Р Е Ш Е Н И Е
№ 2050
гр. Варна, 13.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XVІ – ти състав, в
публично заседание проведено на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 10184 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 415, ал.1, т.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М.Д.М.
ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Т.Т." ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П. В., чрез
адв. Б.С.З. ***, тел. *, сумата от 2400/две хиляди и четиристотин/ евро,
или левовата им равностойност от 4693.99 лв. - неустойка по договор за
предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина,
сключен на 31.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.05.2018год. до окончателното
изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д.6615/2018год. на ВРС. Моли да му бъдат присъдени
сторените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът подава в Районен Съд – ВАРНА, заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, срещу
длъжника М.Д.М. ЕГН **********. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 6615/2018 г. на Районен
Съд - ВАРНА.
Съдът издава исканата от ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М.Д.М..
Длъжникът възразява писмено срещу
горепосочената заповед в предвидения от закона срок.
С оглед процесуалното поведение на длъжника и
непогасените му задължения към „Т.Т." ООД, ЕИК *,
за ищеца се поражда правен интерес от продължаване на производството по общия
исков ред, като при спазване на разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК, в срок и чрез довнасяне на дължимата
държавна такса, подава настоящата искова молба до компетентният съд.
Позовава се на следната фактическата
обстановка:
Ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с
ответника М.Д.М., по силата на два броя договори от 03.10.2016 г., съответно за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и за отпускане на парични
средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина.
По силата на договора за отпускане на парични средства, наименуван просто
Договор от 03.10.2016 г., „Т.Т." ООД е отпуснала
на М.Д.М., сумата от 1200/хиляда и двеста/евро, която
съгласно условията на договора е заплатена на три равни вноски, в края на всеки
месец, следващ този на подписване на договора. Сумата се отпуска във връзка с
изпълнението на втория договор - за посредничество и служи за покриване на
разходите на лицето М.Д.М. в периода на обучението му, предхождащ отпътуването
му за работа в Германия.
Срещу така отпуснатата му сума, ответникът е
бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода на
обучение, като след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките
на 10/десет/ дни, да работи за осигурения от „Т.Т."
ООД работодател не по-малко от една календарна година.
Съгласно чл.З от договора за отпускане на
парични средства: „В случай, че втората страна не изпълни някое от задълженията
си по чл.2 от договора, то дължи на първата страна двойния размер на получената
сума".
С оглед изпълнението на задълженията си по
двете паралелно възникнали правоотношения, „Т.Т."
ООД е организирала на ответника обучението му по немски език, заплатила е
всички разходи по снабдяването му с нужните книжа и му е заплатил сумата от
1200 евро, на три равни вноски, съответно на 02.11.2016 г., 02.12.2016 г. и на
04.01.2017 г., срещу което ответникът е разписал и 3 бр. Запис на заповед.
След завършване на курса си, ответникът е
получил потвърждение за назначаване от работодателя си в Германия „Т. М.", * Връчен му е също така трудов
договор, включително с превод на Български език и същият е разписал декларация,
че е запознат с действащото законодателство в Германия, работодателя, бита,
културата и обичаите в Германия и т.н.
След изпращането му в Германия и настаняването
му в осигурената от работодателя квартира, ответникът се е явил и на новата си
работа. На нея е изкарал около два месеца, след което самоволно е напуснал.
С поведението си ответникът М.Д.М. е нарушил
задълженията си чл.2, т.З от договора за предоставяне на парични средства, а
именно „да работи за осигурения работодател не по-малко от една календарна
година", поради което и търпи санкцията на чл.З от същият, а именно да
върне получената сума от 1200/хиляда и двеста/евро в двоен размер.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 пот ГПК,
депозира отговор на исковата молба. С отговора изразява следното становище: Не
оспорва, че е бил страна по договор от 03.10.16 г. с ищцовото
дружество и е възложил на ищеца да посредничи за намиране на работа в чужбина,
но не е получавал каквито и да е суми по посочените от ищеца договори. Оспорва
твърденията, че му е изплатена сума в размер на 1200 евро на три вноски, срещу
което той е подписал 3 бр. записи на заповед. За да убеди ответникът
да подпише на т.нар. записи на заповед, ищецът го е уведомил, че е
заплатил тези суми за неговото обучение, поради което и тези документи следва
да бъдат подписани.
Независимо от горното, ищецът е сключил трудов
договор и е заминал на работа в Германия. Оспорва обаче твърденията на ищцовото
дружество, че ответникът е работил само
„около два месеца", след което самоволно бил напуснал работата си.
Напротив - след възникнали здравословни проблеми за ответника, свързани с
тежката работа по натоварване и разтоварване на камионите с мебелите, които по
трудов договор само е следвало да монтира, работодателят в Германия е прекратил
трудовия договор с него. На ответника се налага да постъпи в болница на
10.05.17г., именно поради възникналите здравословни проблеми, чието настъпване
е нямало как да предвиди или предотврати. В тази връзка представя епикриза от болнично заведение.
Счита за неоснователна претенцията на ищцовото
дружество вкл. и по размер, тъй като видно от представения договор от 03.10.16
г. /именуван в исковата молба -договор за отпускане на парична сума/ - чл.4 -
„В случай, че на втората страна се наложи да преустанови работата си в
Германия, преди изтичане на минималния срок, от една календарна година, по
независещи от него причини, следва да възстанови сумата, която се получи,
разделяйки 800 евро на 12 календарни месеца по месеците, които няма да полага
труд". От една страна, от този текст става ясно, че сума в размер на 1200
евро, явно не е плащана в действителност, а от друга страна, доколкото и
преустановяването на работата на ищеца в
Германия не е по негова вина, следва да плати сума - „която се получава
разделяйки 800 евро на 12 календарни месеца по месеците, които няма да полага
труд".
Оспорва представения превод на трудов договор.
Изобщо не е ясно кой е извършил превода от немски език, а отделно от това
превода е очевидно неверен и непълен, доколкото и без необходимите специални
знания се вижда, че в края на договора са посочвани уговорки вкл. за суми,
които липсват в представения „превод" на документа, което поставя под
съмнение и верността на целия превод. Освен това в немскоезичният
документ фигурира параграф 5, който не е описан при т.нар. превод и съдържанието
му вероятно е друго.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени разноски, съобразно списък на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен, като претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От изискваното за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело № 6615/2018год. на ВРС, се установява, че е издадена заповед за изпълнение по силата на която длъжникът М.Д. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „Т.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. . чрез пълномощник Б.З. – адвокат от ВАК и АД „К.-З. и партньори“, ЕИК * (заедно и поотделно), съдебен адрес:***,сумата от 2400.00 евро (две хиляди и четиристотин евро) или левовата им равностойност по фиксирания курс на БНБ – 4693.99лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки) – главница, представляваща задължение за неустойка, съгласно чл.3 от Договор от 03.10.2016г. за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство в размер на 93.88лв. (деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), заплатена държавна такса и 150.00лв. (сто и петдесет лева), адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение по Договор от 03.10.2016г. за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина.
В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът депозира възражение,
предвид на което и в указания от заповедния съд срок, ищецът депозира исковата
молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.
От
приетия по делото Договор от 03.10.2016г.
се установява, че на 03.10.2016год. във връзка със сключването на трудов
договор между възложителя М.М.Д. и осигурен от ищеца
работодател, „Т.Т.“ ООД е предоставило на ответника,
сумата от 1200 € , платима на три равни
вноски,в края на всеки месец от датата на започване на курсовете, която сума да
покрие разходите му през периода на обучение, предхождащ сключването на трудов
договор в Германия и пътуването до там.
Със
същия договор М.М.Д. се е задължил да положи
необходимите усилия пред периода на обучение, да отпътува за Германия в рамките
на 10 дни и да работи при осигурения работодател не по-малко от една календарна
година /чл.2 от договора/. В
разпоредбата на чл.3 от договора е предвидено е, че ако възложителят не изпълни
ангажиментите си по чл. 2 от договора, дължи двойния размер на получената сума.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и издадени от страна на ответника три броя записи на
заповед, съответно от 01.11.2016г. , 02.12.2016г. и 04.01.2017 г., с които
ответникът се е задължил да заплати на „Т.Т.“ ООД суми от по 400 евро., платима на предявяване.
Приета
по делото е декларация, подписана от ответника, с която същият е декларирал, че
е получил от „Т.Т.“ ООД информация
относно:1.действащото законодателство в Германия, регламентиращо наемането на
чужди граждани в нея; 2. работодателя
в Германия; 3.културата, бита и обичаите в Германия; 4.индивидуален договор за
наемане на работа, подписан от немския работодател;5.медицинска застраховка,
сключена на мое име от немския работодател.
Между
страните липсва спора, а и се установява от представения по делото трудов
договор , че ответникът е сключил срочен трудов договор с дружеството T.B. M. G.
& Co.KG * за длъжността „монтажник“, считано от 16.01.2017г. при уговорен
шестмесечен изпитателен срок –чл.1 (3) от договора. Прието по делото е
Потвърждение за назначение на ответника от работодателя.
Между
страните не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено от страна на
немския работодател преди изтичане срока на трудовия договор.
Към
доказателства по делото са приети болнични листи, видно от които в изпитателния
срок, ответникът е бил в болнични, поради временна неработоспособност.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед спазването на дадения от заповедния съд едномесечен срок за предявяване на иска, за установяване на оспореното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д. №6615/2018год. на ВРС се извежда извод за допустимост на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело. С оглед допустимостта на иска съдът дължи произнасяне по същество.
Предявеният иск е за установяване на вземане, произтичащо от неустойка. За успешното провеждане на иска, ищецът следва да докаже следните факти: наличието на главно задължение на ответната страна по действащ между страните договор, и валидно сключена клауза за неустойка, която обезпечава изпълнението на главното задължение; изправността си по договора и изискуемост на неустоечното вземане в претендирания размер.
Предявеният иск за неустойка за неизпълнение предполага установяването от страна на ищеца при пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение, задълженията по което са скрепени с неустойка, както и осъществяване на фактите от състава на отговорността на конкретното неизпълнение.
В случая уговорената в чл. 3 от договора неустойка е за неизпълнение на задължението на възложителя по договора по чл. 2 да работи за осигурения от посредника работодател не по-малко от една година. Както се посочи по-горе няма спор, че задължението не е изпълнено. Спорен е въпросът за причините, породили неизпълнението.
Неизпълнението представлява отклонение от нормалното и очаквано развитие на облигационното правоотношение. Неизпълнението е неприемлив за законодателната уредба факт, тъй като не погасява облигационното правоотношение, а напротив - поражда неблагоприятни последици. Тежестта от тези последици се уреждат съобразно причината за неизпълнението. В случай, че виновното неизпълнение се дължи на поведението на длъжника, то негова е отговорността за неблагоприятните последици от неизпълнението (чл. 79 ЗЗД). Възможно е обаче неизпълнението да не се дължи на поведението на длъжника. Когато липсата на изпълнение се дължи на невиновна невъзможност на длъжника, на последния не може да се вмени отговорността за вредите на кредитора- чл. 81, ал.1 от ЗЗД. В случай на невиновна невъзможност изпълнението на задължението се прекратява по право, съгл. чл.89, изр.1 от ЗЗД.
В случая невъзможността за изпълнение на задълженията по чл.2 от договора е резултат от прекратяване на договорното правоотношение с осигурения от посредника „Т.Т.“ ООД работодател. Самото прекратяване на визираното трудово правоотношение е станало в изпитателния срок, без ангажирани от страна на ищеца на доказателства, установяващи основанието за прекратяване. Предвид на това няма доказателства , от които да се изведе извод, че прекратяването на договора е поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Предвид изложеното , процесната неустоечна клауза не намира приложение в настоящия случай, доколкото договорът на служителя не се установи да е прекратен по негова вина, вследствие на което ответникът не може да носи отговорност по тази неустоечна клауза. При липсата на ангажирани от страна на ищеца доказателства за основанието на което е прекратено трудово правоотношение, съдът не може да приеме, че причината за прекратяване на контракта се дължи на виновно поведение на работника.
Наред с изложеното , съдът отчита и обстоятелството, че от съдържанието на процесния договор от 03.10.2016год. между страните е видно, че ответникът е приел да отговаря и в случай на невиновна невъзможност за неизпълнение в отклонение от диспозивното правило на чл. 81, ал.1 от ЗЗД. В разпоредбата на чл.4 от договора е предвидено, както следва: „В случай, че на Втората страна се наложи да преустанови работата си в Германия преди изтичане на минималния срок от една календарна година, по независищи от него причини, следва да възстанови сумата, която се получи разделяйки 800 евро на дванадесет календарни месаца по месеците, които няма да полага труд. Съдът , като съобрази разпоредбат на чл.4 от договора, намира, че фактическият състав, от който възниква отговорността по чл. 4 от договора е различен от този по чл. 3 от договора, доколкото отговорността за неустойка по чл. 3 от процесния договор изисква виновно неизпълнение от страна на ответника. Доколкото такова не се установи, настоящия състав приема, че ищецът не съумя да установи в сложилото се производство фактите, от които да възникне за ответника отговорност за неустойка по чл. 3 от договора.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер от 650 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.Т."
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П. В.,
чрез адв. Б.С.З. *** срещу ответника М.Д.М. ЕГН **********,***,
положителен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в
размер на 2400/две хиляди и
четиристотин/ евро, или левовата им равностойност от 4693.99 лв. -
неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със
започване на работа в чужбина, сключен на 31.10.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.05.2018год. до окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед
за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д.6615/2018год. на ВРС, на основание чл.415,ал.1,т.1 във вр.
с чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Т." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П. В., чрез адв. Б.С.З. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. ЕГН **********,***, сумата в размер на 650 лв. , представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в производството по делото , на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: