О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 867
град Бургас
,27.02. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.................27.02 …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 402 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „КиД“ЕООД - гр. Ямбол –ответник по гр.д. № 461/2018 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 230/31.10.2019 год. постановено по същото дело,с което са обявени за относително недействителни на осн.чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция“Събиране „към ТД Бургас ,офис Ямбол на НАП на договор за покупко-продажб на недвижим имот ,обективиран в нот. акт № 23 /20.07.2016 г. ,т. 2,н.д. № 203/2016 г. на нотариус Хр.Ройдев ,с район на действие – РС-Поморие ,с който „Дикс2001“ЕООД –гр.Ямбол е продал на Ганка Я.И. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 35033.5.433.33 по КККР на гр. Каблешково ,находяща се в гр.Каблешково ,,местността „Давалий“ № 30,комплекс“Флорал Медоус“,заедно с право на собственост върху техническо съоръжение-басейн с площ от 40 кв.м. ,както и договора за покупко-продажба на недвижим имот ,обективиран в нот. акт № 24/20.07.2016 г. ,т. 2 ,н.д. № 204/2016 г. на нотариус Хр.Ройдев,с който „Дикс 2001“ЕООД е продало на Г. Шванова поземлен имот с идентификатор 35033.3.188 по КККР на гр.Каблешково ,с площ от 5770 кв.м. ,с трано предназначение на територията –земеделска земя и с решението въззивникът е осъден да заплати разноските по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за недопустимо,неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със събраните доказателства,както и със закона .
Сочи се на първо място ,че решението е недопустимо-налице е произнасяне по предявения и докладван иск-съдът е докладва предявен иск с правна квалификация чл. 135 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 216 ал. 2 ДОПК , а се е произнесъл по различен иск – с правно основание чл. 216 ал. 1 т.2 ЗОПК.Липсвал доклад по евентуално съединените искаве ,както и разпределение на доказателствената тежест по тях.От друга страна в решението си е посочил ,че поради уважаване на иска по чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК не следва да се произнася по останалите евентуално съединени искове .От тух се прави извод ,че съдът не се е произнесъл по предявения иск и съгласно обективното съединяване на исковете в посочената в исковата молба поредност .затова и произнасяйки се директно по евентуалния иск,въззивникът счита ,че съдът се е произнесъл с недопустимо решение..
Въвеждат се доводи и за неправилност на решението ,като на първо място се счита ,че ако не се приеме възражението за недопустимост на решението ,то оплакването за неправилното докладване на делото съставлява оплакване за съществено процесуално нарушение.Не е била спазена разпределената в доклада докзателствена тежест ,в резултат на което според въззивната страна е нарушено правото й на защита .Нещо повече – счита се ,че разпределената доказателствена тежест с доклада въобще не е била съобразена от съда .Сочи се ,че в нарушение на процесуалните норми съдът не е допуснал гласни доказателства за установяване степента на завършеност на имота ,предмет на едната сделка ,което е лишила ответника от правото му на защита ,тъй като състоянието на имота към този момент не е съобразено при изготвяне на оценъчната експертиза ,а именно определената оценка е послужила като мотив за уважаване на иска..Не са допуснати и поставените допълнителни въпроси от ответната страна към експертизата ,без да бъдат изложени мотиви .Не е допуснато изготвянето на счетоводна експертиза ,заключението по която е било важно във връзка с оспорването качеството „кредитор „ на ищеца и направените в тази връзка правопогасяващи и правоизключващи възражения..Изтъкват се и други нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и допускането на поискани от ответника доказателства по делото .
Оспорват се и като незаконосъобрази изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 216 ал.1 т. 2 ДОПК,като подробно се излагат съображения за това .Подчертава се ,че не е съобразен критерия „равностойност „ на престациите при съпоставяне на общата стойност ,за която са сключени атакуваните сделки и общата пазарна стойност ,определена съобразно оспорената от ответника експертиза .Счита се ,че съдът е игнорирал важния факт относно момента на придобиването от ответника на процесните имоти –след издаването на заповедта за възлагане на ревизията и издаване на ревизионния акт .Не е съобразено ,че първият имот е бил в груб строеж и се е нуждаел от множество довършителни работи /което е обусловило и цената при продажбата /.
Подробно се излагат аргументи и за необоснованост на съдебния акт.Подчертава се ,чче последиците на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК се прилага ако длъжникът се е освободил от имущество и не разполага с друго ,спрямо което да се насочи принудителното изпълнение ,а в случая към момента на сключване на процесните сделки в полза на НАП е наложена обезпечителна мярка –запор на 28 МПС-та на стойност 234 078 лв. ,докато съдът е обявил относително недействителни сделки за 50 000 лв.
Сочи се ,че не е обсъдено надлежно възражението за давност на претенцията за лихви,като ищецът не е доказал качеството си на кредитор.
Моли се за обезсилване на решението като недопустимо и връщане на районния съд за ново разглеждане по предявения иск ,а евентуално –отмяната му и постановяване на ново решение ,с което се отхвърлят заявените искове.
Моли се на осн.чл. 266 ал. 3 от ГПК допускане на гласни доказателства –разпит на свидетел за установяване на сочените факти относно степента на завършеност на процесния жилищен имот към момента на сключване на оспорената сделка.Моли се за допускане на счетоводна експертиза ,както и на повторна съдебно-оценъчна експертиза ,които искания са били отхвърлени от първоинстанционния съд при нарушения на съдопроизводствените правила.Моли се за приемане на представените в съдебно заседание от 25.02.2019 г. писмени доказателства ,които неправилно не са били приети от районния съд .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ищецът-въззиваем –НАП ,чрез ТД на НАП-Бургас ,чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените в нея нарушения.Сочи се ,че жалбоподателят не е доказал наличието на всички предпоставки относно своята процесуална легитимация /за което твърдение не се излагат конкретни доводи /.
Счита се ,че са налице кумулативно всички предпоставки за основателност и доказаност на исковата претенция по чл. 216 ал. 1 т.2 ДОПК-Публичното вземане е било безспорно установено със стабилен изпълнителен титул в полза на кредитора – ТД на НАП Бургас ,които документи са преди датата на атакуваните сделки .налице са и специфичните предпоставки за иска по чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК –имотът е продаден на цена 2,5 пъти под пазарната .Оспорва се твърдението ,че задължението на ответника било обезпечено със запор върху 28 МПС-та ,като се подчертава ,че в закона няма изискване кредиторът първо да се удовлетвори от обезпеченото имущество ,тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение.Освен това обезпеченото имещество не било достатъчно за покриване на цялото задължение .
Посочва се и че задълженото лице умишлено е нарушило разпоредбата на чл. 313 НК и е декларирало неверни данни пред нотариуса –а именно липсата на публични задължения.Освен това споделя се изводът на съда ,че увреждащо е всяко действие ,с което се засягат права ,които са осуетили или затруднили кредитора за осъществяване правата му спрямо длъжника .Налице било и намерение за увреждане ,тъй като договорите са сключени след влизане в сила на ревизионния акт ..Моли се за потвърждаване на решението изцяло . Оспорва доказателствените искания на въззивника ,като счита същите за преклудирани..
В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила въззивна жалба против решението и от Г.Я.И.-ответник по същото дело .В нея също се излагат съображения за недопустимост на атакуваното решение –поради произнасяне не по предявения главен иск , а по един от евентуално съединените искове .Също се оспорват изводите ,базиране на експертната оценка на имотите,като се поддържа ,че експертизата не е била съобразена със състоянието на имота към момента на сключване на атакуваните сделки .Подчертава се ,че въззивницата И. не е имала намерение ,нито е знаела и е имала възможност на узнае ,че продавачът е имал отношения с публични взискатели ,тъй като не е свързано лице с него по смисъла на закона .Също се настоява за нова оценителна експертиза ,която да има предвид състоянието на имота към меродавния момент .Също се моли и за приемането на неприетите писмени доказателства .
Постъпил е и отговор на въззивната жалба на ответницата И. от ищеца със същото съдържание като този против първата въззивна жалба .
Съдът с оглед направените доказателствени искания от въззивната страна,счита същите за допустими с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 3 ГПК.Всички те са били направени пред първоинстанционния съд ,който е отказал събирането на сочените доказателства ,мотивирайки се ,че са преклудирани и правно ирелевантни .Всъщност въпросът относно действителната пазарна стойност на процесния имот към момента на сключване на атакуваната сделка е от значение за правилното разрешаване на спора ,поради което искането за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза за оценка на имота ,като се има предвид състоянието на имота към момента на сделката , е релевантен.А за установяване състоянието на имота следва да бъде допуснат искания свидетел Относимо е и установяването на факта какви точно са били публичните задължения на въззивника към момента на сключване на атакуваните сделки и към кой момент е погасена главницата по ревизионното производство . Затова основателно е и искането за назначаване на счетоводна експертиза Следва да бъдат приети и представените в съдебно заседание от 25.02.2019 г. писмени доказателства ,които са депозирани във връзка с депозираната оценъчна експертиза .
.
Като има предвид горното и на осн.чл. 266 и чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза ,вещото лице по която да даде заключение по въпросите ,формулирани на лист 9 от въззивната жалба /стр.3 от протокола от с.з. на 14.11.2018 г./.Експертизата да се изготви от вещото лице Марияна Пеева Петкова-от списъка на вещите лица при БОС , след депозит от 250 лв. ,вносими от въззивника .
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане един свидетел на въззивната страна –за установяване на сочените във въззивната жалба обстоятелства .
НАЗНАЧАВА повторна съдебно –техническа експертиза със задача ,поставена във въззивната жалба ,която да се извърши от вещото лице Николай Христов Николов след депозит от 250 лв. ,вносими от въззивника .
ПРИЕМА приложените към въззивната жалба писмени доказателства-писмо от НСИ относно цените на сходни с процесните имоти в района за относимия период и данни за обявени оферти на сходни земеделски земи за относимия период
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 08.04.2020 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.