Решение по дело №1485/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№260163/1.4.2021г.                                             01.04.2021  година                                 град Ямбол

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                      ХV граждански състав

На 30.03                                                                                                      2021 година

В публично заседание в състав

                                                                          Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 1485  по описа за 2020 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

      

                 Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „Банка ДСК“ЕАД против М.И.Д.  , с която се иска съдът да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от общо 736, 91 лв., представляващи сбор от незаплатена главница, договорна лихва и заемни такси по договор за кредитна карта с револвиращ кредит от 06.03.2015 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

              В исковата молба се твърди, че между наследодателят на ответника И.Д. и ищеца  бил сключен договор за кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.03.2015 год., по силата на който банката предоставила на кредитен лимит в размер на 1000 лв. , при посочени индивидуални и общи условия.Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 20 – то число на месеца. Кредитната карта била предадена, видно от представената декларация.

            На 02.02.2018 год.  било представено удостоверение за наследници на И.Д. от синът му – М.Д., като последния писмено заявил, че поема цялото задължение на своя наследодател по договора, което щял да погасява посредством разплащателна сметка. Ответникът преустановил плащането на 20.07.2018 год. Не е изпълнил задължението си по чл. 31,ал.1 от ОУ към договора. На осн. чл. 31 от ОУ вземането на банката станало изцяло изискуемо. Ищецът направил многократни опити да уведоми ответника за настъпилата изискуемост на известните му адреси, вкл. чрез нотариална покана.  Респ. се иска предсрочната изискуемост да бъде съобщена с връчване на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.На ответника не била предоставена преддоговорна информация, за което се излагат съображения. Не било доказано и изпадане на длъжника в забава, както и не била настъпила предсрочната изискуемост за издаване на ЗИ.  Било налице нарушаване на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП. Не били спазени и добрите нрави по отношение клаузата за заплащане на неустойка, която освен неравноправна, била и прекомерна, като се иска намаляването й. Прави се възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК относно адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който моли за уважаване на исковите претенции и претендира разноски.

            Ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва исковете.

           Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа  страна следното:

            На 06.03.2015 год. между И.Д.И. и ищецът е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила на клиента  револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1000 лв. при посочен лихвен процент и ГПР и обща дължима сума. С подписване на договора клиентът е декларирал, че  му е предоставена преддоговорна информация по ЗПК, както и че е запознат и приема ОУ, които са неразделна част от договора, също приложени и приети.

На 13.03.2015 год. кредитната карта е предадена на И.Д.И..

Прието е заявление от 02.02.2018 год. от ответника М.И.Д. ,  с което същият е заявил, че като наследник приел наследството на починалите кредитополучатели И.И. и М. И. поема издължаването на кредитните задължения при условията на договор за кредитна карта от 05.03.2015 год.С подписване на заявлението ответникът е декларирал, че е получил копие от договора, ДС, кредитна карта, приложенията към договора и ДС.

Прието е и Удостоверение за наследници на И.Д.И., видно от което съшият е починал на 17.01.2018 год. и е оставил петима наследници по закон – негови деца, включително ответника.

На ответника е изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което видно от приложеното копие от обратна разписка не е получено , включително му е изпратена нотариална покана.

Прието е и извлечение от счетоводни книги на банката за дълга на М.И.Д. от 08.07.2020 год.

Представена е декларация по ЗЗЛД от И.Д., включително декларация относно връчване на преддоговорна информация,  и декларация по ЗЗЛД от М.Д..

От приетото заключение на назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния кредитен лимит е усвоена сумата от 1008, 32 лв. за периода 23.06.2015 – 23.09.2015 год.Към датата на подаване на ИМ кредитния лимит е усвоен в размер на 822, 51 лв.За периода 20.07.2018 – 20.12.2018 год. е допуснато неизпълнение на 6 вноски от минималните суми за револвиране.Внесената до 02.07.2018 год. сума е в размер на общо 1032, 20 лв.,  с която са погасявани минимални суми за револвиране, такси, лихви и част от дължимата главница.Последното извършено плащане е на 02.07.2018 год. Определен е и размерът на дължимите и непогасени суми към датата на исковата молба- главни, лихви и такси.

Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,  вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че на 06.03.2015 год. между наследодателя на ответника И.Д. и ищцовата банка е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, при индувидуални и общи условия , приети от кредитополучателя посредством полагането на подпис под същите. На 17.01.2018 г. кредитополучателят е починал, като е оставил за петима  законни наследници , включително ответника М.Д. - син. На 02.02.2018 год. М.Д.  е входирал писмено заявление в „Банка ДСК“ АД да встъпи в дълга на починалия си наследодател по кредит 02/22473893 от 06.03.2015 г., която според съда е била уважена посредством приемането й и от служител на банката, приемане на плащания от посоченото лице по кредита, включително факта, че след депозирането й самата банка е вписала като титуляр на задължението ответника. Освен изложеното с подписване на заявлението ответникът е декларирал, че е получил копие от до договора,кредитната карта, приложенията към тях и т.н.

Искът срещу Д.  е предявен за целия размер на вземането, а не само за частта, която е получена по наследство от И.Д.. Следва да се има предвид, че договорът за кредит не е сключен с оглед на личността на кредитополучателя, поради което и не е прекратен със смъртта на И.Д. , а правата и задълженията по него  преминават към наследниците на кредитополучателя.

Встъпването в дълг и заместането в дълг са уредени съответно в чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД. И в двата случая правните последици от това действие могат да настъпят по споразумение между кредитора и встъпващия или заместващия длъжник. В случай, че кредиторът не одобри изрично заявлението на лицето за заместане в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, но се е съгласи това лице да е длъжник и приеме извършеното от него изпълнение, то настъпват последиците от по-малкото, а именно встъпването в дълг по чл. 101 ЗЗД. Към момента на подаване на молбата от 02.02.2018 год. М.Д.  е бил задължен по договора за кредит въз основа на наследственото правоприемство от баща си. Поради това същият  не може да встъпи в дълг по отношение на собственото си задължение. Такава възможност обаче същестува по отношение на останалата част от задължението, която е преминала към останалите наследници на И.Д.. Доколкото с молбата е изразено искане  за поемане на цялото задължение посредством издължаване при условията на съответния договор за кредит,  то по силата на чл. 20 от ЗЗД следва  да бъде прието, че намерението на ответника  е било да замести като длъжници по договора за кредит останалите наследници на И.Д., в какъвто смисъл е и насрещното съгласие на банката. Поради това следва да бъде прието, че с молбата от 02.02.2018 г. е осъществено встъпване на ответника като длъжник по отношение на задълженията на другите наследници на И.Д.  към банката по договора за кредит. При това встъпване по силата на чл. 101, изр. 3 от ЗЗД  първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Това в случая означава, че банката би могла да претендира от М.Д.  както неговата  част на задължението по договора за кредит, така й припадащата се част на другите наследници, т.е. може да се претендира цялото вземане.

По отношение възраженията на особения представител на ответника:

По делото не са ангажирани никакви доказателства във връзка с твърдението , че длъжникът е слабо грамотен, не е попълнил заявлението и не са му предоставени съответните документи и преддоговорна информация. Напротив , ответникът който не е оспорил своевременно подписа си под заявлението, с полагането му е декларирал, че освен договора са му предоставени и всички негови приложения. Освен посоченото в процесния договор не е уговорена клауза за неустойка и такава не е претендирана от ищеца, поради което посоченото възражение в отговора се явява неотносимо към настоящия правен спор. Неотносимо е и възражението, че на длъжника не е съобщена настъпилата предсрочна изискуемост за издаване на заповед за изпълнение, т.к. в процесния случай заповед по чл. 410 , респ. чл. 417 ГПК не е издавана и не  е предмет на спора.

Освен посоченото изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните платежи/което в процесния случай безспорно се установява от приетата ССЕ/, не прави автоматично целия кредит предсрочно изискуем, съобразно сключения договор за кредит и действащото към този момент законодателство. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката- кредитор трябва да упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право, предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да бъде упражнено. В случая съдът приема за безспорно доказано, че банката е предявила предсрочната изискуемост на кредита с връчване на преписа от исковата молба. В този смисъл съдът съобразява Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е възприето разрешение, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Фактът на връчване на исковата молба на назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, не променя извода за обявената предсрочна изискуемост, тъй като се касае за процесуално представителство по силата на закона с произтичащите от това права за представителя в рамките на производството, включително да получи исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални срокове.

По делото не са ангажирани доказателства за извършено пълно, точно и навременно плащане по договора. С оглед на изложеното съдът приема, че така предявените искове са основателни до размера посочен в неоспореното заключение на вещото лице.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция, в общ размер на 720 лв.-заплатена държавна такса,  депозит за вещо лице и за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, изчислено на минимума, предвиден в НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

 

            Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

            ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********  да заплати на „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** , сумата от 330, 59  лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от  06.03.2015 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.07.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 266, 46  лв.– договорна  лихва за периода 20.07.2018 – 07.07.2020  год., сумата от 139, 86 лв.- заемни такси.

 ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********  да заплати на „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, сумата от 720  лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: