Определение по дело №306/2021 на Административен съд - Ямбол

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е        №      485/21.12.2022г.                        

 

 

Гр. Я.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Я.СКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи  състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 306 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр.чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.Г.С., В.С.В., В.С.Д., П.Т.Т., С.Й.Т., Д.К.М., И.С.С., П.Ж.С., Г.И.П., Н.П.П., П.Я.П., Н.С.Ф. и С.Й.Д., депозирана от В.С.Д. в качеството му на управител на етажната собственост на жилищна сграда на ул. „Г.С. Р.“, бл. **, вх. * и вх. Б в гр. Я. чрез адвокат Ж.К. ***, против Разрешение за строеж № РС-*** от 27.10.2021 г. на Главния архитект на община Я. и инвестиционен проект, одобрен на 22.10.2021 г. по части: „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и становище по част „Конструктивна“ и „Електро“, след отмяна на постановеното по делото Определение № 4 от 05.01.2022 г. на ЯАС с Определение № 4518 от 11.05.2022 г. по адм. д. № 1007/2022 г. по описа на ВАС и връщане на делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна по съображения, че същият е произнесен при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК. В жалбата се сочи още, че процесното РС е издадено при съществено нарушение на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ поради това, че не е изследвано наличието на шумово или друго замърсяване и не е доказана липсата им по категоричен начин. Твърди се и нарушение на изискванията на чл. 39 от ЗУТ поради неизясняване в производството по издаване на разрешението за строеж на визираните в нормата обстоятелства. По същество се излагат доводи за издаден в противоречие с материалния закон административен акт поради обстоятелството, че в оспореното строително разрешение липсва позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ и посочване, че следва да се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ. Отделно от това се твърди, че в самото Разрешение за строеж № 175 от 27.10.2021 г. в т. VIII са изброени одобрените и съгласувани части от проекта и сред тях липсва част „Санитарно-хигиенни изисквания“, въз основа на което се прави извод, че такава част на инвестиционния проект не е била основание за издаване на строителното разрешение и няма как на практика да е оценена за съответствието ѝ със съществените изисквания към строежите съгласно заложените в чл. 169, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ правила. На следващо място се сочи, че в представения доклад за съответствие, (съставен по реда на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ относно оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите за строеж „Преустройство и промяна предназначението на „Кафе-сладкарница в „Заведение за бързо хранене“ ), е вписано, че освен части „Архитектурна“, „ВиК“, „Електро“, част „Конструктивна“, се съдържа и част „ОВК“, за която се излагат твърдения в жалбата, че не отговаря на изискванията на Наредба № 15 от 28.07.2005 г., тъй като не е извършено обследване на параметрите на нивата на замърсяване от смукателния вентилатор и местоположението на отвора на покрива на обекта за изхвърляне на отработен мръсен въздух от смукателната вентилация, съответно - не е съобразено необходимото разстояние до съседните сгради. По тези съображения се иска отмяната на оспореното строително разрешение с присъждане на сторените в производството разноски в полза на оспорващите.

В съдебно заседание оспорващите чрез редовно упълномощените си процесуални представители адвокат Ж.К. и адвокат П.С. ***, поддържат жалбата на посочените в нея основания и отправените искания за отмяна на процесното строително разрешение, ведно с одобрения инвестиционен проект. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представени в срок по делото писмени бележки. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Ответната страна – Главен архитект на община Я., се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – М.К., Началник отдел „Правни дейности“ в община Я., който поддържа тезата за неоснователност на депозираната жалба и иска отхвърлянето ѝ с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представени в срок по делото писмени бележки и писмен отговор по жалбата.

Заинтересованата страна община Я., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна Г.С.Х. се представлява в процеса от редовно упълномощени представители - адвокат Д.С. и адвокат С.Е. ***, които изразяват становище за недопустимост и за неоснователност на постъпилата жалба и искат оставянето ѝ без разглеждане, респ. отхвърлянето ѝ с присъждане на разноски по списък, като в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК от адвокат С.. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представени в срок по делото писмени бележки и от двамата процесуални представители.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. По искане на страните е назначена съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице „Архитект“ е отговорило на поставените в нарочни молби въпроси, относими към повдигнатия правен спор. Представеното по делото писмено заключение на назначеното вещо лице е изслушано в проведеното на 28.11.2022 г. о.с.з., като същото, ведно с направените в съдебното заседание уточнения, е приобщено към доказателствения материал по делото.

След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот № ДГ/**-****** от **.**.**** г. с вх. peг. № **** от 20.08.2014 г. на СВ-Я. (л. 32) Г.Х.С. е придобил право на собственост върху недвижим имот „Кафе-сладкарница“, представляващ сграда с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр. Я. с площ от 133 кв. м при граници: ПИ *****.***.** и ПИ *****.***.**, ведно със склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.11.17 по КК на гр. Я. с площ от 26 кв. м при граници: на същия етаж и под обекта – няма, а над обекта – самостоятелен обект *****.***.**.11.10. Предназначението на така придобития имот съобразно приложената на л. 33 Скица № **-*****/17.02.2014 г. за сграда с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр. Я. е „За обществено хранене“, а съобразно приложената на л. 33, гръб Схема № **-****** от 18.2.08.2014 г. предназначението на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.11.17 е „За склад“.

Със Заявление рег. № УТС ***** от 18.10.2021 г. (л. 26, гръб) Г.Х.С. поискал от компетентния орган – Главния архитект на община Я., да разгледа и одобри Технически/работен проект с Доклад за оценка на съответствието за обект „Преустройство на съществуваща „Кафе-сладкарница“, находяща се в гр. Я., УПИ V, квартал 87, представляваща сграда с идентификатор по КК *****.***.**.** и самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.11.17“ в „Заведение за бързо хранене“ с РЗП *** кв. м. Към заявлението са приложени заверено копие от документа за собственост, Инвестиционния проект в необходимите екземпляри и Доклад за оценка на съответствието. Видно от съдържанието на заявлението, е изразено желание едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено разрешение за строителство по реда на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. Така внесеният проект е съгласуван и одобрен от Главния архитект на община Я. на 22.10.2021 г., видно от поставените върху документите печати и подписи. На 25.10.2021 г. със Заявление рег. № УТС ***** Г.Х.С. е поискал да бъде издадено разрешение за строеж за обекта въз основа на одобрения на 22.10.2021 г. проект, който е приложен към заявлението.

На 27.10.2021 г. Главният архитект на община Я. издал Разрешение за строеж № РС-*** за обект „Преустройство на „Кафе-сладкарница“, представляваща сграда с идентификатор *****.***.**.** и С.О. с идентификатор *****.***.**.11.17 в „Заведение за бързо хранене“ - ЗП=РЗП=*** кв. м - пета категория“, с възложител Г.Х.С.. Видно от посоченото в РС, същото е издадено на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4 и 8, вр. чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, а именно – въз основа на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект, съставен от регистрирана фирма-консултант, несвързана с проектанта - „***** *******“ ЕООД, гр. Я..

Така издаденото разрешение за строеж е съобщено на заинтересованите лица по имотен регистър, както следва: на възложителя на 08.11.2021 г. (л. 25, лице и гръб), а на собствениците на имоти в жилищна сграда на ул. „Г.С. Р.“, бл. **, вх. * и вх. Б в гр. Я. чрез управителя на етажната собственост В.С.Д., избран с Решение по т. 1 от Протокол № 1 от 22.04.2021 г. на Общото събрание на собствениците на етажната собственост в засегната жилищна сграда (л. 67-69). Видно от Приложения Протокол № 3 от 20.11.2021 г. на Общото събрание на собствениците на етажната собственост в жилищна сграда на ул. „Г.С. Р.“, бл. **, вх. * и вх. Б в гр. Я. (л. 70-72), след обсъждане на Съобщение изх. № 2801-22792 от 28.10.2021 г. на община Я. за издаденото РС, ОС е взело решение да бъде подадена жалба против Разрешение за строеж № РС-*** от 27.10.2021 г. на Главния архитект на община Я., като е упълномощило управителя на етажната собственост В.С.Д. да ангажира адвокат по своя преценка и да подписва необходимите документи в тази връзка, както и да представлява етажната собственост в съдебното производство.

Жалба против Разрешение за строеж № РС-*** от 27.10.2021 г. на Главния архитект на община Я. с вх. № 2631 от 22.11.2021 г. е депозирана директно в съда, въз основа на която е образувано настоящото адм. д. № 306/2021 г. по описа на ЯАС, прекратено по отношение на оспорващия С.Г.Б. с Определение № 4 от 05.01.2022 г., като производството по делото е продължило със страни М.Г.С., В.С.В., В.С.Д., П.Т.Т., С.Й.Т., Д.К.М., И.С.С., П.Ж.С., Г.И.П., Н.П.П., П.Я.П., Н.С.Ф. и С.Й.Д.. Със същия съдебен акт ЯАС е оставил без разглеждане предявената жалба в частта против Инвестиционен проект, одобрен на 22.10.2021 г. по части: „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и становище по част „Конструктивна“ и „Електро“. Определение № 4 от 05.01.2022 г. на ЯАС в прекратителната му част досежно оспорения инвестиционен проект е отменено с Определение № 4518 от 11.05.2022 г. по адм. д. № 1007/2022 г. по описа на ВАС и делото е върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждането ѝ по същество срещу разрешението за строеж, ведно с одобрения инвестиционен проект при положение, че са осъществени и останалите процесуални предпоставки за нейната допустимост.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Разрешение за строеж № РС-*** от 27.10.2021 г. на Главния архитект на община Я., ведно с инвестиционен проект, одобрен на 22.10.2021 г. по части: „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и становище по част „Конструктивна“ и „Електро“.

Съдът, след като извърши анализ и преценка на приетите по делото доказателства, приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Съображенията за това са следните:

По делото не е спорно, че жалбоподателите са собственици на недвижими имоти – самостоятелни обекти „жилища“ във вх. * и вх. Б в жилищна сграда, находяща се в гр. Я., ул. „Г.С. Р.“, бл. **, построена в имот с идентификатор *****.***.**.11 по КК на гр. Я., за което се легитимират с приложените на л. 73-96 титули за собственост. Не се спори също, че с процесното РС е разрешено на Г.Х.С. да извърши строеж „Преустройство на „Кафе-сладкарница“, представляваща сграда с идентификатор *****.***.**.** и С.О. с идентификатор *****.***.**.11.17 в „Заведение за бързо хранене“ - ЗП=РЗП=*** кв. м - пета категория“, правото на собственост върху който имот С. е придобил съобразно Договор за покупко-продажба на недвижим имот № ДГ/**-****** от **.**.**** г. с вх. peг. № **** от 20.08.2014 г. на СВ-Я..

С оглед предмета на оспореното разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект, приложима в случая се явява разпоредба на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. С разпоредбата на чл. 149, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗУТ законодателят лимитативно е очертал кръга от заинтересовани лица, имащи право на жалба срещу издадени разрешения за строеж и това са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, за която съдът следи служебно.

В случая правният си интерес жалбоподателите обосновават с позоваване на т. 2, т. 3 и т. 4 на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. ЯАС в настоящия си състав обаче намира, че за оспорващите липсва активна процесуална легитимация да обжалват издаденото строително разрешение, ведно с одобрения на 22.10.2021 г. инвестиционен проект по части „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и становище по част „Конструктивна“ и „Електро“, тъй като не попадат в кръга на заинтересованите лица в никоя от предвидените хипотези по цитираната по-горе норма.

Както се посочи вече, според чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ заинтересовани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Следователно, за да имат качеството на заинтересовани лица, страните следва да попадат в категорията на лицата по посочените текстове. При условие, че административното производство се развива между заявителя, искащ издаване на разрешение за строеж, и административният орган, издател на разрешението, то за останалите субекти, които твърдят, че са засегнати от издадения акт и съответно имат качеството на заинтересовани страни, следва да се изследва дали същите отговарят на критериите, зададени от чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ, съответно – дали в случая се касае до преустройство и промяна предназначението на заварен строеж.

От съдържанието на чл. 38, ал. 3 от ЗУТ е видно, че разпоредбата касае преустройство в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, а ал. 4 касае преустройство с промяна на предназначението на съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези по ал. 3. Очевидно визираните норми касаят преустройство и промяна предназначението на съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище в такова за здравни нужди, офис, ателие, магазин или други обслужващи дейности, свързани с масов достъп на външни лица и наднормено шумово или друго замърсяване. В случая обаче се предвижда преустройство не на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в сграда, а на „Кафе-сладкарница“, (представляваща сграда с идентификатор *****.***.**.** и С.О. с идентификатор *****.***.**.11.17), в „Заведение за бързо хранене“, представляващи обекти за нежилищни нужди. По отношение на такъв вид обекти приложение намира разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която попада извън обхвата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка в случая не следва да се обсъждат предпоставките по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 от ЗУТ, към която същата препраща. От друга страна от доказателствата по делото се установява, че обектът е работил дълги години като обект за обществено хранене и с проекта за преустройство не се променя неговото предназначение по смисъла на ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено в съответствие със специалните му знания и с останалите доказателства по делото. Тук следва да се отбележи, че съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Според относимата т. 4 „Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура“ от Приложение № 4 „Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях“ към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, обектите за обществено хранене са отразени под № 570. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, типовете заведения хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са ресторанти; заведения за бързо обслужване; питейни заведения; кафе-сладкарници; барове. От изложеното следва, че с предвиденото преустройство на кафе-сладкарница в заведение за бързо хранене не се променя предназначението на обекта, тъй като и двата типа са заведения за обществено хранене, в каквато насока е и заключението на вещото лице според направените от него уточнения при изслушването на експертизата в проведеното по делото открито съдебно заседание.

От своя страна разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ е относима към промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Настоящият съдебен състав приема, че в случая тези кумулативни предпоставки не са налице, тъй като предвиденото с РС преустройство не е свързано с масов достъп на външни лица, както и не се установява наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. От одобрения архитектурен проект се установява, че са предвидени не повече от 42 посетители, което не може да се квалифицира като масов достъп на външни лица по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 13 от сега действащата Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, изискваща в едно помещение да се събират повече от 50 човека, за да се приеме, че е налице масов достъп на външни лица. В тази насока е и Определение № 6858 от 07.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2022 г., което макар да е постановено във връзка с действалата уредба по време на приемането на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ (чл. 416, гл. 12 от Наредба № 2/1987 за противопожарните строително-технически норми), предполага разрешение, застъпено и в цитираната норма от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.

Предвид изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателите в случая не е налице правен интерес по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и за тях липсва процесуална легитимация да оспорят издаденото строително разрешене и одобрения инвестиционен проект.

На следващо място, с оглед заявеното в жалбата за наличие на правен интерес по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, съдът следва да извърши преценка и на това, дали оспорващите имат качеството на заинтересовани лица с право да обжалват издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект в хипотезата на посочената норма, съобразно която заинтересовани лица, имащи право да оспорят издадено разрешение за строеж в случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, са собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях (т. 3), а в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост (т. 4). Съобразно чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; 6. се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Според ал. 2 на чл. 185 от ЗУТ в случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.

С оглед доказателствата по делото съдът приема, че в случая единствен собственик и носител на вещни права в преустройвания обект е Г.С.Х., поискал издаването на процесното РС, респ. - единствено той има право да оспори евентуален отказ от издаване на такова, при положение че не бъде уважено негово искане от надлежния административен орган. Този извод е верен, тъй като доказателствата по делото недвусмислено сочат, че се касае до единен в архитектурно отношение обект, придобит в собственост от заявителя съобразно Договор за покупко-продажба на недвижим имот № ДГ/**-****** от **.**.**** г. с вх. peг. № **** от 20.08.2014 г. на СВ-Я.. Видно от издаденото разрешение за строеж, същото е за преустройство на „Кафе-сладкарница“, представляваща сграда с идентификатор *****.***.**.** и самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.11.17, в „Заведение за бързо хранене“, като не предвижда тяхното обединяване. Това се установява от една страна от разрешената за преустройство площ - 159 кв. м, представляваща сбора от площта на сграда с идентификатор *****.***.**.** с площ от 133 кв. м и от площта на самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.11.17 с площ от 26 кв. м (посочените площи се установяват и от приобщените делото скици от Служба по геодезия и картография-Я.). С разрешеното преустройство не се предвижда усвояване на свободни площи или обособяване на „открит склад“, видно от обяснителната записка по част „Архитектура“ и от доклада за оценка за съответствието. Следователно, не са одобрени проекти, целящи създаване на функционална връзка между двата обекта, нито е разрешено обединяване на сграда с идентификатор *****.***.**.** и самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.11.17. Вещото лице е категорично, че инвестиционният проект не предвижда обединяване на двата самостоятелни обекта, което личи и от наименованието на проекта - „вътрешно преустройство на самостоятелен обект“ съответно единия с кадастрален номер, другият също, като явяващата се между двата кадастрални номера площ според вещото лице не би трябвало да съществува, тъй като тя е част от междублоковото пространство и не е включена в проекта, защото наименованието на обекта е описано точно с двата кадастрални номера, а не с площта между тях. Предвидено е преустройство на единия от двата склада в стая за почивка, като самостоятелният обект, разположен в жилищния блок, е с предназначение „За склад“. Също така експертът посочва, че основната площ на обекта, (отделена с открит склад от блока и включваща кухнята, търговската витрина и залата за консумация), не представлява част от жилищния блок - основната площ е отделен самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр. Я.. При това положение следва да се приеме, че единствен собственик и носител на вещни права в преустройвания обект по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е Г.С.Х., собственик на имота, който е поискал издаването на процесното РС и единствено той има право да оспори евентуален отказ от издаване на такова, при това само ако искането не бъде уважено от надлежния административен орган, какъвто не е настоящият случай.

За да мотивират своя правен интерес от оспорване на така издаденото разрешение, жалбоподателите излагат мотиви, че при дейността по повод функциониране на търговския обект са нарушени показатели, свързани с нормите на шум и вибрации. На първо място съдът намира, че възражението на жалбоподателите за липса на установяване по делото дали нивото на шума при извършване на допуснатото с разрешението за строеж преустройство е в допустимите граници по смисъла на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, касае законосъобразността на издадения акт, което не подлежи на обсъждане при недопустима жалба. В тази връзка следва да се има предвид, че за етажната собственост или отделни собственици в сградата има други правни способи и средства за защита при положение, че считат, че техни законни права и интереси са нарушени при осъществяване на дейността в преустроения обект. Това обаче не обуславя качеството им на заинтересовани страни по повод оспорване на постановеното разрешение за строеж. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в одобрените проекти не е предвидено наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, което се потвърждава и от заключението по назначената експертиза. Както е установило вещото лице, в проекта са спазени нормативните изисквания за защита от шум и вибрации. Същото посочва, че в проектната документация в част „ОВК“ са описани мерките срещу шум и вибрации, а именно - смукателният вентилатор, източник на основния шум, следва да се монтира в шумоизолиран вентилационен бокс, както и да се извърши укрепване на вътрешните въздуховоди; в същата част „ОВК“ от проектната документация е описано как и на какво отстояние се разполага отворът за изхвърляне на отработения въздух в съответствие с Приложение № 28 от Наредба № 15 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. При извършената промяна на предназначението не се разкрива друг вход на съществуващия обект - същият е със самостоятелен вход в основната площ на обекта, съставляваща отделен самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**.** по КК на гр. Я.; предвидените за извършване промени във връзка с преустройството са само вътрешни (премахване на неносещи зидове и изграждане на неносещи стени, изграждане на нова вентилационна система, мазилки шпакловки, настилки, облицовки с фаянс в мокрите помещения, боядисване с латекс и др.) и са свързани с новата функция на обекта – заведение за бързо хранене; не се променя конструкция на сградата, натоварвания, като по никакъв начин не са засегнати общи части на сградата или общи инсталации.

Предвид изложеното до тук, жалбоподателите като собственици на самостоятелни обекти (жилища) във вх. * и вх. Б в жилищна сграда, находяща се в гр. Я., ул. „Г.С. Р.“, бл. **, построена в имот с идентификатор *****.***.**.11 по КККР на гр. Я., в която се намира част от преустройвнаия обект, предмет на оспореното от тях разрешение за строеж, не попадат в кръга на лицата с право на жалба. Изброяването в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде тълкувано разширително, поради което жалбата се явява подадена от лица без правен интерес, чието наличие е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ изключва правния интерес от обжалване и съставлява пречка за разглеждане на спора по същество. Съответно, липсата на посочената процесуална предпоставка обосновава недопустимост на жалбата, което налага оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.

При този изход на спора и съобразно разписаното в чл. 143, ал. 2 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото, възлизащи общо в размер на ***,** лева, от които 100 лева - за юрисконсултско възнаграждение, (чийто размер е определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ), както и направените разноски за изготвяне на експертиза в размер на ***,** лева. Разноски следва да се присъдят и в полза на Г.С.Х., по отношение на когото актът е благоприятен, като такива в случая, съобразно правилата на чл. 143, ал. 4, вр. ал. 1 от АПК, се следват за изготвяне на експертиза по делото в размер на ***,** лева, както и за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на по-високия договорен и заплатен такъв от 1 000 (хиляда) лева, който размер е същият като посочения минимален размер в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. Общият размер на следващите се разноски в полза на заинтересованата страна Г.С.Х. възлиза на 1 ***,** лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, ЯАС, първи административен състав,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 28.11.2022 г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.С., В.С.В., В.С.Д., П.Т.Т., С.Й.Т., Д.К.М., И.С.С., П.Ж.С., Г.И.П., Н.П.П., П.Я.П., Н.С.Ф. и С.Й.Д., депозирана от В.С.Д. в качеството му на управител на етажната собственост на жилищна сграда на ул. „Г.С. Р.“, бл. **, вх. * и вх. Б в гр. Я. чрез адвокат Ж.К. ***, против Разрешение за строеж № РС-*** от 27.10.2021 г. на Главния архитект на община Я. и инвестиционен проект, одобрен на 22.10.2021 г. по части: „Архитектурна“, „ВиК“, „ОВК“ и становище по част „Конструктивна“ и „Електро“.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 306/2021 г. по описа на Административен съд - Я..

 

ОСЪЖДА М.Г.С. ***, В.С.В. ***, В.С. ***, П.Т. ***, С.Й.Т. ***, Д.К.М. ***, И.С.С. ***, П.Ж.С. ***, Г.И.П. ***, Н.П.П. ***№ 14, П.Я.П. ***, Н.С.Ф. ***№ 15 И С.Й.Д. ***, всички със съдебен адрес:***, офис *, адвокат П.С. ***, да заплатят на ОБЩИНА Я. сторените по делото разноски в размер на ***,** лева (четири стотин и шестнадесет лева и три стотинки).

 

ОСЪЖДА М.Г.С. ***, В.С.В. ***, В.С. ***, П.Т. ***, С.Й.Т. ***, Д.К.М. ***, И.С.С. ***, П.Ж.С. ***, Г.И.П. ***, Н.П.П. ***№ 14, П.Я.П. ***, Н.С.Ф. ***№ 15 И С.Й.Д. ***, всички със съдебен адрес:***, офис *, адвокат П.С. ***, да заплатят на Г.С.Х. ***, с посочени съдебни адреси: гр. Я., ул. „Ж.П.“ № **, кантора ***, адвокат Д.С. ***, офис ***, адвокат С.Е. ***, сторените по делото разноски в размер на 1 ***,** лева (хиляда триста и шестнадесет лева и три стотинки).

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете