Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 558 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу З.Л. М. с ЕГН **********, Г.З.П. с ЕГН ********** ***, Л.З.М.
с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН ********** *** ищецът „А.“ЕООД с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление село П., община Л., представлявано от М.Д.С.
чрез пълномощника си адв.Г.С.-Ц. твърди, че е собственик на поземлен имот №250, за който е
отреден УПИ VII-250
в кв.27 по действащия план на село П., община Л.. Част от този имот граничи с
недвижим имот УПИ X-252 по плана на село П., община Л., който
имот е собственост на ответниците.Твърди се, че непосредствено по
регулационната линия, която разделя двата имота, в този на ответниците има
засадени многогодишни дървета, а именно: черници-3 три броя, сливи- 1 брой,
бряст -2 броя , корените от които рушат масивния каменен зид, построен от М.С.
в имота на дружеството , за да отдели двата имота. Твърди се, че към настоящия
момент по каменния зид има големи пукнатини, вследствие кореновата система на
дърветата, които са посадени в имота на ответниците. Каменният зид е с много
здрави основи, които са дълбоки 1.50метра. Пукнатини по зида има само там,
където е кореновата система на дърветата.Твърди се, че огромните клони на
дърветата са надвесени над имота на ищцовото дружество , което смущава
ползването на имота, тъй като през цялата година падат листа и клони, а през
пролетта,лятото и есента капят плодовете от тези дървета в имота , собственост
на ищцовото дружество. В имота е поставена охранителна система СОД за охрана и
заради големия обем клони , висящи в имота , служителите на СОД са принудени да
идват много често , тъй като системата се задейства при най- лекия вятър и
постоянно падат клони. Във връзка с този проблем многократно са подавани жалби
до Кметство-село П..На 18.08.2017 кметът на селото лично уведомил ответницата Г.П.
,че дърветата н есе намират на отстояние от зида съгласно законовите разпоредби. Уведомяването е
счетено за предупреждение за премахване на дърветата , като е даден 10 дневен
срок за изпълнение. До настоящия момент това не е сторено от ответниците. На
17.11.2017г комисия от Кметство село П. е установило, че дърветата не са
премахнати.Твърди се, че до настоящия момент ответниците не са предприели
необходимите действия за премахване на дърветата: череши -3 броя,
сливи -1 брой, бряст -2 броя. Моли се съда да постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да премахнат 6 броя
дървета , от които : череши- 3 броя, сливи -1 брой, бряст -2 броя, посадени на
регулационната линия с имота , собственост на ищцовото дружество. Моли се съда
да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатя на ищеца сумата от 750лв.
имуществени вреди / труд и материали за ремонт на каменен зид/. Претендират се
сторените по делото разноски. Сочат се доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника Г.П. е подаден писмен отговор, с който се
оспорват исковете. Твърди се, че дърветата са изсечени, а пукнатините по зида
ако ма такива са причинени не от
дърветата, а от строителни дейности, извършвани в близост до оградата в двора на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК от останалите ответници не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа предявените
искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки
В
съдебно заседание ответниците З.М., Г.П., Лазаринка М. и С.Т., чрез пълномощника си адв.Г., оспорват исковете.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор, че ищцовото одружество е собственик на следния недвижим
имот: УПИ VII-250
с площ от 1420 кв.м. в кв.27 по плана на
село П., при граници : улица, УПИ VIII-253, УПИ X-252,УПИ XI-251, УПИ
VI-249. Няма спор,
че собственици на съседния недвижим имот , а именно УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П. са
ответниците по делото.
Установява
се от приложените към исковата молба писмени доказателства ,че управителят на
ищцовото дружество през 2017г. е подавал жалби до Кметство –село П. по повод
засадени дървета: черници -3 броя, сливи -1 брой , бряст -2 броя на границата
на двата съседни имота – този на ищеца и съответно на ответниците. По тези
жалби е взето отношение като е
назначена нарочна комисия, която
е извършила оглед на място и е
констатирала наличие на дървета в близост до граничната линия между двата
съседни имота. По повод жалба вх.№43 от 15.08.2019, подадена от управителя на
ищцовото дружество на 06.01.2020г отново е назначена комисия. Същата е
извършила оглед на място и е констатирала многогодишни дървета – черници в УПИ VI 249 в кв.27, което е собственост на
друго лице Стоян Илиев Стоянов/ не на ответниците/, намиращи се в близост до
граничната линия с имота на ищцовото дружество са премахнати.
За
изясняване на спора от фактическа страна поделото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключние съдът кредитира като компетентно
и обосновано изготвено. Вещото лице е извършило оглед на място и е
констатирало, че имота на ищеца е поземлен имот №250, за който е отреден УПИ VII-250 в кв.27 по плана на село П.. Същият
на място е застроен със сграда на основно застрояване с жилищно предназначение
и сграда от допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Имотът на ответниците
представлява поземлен имот №252, за който е отреден УПИ X-252в кв.27 по плана на село П.. Същият на
място е застроен със сграда на основно застрояване с жилищно предназначение и
сгради с от допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Двата имота са
съседни и граничат в дъното си с материализиран на терена плътен ограден зид.
Същият е с дължина от 21.80 м.л., дебелина до 0.70 м.л., покрит със
старобългарски керемиди и височина от нивото на прилежащия терен както следва:
от страна на ищеца със средна височина до 1.80м.л., от страна на ответниците
със средна височина до 2.20 м.л. Разликата е в резултат на денивелация на
терена- имотът на ищеца е на по-високо ниво спрямо имота на ответниците с
0.40м.л. Вещото лице е установило, че в обхвата около плътния каменен зид в
имота на ответниците на ширина до 3.00 и повече метра няма посадени дървета или
остатъци от посадени такива в непосредствена близост дървесни насаждения.
Вещото лице не е установило на място нито от страна на ищеца нито от страна на
ответниците пропадане или слягане в основата на каменния зид, дължащи се на
прогнили или премахнати коренови системи
на дървесни насаждения. Вещото лице е установило, че в средата на зида
от страна на ищеца подмазана с циментов разтвор пукнатина с дължина до 0.80
м.л. от шапката на зида към основата. Такава пукнатина на същото място, но от
страна на ответниците не съществува. Частични пукнатини в горната част на зида
от страна на ищеца има и по другите зидове и към другите съседни имоти. Според
вещото лице заключава пукнатината в
горната част на зида се дължи на слягане на каменните блокове в свързващия
разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа. В
заключение вещото лице обобщава, че състоянието на каменния зид, построен на регулационната
линия между двата имота от страна на имота, собственост на
дружеството,отговаря на нормите за
механично съпротивление и устойчивост и може да се използва по предназначение.
Към настоящия момент по каменния зид няма пукнатини, пропадане и увреждане
вследствие коренова система на дървета , които са били посадени в имота на
ответниците. Спорев вещото лице не е възможно да се получи срутване на каменния
зид вследствие въздействие на кореновите системи на посадените в непосредствена
близост до него дървета поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на
строежа / тегло до 1000 кг на м.л./при изпълнението на основата с направа на
изкоп с дълбочина до 1.50 м.л. под нивото на прилежащия терен се прерязват и
унищожават съществуващите корени. Вещото лице е онагледило констатациите си и
със снимков материал, съдържащ се на лист 67 от делото.В съдебно заседание
вещото лице уточни ,че процесния каменен зид на място е покрит със
старобългарски керемиди ,които не са
повредени/ не са счупени/. Шапката, което е направена върху каменния зид и
която е от старобългарски керемиди не е увредена. Вещото лице не може да
оговори дали и кога евентуално са подменяни керемидите, тъй като същите вече не
се произвеждат и се изкупуват само на старо. Оцветени са от атмосферните
условия и няма как да се разбере дали са подменяни.
От
ангажираните от ищцовата страна гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П. Л. и И. Г. се установи, че имотът на ищцовото дружество е бил
свързан с охранителна система СОТ и поради наличие на дървета- черници от другата страна на оградата, без обаче да
се конкретизира къде точно, охранителната система се задействала и това
налагало имота да се посещава често от служители на СОТ.
Свидетелят Г. обясни ,че той лично се е грижи за поддръжката на имота на
ищцовото дружество. Целият имот е ограден с каменен зид. Имали проблеми със
съседите заради дървета, чиито клони били надвиснали през каменния
зид в имота на ищцовото дружество и изпочупили керемидите върху зида.
Това наложило повече от 100 керемиди да бъдат подменени като свидетелят лично
продал на управителя на ищцовото дружество керемиди за подмяна. Последно
свидетелят влязъл в имота преди около 20 дни, за да осигури достъп на вещото лице и нямало
дървета.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове- негаторен с правно основание
чл.109 от ЗС и осъдителен по чл.45 от ЗЗД.
По
допустимостта на негаторния иск:
От наведените твърдения и отправения
петитум - за осъждане на ответниците да
премахнат шест броя дървета, които са на
по-малко от предвиденото в чл.52 от ЗС отстояние от имота на ищеца следва, че предявеният иск е с правно
основание чл.109 във вр.с чл.52 от ЗС. Искът е процесуално допустим, тъй като
съгласно чл.52 от ЗС споровете относно дървета, намиращи се на по-малко от
допустимото от закона отстояние от съседни имоти, се решава от кмета на община,
район или кметство само в случаите, когато става въпрос за отсичане на клони,
преминаващи в съседния имот или когато
осе иска преместване на дървета.
Исковете за премахване, изкоренявани или отсичане на дървета , какъвто е
настоящия иск се разглеждат и решават от съд,включително и когато се иска премахване
на дървесни видове , за които има установен режим на особена закрила. Това са
видовете, изброени в чл.34 от ЗОСИ и чл.63, ал.2 от ЗУТ/ в т.см.решение №60 от
29.05.2014г по гр.д.№7375/2013г по описа на ВКС/ като допустим искът следва да
бъде разгледан по същество.
По същество на иска по чл.109 от ЗС
съдът намира следното:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/ а също и
създадено и/ или поддържано състояние , което му пречи да упражнява своето
право според предназначените на имота си или в съответствие с обема на това
право . Пасивно легитимиран по иска по чл.109 от ЗС е всяко лице което извършва
или поддържа носнователно действие към собственика, като това лице може да бъде
и съсобственик , който извършва или поддържа неоснователно действие към друг
съсобственик.Правото на собственост е от категорията на т.нар. в правната
доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право
разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни
субекти да се въздържа от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна
власт на собственика обаче търпи ограничения , обусловени от необходимостта от
зачитана и гарантиране упражняването и на чужди собственически права.
Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V от закона за собствеността. В чл.52
от ЗС е уредено точно определеното по своето съдържание ограничение на
собствеността като е забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на
по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1.5 метра за средните и 1 метър за ниските. Нормата на чл.52 от
ЗС е императивна. Ограничението, установено с нея е в нормативно определени
граници, чието нарушаване винаги обуславя извод за наличие на неоправдани
пречки за използване на съседния имот.
Нарушаването на нормите на отстояние на дърветата от
имота на собственика-ищец, установено в чл.52 от ЗС безусловно
съставляват неоснователни действия по смисъла на чл.109 от ЗС и собственикът
разполага с правно призната възможност чрез иска по чл.109 от ЗС да постигне
премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е
необходимо да доказва дали и с какво
посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата
му.
Основателността
на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, а ответниците с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречат на ищеца да
упражнява правата си на собственик в пълен обем.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: УПИ VII-250 с площ от 1420 кв.м. в кв.27 по плана на село П., при граници :
улица, УПИ VIII-253,
УПИ X-252,УПИ XI-251, УПИ
VI-249. Безспорно
се установи, че ответниците са собственици на съседния недвижим имот , а именно УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П.. Установи
се също така ,че двата съседни имота граничат в дъното си с материализиран на терена плътен
ограден зид, който от страната на ищеца е с височина 1.80м.л., а от страна на
ответниците е с височина 2.20 м.л. като тази разлика се дължи на денивелация на
терена. Установи се, че каменният зид,
разделящ двата имота е покрит със т.нар“старобългарски керемиди“.
Както
от експертизата, така и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетеля Г./свидетел на ищцовата страна/ се установи, че в обхвата около плътния
каменен зид в имота на ответниците на ширина до три и повече метра няма посадени дървета. Евентуално
индиция за наличие на такива може да се извлече от водената през 2017г.кореспонденция
между управителя на ищцовото дружество и Кметство-село П.,в каквато насока се
изложиха твърдения и се представиха доказателства ,но към релевантния за спора
момент – хода на устните състезания по несъмнен и категоричен начин се
установи, че твърдяното смущаване на
правото на собственост на ищеца от страна на ответниците, осъществено на
заявените в исковата молба юридически факти/ засадени 6 броя дървета- три черници, една слива и два бряста- на
регулационната линия между двата имота /
не съществува. Не се установи обективно накърняване на собственическите
права на ищцовото дружество. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.109
от ЗС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.45 от ЗЗД съдът намира следното:
За
основателността на заявената искова претенция
за аплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да са се проявили
проявили в кумулативна наличност следните юридически факти, а именно:наличие на
противоправно поведение на ответниците, реално претърпени вреди от ищеца,
причинна връзка между поведението на ответниците и причинените вреди , вина,
която се предполага съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД , както и размерът на вредите.
Тази
искова претенция ищцовото дружество
основава на твърденията за наличие на големи пукнатини в каменния зид,
причинени от кореновата система на
дърветата, посадени в имота на ответниците като се претендира сумата от 750лв.съставляваща
обезщетение за тези вреди и изразяваща се в заплащане на труд и материал за
ремонт на пукнатините в каменния зид.От кредитираното с пълно доверие
заключение на съдебно-техническата експертиза, необорено по никакъв начин в хода на съдебното дирене , се
установи, че пукнатината в горната част
на каменния зид се дължи на слягане на
каменните блокове в свързващия разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията
на строежа.Вещото лице бе категорично ,че няма пукнатини, пропадане и увреждане
на каменния зид, които да са причинени от коренова система на дървета, които са били
посадени в имота на ответниците. Не се доказа по категоричен начин и твърдението
на ищеца, че в резултат на надвиснали
върху каменния зид клони на дърветата са
били изпочупени повече от 100 керемиди по каменния зид и се наложило да бъдат подменени от ищеца.Гласните доказателства
в тази насока, които съдът възприема като заинтересовани предвид факта, че свидетелят Г. е бил нает от
управителя на ищцовото дружество да се
грижи за имота, бяха опровергани от
дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице за вида на
керемидите поставени върху каменния зид,
които са „старобългарски“, не се произвеждат, купуват се на старо и няма как с
категоричност да се отговори дали са били подменяни.
При
тези данни съдът намира, че не се
установи противоправно действие от
страна на ответниците в резултат на което ищцовото дружество да е претърпяло
твърдените имуществени вреди. Ето защо и този иск поради недоказаност се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото ответниците имат право на разноски. Същите доказаха, че са
сторили разноски в размер на 800лв. / платен в брой адвокатски хонорар/.
Неоснователно е направеното от ищцовата страна в хода на устните състезания
възражение за прекомерност на тези разноски, тъй като ответниците са се
защитавали по два иска , предявени срещу тях. За всеки иск съдът приема, че
ответниците са сторили разноски в размер
на 400лв./ при липса на друго отразяване в договора за правна защита и
съдействие, което възнаграждение клони
към закононовоустановения минимум от 300лв. На следващо място пълномощникът на ответниците осъществи активни процесуални
действия като участва в две съдебни заседания и представи по делото писмена защита, в която
разви своите подробни съображения по
съществото на спора и по двата иска. Ето защо следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответниците сумата от 800лв. съдебно-деловодни разноски/ адвокатско
възнаграждение/.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ЕООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село П., община Л., представлявано
от М.Д.С. срещу З.Л. М. с ЕГН **********,
Г.З.П. с ЕГН ********** ***, Л.З.М. с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на шест броя дървета , от които черници-3броя,
сливи-1 брой и бряст-2 броя, посадени на регулационната линия между поземлен
имот УПИ VII-250 с площ от 1420 кв.м. в кв.27 по плана на село П., община Л.,собственост на ищцовото дружество и
поземлен имот УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П.,
община Л., собственост на ответниците.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление село П., община Л., представлявано от М.Д.С. срещу З.Л. М. с ЕГН **********, Г.З.П. с ЕГН **********
***, Л.З.М. с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 750лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди/ разходи за труд и материали за
ремонт на каменния зид/, разделящ имотите на страните.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село П., община Л., представлявано
от М.Д.С. да заплати на З.Л. М. с ЕГН **********, Г.З.П. с ЕГН **********
***, Л.З.М. с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН ********** *** сумата от
800лв., сторени по делото съдебно деловодни разноски.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: