№ 1626
гр. Варна, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско
дело № 20233100501681 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро от ГПК
Въззивникът Т. Д. С., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна И. В. П. и Б. Т. С., чрез законен представител
И. П., редовно призовани, явява се лично И. П., представляват се от адв. В.
Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДМОГАНЕ“-
ВАРНА, редовно призована, не изпраща процесуален представител по делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. С., ЕГН **********, срещу
Решение №2002/05.06.2023г. по гр. д. №521/2022г. на ВРС, 33-ти състав, в
следните му части, с които:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата Т. Д. С.,
ЕГН**********, с детето Б. Т. С. ЕГН**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 17 до 20 часа, в
присъствието на майката или на член от нейния разширен семеен кръг;
- на рождения ден на детето - 20 май - два часа, в присъствието на
майката на детското парти на Б.;
- по време на Великденските празници: всяка четна година по три часа в
петък и в събота от 9 до 12 часа, в присъствието на майката; всяка нечетна
година - по три часа в неделя и в понеделник от 9 до 12 часа. в присъствието
на майката;
- за Коледните и новогодишни празници - по три часа, от 9 до 12 часа на
24-ти и 26-ти декември, както и на 31-ви декември, а на 1-ви януари от 17 часа
до 20 часа, винаги в присъствието на майката;
- на рождения ден на бащата - 19 януари - от 17 часа до 20 часа, в
присъствието на майката или на член от нейния разширен семеен кръг;
2/ е осъден Т. Д. С., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето детето Б. Т. С. ЕГН**********, чрез майка му и законен представител
И. В. П., 1 ЕГН**********, само за разликата над 200.00лв. до 250.00лв. на
месец, считано от влизане в сила на решението, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване, която издръжка да се заплаща по банкова
сметка в „Кей би си банк България“ ЕАД, с титуляр ищцата И. В. П. –
BG84RZBB915510224410;
3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Д. С.,
ЕГН**********, за издаване на задграничен паспорт на детето Б. Т. С.,
ЕГН**********, и за пътуване на детето извън Република България – до
всички държави от Европейския съюз, както и до Великобритания и
2
Швейцария, придружавано от своята майка И. В. П., ЕГН**********, за срок
от седем години, неограничен брой пъти до започване на училище от детето,
а след започване на училище – през пролетната, лятната и зимната ваканции
на детето, но винаги при спазване определения по съдебен ред режим на
лични отношения на детето Б. Т. С. с баща му Т. Д. С., ЕГН**********.
Решението не е обжалвано в останалите му части.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е необосновано, постановено в нарушение на закона, при неправилен анализ
на събраните доказателства и в противоречие с интересите на детето.
Режимът на лични контакти на бащата с детето е необосновано ограничен,
несъответен на нуждата на момчето от редовно общуване с баща му, както и
на правата на родителя, като дори предпоставя родителско отчуждаване.
Момчето посещава детска ясла и вече има осъзнатост за фигурата на бащата,
от която има потребност, а родителят е живял със сина си до година и
половина, познава много добре нуждите му в ежедневието и има капацитета
да се справи с тях. Освен това майката редовно отказва контактите на Т. С. с
детето Б., а самата тя е в конфликт със С., поради което срещите на бащата
със сина му само в присъствие на майката биха били непълноценни. Липсват
и мотиви в решението на ВРС защо режимът е винаги в присъствие на
майката и без преспиване при бащата. По същество моли за постановяване на
разширен, спрямо приетия от ВРС, режим. По иска по чл.143 от СК оспорва
нуждите на детето от издръжка от 250лв., тъй като момчето е само на две
навършени години и без специални нужди, оспорва и бащата да има
възможност да заплаща издръжка над 200лв. с оглед доходите му, като моли
за намаляване на задължението до 200лв. на месец. Даденото от ВРС
разрешение за пътуване на момчето в чужбина въззивникът счита за
неконкретизирано като цел и за необосновано по продължителност.
Разрешението освен това счита, че създава предпоставки за недопустимо
накърняване на личните контакти между бащата и детето, както и че
противоречи на ТР №1/2017г. на ВКС. Твърди и че майката планира да се
установи с детето в Испания, само за която цел е предявила и иска по чл.127а
от СК. Моли за изменение решението на ВРС и в тази част, съобразно ТР на
ВКС, правата на бащата и интересите на детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор
3
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото на 23.10.2023г. социален
доклад, изготвен от ДСП – Варна, отговарящ на възложеното от съда
проучване и съдържащ констатации и препоръки на Отдел „Закрила на
детето“ – Варна при ДСП – Варна.
АДВ. С.: Считам, че докладът е непълен, от една страна, а от друга
страна, същият е изготвен некомпетентно, тъй като изготвянето му е служело
само и единствено по данни на майката на детето, не са съобразени въобще
изискванията, които са, най-вече в частност, че бащата не е пригоден сам да
полага грижи за отглеждането на детето. Наведени са твърдения, че той е едва
ли не непригоден за това нещо. Считам и твърдя, от името на доверителя ми,
че такова проучване не е извършвано между него в присъствието на детето и
социален работник, за да се установи действително дали той може да полага
грижи или не. Несериозно е това, детето да бъде в детска градина, едни
социални заведения, а бащата да не познава нуждите на своето си дете.
Наведени са такива твърдения на стр.2 от доклада, където са „Основни грижи
за детето“, като е цитирано, че до момента бащата не е полагал
самостоятелни грижи. След като не му е дадена такава възможност, как да се
случи това. Второ, майката твърди, че Т. С. не познава навиците и
потребностите на детето, но това са само твърдения на майката.
АДВ. Б.: Запознат съм със социалния доклад, моля да бъде приобщен
към доказателствата по делото, считам, че дава отговор на поставените
въпроси и е представен по надлежния процесуален ред.
АДВ. С.: Социалният доклад е така или иначе изготвен, така че е
нормално да бъде приобщен към материалите по делото.
СЪДЪТ намира, че постъпилият социален доклад следва да се приеме
като доказателство по делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилия
социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, отговарящ на възложеното от
4
съда проучване и съдържащ констатации и препоръки на Отдел „Закрила на
детето“ – Варна при ДСП – Варна по въпросите относно отглеждането,
потребностите и интересите на детето Б., 2 години.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с определението, постановено в закрито
заседание на 31.08.2023г. е задължил двамата родители по делото да се явяват
лично в съдебно заседание за изслушването им непосредствено от съда,
намира, че на основание чл. 59, ал. 6 от СК следва да пристъпи към
изслушване на всеки от родителите на детето Б..
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
родителя Т. Д. С..
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т. Д. С. /на основание чл.59, ал.6 СК/:
Последно видях детето Б. в събота. Това беше в определения от съда
режим. Взехме детето, ходихме на детската площадка в квартала, оттам
ходихме в Джъмбо, купих му играчки. След това ходихме на пицария с
детски кът. Беше страхотно. Той си има любими играчки, като най- вече са му
любими новите играчки. Не мога да кажа, че си има точно определена
любима играчка, има си багерчета, колички. Колкото до любимата му игра,
когато е с мен, е с камиончета и с колички. Топка не иска да рита още. Много
обича да караме електрическа кола, която съм му взел. Аз му помагам с
дистанционното, но вече се справя перфектно.
За мен най- пълноценния режим е детето да има майка и баща, и да
живеят в едно домакинство. Най- добрият случай за всички ни е когато аз се
виждам с детето, играя си с него, полагам грижи и се грижа за него без нейно
присъствие. Искам да виждам детето без тя да ме изнервя, без да се заяжда с
мен, без да ме ругае, без да ми проваля цялото свиждане. Искам да имам
възможност когато се срещнем някъде, тя да не ходи в полицията и да подава
жалба, че съм го видял, а да се видим, ако имам малко време, да си поиграем с
детето, да си кажем нещо и после да заминат някъде или пък ако се прибират
да ги изпратя до тях, без някой да отива в полицията и да казва „той дойде и
го видя“. И какво направи като го видя?
Всички се събираме след работа на паркинга, където е и детската
5
площадка. На всички децата им играят там, моето дете също играе там. Обаче
през деня, като я попитам как е детето, дай да се видим, тя казва, че има
много работа. Отиваме на паркинга и тя е там с детето, много работа има
иначе. То е там, казвам му „здрасти“, то се радва, идва при мен и е нормално
аз също да се зарадвам. Но не е нормално да ходи тя в полицията и да се казва
„той го видя“. Да, видях го и какво направих? Тогава аз се прибрах вкъщи
разреван, тя се прибра вкъщи с детето в тях и това е. Другото което е, ако се
случи, като съм го видял, видял съм го, не съм му навредил по никакъв начин.
Посъветваха ме, че няма как да получа родителските права и аз да го
отглеждам, затова не съм го искал. Да, но аз съм му баща, искам и аз да се
грижа за това дете. Искам колкото се може по- разширен режим, да вижда той
какво прави баща му. Аз време имам много, работя на Златни пясъци, на осем
часа, разполагам с предостатъчно време. Работя дневна, нощна и два дни
почивам. Майката не може да ходи на работа, но не ми го дава, когато
почивам, защото се храни със своята си злоба.
Детето се храни с всякаква храна, пипер не обича, риба не обича,
въпреки че веднъж яде, когато му налових, тя беше много прясна, хубава
риба. Детето си говори, казва какво обича и какво не, то е вече на две и нещо
години. Работя в хотел „Адмирал“, като техник поддръжка и имам два дни
свободни.
Не мога да кажа как протича един ден на детето, трябва да питам майка
му. Не ми се разрешава да го взема за цял ден. В събота и неделя аз и
́
предлагам да се видим, тя казва „не, от пет часа“. Ако детето е при мен цял
ден, с преспиване, о, ще бъде нещо страхотно. Ще го взема, ще питам дали е
закусвал или не. Първо, ще имам възможност да отида на магазина и ще му
купя дрехи, които аз искам да му купя и мисля, че с тези дрехи ще изглежда
много по- добре, отколкото с дрехите, които тя му купува. Не казвам, че тя не
му купува хубави дрехи, но аз имам друг вкус за дрехи. Ще му купя първо
дрехи и обувки първия ден, оттам много искам да отидем на разходка до
морето, в Морската градина, ще обядваме, ще си легне на обяд. Той не обича
да ляга на обяд, но ще си легне. Той си знае, има си детска стая, която е
нагласена, с негови играчки, отваря я и казва „моята стая“. Ще го нахраня, ще
му сготвя това, което обичаме и аз, и той. То яде нормална човешка храна,
обича си и манджички. След това ще излезем навън, където са моите
приятели с техните деца, ще имат възможност и моите родители да дойдат,
6
ще имат възможност сестрите ми да дойдат с по двете си деца, да се запознае
той с баба си, с дядо си, лелите си, с братовчедите си, които не могат да го
виждат. Освен, че аз страдам, всички от фамилията страдат. Казват „дай да го
видим това дете“. Но как да го дам, аз имам само три часа с него.
Вечерта, когато се приберем, ще си играем. Детето не всеки път заспива
в осем вечерта, така ми е казано, но в един момент след като се спре всичко,
като се усамотим, като си легне, то се успокоява и заспива най- нормално.
Хубаво е, обаче да има някой до него, защото то става. Вечер ползва памперс,
така ми е казала майката. През деня си пишка навън, ходим заедно. Питам го
„пикае ли ти се“, казва „не“ или „да“ и отиваме заедно, помагам му. Вечерта
ще се изкъпем заедно. Приказки не съм му чел, защото съм нямал
възможност, въпреки че имам детски книжки, купувал съм книжки да четем, с
кончета и магаренца, с животни. Ей така си стоят вкъщи, на кого да ги чета?
Една- две книжки имам, с анимации, какво направило кончето и т.н. Не съм
купувал други, но ако трябва ще му взема. Имам проблем с виждането ми с
детето, че като се засечем с нея, тя подава жалба в полицията.
Майката присъства на срещите ни с детето, започва се със скандали, с
чудеса още от вратата. Желая да имам самостоятелен режим с детето, без да
присъства там и майката. Искам да попитам защо, не вие, а съдът разреши
това нещо. Още като се роди детето, аз го припознах, тя ми каза, че иска да
отиде в Испания. Казах и, че няма да ходи никъде. Да отиде на гости, на
́
почивка, при роднини- да, но не да го вземе и да замине някъде. Съдът
веднага го разреши.Да, да заминава където си иска. Оттам започна цялата
тази работа, започна да ме изкарва какъв ли не, искала е дори да се стигне до
домашно насилие, за да ме изкарат някакъв, да ми ограничат личния контакт
с детето, за да може тя да замине. Добре, замини си, ама ела си. Нека детето
да си знае бащата, да порасне. Той пак може да замине някъде с нея. Оттам
стана цялата работа. Рови отгоре ми, защото аз не я пускам и тя казва „тогава
няма да го виждаш“ и това е.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към
изслушване на родителя И. В. П.:
Относно това прословуто заминаване в Испания, първо, защото е
признато детето, не съм имала никакви намерения да ходя да го отглеждам
там, всички знаем, че без разрешение на бащата това няма как да стане. Имам
7
роднини, да. Поисках да мога да пътувам дотам за седмица, без изричния
подпис на бащата, защото от него не получавам абсолютно никакво
съдействие за абсолютно нищо. Комуникацията ни с бащата е силно
нарушена. Моята връзка с детето е доста силна, защото не сме се разделяли
никога вечер, то няма баби, където да го оставя. Баща ми и леля ми ми
помагат. Винаги са насреща, но детето не е нощувало никога без мое
присъствие, освен когато беше в кувьоз в болницата четири дни.
В момента комуникацията на детето с бащата също е нарушена, защото
на две години и пет месеца детето не говори перфектно. Той сам ме е питал
„какво значи това“, че трябва преводач и т.н. Още не е достигнало до това
ниво на речта си, за да могат свободно да си говорят и се разбират с бащата,
понеже той не е ежедневно с него, не знае жълто, че е жълто и среща
трудности. Единственото нещо, което съм изисквала от бащата, беше да ми се
обади от предния ден, да имаме някаква уговорка, защото е малко детето,
както правя и в момента, когато имаме изрични срещи. Той нас ни заведе два
пъти на плаж, съответно аз не знаех предварително, за да взема хавлии.
Знаете, че едно малко дете върви с неговите консумативи- играчки за плаж и
т.н. Той звъни когато е долу, по- предния път закъсня един час. Просто желая
да ми каже, „днеска ще ходим на плаж, ще отидем на детския кът“, за да зная
аз какво да приготвя. Аз не мога да тръгна с лодки, багери и неща за плаж и
да отидем на пицария или в Макдоналдс, където най- често го води.
Аз цял живот съм се имала за дипломатичен човек, но се оказа, че
единствено с бащата на детето ми, за съжаление, не мога да намеря общ език.
Има случаи, когато бащата ме обижда, псува ме, не искам да цитирам, защото
са грозни неща, на които детето става свидетел. Предпоследният път, когато
много силно реагира, беше ми се обадил два пъти, аз не можех да вдигна в
момента и отидох да взема детето си. Той беше пред яслата, беше се опитал
да го вземе, разстроил е детето, съответно учителката не му го е дала, защото
не го познава. Не можах да му вдигна телефона, защото съм на работа, не
мога да бъда на разположение постоянно. Той иска да бъде баща през
свободното си време, да се забавлява, да му дава сладко, да гледат детски, не
му забранява абсолютно нищо. Фен е на либералното родителство, така да се
каже, което води до липса на лични граници. За една година не разбрах този
човек кога почива. Нито веднъж не ми се е обадил от предния ден, звъни ми
когато съм на площадката, защото ни следи и ни гледа отнякъде и ми казва
8
„ето, нали искаш да ти се обадя, обаждам ти се и идвам да го видя“. Цяла
зима той е идвал по този начин в дома ми. Непосредствено преди да дойде, ми
се обажда.
Оставяла съм ги сами вкъщи, ходила съм до кухнята да взема храната на
детето, бъркал ми е в хладилника, в камерата. Въпросът е, че не съм убедена,
че той наистина може да предпази детето ми. Отиваме например в Морската
градина, той паркира на паркинг, вади детето от столчето, оставя го зад
колата и отива с цигарата да си рови в жабката. Там минават коли. Аз не съм с
тях, защото ми се ходи много на Макдоналдс. Даже не искам и детето ми да
посещава това заведение. С тях съм, защото се притеснявам за безопасността
на това дете. Ясно ми е, че и на три години няма да е достатъчно голям, за да
се пази сам, но поне ще може да каже ял ли е, спал ли е и т.н. По принцип аз
мълча, не се намесвам, нося им багажа, ако имат превозно средство,
забравено сокче и т.н., на двадесет крачки като изгонена и се возя в колата
като чувал с картофи, без да зная къде отиваме. Понякога отиваме у тях,
където последния път видях, че му е направена стая, много хубава.
Две години съжителствах с този човек. Детето беше на година и
половина, когато ние се разделихме. Този човек два месеца не потърси детето
си. Случайно се видяхме на пазара, извика ни, не ми говори, не коментира с
мен, добре. Видя детето, детето му се радва, то обича баща си, това не го
твърдя, нито пък твърдя, че той умишлено и нарочно ще му навреди. Той
просто не умее да преценява едно дете на две години какво може, какво не
може. На една годинка го заведе на стадиона с футболна топка. Тогава му
поставих въпроса, той плащаше издръжка. Аз инициирах дело, за да има
детето ми контакт, регулярен, установен с баща си, защото искам да има
баща. Детето ми е момче, ще стане някой ден мъж, дай Боже. Тогава му
зададох въпроса : добре, даваш ми някакви 200 лева, но това дете няма ли да
дойдеш да го видиш“. Той отиде към колата си, запали цигара и аз отидох с
количката с детето до колата, при което той стана, остави отключената кола и
избяга, както избяга когато научи, че съм бременна и т.н.
Отношенията ми с бащата нямат нищо общо с отношенията помежду
им. Но за мен не е нормално всеки път, когато изляза от дома си, да го
виждам как кръжи с колата си. Аз всеки път ходя на различни площадки, не
ходя на тази определена площадка. Много искам да разчитам на него. Когато
9
се разделихме, очаквах че ще бъдем едни зрели хора, които ще намират общ
език, но не се получи. Ето, не харесва облеклото на детето. Защо неговите
родители веднъж не са се обадили на Коледа да попитат това дете как е. Не
искали да виждат мен, значи тяхната омраза е по- силна от любовта им към
внучето. Не може докато люлеем на площадката детето той да ми казва
„нямам търпение да порасне, за да му разкажа какъв боклук си“. Чувала съм
доста лоши неща.
Пътуването в чужбина смятам, че скоро няма да ми се случи. Нито
смятам да емигрирам, нито смятам да живея някъде. Това са някакви форми
на неговото въображение. За мен е важно когато изляза с детето си и му кажа
„тате ще дойде“ той наистина да дойде. Аз го събуждам от сън, понеже той
много обича да спи, което баща му вероятно не знае, събуждам го, давам му
банан или нещо, за да не излиза гладен. Предният път чакахме баща му около
петдесет минути и след поредното „кога ще дойде тати“, звъннах да питам
има ли намерение да идва или не. По- предния път въобще не дойде, бил на
работа. Както и да е, възможно е. По едно време твърдеше, че няма никаква
почивка, после твърдеше, че не знае никога кога ще почива и няма как да ме
уведоми предварително. Също така не мисля, че когато ме причаква оттук-
оттам по площадки пред яслата и на всевъзможни места в квартала, понеже
той обикаля целия квартал цяла вечер, първо се разстройвам аз. Това не е
виждане за десет минути да му бутне нещо сладко и да разстрои мен. Детето
вече това го усеща. Детето вече си мисли, че живее зад някое борче, на
някаква площадка, ходи и се оглежда, пита ме „тате ще дойде ли“. Причаквал
ни е във входа на долния етаж, само защото когато ми се обади и казва
„идвам“, аз му казвам, че сме на гости или на лекар. Той казва „не, аз ще
дойда и ще го видя“. Стои на четвъртия етаж и пуши цигари. Аз съм
затворник в собствения си дом, защото в момента, в който изляза, той изкача
и казва „здрасти, тати“. Изпраща ни до мястото, където ще ходим и не си дава
сметка, че това не е време прекарано с детето му, детето се обърква.
Още при първото дело си държа на старите искания- детeто да го вижда
всяка седмица, но той отказа. За преспиването на детето при бащата според
мен е много рано, желая режимът да е без преспиване. Детето миналата
година имаше невероятно трудна и бавна адаптация към яслата. Времето ще
покаже кога то ще е готово да бъде при баща си с преспиване. Единственото
ми съображение режимът да е без преспиване, е безотговорното отношение и
10
поведение на бащата. Мислите ли, че аз нямам нужда някой някои от дните
да го взима и да поеме грижата за детето. Аз работя на шест часа, почасово,
когато ме извикат и когато аз имам възможност, защото детето ми през една
седмица е болно.
СЪДЪТ ПРИКАНВА на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 1 от ГПК
страните към спогодба, както и към уреждане на спора чрез медиация.
СЪДЪТ разяснява на страните, че производството по медиация е
извънсъдебна процедура, в която с подкрепата на трето за спора лице могат
да бъдат обсъдени всякакви проблемни и спорни въпроси, включително
такива извън предмета на делото, като в крайна сметка целта е да се изведе
общият и водещ интерес на страните от доброволно уреждане на отношенията
им. Тази процедура е безплатна, свободна, може да бъде проведена в
свободно избрано от страните време, извън сградата на съда, без ограничение
в броя на срещите, като самият медиатор също може да бъде избран от
страните от списъка с квалифицирани медиатори, сред които юристи и
психолози. Производството по медиация освен това не обвързва страните по
задължителен за тях начин и не прегражда разглеждането на делото, което
продължава. Единствено изискване е да бъде попълнен формуляр – заявление,
в който следва да бъдат посочени предпочитанията на страните. В този
смисъл процедурата по медиация не изключва, а напротив стимулира
взаимните разговори и обсъждания между страните. Ако процедурата не
удовлетвори страните техният спор ще бъде разгледан от съда по правилата
на закона, а ако процедурата ги удовлетвори – резултатът може да бъде
одобрен от съда в рамките на предмета на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Аз желая да постигнем споразумение, но само в
присъствието на друг човек.
АДВ. Б.: Нямаме нищо против да се опитаме да се споразумеем. Ние с
колегата ще сътрудничим в тази насока.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА: Аз също съм готова детето да се вижда с
баща си и без мен, просто да има някой, който да присъства на срещите,
например социален работник. Не държа да присъствам на срещите им.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Нямам нищо против на срещите ми с детето да
присъства някой от роднините на въззиваемата.
11
АДВ. С.: След като страните са преценили, че е за тяхно добро да бъде
сключено споразумение, аз не възразявам да ни бъде дадена възможност да
опитаме да се споразумеем.
С оглед изявлението на страните и на процесуалните им представители
и заявеното от тях желание да направят опит за разрешаване на спора
посредством медиация съобразно дадените разяснения и евентуалните ползи
от разрешаването на спора по този начин, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕПРАЩА страните към провеждане на процедура по медиация, чрез
координатор при ВОС – Н.В., стая №410 в сградата на ВОС, тел. 052 623 362.
За целта СЪДЪТ намира, че са налице предпоставки делото да бъде
отложено за друга дата и час, с оглед обезпечаване възможността на страните
да опитат постигане на съгласие между тях по спорните въпроси, предмет на
делото, чрез медиация и евентуално обективиране на резултатите от нея в
постигнато от тях споразумение.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 21.11.2023г. от 09:00 часа , за които дата и час страните
са редовно уведомени от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12