Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 1189 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 489225 от 17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 44876/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 36
състав, е признато за установено, че В.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *******, с адрес: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумите, както следва: 927.04
лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
CASH***** от 06.08.2012 г., сключен между ответника и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.01.2017 г., до погасяването, 282.79 лв., представляваща
неустойка за забава върху главницата в размер на 927.04 лв. за периода от
27.01.2014 г. до 26.01.2017 г., дължима по договор за потребителски кредит №
CASH********от 06.08.2012 г., сключен между ответника и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, които
вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия от 14.10.2015 г.,
като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр.
чл. 92 ЗЗД до пълния предявен размер от 376.37 лв. и за периода от 28.12.2012
г. до 26.01.2014 г. като погасен по давност, както и иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 318.96
лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2012 г. до 08.03.2013
г., дължима по договор за потребителски кредит № CASH********от 06.08.2012 г.,
сключен между ответника и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, претендирана от ищеца въз основа на
договор за цесия от 14.10.2015 г., поради погасяване на задължението по
давност. С решението е осъден В.В.С. да заплати на „М.Ф.М.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 484.72 лв., представляваща разноски в исковото
и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете. Също така с
решението е осъден ищецът „М.Ф.М.“ АД да заплати на В.В.С., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 178 лв., представляваща разноски в исковото и
в заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач – „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********на
страната на ищеца - „М.Ф.М.“ АД.
Срещу решението, в частта, в която са били уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника В.В.С., чрез адв. В.Д.,
като счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Във
въззивна жалба са изложени твърдения, че районният съд неправилно не бил приел възраженията, че процесният
договор за кредит бил нищожен, тъй като бил подписан за кредитора от лице
различно от представляващите, като не били представени доказателства и за
учредена представителна власт, като неправилно било прието, че „БНПП.П.Ф.“ ЕАД
разполагал с лиценз за извършване на банкова дейност. Твърди се, че процесният
договорът за цесия, с който било прехвърлено вземането към ответника не бил
породил своето действие, тъй като не били представени доказателства за
извършено плащане от страна на цесионера „М.Ф.М.“ АД на цедента „БНПП.П.Ф.“ ЕАД,
поради което нямало прехвърлително действие. Посочва се още, че договорът за
продажба и прехвърляне на вземане не е породил своето действие спрямо
въззивника, тъй като цедентът „БНПП.П.Ф.“ ЕАД не го уведомил за сключването на
договор за прехвърляне на вземанията, като към исковата молба имало приложено
уведомление, но от обратната разписка се установявало, че същото не било
връчено на въззивника. Постановеното решение било недопустимо, тъй като
исковата молба била подадена от лице, което било ненадлежно упълномощено от
представляващия дружеството ищец и неразполагащо с качеството юрисконсулт. Пред
въззивния съд поддържа въззивната жалба, посочва, че решението било
недопустимо, тъй като третото лице помагач било заличен търговец и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна „М.Ф.М.“ АД, чрез
юрк. В.Б., изразява становище по жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата
за неоснователна и недопустима. Посочва се, че въззивникът бил уведомен за
цесията с получаване на исковата молба. Посочва се, че в случая не се
претендирали суми поради предсрочна изискуемост, а поради настъпил краен падеж
на задължението. Пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и
претендира разноски.
Третото лице помагач „БНПП.П.Ф.“ С.А., чрез „БНПП.П.Ф.“ С.А, клон България, чрез юрк. Н.М.взема становище по въззивната жалба, като посочва, че
дружеството е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и отпускането на
заеми, включително и на въззивнка е част от правомощията на всяка финансова
институция. Пред въззивния съд страната не изпраща представител и не взема становище.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „М.Ф.М.“
АД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е
налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 36 състав, решение за валидно. По отношение на неговата допустимост и правилност във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения намира следното:
Неоснователно се явява оплакването за недопустимост на постановеното решение, тъй като исковата молба била подадена от лице, което било ненадлежно упълномощено от представляващия дружеството ищец и неразполагащо с качеството юрисконсулт, като същото лице било заверило и представените към исковата молба доказателства. На първо място следва да се посочи, че това възражение представлява упражняването на чужди права. На следващо място към исковата молба е представено пълномощно подписано от изпълнителния директор на „М.Ф.М.“ АД, с което е упълномощил юрисконсулт Яна Митова да извършва процесуално представителство на дружеството на основание чл. 32, т. 3 и чл. 34, ал. 4 от ГПК пред всички районни и окръжни съдилища на територията на Република България, до завършване на делата по които дружеството е страна, с оглед на което настоящият състав намира, че в случая по отношение на юрисконсултът представлявал ищеца във връзка с подаване на исковата молба е имало надлежно учредена представителна власт по смисъла на чл. 32, т. 3 от ГПК. Дори да се приеме, че в случая ищецът не е бил надлежно представляван, доколкото исковата молба е оставена без движение и с надлежното изпълнение на указанията на съда от ищеца, чрез юрк. Калоян Славчев са потвърдени всички процесуални действия извършени от страна на юрк. Яна Митова по подаване на исковата молба.
Неоснователно се явява и оплакването за недопустимост на решението, тъй като третото лице помагач „БНПП.П.Ф.“ ЕАД се явявало заличен търговец, още повече, че това възражение по своя характер се явява и упражняване на чужди права, което е недопустимо. С определение от 09.01.2018 г., районният съд е конституирал „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ищеца „М.Ф.М.“ АД, към който момент дружеството не е било заличен търговец. „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК********има статут на „заличен търговец“ в Търговския регистър, считано от 24.04.2018 г., като по партидата на търговеца с обявени документи може да се установи, че дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНПП.П.Ф.“ С. А., Франция, поради което „БНПП.П.Ф.“ С. А., Франция се явява титуляр по материалните правоотношения и процесуално легитимирана страна в исковия процес с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1, т. 3 ТЗ, в качеството му на приемащо дружество по смисъла на чл. 262 ТЗ и универсален правоприемник на прекратеното еднолично акционерно дружество. Макар че то не е било изрично конституирано, правото му на защита не е било нарушено, тъй като чрез „БНПП.П.Ф. С. А., клон България“, това дружество е подало становище по основателността на исковете пред районния съд, а пред въззвиния съд е подало становище по подадената въззивна жалба и по този начин е взело участие в производството по делото поради което оплакванията за недопустимост на решението се явяват неоснователни.
По делото е представен договор за потребителски заем CASH – 10022998 от 06.08.2012 г. сключен между „БНПП.П.Ф.“ ЕАД в качеството на заемодател и В.В.С. в качеството си на заемател, като размерът на кредитът е 1500 лв., който следвало да бъде погасен на 30 вноски.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. сключен между „М.Ф.М.“ АД в качеството му на купувач и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на продавач, съгласно който продавачът прехвърля и продава портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, като продавачът е посочил и определил тези вземания в списък приложение № 1 към договора. Представено е и приложение № 1 към договор за цедиране на задълженията подписан на 14.10.2015 г., където под номер 799 е посочен договор CASH – 10022998 с В.В.С., като е посочен общия размер на задълженията от 1501.22 лв. Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, с което се потвърждава, че извършената цесия на всички вземания цедирани от на „М.Ф.М.“ АД са индивидуализирани е приложение № 1, представляваща неразделна част от договора за цесия от 14.10.2015 г., като потвърждението също следвало да се счита за неразделна част от договора за цесия.
Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № 91-УП-Ц7-1134/23.10.2015 г. от „М.Ф.М.“ АД и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД адресирано до ответника , в което е посочено, че го уведомяват, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г., „БНПП.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „М.Ф.М.“ АД всички вземания към него, произтичащи от договор за малък паричен заем № CASH – 10022998, като от датата на получаването кредитор на ответника се явявал „М.Ф.М.“ АД. Видно от представеното известие за доставяне същото не е било получено от адресата си.
По делото е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която на 06.08.2012 г. с подписването на договора за
потребителски заем CASH
– 10022998 и
съгласно т. 1 и т. 2 от условията по договора за потребителски заем, В.В. бил
получил сумата в брой от 1500 лв. Извършените плащания от страна на ответника
били в размер на 1424 лв., като размерът на дълга към датата на подаване за
заявлението – 27.01.2017 г. бил в общ размер от 1622.37 лв., от които 927.04
лв. просрочена главница за периода от 07.12.2012 г. до 08.03.2013 г., 318.96
лв. договорна лихва за периода от 07.12.2012 г. до 08.03.2013 г., 376.37 лв.,
неустойка за забава за периода от 28.12.2012 г. -26.01.2017 г.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че договорът за кредит бил нищожен, тъй като бил подписан за кредитора от лице различно от представляващите, като не били представени доказателства и за учредена представителна власт. В случая дори да се приеме, че лицето подписало процесния договор за кредит от страна на „БНПП.П.Ф.“ ЕАД не е разполагало с представителна власт да сключи порцесния договор, то същият не се явява нищожен с оглед на разпоредбата на чл. чл. 301 ТЗ, съгласно който е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В контекста на изложеното настоящият въззивен състав приема, че независимо от липсата на данни за упълномощаване на лицето подписало договора от името на заемодателя, с факта на предоставянето на процесната сума по договора за кредит, която съгласно приета и съдебно-счетоводна експертиза по делото била получена от В.В. в брой, „БНПП.П.Ф.“ ЕАД не само мълчаливо е манифестирал знание за извършените действия, но доколкото веднага не се е противопоставил /по аргумент на чл. 301 ТЗ/ следва, че е потвърдил тези действия.
Неоснователно се явява и направеното възражение във въззивната жалба за недействителност на договора за кредит, тъй като „БНПП.П.Ф.“ ЕАД не разполагал с лиценз за извършване на банкова дейност, доколкото дружеството се явява финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като на основание чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ, финансовите институции се вписват в публичен регистър на БНБ. Като от посочения публичен регистър се установява, че „БНПП.П.Ф.“ ЕАД е била вписана в същия като финансова институция със заповед № РД22-2353/25.11.2009 г. и е заличена от същия със заповед № БНБ-62385/06.06.2018 г., с оглед на което възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че договора за цесия не породил своето действие, тъй като не били представени доказателства за извършено плащане от страна на цесионера „М.Ф.М.“ АД на цедента „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, поради което нямало прехвърлително действие. На първо място следва да се посочи, че въззивникът не е страна по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. сключен между „М.Ф.М.“ АД в качеството му на купувач и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД, поради което същият не може да релевира възражения свързани с изпълнението на договора за цесия. Също така на следващо място следва да се посочи, че съгласно § 5 от договора продавачът прехвърля считано, от датата на прехвърляне, всички свои вземания описани в § 2 от договора, като съгласно ал. 2 датата на прехвърляне е датата на подписване на договора и приложение № 1, което се явява неразделна част от него. С оглед на което прехвърлянето на вземанията по договора за цесия е настъпило с подписването му и не обвързано от плащане на цената по договора, още повече, че страните са предвидили при забава на плащане на покупната цена се дължи законната лихва за забава.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, договорът не за продажба и прехвърляне на вземане не е породил своето действие спрямо въззивника, тъй като цедентът „БНПП.П.Ф.“ ЕАД не го уведомил за сключването на договор за прехвърляне на вземанията. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника - в този смисъл са решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС.
В настоящият случай към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № 91-УП-Ц7-1134/23.10.2015 г. от „М.Ф.М.“ АД и „БНПП.П.Ф.“ ЕАД адресирано до ответника , в което е посочено, че го уведомяват, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г., „БНПП.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „М.Ф.М.“ АД всички вземания към него, произтичащи от договор за малък паричен заем № CASH – 10022998, като от датата на получаването кредитор на ответника се явявал „М.Ф.М.“ АД. Настоящият състав намира, че приложеното към исковата молба на новия кредитор „М.Ф.М.“ АД уведомление изх. № 91-УП-Ц7-1134/23.10.2015 г. доказва съществен за спора правнорелевантен факт - уведомяването на длъжника В.В.С. от първоначалния кредитор „БНПП.П.Ф.“ ЕАД заедно с новия кредитор „М.Ф.М.“ АД, за извършената в полза на „М.Ф.М.“ АД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Уведомлението изхожда от цедента и цесионера, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор „М.Ф.М.“ АД, и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 489225 от 17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 44876/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *******, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща
направените разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „БНПП.П.Ф.“ С.А., действащо чрез „БНПП.П.Ф.“ С.А, клон България.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.