искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на
сл. дело № 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ.
на ВОП-София, а сега ДП №11- 048/1999 по опИ. на ВОП-София, образувано през
януари 1991г., ведно със законната лихва считано от 27.11.2020г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на И. Ш. А., който пряко
пострадал от престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело
№1/1991 г. по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие
преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ. на ВОП-София, а сега ДП №11-
048/1999 по опИ. на ВОП-София. Ищцата твърди, че от февруари 1985г. до
ноември 1987г. баща й И. Ш. А. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и
лагера на остров Белене. След освобождаването му от ТВО Белене наблюдението
му от Държавна сигурност продължило, нямал право да напуска селото, в което
живеели и трябвало сутрин и вечер да се подписва в кметството. През 1989г. били
1
изгонени от страната. Ишцата поддържа, че баща й не е извършил престъпление
или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му
от свобода. Не е имало присъда, с която да му е наложено наказание лишаване от
свобода. Въпреки това бил фактически лишен от свобода в продължение на повече
от 2 години и половина във връзка с така наречения възродителен процес. Ищцата
сочи, че баща й починал на 07.11.2011г., като не успял да доживее приключването
на сл. дело 1/1991 г. по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие
преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по опИ. на ВОП-София, а сега ДП №11-
048/1999 по опИ. на ВОП-София. Твърди се още, че ищцата и цялото и семейство,
на лично основание също са пострадали от престъпленията, предмет на
разследването, защото в резултат на задържането на нейния баща години наред
били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената
асимилация. Близките им странели от тях от страх да не пострадат по същия или
подобен начин. След това цялото семейство били екстрадирани от страната с по
една чанта багаж, всичко, което имали, останало в България, което наложило да
градят живота си от нула. Описва, че в затвора на остров Белене баща бил лишен
от свобода в килии, при крайно деградиращи условия — мръсотия; липса на
елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински
грижи и помощ; лоша храна; първоначално не знаели къде е, на него не са му
разрешавали да се свърже с близките си и да съобщи къде е; после свижданията
били през 6 месеца; работил тежък физически труд, а накрая дори и да платят за
настаняването им в Белене. Принудително ги карали да работят, без заплащане, без
трудови и осигурителни права, без трудов договор. Престоят му в Белене оставил
трайни и сериозни щети върху здравето му. След освобождаването на баща от
затвора в Белене, той бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна
сигурност, трябвало да се подписва в кметството сутрин и вечер, и да не напуска
селото, което е форма на лишаване от свобода не само на него, но и за цялото
семейство. Сочи, че през 1989г. били принудени да напуснат страната и да се
установят да живеят в Турция. Трудно било да изградят живота си от нулата, с
двама болни родители, съответно трябвало едновременно да учат и да работят, за
да помагат за издръжката на семейството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България. В отговора ответникът навежда възражение за недопустимост на
исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователна. Заявява, че
ищцата като наследник на И. Ш. А. не е легитимирана да предяви и води иск по
чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на баща й от
2
нарушено негово право за разглеждане и решаване в разумен срок. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва началния момент на
акцесорната претенция.
В открито с.з. ищцата лично и чрез адв.Ф. поддържа предявения иск .
В открито с.з. ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурор Яни Костов
оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетото Удостоверение за наследници изх.№10/10.08.2022г. издадено от
Община Момчилград, се установява, че ищцата С. Ш. А. е дъщеря и наследник по
закон на И. Ш. А. ЕГН **********, починал на 07.11.2011г./л.219 от делото/
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в периода от от февруари 1985г. до ноември 1987г. И. Ш. А. е бил
задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене .
Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на
наследодателя на ищцата, на самата ищца и на членовете на семейството им с
български имена. Не е спорно, че ищцата и семейството и са изселени в Турция
през 1989 г.
Не се спори, че ищцата е член в "Сдружение за правосъдие, права, култура и
солидарност на Балканите", а видно от представения по делото Устав на
Сдружението една от основните му цели е действия в насока възстановяване на
правата и обезпечаване на понЕ.ите материални и нематериални щети на
представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и
особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на
наложената им асимилационна политика.
От представените писмени доказателства се установява, че на 31.01.1991 г. с
постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл.
дело № 1/1991 г. по опИ. на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в
сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048
от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на
възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента
наказателното производство е висящо.
Установява се, че сл.д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за
3
престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че в периода от
1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в
съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и
омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал.
1 и чл. 20, ал. 2 от НК, че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на
продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си
с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена
асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна
смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на
остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение
поради несъгласие с промяната.
На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. в съда са внасяни обвинителни актове
срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са
прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на П.та за
отстраняването им.
През 1998 г. и през 1999 г. двама от обвиняемите са починали и
производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т.
производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина,
които е трябдвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.
В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001 г. до
04.02.2004 г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните
наследници, от тях са разпитани общо 312 души.
На 07.12.2012 г. последният останал жив обвиняем Г.А. е бил разпитван и е
поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно
наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато
обвинение.
С постановление от 08.10.2018г. на прокурор при ВОП - София
наказателното производство е спряно, поради това, че 35 от пострадалите лица,
които са и очевидци на извършеното деяние, не са разпитани, включително и по
делегация, като за целта е изпратена поредна молба за международна правна
помощ до Република Турция, която взе още не е изпълнена.
Установява се също, че на 28.01.2022 г. наследниците на И. Ш. А. са подали
молба до Военно окръжана прокуратура София с правно основание чл. 74, ал. 2
НПК за участие в досъдебното производство като пострадали. /л.226 от делото/
4
Не се спори, че и към момента наказателното производство е висящо.
По делото е представен ДВ бр. 44 от 01.06.1990 г. на Държавен вестник, в
който е обнародван списък на лицата, приет с решение на Комисия на Народното
събрание за политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените
от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с насилствената промяна на
имената на една част от българските граждани, сред които е и ищецът.
Представена по делото е и декларация на 41-то Народно събрание от
11.01.2012 г., с която категорично се осъжда асимилационната политика на
тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малзинство в
България, включително и т.нар. "Възродителен процес".
Пред настоящата инстанция и във връзка с търпените неимуществени вреди от
ищцата са събрани свидетелски показания.
Разпитана свидетелката М.И.Ю. - сестра на ищцата, установява, че докато
баща им бил жив се интересувал от делото за възродителния процес. Св. Ю. сочи,
че сестра и С. също се интересувала, но нямали никаква информация. Баща им
искал да научи в какво състояние е делото, понеже те били пострадали от този
процес. Баща им искал виновниците, които участвали в този процес, да получат
заслуженото наказание. Свидетелката сочи, че по време на възродителния процес
баща им бил началник на пощата. В деня, в който имало стачка срещу
възродителния процес, той бил взел отпуск и затова го обвинили, че не се
обадил.Свидетелката сочи, че баща им бил арестуван и три месеца от него въобще
не нямали никакви сведения за него. След три месеца разбрали, че баща им е в
лагера на остров Белене. Ищцата тогава била на 10 години, а свидетелката на 19
години. Цялото семейство били много разтревожени. Не сядали на маса да се
хранят дни наред. Ищцата ходела на училище, когато баща им бил арестуван, като
околните я гледали с подозрително, все едно е направила нещо лошо. С. изживяла
тежко случилото се. Вечер не можела да спи, търсела баща си. Сочи още, че
принудително сменили имената им.Дали им един каталог, всеки трябва да си
избере едно име. Имало въоръжени войници в селото им. Майка им работела, но и
нея я изгонили от работа. Докато баща им бил в затвора, едва след шест месеца
могли е да го видят за пръв път. През месец май 1989 г. им казали да напуснат
страната и те за два часа, с личен багаж напуснали България и отишли в Турция.
Там С. нямала никакво жилище, никакви близки. Били настанени в едно училище.
След това ги преместили в някакъв пансион. Тогава баща им намерил някаква
работа за препитание. Трябвало да мине доста време, за да вземат временно
5
жителство. Когато паднал режима на Тодор Живков, чували от хора пострадали
като баща им, че ще има дело срещу виновниците за възродителния процес, но
никой нищо не им съобщил, в какво състояние е, въпреки, че се интересували. От
1999 г. сдружението, което е създадено от хората, които са пострадали, правело
събрания във връзка с делото. Хората, които са пострадали по този процес нямали
достъп към делото, което ги интересува. Пострадалите искали хората, които са
участвали в този процес, да получат и те каквото заслужават. Ищцата С. била
много разтревожена и отчаяна от забавянето. Тя три пъти ходила да се интересува и
да следи за делото.
Свидетелят Ф.М. установява, че познава Бай И. от лагера на о.Белене, когато
през 1985 г. били заедно в съседни стаи и постоянно събеседвали за семействата и
за положението. Свид. М. тогава бил на 30 год., а бащата на ищцата бил малко по-
опитен, учил младите на търпение. Споделяли една съдба, били на о.Белени без
присъда. И. и семейството му се интересували от делото срещу виновниците за
Възродителния процес, но нямали информация. Получавали сведения от медиите.
И. А. имал очаквания от това дело да има някакво реално и честно осъждане. Давал
им съвет да търпят, че все пак някой ден ще има решение. Притеснявали се, защото
семействата им нямали отговори. Ищцата С. чувствала, че баща й е възрастен, че
няма да доживее да има справедливо решение въпроса и се тревожела.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и след преценката им
по реда на чл.172 ГПК, доколкото са логични, последователни и не се опровергават
от другите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
По допустимостта: Съдът намира, че производството по делото е
допустимо и следва да се произнесе по същество. Решаващият състав на СГС
намира за неоснователни следните възражения на ответника за недопустимост на
настоящето производство:
Възражението, че искът е недопустим предвид нормата на чл. 6, ал. 1 от
ЗОДОВ доколкото е предявен едва след смъртта на И. Ш., също е неоснователно.
Легитимиран да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството. В
този смисъл и доколкото в настоящият случай процесното дело представлява
наказателно производство в досъдебната си фаза, страни в производството са
6
обвиняемото лице и пострадалото лице. Ищцата в настоящото производство
твърди, а от доказателствата по делото се установява, че е една от наследниците по
закон на баща си И. Ш..
По делото е приета като доказателство молба от ищцата от 28.01.2022 г. до
ВОП, с която на основание чл. 75, ал. 3 НПК, същата иска да бъде конституирана
като пострадал в досъдебната фаза на ДП № 11-048/1999 по опИ. на ВОП- София.
Несъстоятелно е възражението на Прокуратурата на Република България, че
ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се
дължат на нейния починал баща и не се наследяват. Съгласно чл. 74, ал. 2 НПК при
смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите
наследници. В този смисъл е и Решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г.
на ВКС, III г.о.
По същество:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1
КЗПЧОС.
Ищецът има качеството на наследник на пострадал от производството по
сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по опИ. на
ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по опИ. на ВОП-София.
Началният момент за определяне продължителността на досъдебното производство
е 30.01.1991 г., когато същото е образувано. Няма спор, че същото продължава и в
момента, т.е. повече от 33 години.
По наказателното производство е повдигнатото обвинение по чл. 387, ал. 2,
вр., ал. 1 НК и от същото са засегнати основни права на наследодателя на ищеца
като правото на етническа принадлежност, на име, на свободно придвижване, на
труд и др./, като изходът от това наказателно производство е решаващ за
признаването им. А това, че са засегнати негови права безспорно се установява с
приетите по делото писмени доказателства. Съдът намира за безспорно
установено, че наследодателят на ищеца е жертва на т.нар. "Възродителен процес",
представляващ опит на управляващата към онзи момент партия в България да
наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци и
др.). Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни
репресии срещу тези социални групи и етноси. Безспорно образуваното
наказателно производство за бащата на ищцата е било надежда за репариране,
макар и частично на преживените от него унижения и страдания. След смъртта му
ищцата продължава да чака справедливост и възмездие чрез закона.
7
Предмет на установяване в настоящото производство е общата
продължителност на наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна
сложност, като съдът преценява осъществяването на отделните забавяния,
причината, която ги е предизвикала с изключение на забавянията, дължащи се на
поведението на претендиращата обезщетение страна. Държавата отговаря за тези
забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както и спазването им, предвид
предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл. 2б ЗОДОВ не е
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи,
които в делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се
формират от забавяне разглеждането на делото над разумния срок.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор
относно негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от
нарушението им/, има право на гледане на делото в разумен срок, независимо от
това в коя фаза се намира производството - в досъдебна или съдебна/.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип в наказателното производство, съгласно чл. 22 НПК.
С оглед обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява допуснато
нарушение за правото на разглеждане на делото в срок. Наказателното дело е
продължило над 33 години. Безспорно следва да се отчете високата фактическа и
правна сложност на образуваното досъдебно производство. Фактите,
обосноваващи обвиненията са многобройни, като са посочени множество деяния,
представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т.нар.
"възродителен процес", което е налагало извършване на многобройни процесуални
действия, засягащи широк кръг лица. Това обаче не може да бъде причина за
превишаване на разумния срок.
С поведението си ищцата, както и нейния баща, не са били в състояние да влияят
на разследването. Напротив, същите са опитвали с всякакви законни средства да
способстват за неговото ускоряване. Прекомерното забавяне е единствено и само
по вина на властите. Прокуратурата не е изпълнила съвестно задълженията си по
ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да
приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание,
като безспорно на ищцата се дължи обезщетение.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
8
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът
да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт.
В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но
най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди;
респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това,
размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на
живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта
на увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за
пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
Предвид горното съдът намира, че действителния размер на обезщетението е в
размер на 12 000 лв. като в останалата част заявената претенция е неоснователна.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид съдебната
практика по аналогични случаи от забавено правосъдие по чл. 2б ЗОДОВ, касаещи
"възродителния процес". Размерите на присъжданите обезщетения са между
12000лв. /така Определение № 50036/25.01.2023 г. по гр. д. № 2661/2022 г. на ВКС,
ІV г.о., Решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д.д. № 3356/2021 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на ВКС, III г.о. и др./ и
15000лв./така Определение № 50796 ОТ 04.11.2022 г. по гр. д. №1564/2022 г. на
ВКС, ІІІ г.о., Определение № 387/16.05.2022 г. по гр. д. № 5087/2021 г. на ВКС,IV
г.о., Решение № 50038/01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 50036 от 25.01.2023г. по гр.д. № 2661/2022 Г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС. Съдът съобрази също, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да
9
обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно забавените
действия на правозащитните органи. Решаващият състав споделя напълно
възприетото в решение № 6/22 по гр. д. № 1555/2021 г. и в решение № 60265/2021 г.
по гр. д. № 1701/2021 г. и двете на ІV ГО на ВКС, че в рамките на производството
по чл. 2б от ЗОДОВ не могат да се присъждат вреди от самото престъпление-
засягане на чест и достойнство, страх, стрес, унижение от асимилационната
политика на държавата, репресиите и т.н., Процесни са вредите само от
забавеното правосъдие. Предвид всичко изложено, съдът намира, че по делото
презумптивно са установени вреди, претърпени от ищцата и нейния наследодател
от бавното правосъдие, в обичаен размер и интензитет и доколкото не се
установява настъпването на вреди по-големи или по-силни от обичайните за лица в
сходно положение, както и не се установява продължителността на производството
да е дало отражение на начина на живот на ищцата или да е причинило други,
извън обичайните вреди. Предвид горното съдът намира, че адекватния размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 12 000 лв.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва,
дължима от момента на подаване на исковата молба. Това е така, тъй като
претендираното обезщетение обхваща целия период на продължителност на делото
до предявяване на иска (т.е. неразумната продължителност е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ), поради което
горепосочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва, дължима
върху нея като определено обезщетение за неимуществени вреди от датата на
подаване на исковата молба – 27.11.2023г., до окончателното й изплащане. За
периода от 27.11.2020 г. (така заявената искова претенция) до 26.11.2023 г.
включително акцесорната претенция за лихва за забава следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ и предвид изхода на делото на
ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 10, 00лв., представляваща платена
държавна такса за настоящето производство, както и 70 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска./списък по чл.80 ГПК на л.564
от делото/
Предвид гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на С. И. А. с
ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф., САК, и съдебен адрес: гр. София, 1000, ул.
„*******, на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 12 000/
дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г.
по опИ. на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл.
дело № 780-II/1998 г. по опИ. на ВОП-София, а сега Досъдебно производство №II-
048/1999 по опИ. на Военноокръжна прокуратура-София, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 120 000лв., както и искането за
законната лихва върху главницата за периода от 27.11.2020 г. до 26.11.2023 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на С. И. А. с
ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф. на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10,
00лв., представляваща разноски за държавна такса, както и 70.00 лв. разноски за
адвокатско възнаграждениие, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъдените с решението суми могат да бъдат изплатени по банкова сметка на
Адвокатско дружество "Е. Ф." посочена на л.22 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11