Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Своге, 23.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 651 по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, предявена от ищцата Т.Б.Г., ЕГН ********** *** против ответника Н. Б. А., ЕГН **********,***.
Иска извършване на съдебна делба на следния имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в …., целият с площ от 1084 кв.м., от които 989 кв.м. попадат в парцел № ХI-212 в кв. 31 по ПУП на село … по ПУП на населеното място, заедно с построената в него през 1961 г. масивна, двуетажна, двуфамилна, жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ № Х-210 в кв.31, УПИ № ХХII-598, 211 в кв.31.
Иска допускане на делбата при квоти от 1/6 ид. части за ищцата Т.Б.Г. и 5/6 ид. части за ответника Н. Б. А.
Твърди се, че процесния имот е придобит от страните по наследство от Б.А.Б./починал на …г./, както и от преживялата съпруга А.А.Б., която с нотариален акт № 158, том I, рег. № 1222, н. д. № 140/2018 г. на нотариус Ч., е продала на ответника своите 4/6 идеални части от имота.
Твърди се, че ответникът изцяло владее съсобствения недвижим имот и не позволява на ищците достъп до него.
Прави искане на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплаща на ищцата обезщетение за лишаване от ползи върху делбения имот, в размер на 100 лева месечно, считано от завеждането на иска - 22.10.2018 г., до прекратяване на съсобствеността.
В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощен представител – адвокат З.Н.. По искане на ищеца са ангажирани гласни доказателства, както и извършване на съдебно-техническа експертиза.
В хода на съдебното производство по искане на ищцата е открито производство по оспорване на писмени доказателства, а именно официални свидетелстващи документи – удостоверение за търпимост № 122 от 17.05.2019 г., и удостоверение за търпимост № 123 от 17.05.2019 г., и двете издадени от главния архитект на Община Своге.
В срока за отговор, считано от 01.11.2018 г. /когато ответника е получил ИМ/, е постъпил такъв, озаглавен „отговор по искова молба и насрещна искова молба“ е постъпила в съда на 05.12.2018 г. с пощенско клеймо, поставено в гр. София на 03.12.2018 г. /01.12.2018 г. е ден събота от седмицата/.
С отговора се оспорва искането за делба на цялата жилищна сграда, като се твърди изтекла придобивна давност в полза на ответника относно втория етаж от сградата, представляващ самостоятелен обект на собственост, както относно построения в имота гараж, като се иска изключването им от делбата.
С отговора е направено искане за включване в делбената маса и на друг имот, но с молба от 07.01.2019 г. това искане е оттеглено /потвърдено и в с.з. 19.02.2019 г./.
С отговора са заявени насрещни установителни претенции срещу ищцата, а именно за признаване за установено, че ответника е собственик на втори етаж от жилищната сграда, както и на отделен обект – гараж, построен в имота /по отношение на гаража няма искане за допускането му до делба/. С определение от 06.12.2018 г. предявените от ответника насрещни претенции са оставени без разглеждане и е прекратено производството в тази част. Определението и влязло в сила, след като не е обжалвано от страните /съобщения до ищцата и ответника, връчени съответно на 10 и 11 декември 2018 г./.
При условията на евентуалност на искането за изключване от делбата на втория етаж и гаража, от страна на ответника е направено искане да му бъде присъдено увеличение на наследството на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. Твърди че е допринесъл за това и не е възнаграден като претендира сумата от 27 000 лева, ведно със законната лихва от заявяване на това искане до окончателното й заплащане. На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК прави и искане за възлагане на имота, предявен с исковата молба.
Твърди, че е живял с наследодателите си до откриване на наследството, като е живял на втория етаж от къщата, а след смъртта на съпругата си се е преместил на първия етаж за да се грижи за своите родители, продължавайки да държи за себе си втория етаж без някой да прекъсва владението му над този етаж.
В съдебно заседание ответника се представлява от упълномощени представители, като поддържа заявеното с отговора. По негово искане са допуснати гласни доказателства, както и извършване на съдебно техническа експертиза.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 341 и следващите от ГПК.
След преценка на искането и приложените писмени доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Имотът, за който спорят страните е придобит от техния наследодател – Б.А.Б., който с нотариален акт № 136, том 1, дело 205/1960 г. е придобил чрез продажба правото на собственост над имота – ливада към този момент, с площ от 1208 кв.м., съставляващ парцел … по плана на с. ... Имота е идентичен с имота, с идентификация според представената скица като УПИ ..по ПУП на с. .., общ. С. Имота и при придобиването му от Б. Б., а и в настоящия момент е с неуредени сметки по регулация.
Съдът приема, че към момента на придобиване на имота Б. А.Б. е бил в граждански брак със А. А. Б. По одобрен през 1961 архитектурен проект в имота е била изградена жилищната сграда, която по този проект е следвало да бъде едноетажна с мазета, но практически е изпълнена като сграда с два надземни етажа, при което е била предвидена за еднофамилна къща.
В имота е построен и гараж, който обаче не е поискан от ищцата за допускане до делба, поради което е без значение факта, че е построен също от наследодателите на страните.
Ищцата е живяла малко време в имота, като след сключването на брак се е преместила в с. С. /без да е известен точен момент/.
Втория етаж от сградата е ползван от ответника и неговото семейство – съпруга и две дъщери, а първият етаж е ползван от Б. А.Б. и съпругата му А.А.Б. - наследодатели на ищцата и ответника.
Б. Б. е починал през .. г. и е оставил за наследници преживялата го съпруга А. Б., а така също ищцата и ответника като негови низходящи от първа степен.
През 2018 г. преживялата съпруга А. Б. е продала на ответника притежаваните 4/6 идеални части от правото на собственост над парцела и жилищната сграда /без обозначаване на етажи/, като сградата е идентифицирана по характеристиката си от архитектурния проект, а именно като едноетажна масивна жилищна сграда. За продажбата е съставен нотариален акт № 158, том 1, рег. № 1222, дело 140 от 2018 г. Без съществено значение е факта, че месец и половина след сключване на правната сделка, А. Б. е починала, като е оставила за свои наследници ищцата и ответника като свои низходящи от първа степен.
През 2014-2015 г. ответникът е извършил преустройство в жилищната сграда, като е изградена пристройка, осигуряваща отделен вход за втория етаж, изградени са също така сервизи помещения на двата етажа, позволяващи обособяването на двата етажа като самостоятелни обекти на собственост, отговарящи на изискванията на закона за оформяне на два отделни жилищни имота, като следва да се отбележи, че при построяването на жилищната сграда са действали нормативни изисквания към отделните обекти на собственост, правещи невъзможно обособяването на втория етаж от сградата като самостоятелен обект на собственост.
Съгласно оспорените от ищцата удостоверения за търпимост, конкретно № 122 от 17.05.2019 г., жилищната сграда е построена в периода 1961-63 г., означена е като масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., разгъната застроена площ от 156 кв.м., обозначена като „2мж“ и представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Съгласно удостоверение за търпимост № 123, издадено на същата дата гаража е построен преди 1987 г. И двете удостоверения са издадени от лицето Н. И. Х. – главен експерт „архитектура“ в дирекция „Устройство и развитие на територията“ при Община С., на който със заповед № 591/09.05.2019 г. е възложено да замества главния архитект на Община Своге за периода 09.05-17.05.2019 г. /когато е ползван отпуск от последния/.
При тези основни и относими факти съдът намира, че искът за делба е основателен и следва да бъде допусната такава за претендираните имоти, както и при твърдените от ищцата квоти.
Съобразно квотите на наследниците определени в ЗН, както и извършената разпоредителна сделка през 2018 г. от страна на А.Б. ищцата притежава дял в съсобствеността от 1/6 идеална част, придобита по наследство от своя родител Б. Б.. Същата част от правото на собственост и на същото основание е придобита и от ответника, докато останалите части е придобил чрез иописаната сделка от 2018 г., когато А.Б. му е продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от правото на собственост над имота, придобити от нея като преживяла съпруга по отношение на имота, придобит по време на брака.
Съдът не намира за основателно твърдението на ответника, че е придобил чрез давностно владение правото на собственост над втория етаж. Не може да се осъществява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС докато са живи собствениците на имота и същите го използват макар и не изцяло. Няма съмнение, че ответникът е ползвал втория етаж от дължи години, но по същество същият е осъществявал държане на имота, доколкото е упражнявал фактическа власт, но без да осъществявал тази власт с намерението за своене на вещта. В този смисъл до смъртта на А. Б. през 2018 г. не може да се осъществява владение, годно основание за придобиване на собственост по този вторичен способ.
Няма как да бъде придобито и право на собственост по отношение на имот, който не е самостоятелен обект. Без съмнение се установи, че преустройството на жилищната сграда и оформянето на два отделни обекта – етажите, е извършено пр4 години преди завеждане на ИМ – такова твърдение е направено и с отговора, както и в съдебно заседание от ответника, поради което едва след оформянето на самостоятелни обекти на собственост може да се твърди осъществяване на владение над годен за придобиване обект на собственост.
Допълнително основание за съда е и факта, че през 2018 г. от страна на А. Б. е направено разпореждане с имота по начин, който показва, че няма самостоятелно придобиване до този момент на втория етаж от къщата от ответника, след като от нейна страна е прехвърлено правото на собственост над целия имот в негова полза, в това число и на втория етаж, за който ответникът твърди придобиване на основание давностно владение.
Поради това съдът намира, че следва да допусне делбата при квоти 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответника.
Не следва да се допуска делба на изградения в имота гараж, тъй като не е поскано от нито една от страните.
По отношение оспорването на писмени доказателства, направено от ищцата, с основен аргумент, че не е подписано от съответното длъжностно лице, съдът намира, че това оспорване е неоснователно. Налице са доказателства, че на лицето, подписало представените от ответника удостоверения за търпимост, е възложено да изпълнява функциите на главен архитект, съответно да издава такъв вид официални свидетелстващи документи, а останалите аргументи по оспорването не следва да бъдат разглеждани и обсъждани поради принципната липса невъзможност за оспорване на тези доказателства на друго основание.
Искането на ищцата за осъждане на ответника да й заплаща обезщетение за лишаване от ползи е принципно основателно. Няма съмнение, че имота се ползва само от ответника и негови низходящи, поради което ищцата има право на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да получи обезщетение, считано от датата на поканата – 22.10.2018 г., когато е предявена ИМ. Макар и да липсват доказателства за точния размер на дължимото обезщетение съдът намира, че претендираната сума от 100 лева е справедливо обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена.
Поради това следва да бъде осъден ответника да й заплаща обезщетение в размер на 100 лева месечно, считано от 22.08.2018 г. до приключване на делбата. Макар това искане на ищцата да съответства частично на искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът не следва да се произнася по въпроса кой държи имота, тъй като не е поискано от страните, а посочената разпоредба от ЗС е достатъчно основание за присъждане на посоченото обезщетение.
Съдът не следва да се произнася по алтернативното искане на ответника за присъждане на увеличение на наследството, след като искането, формулирано като такова по чл. 12, ал. 2 от ЗН представлява по същество искане по сметки в смисъла на чл. 346 от ГПК, след като е формулирано и с искане за присъждане на лихва за забава, считано от заявяване на това искане.
Поради това конкретното искане следва да се разгледа във втората фаза от делбата.
Искането на ответника за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК също подлежи на разглеждане във фазата по извършване без произнасяне в настоящия момент.
Следва да бъдат оставени без уважение исканията на страните за присъждане на разноски съгласно представените и от двете страни списъци по чл. 80 от ГПК, след като разноските в делбеното производство се определят съобразно стойността на дяловете на съделителите, а такава стойност не е определена в тази фаза. Извън това е основателно възражението на ищцата за прекомерност на претендираните разноски от ответника, както и за възнаграждение на двама адвокати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДЕЛБА между: Т.Б.Г., ЕГН **********
*** против ответника Н. Б.А., ЕГН **********,*** НЕДВИЖИМ ИМОТ
- Урегулиран
поземлен имот, находящ се в …., целият с площ от 1084 кв.м., от които 989 кв.м.
попадат в парцел № ХI-212 в кв. 31 по ПУП на …., 10 кв.м. попадат в улица и 95
кв.м. попадат в парцел № ХХII-598,211 в кв. 31 по ПУП на населеното място,
заедно с построената в него през 1961 г. масивна, двуетажна, двуфамилна,
жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м., при граници на имота: улица,
УПИ № Х-210 в кв.31, УПИ № ХХII-598, 211 в кв.31.
ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:
- За Т.Б.Г. дял от 1/6 /една шеста/ идеални
части от правото на собственост над имота.
- За Н. Б. А. дял от 5/6 /пет шести/
идеални части от правото на собственост над имота.
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА
НА Т.Б.Г., ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева месечно, считано от 22.10.2018
г. до приключване на делбеното производство.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок, от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
На ищцата чрез процесуалния представител, а за ответника, починал в момента, на
наследниците му – И.Н.С. и Б. Н.М.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: