Решение по дело №10101/2017 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20174200910101
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                             № 162

                                                гр.Габрово, 12.11.2018г.

 

                                        В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито  заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Генжова

при секретаря В.Григорова , като разгледа докладваното от съдията Генжова т.д. №101 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по предявен иск  по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗО за сумата от 201 300 лв. / след допуснато изменение на иска с определение от 11.10.2018г. от  234 033 лв. на 201 330 лв./.

Ищецът МБАЛ „Д-р Стойчо Христов”ЕООД гр.Севлиево основава исковата  си претенция на твърдения, че на 20.02.2015 г. между страните по делото е бил сключен Договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Ищецът като изпълнител по договора се е задължил съгласно чл.1 от същия  да оказва на здравноосигурените лица  по §2 от ЗБНЗК за 2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а съгласно чл.2 от договора ответникът като възложител се е задължил да  заплаща тези дейности по подробно предвидени правила. В договора е уговорено ежемесечното заплащане да се извършва въз основа на фактури и спецификация за съответния месец Във връзка с извършваните дейности на 03.10.2016г.ищцовото дружество е депозирало пред  РЗОК: - фактура  №27088 и спецификация за м.април  2015г. на стойност 32 165 лв.; - фактура  №27090/ и спецификация за м.юни  2015г. на стойност 61 915 лв.; фактура  №27091/30.09.2016г. и спецификация за м.юли  2015г. на стойност 22 900 лв.; фактура  №27092/30.09.2016г. и спецификация за м.август  2015г. на стойност 78 631 лв.; фактура  №27093/30.09.2016г. и спецификация за м.октомври  2015г. на стойност 5 131 лв.; фактура  №27094/30.09.2016г. и спецификация за м.ноември  2015г. на стойност 33 291 лв. за неизплатената част от дейностите по  договор №070247/2015. С писмо от 06.10.2016г. ответникът върнал процесните фактури с мотив, че тези суми били  за дейност, надвишаваща месечните стойности след прилагане на чл. 21 от приложение № 2б към чл. 2, методика за плащане на дейностите в болничната медицинска помощ” към  ПМС № 57/16.03.2015г.  Ищецът за месеците –април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015г.  спазил  начина за отчитане на дейността си в необходимия документален вид, като стойността за извършената   и незаплатена медицинска дейност за това време е общо в размер на 234 033лв. Твърди, че за него не съществува законова възможност да откаже извършването на медицински дейности и да хоспитализира ЗОЛ за болнично лечение, тъй като такъв отказ би противоречал на нормативно определеното по чл. 7 от ЗЛЗ и чл. 100, ал.2 от ЗЗ. Ищецът се позовава и на нормативната база, регулираща  системата на здравеопазване в България и какво е договорено между страните с допълнителното споразумение  №3/07.04.2015г.към процесния договор.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което да бъде осъден ответникът да заплати исковата сума от 234 033лв./ съответно 201 330 лв./.,представляваща стойността на неизплатеното извършено лечение на пациенти  по клинични пътеки и консумативи за м.април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015г.,съгласно  чл.1,ал.2 от договор №070247/20.02.2015г.,ведно със законните последици.

 В допълнителната искова молба е посочил, че желае по реда на косвения съдбен контрол-чл. 17 ГПК, съдът да се произнесе по нищожността на подробно изброени решения на Надзорния съвет на НЗОК. Твърди се, че всички допълнителни споразумения сключени във връзка с договор № 070247/20.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки  са нищожни и незаконосъобразни, като издадени възоснова на нищожни решения на НС на НЗОК.

В депозирания първоначален и допълнителен писмен отговор  ответникът оспорва  предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца. Отношенията между страните са уредени с процесния договор, на който се позавава ищецът и  приетите Правила от Надзорния съвет на НЗОК ,както и решения на НС на НЗОК през 2015г. за  преразпределяне на средства за болнична помощ. В отговора подробно са описани  сключените допълнителни споразумения към процесния договор и уредените с тях промени. Изложени са доводи ,че ищецът, а не ответникът, е неизправна страна по процесното договорно правоотношение, като е лекувал  болни в превишение  спрямо определените му и договорени стойности за съответния период, което следва да остане за негова сметка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

            По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства, че на 20.02.2015г.между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК гр.Габрово, в качеството на възложител и ищеца, в качеството на изпълнител, на осн.чл.59 ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД МД 2015г. е сключен договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като правата и задълженията на страните по договора са подробно уредени с включените в него клаузи, а за неуредените въпроси е прието, че се прилагат  ЗЗО, НРД за МД за 2015г., Постановление №94 от 2014г.г. на МС и действащите нормативни актове. Неразделна част от договора са приложение №1 ”Списък на специалистите,оказващи медицинска помощ по КП” и приложение №2 „ Стойности на дейностите,медицинските изделия и  лекарствени продукти за лечение на  злокачествени заболявания, в условията на   болнична медицинска помощ”. Към договора са сключени няколко анекса, представени по делото. С допълнителното споразумение №3 от 07.04.2015г. са изменени клаузи на процесния договор от раздел І,раздел V и §3 , в съответствие с Постановление №57 от 16.03.2015г. на МС за приемане методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗО, с което постановление е отменено Постановление №94/24.04.2014г.

            Не се спори от страните по делото,че включените в спецификациите  за БМП по договор №070247/20.02.2015г.  дейности по КП за м. април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015г.  на обща стойност  234 033лв., за които са издадени процесните 6 бр.  фактури са извършени от ищеца, но възложителят по процесния договор е отказал тяхното заплащане.

            Ответникът оспорва дължимостта на исковата сума от 234 033лв. по издадените 6 бр.фактури ,като твърди, че за него не се е породило задължението да заплати тази сума на основание сключения между страните договор № 070247/2015г., на който се позовава ищеца, тъй като процесната сума е за дейност, надвишаваща  месечните стойности  след прилагане на чл.21 от Приложение №2Б към чл.2 „Методика за заплащане на  дейностите в болничната медицинска помощ” към ПМС №57/16.03.2015г.

            За изясняване на делото  от обективна страна бе допусната съдебно- медицинска експертиза. Вещото лице д-р Ш. е посочил, че за процесните месеци в ищцовото дружество не са били изготвяни листи на чакащите за лечение, а от проверените писмени доказателства е установил, че за тези месеци е оказана медицинска помощ в ищцовото дружество на съответният брой лица, съответстващи на приложените по делото. В съдебно заседание посочва, че всички клинични пътеки са включени в пакета и ищцовото дружество има сключен договор за изпълнение.По всички проверени случаи, предмет на настоящия иск вещото лице е посочило, че на пациентите е указана  медицинска помощ, но тъй като не му е била поставена задача, не може да отговори на въпроса, дали тази помощ съответства на обема възложен с договора сключен между ищеца и ответника.

От приетата по делото ССЕ, се установява, че  на 20.02.2015г. , когато е сключен договор № 07024 между ищеца и ответника, РЗОК – Габрово не е била изготвила предложенията за годишната стойност на БМП и нейното месечно разпределение. Неразделна част от този  договор е Приложение № 2, което е със стойности само за м. януари 2015г./ касаеща дейност извършена през м. декември 2014г./ и м. февруари 2015г./ касаеща дейност за м. януари 2015г./ Вещото лице е посочило, че  дейностите извършени от ищеца през съответния месец подлежат на заплащане през следващия календарен месец от извършване на дейността. В.л. посочва, че след сключване на процесния договор, с допълнително споразумение от 04.03.2016г. са променени стойностите по „Приложение №2” към договора,както е отразено в табличен вид  в заключението. С последващо споразумение от 24.03.2015г. отново е променено ”Приложение  №2” към договора ,като за 2015г. стойността за дейностите в БМП е определена  на 3 178 146 лв. общо за цялата година, разпределена по месеци съобразно представената в заключението таблица. С допълнително споразумение № 3/07.04.2015г. са извършени промени само относно някои клинични пътеки. Следващата промяна е с подписаното допълнително споразумение от 14.04.2015г., съгласно която стойността за дейностите в БМП за  2015г. е променена и са изготвени нови  помесечни стойности/ съгл. таблицата в заключението на в.л. стр. 249 от д./.С допълнително споразумение № 5 от 05.05.2015г. тези стойности  са намалени/ таблица на стр. 250 от д./.Със заявление от 13.05.2015г. на представляващия ищцовото дружество до РЗОК – Габрово е заявено желание за завишаване стойностите за плащанията през м. май,  за сметка на третото тримесечие, касаещо дейност извършена през м. април. С доп. споразумение № 6/14.05.2015г. искането е уважено, като са променени месечните стойности на БМП за месеците април, август и септември / таблица стр. 251 от д./. С последващото споразумение № 7 от 18.05.2015г. се променя приложение № 2 към договора и годишната стойност е увеличена на  2 856 368 лв., разпределена помесечно в таблица посочена в заключението на в.л. / стр. 151 от д./. С последващо споразумение № 8/28.05.2018г. в годишен размер е извършено намаление със сумата от 77 584 лв. и годишната стойност за БМП на ищеца е станала 2 778 879 лв. С последващо споразумение № 9 от 09.06.2015г. към процесния договор, се прави корекция в стойностите на дейностите за БМП за плащане на извършени дейности през м. май и юни, но  част от този период не е предмет на настоящия иск. На 09.07.2015г. представляващият ищцовото дружество е уведомил от РЗОК – Габрово, че поради приети пациенти за спешна диагностика, желае да ползува допустимото по чл. 8, ал.1,т.2 от приетите Правила 5% увеличение на стойностите за БМП за месец юни, подлежаща за плащане през м. юли.Поисканото увеличение е в размер на 31 916 лв., като с тази сума се намаляват стойностите за месеците октомври, ноември и декември. С допълнително споразумение № 10/ 09.07.2015г.  са утвърдени нови стойности за БМП, като годишната стойност за лечебното заведение става 2 789 709 лв., разпределено по месеци съобразно представената в заключението таблица/ стр. 252 от д./ На заседание на НС на НЗОК от 08.07.2015г. са утвърдени допълнителни стойности за дейностите на БМП, като за ищцовото дружество тази стойност е 202 840 лв. С допълнително споразумение № 11/10.07.2015г. тази сума е била разпределена помесечно, а общата стойност е в размер на 2 992 549 лв./ стр. 253 от д./ С решение на НС на НЗОК № РД – НС – 04-54/08.07.2015г.,  се променят чл. 3 и чл. 8 от Правилата и част от клиничните пътеки и процедури се изваждат от приложение № 2, като тези дейности следва да се заплащат изцяло от лечебните заведения от средства заделени в ЦУ на НЗОК за БМП. На основание това изменение е подписано Допълнително споразумение № 12/31.08.2015г., като годишната стойност за БМП за ищеца става 3 004 656 лв., разпределена в месечни стойности съгласно изготвената от в.л. в табличен вид справка – стр. 253 от делото. С допълнително споразумение № 13/16.10.2015г., на основание Решение на НЗОК от 12.10.2015г. годишният размер на разходите за БМП за ищеца става 3 017 299 лв., разпределена помесечно – таблица на стр. 253 от д. С допълнително споразумение № 14/30.10.2015г. се променя приложение № 2 към договора, като новата годишна стойност на БМП става 3 031 037 лв. С допълнително споразумение № 15/30.11.2015г.отново  е променено Приложение № 2, като новата годишна стойност за БМП е в размер на 3 036 684 лв., а с Допълнително споразумение от 28.12.2015г. е определено окончателно годишната стойност на БМП за ищеца в размер на 3 043 432 лв., разпределени помесечно съобразно посоченото в таблиците на в.л. на стр. 254 от делото. От заключението на вещото лице се установява, че за месеците април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015г. на 03.10.2016г. ищеца е представил на ответника процесните 6 бр. фактури за извършени и неразплатени дейности по БМП на обща стойност 234 033 лв. Същите не са били приети от ответника с мотив, че надвишават определените лимитни стойности по договора. Вещото лице е посочило, че при извършената счетоводна справка е установило плащане на сума в размер на 32 703 лв. от страна на РЗОК, за част от извършените от ищеца дейности по БМП. Сумата от 31 916 лв. е приложена към Дебитно известие № 26719/10.07.2018г., а сумата от 787 лв. е включена в спецификацията приложена към ф-ра № 26 137/14.05.2015г. и същите са заплатени на ищеца на 09.06.2015г. и на 10.07.2015г./ таблицата на стр. 257 от д./ При тези отбелязвания вещото лице е посочило, че неразплатената и претендирана от ищеца сума за посочените в исковата молба 6 месеца по 6 бр. фактури  и спецификации приложени към исковата молба е в размер на 201 330 лв.

От събраните по делото доказателства  се установява, че дейностите по КП, включени във фактура  №27088 и спецификация за м.април  2015г. на стойност 32 165 лв.; - фактура  №27090/ и спецификация за м.юни  2015г. на стойност 61 915 лв.; фактура  №27091/30.09.2016г. и спецификация за м.юли  2015г. на стойност 22 900 лв.; фактура  №27092/30.09.2016г. и спецификация за м.август  2015г. на стойност 78 631 лв.; фактура  №27093/30.09.2016г. и спецификация за м.октомври  2015г. на стойност 5 131 лв.; фактура  №27094/30.09.2016г. и спецификация за м.ноември  2015г. на стойност 33 291 лв..,са извършени след достигане на определените за съответните месеци от  2015г. стойности /подробно посочени в табличен вид за всеки от месеците  в закл. на вещото лице – стр. 257 от д./.Тези случаи са отчетени от изпълнителя   като  спешни ,което не е оспорено от ответника и са изпълнени, съобразно заключението на вещото лице д-р Ш..

При така установените факти съдът намира,че предявеният иск по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗО   за сумата от 201 330 лв. е основателен.

Валидно възникналото между страните по делото  правоотношение  по сключения на 20.02.2015г.  договор №070247 за оказване на БП по КП е породило за тях права и задължения, произтичащи от клаузите на договора и действащата за този период нормативна уредба.Съгласно  чл.3,т.1 и чл.5,т.14 от договора, и двете страни са се задължили да спазват правата на ЗОЛ и на пациента,установени в ЗЗО и ЗЗ. В посочените в чл.35 от ЗЗО  права на задължително осигурените лица са включени  получаването на   медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК ,както и на спешна помощ там, където попаднат. Разпоредбата на чл.81 от ЗЗ постановява, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО

               Ищецът е изправна страна по процесното договорно правоотношение, като в изпълнение на задълженията си по чл.1 и чл.5 от договора е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица по процесните КП, които са от пакета от  здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /действала  за исковия период/ и  НРД за МД за 2015г., като всички КП за месеците:- април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015г.  на обща стойност 234 033 лв. по приложените по делото спецификации, са  включени в чл.1 от договора. Не се спори ,че за тях са спазени критериите за  достъпност и качество на медицинската помощ,визирани в чл.59в ЗЗО.

Противопоставеното от  ответника възражение за недължимост на исковата сума за процесните КП  е, че тя е за дейност, надвишаваща  месечните стойности  след прилагане на чл.21 от Приложение №2Б към чл.2 „Методика за заплащане на  дейностите в болничната медицинска помощ” към ПМС №57/16.03.2015г. Същото е неоснователно.

Съгласно приетата методика с ПМС №57/16.03.2015г, в чл.21,ал.4 от Приложение №2Б към чл.2 е предвидено,че  при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на  капацитет на  изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, следва да се формира листа на чакащите. За случаите на спешна диагностика и лечение,изпълнителят на БМП  може да подаде  в РЗОК писмено заявление за увеличаване  на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в приложение №2 от индивидуалния договор за сметка на  стойностите  за следващите месеци от тримесечието  или утвърдените стойности  за следващото тримесечие,в размер до 5%.

Определянето на месечни стойности за здравноосигурителни плащания  за БМП   е регламентирано с цел  създаването на финансова дисциплина и контрол върху начина на разходване съглано установените  законови изисквания и правила в ЗЗО – чл.22 и сл.,Закона за бюджета на НЗОК за 2015г., НРД за МД за 2015г. и Постановление №57 на МС от 16.03.2015г.

Ищецът като изпълнител би бил неизправна страна, ако  извърши дейности  за БМП над определената месечна стойност, за която е бил уведомен и не е спазил задължението си  да формира листа на чакащите.Тогава отказът на НЗОК за заплащане на исковата сума като надвишаваща  месечната стойност при прилагане на чл.21 от Приложение 2Б към чл.2 към „Методиката за заплащане  на дейностите в БМП към ПМС №57/16.03.2015г.,би бил законосъобразен.Ответникът е заявил, че ежедневно ищецът е бил уведомяван по електронен път, за нивата на достигнатите лимити за БМП, но тези твърдения не бяха установени в процеса, нито бе представено споразумение, което да регламентира този начин на уведомяване между страните. Освен това  от изложеното по-горе се установява, че месечните стойности по договора за БМП са били променяни  15 пъти в течение на 2015г.При това непрекъснато променяне на стойността на БМП и то дори след като някои от месеците, предмет на разглеждане са започнали да текат,  и медицинските дейности да се извършват, няма как ищецът да е бил наясно какъв е определеният му лимит за дейността за процесните 6 месеца, още повече, че за някои от месеците стойността е била променяна, след като дейностите са били извършени. Същевременно ищецът по силата на договор № 070247/20.02.2015г., чл. 35 ЗЗО  и чл. 81 ЗЗ  е бил задължен да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица и при наличието на постоянна промяна в лимитите е бил в невъзможност да формира листа на чакащите, предвид и на обстоятелството, че в този случай биха се нарушили правата на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ.

В случая не е установено по делото ,че за процените КП, чието заплащане се претендира, е следвало да бъде формирана листа на чакащите  в хипотезата на чл.21,ал.4  от Приложение №2Б към ПМС №57/ 16.03.2015г.Тези случаи са отчетени от изпълнителя като прием по спешност, а не като планов прием.Възможността да се извърши хоспитализация в условията на спешност  на ЗОЛ при необходимост от болнично лечение е регламентирана в  чл.177,ал.2 от НРД за 2015т,

В чл.21,ал.4 от Приложение №2Б  към ПМС №57/16.03.2015г. изрично е посочено,че случаите на спешна диагностика и лечение  не се включват в листата на чакащите, която следва да се формира  от изпълнителя на БМП при достигане на съответните месечни стойности  на дейностите в БМП , водещи до липсата на капацитет за хоспитализации.За тези случай не е постановено, че не подлежат на заплащане.В чл.21,ал.4 от ПМС№57/2015г. е предвидено, че за тях  изпълнителят на БМП може  да подаде до РЗОК писмено заявление  за увеличаване размера на  месечната стойност на разходите за дейности в БМП в приложение №2 от индивидуалния договор за сметка на стойностите за следващите месеци или тримесечие / с изключение на четвъртото  тримесечие/,от което следва,че  случаите на спешна диагностика и лечение подлежат на заплащане.Ищецът се е възползвал от тази възможност за отчетените дейности за м. март 2015г., което  е извън процесния период/ стр. 249 от д./и за м. юни, което попада в процесния период. По процесните КП  има данни, че  ищецът да се е възползвал от тази възможност еднократно, но дори  и в този случай е  останала неразплатена сума , при приетото ограничение в чл.21,ал.4  за компенсиране до 5%.Тъй като отправянето на искане до РЗОК по реда на чл.21,ал.4 от Приложение №2Б  към ПМС №57/16.03.2015г не е вменено като задължение, а е предоставено само като възможност на изпълнителя на БМП, то ако не  упражни правото си  по чл.21,ал.4 и не подаде  такова писмено заявление до РЗОК ,той не губи правото си да получи заплащане  за случаите на спешна диагностика и лечение,които са извършени след достигане на  съответните месечни стойности, водещи до липсата на капацитет за хоспитализации.За ищецът не съществува законова възможност да откаже извършването на тези дейности и да не  хоспитализира такива ЗОЛ за болнично лечение.Такъв отказ би противоречал на  въведеното задължение за всяко лечебно заведение по чл.7 от ЗЛЗ ,че не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им и на чл.100,ал.2 от ЗЗ,че всяко лечебно заведение е длъжно  да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние.Също така  в чл.59в от ЗЗО един от критериите  за достъпност и качество на медицинската помощ е  осигуряване от ЛЗ на непрекъснато 24–часово изпълнение на  медицинска помощ при спешни състояния. При така въведените нормативни изисквания към ЛЗ и поетите с процесния договор задължения , ищецът  не може да откаже да извърши прием по спешност  и  да хоспитализира такива лица ,което следва  и от чл.177,ал.2 от НРД за МД за 2015г.Отчетените за тези пациенти КП не могат да се претендират за заплащане от ЗОЛ, съгласно предоставените им права по чл.35 от ЗЗО. Ищецът е длъжен да осигурява непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност и да не изисква от ЗОЛ заплащане или доплащане на дейности,включени в предмета на процесния договор като КП от основния пакет здравни дейности,гарантирани от  бъджета на НЗОК съгласно чл.11 от договора.

Дейностите по процесните КП не  са изпълнени в нарушение на задълженията на изпълнителя по процесния договор и  ответникът дължи тяхното заплащане на основание чл.3,ал.1,т.3  от договора и чл.45 ЗЗО

На основание изложеното съдът прие,че предявеният иск по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗО  за сумата от 201 330лв./ след  допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска  от 234 033 лв. на 201 330 лв/  е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съдът счита за неоснователно искането на ищеца по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе по нищожността  и незаконосъобразността на подробно посочени решения на Надзорния съвет на НЗОК издадени през 2015г. Атакуването на административните актове поради тяхната незаконосъобразност е обвързано с преклузивен срок, който към момента на направеното от ищеца искане вече е изтекъл. Нищожността може да бъде  прогласена без срок, но пък ищецът не е установил, че с посочените решения НЗ на НЗОК се е произнесъл извън предвидената по закон компетентност, което да е дало непосредствено отражение върху договор №070247 от 20.02.2015г.  сключен между страните.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените за настоящото производство разноски в размер на 16 411,32лв..

            По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

                 ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК121858220, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, ул.”Кричим”№1 на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗО да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА  ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р СТОЙЧО ХРИСТОВ” ЕООД, ЕИК107507982, гр.Севлиево, ул.”Стефан Пешев”№147 сумата от 201 330 лв. / двеста и една хиляди триста и тридесет лева/ представляваща стойността на  извършено лечение на  пациенти по клинични пътеки за м.април, юни, юли, август октомври и ноември 2015г. по договор №070247 от 20.02.2015г. за оказване на БМП по КП ,ведно със законната лихва от  датата на предявяване на иска 17.11.2017г. до окончателното й изплащане,както и сумата от  16 411,32 лв./ шестнадесет хиляди четиристотин и единадесет лева и тридесет и две стотинки/ разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            Окръжен съдия :