РЕШЕНИЕ
№154
09.04.2020г.,
гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Х., в открито
заседание на двадесет и пети февруари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело №
1*17 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1*5 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ССИНАН“
ЕООД, с.К., общ.Х., представлявано от управителя С.И.М., подадена чрез
пълномощник, против Заповед № ФК-873-0030949/29.11.2019г., издадена от Началник
отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание
чл.186, ал.1, и чл.187, ал.1, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – магазин за
дрехи, находящ се в гр.Х., ул.“О. П.“ №1*, и „забрана за достъпа до него” за
срок от 1* дни.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
неправилна и немотивирана, постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закона и при несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че налагането на мярката не отговаряло на нито една от
целите, заложени в чл.22 от ЗАНН. Запечатването нямало да доведе до предотвратяване
или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ
за продажба. Като несъстоятелни се определят мотивите на административния орган
относно срока на ПАМ, както и тези за налагането ѝ с цел „превъзпитание
на нарушителя“, с аргумента, че такива цели законът възлагал на
административното наказване, но не и при мерките за административна принуда. С мярката не можело да бъдат предотвратени или
поправени вредните последици за фиска от неотчитането на продажби по съответния
ред. В случая, освен че нямало да се постигнат целите на административната
принуда, се ограничавали и в значителна степен правата на жалбоподателя,
доколкото същият бил възпрепятстван да упражнява търговска дейност за определен
срок. На следващо място се навеждат доводи за немотивираност на ПАМ. Твърди се,
че административният орган нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй
като липсвало мотивиране за продължителността на срока, съобразно конкретните
обстоятелства по случая. Липсвали мотиви относно интензитета на засягане на
държавния интерес и оттук за определената продължителност на ПАМ от 1* дни. Не
било посочено как стойността на покупката се отнасяла спрямо дневните обороти
от предходните дни, какъв бил броят на посетители в момента на проверката. Не
било отчетено, че фактическата и регистрираната касова наличност били
идентични, като разликата се дължала единствено на контролната покупка от 34
лева. При определяне продължителността на мярката не била взета предвид липсата
на непогасени в срок парични задължения. Не било ясно защо бил определен срок от
1* дни. Нямало и мотиви за приета от органа „възможност от извършване на друго
нарушение в обекта.“ Не била мотивирана и необходимостта от осъществяване на
посочената превантивна цел на мярката, тъй като нямало изложени обстоятелства
за незаконосъобразни практики. Неотразеното плащане в деня на проверката бил
единствен, изолиран случай. Прави се обобщен извод, че липсата на надлежни
мотиви относно срока на ПАМ, независимо от материалноправните предпоставки на
мярката, опорочавало заповедта, тъй като препятствало преценката за
съразмерност по чл.6 от АПК.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на ожалваната заповед и присъждане на
сторените в производството разноски .
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, чрез пълномощник – в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2019г. била
извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в гр.Х., ул.“О. П.“ №1*, стопанисван
от „ССИНАН“ ЕООД. Осъществена била контролна покупка на стоки – два броя блузи,
на обща стойност 34.00 лева, платени в брой от проверяващите на лицето продавач
– Д. С. А.. При извършената покупка не бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Датекс DP-150 , с ИН на ФУ № DT829045 и ИН на ФП 02829045.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка в обект Серия АА, №0030949, съставен в присъствието на Д.а С. А. –
продавач-консултант, и същия бил подписан без възражения от последната.
Въз основа на така констатираното, на 29.11.2019г. по отношение на “ССИНАН“
ЕООД, с.К., общ.Х., бил съставен АУАН №F5***** за нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
На 29.11.2019г., Началникът на отдел “Оперативни дейности„ - Пловдив, при
ЦУ на НАП, издал оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с № ФК-873-0030949 от 29.11.2019г.,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС разпоредил
налагането на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“
– магазин за дрехи, находящ се в гр.Х., ул.“О. П.“ №1*, и „забрана за достъпа
до него за срок от 1* дни“.
Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 04.12.2019г.
Жалбата е подадена по пощата до съда чрез административния орган на 18.12.2019г.,
видно от пощенското клеймо.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в законоустановения 1*-дневен
срок, при наличието на правен интерес, предвид което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“, гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
Изпълнителният директор на НАП (л.32).
Индивидуалният административен акт е съставен в изискуемата писмена форма и
съдържа, както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването
му, които кореспондират помежду си. Предвид това не се установява при издаване
на оспорваната заповед да са допуснати нарушения на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на издаването на заповедта за ПАМ.
По материална законосъобразност
на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е
установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба. Съдът намира, че от приложените
доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.
В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата за периода на проверката редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1; по чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата редакция, фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Съгласно чл.187, ал.1, изр. първо, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
От цитираните разпоредби следва извода, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В случая, в производството
по издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, съдържащи
се в протокол за извършена проверка Серия АА№0030949 от 25.11.2019г., че на същата
дата - 25.11.2019г. „ССИНАН“ ЕООД, с.К., в обекта си - „магазин за дрехи“,
находящ се в гр.Х., е приело плащане от В.К. Б.– инспектор по приходите, отдел
„ОД“ в НАП при ЦУ на НАП, в размер на 34.00 лева, като при получаване на плащането продавачът – Д.а С.
А., не е издала фискална касова бележка за извършената продажба. Протоколът за
извършена проверка е съставен по надлежния ред и съдържа всички необходими
реквизити, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила и е доказателствено средство относно фактите и
обстоятелствата, установени в резултат на проверката. Фактът на извършеното плащане принципно не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата
на чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, необходимостта от
налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО, съобразно целта на закона. В
случая, посочените по-горе обстоятелства съдът приема за изпълнени, поради
което издаването на заповедта за налагане на ПАМ е правилно.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че запечатването на обекта няма
да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, тъй като такова нарушение е
констатирано в търговския обект и именно заради него е наложена процесната ПАМ.
Целите на последната са точно такива - предотвратяване
или преустановяване на нарушението, състоящо се в неиздаване на документ за
продажба (фискален касов бон) и са съобразени с общите правила на чл.22 от ЗАНН.
Налагането на принудителната административна мярка „запечатване на обект и
забрана на достъпа до търговски обект“ има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение от страна на нарушителите. В случая, противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде касов
бон за извършено плащане за покупка на стоки на стойност 34.00 лева.
Задължението за издаване на касов бон възниква в процеса на нормалната
търговска дейност на дружеството и в момент на извършено плащане, независимо от
цената на продажбата на съответната стока.
Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да се има предвид разпоредбата на
чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че целите на специалния закон с
налагането на ПАМ като процесната, са упражняване на предвидена в ЗДДС принуда
върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на
регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане
на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин върху
обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика по-добра
организация в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена продажба
на регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да предотврати
извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат по
законоустановения за това ред и начин.
Предвид горното, оплакването на жалбоподателя, че са несъстоятелни мотивите
на административния орган относно налагането на ПАМ с цел „превъзпитание на
нарушителя“, не може да оправдае незаконосъобразност на мярката, тъй като
останалите, изложени в заповедта за налагането ѝ мотиви, са напълно
достатъчни, за да изпълнят изискванията на закона за мотивираност на
административния акт. В тази връзка, следва да има предвид и че целите на
наложената ПАМ са освен преустановителни и превантивни, тъй като мярката се
налага и поради съществуване на възможността за извършване на друго нарушение.
По отношение на срока на
ПАМ, настоящият съдебен състав счита, че административният орган правилно е
определил същия на 1* дни. Този срок е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта. Не се споделя довода на
жалбоподателя за липса на мотиви относно определения срок на ПАМ. Точно
обратното, органът е мотивирал налагането и в този размер с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, като срокът е
съобразен с необходимостта от извършването на промяна в организацията на
търговеца в конкретния обект за отчитане на дейността му. Прекият резултат от
това е правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на
изискуемите данни към НАП, от което ще последва и недопускането на вреда за
фиска на държавата.
Неоснователни са и наведените
доводи, относно невъзможността на нарушителя да извършва търговска дейност поради
запечатване на обекта. Мярката е с временен характер и неблагоприятен за
нарушителя резултат, поради неговото неправомерно поведение по спазване на
правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за гарантиране
изпълнение на нормативната уредба и за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане
на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното
запечатване на обекта.
Не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено,
при извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното
законодателство. В случая с налагането на ПАМ органът е осъществил правмощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и
неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта.
Предвид гореизложеното съдът счита, че оспорваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на административнопроцесуалните правила и е
съобразена с целта на зак6она.
С оглед изхода на спора, искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. В полза на ответника и на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Х.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ССИНАН“ ЕООД, с.К., общ.Х., против Заповед № ФК-873-0030949/29.11.2019г.
издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив, при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ССИНАН“ ЕООД, ЕИК 201******,
със седалище и адрес на управление с.К. 6310, общ. Х., обл.Х., да заплати по
сметката на ТД на НАП- Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд по реда на АПК в 1*-дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия: