Р Е Ш Е
Н И Е
№380
гр. Несебър, 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1899 по описа
на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „В.Т.”
АД, срещу наказателно постановление № Т-НП-4/11.10.2018г. на министъра на
туризма, с което на жалбоподателя на основание чл. 208 от Закона за туризма за
извършено нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000 лв. В жалбата се излага, че НП е незаконосъобразно.
Отправя се искане размерът на санкцията да бъде намален до законоустановения
минимум.
Ответната страна в производството – Министерството на туризма, чрез
процесуалния си представител, заема становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Сочи, че от разпита на актосъставителя по безспорен и категоричен начин се
установява извършеното нарушение. Намира, че липсата на телевизори с плосък
екран в изрично посочени стаи от хотела се установява и от списък, подписан и
подпечатан от управителя на хотела. Развива подробни съображения за справедлив
размер на наложената санкция и неприложимост на чл. 28 ЗАНН към случая. Моли НП
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.09.2018г. служители на Министерството на туризма, сред които св. К.А. (главен юрисконсулт при
главна дирекция „Туристическа политика“), участвали в извършването на съвместна
проверка (със служители на НАП и РЗИ) на туристически обект – хотел „А.“,
находящ с във вилно селище „Елените“, община Несебър, стопанисван от „В.Т.” АД. При проверката било констатирано, че обектът е категоризиран с удостоверение № РК-19-9622/25.07.2014г. с категория 4 звезди за хотел „А.“ във в.с.
„Елените“, с капацитет 252 стаи и 504 легла. В удостоверението било отразено, че
собственик е „С.” АД, а лицето извършващо дейност в обекта – „В.Т.” АД. От регистър
за настаняване на туристи през сезона проверяващите установили, че в обекта се
осъществява туристическа дейност. Проверяващите извършили оглед на една от
стаите в хотела, при който констатирали, че в нея липсва телевизор с плосък
екран. С оглед обстоятелството, че не било възможно да видят повече стаи,
изискали информация от управителя на хотела за това има ли други стаи без
телевизори с плосък екран. От управителя Щерева бил изготвен списък на стаи без
телевизор с плосък екран в хотел „А.“ (на л. 57 от делото). Видно от списъка в
54 от стаите липсвал телевизор с плосък екран. Списъкът бил подписан от Щерева
в качеството й на управител на хотела и подпечатан с печата на дружеството
жалбоподател. За направените констатации проверяващите съставили констативен
протокол за съответствие на вид и категория за хотел с категория 4 звезди (на
л. 27 – л. 56 от делото). В него се вписало, че в 54 стаи от хотела липсват
телевизори с плосък екран, а управителят Щерева изрично подписала констативния
протокол без възражения. При тези данни на 04.09.2018г. св. А. съставила срещу
дружеството жалбоподател АУАН № Т-НП-4/04.09.2018г. за извършено нарушение на т.
IV.2 – Изисквания за обзавеждане и оборудване на хотели категория Четири
звезди, т. 2.14 – Телевизор с плосък екран от Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията вр. чл. 114, т. 2 от Закона за туризма. АУАН бил
връчен на упълномощено да представлява дружеството лице (видно от пълномощно на
л. 26 от делото), което го подписало без възражения. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното НП, предмет на проверка в производството.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН №
Т-НП-4/04.09.2018г., заповед РД-02-33-191 от 30.11.2017г. на министъра на
туризма, заповед Т-РД-32-69 от 08.10.2018г. на министъра на туризма, разписка
за връчване на АУАН, пълномощно на Мария Бойкова, констативен протокол за
съответствие на вид и категория за хотел с категория 4 звезди, списък на стаи
без телевизор с плосък екран в хотел „А.“, удостоверение № РК-19-9622/25.07.2014г. за категория 4 звезди за хотел „А.“, заповед Т-РД-16-23 от 16.01.2018г. на министъра на туризма,
заповед Т-РД-16-209 от 25.07.2018г. на министъра на туризма. Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото
актосъставител – К.А., която потвърждава фактите, описани в констативния
протокол и АУАН. Впрочем установената по делото фактическа обстановка не се
оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения касаят правната страна на
спора, но не и фактическата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Относно срока за подаване на жалбата,
съдът намира, че НП не е връчено по редовен начин, тъй като видно от справка от
М и БМ (на л. 73 от делото) същото е връчено на лице Златанова, без да е
отбелязано каква връзка с дружеството има това лице. Ето защо не може да се
приеме, че връчването на НП е редовно, тъй като няма данни лицето Златанова да
е служител на дружеството. Поради тази причина изпратената до Районен съд Несебър
на 29.10.2018г. жалба срещу НП следва да се приеме за подадена в рамките на
предвидения за това срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да замества министъра на туризма в
издаването на НП по смисъла на чл. 232, ал. 2 ЗТ със заповед Т-РД-32-69 от
08.10.2018г. на министъра на туризма. Наред с това със заповед Т-РД-16-23 от
16.01.2018г. на министъра на туризма актосъставителят А. е оправомощена да
съставя актове за нарушения на Закона за туризма. НП е издадено в предвидения
за това срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При самостоятелна преценка съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно
чл. 208 ЗТ хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя
туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория,
се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите
лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Самата
законодателна техника, използвана в санкционната норма на чл. 208 ЗТ (чрез използване
на множествено число по отношение на „изискванията”) води към извод, че
наказанието се налага на лице, което не е изпълнило едно или повече от едно
изисквания. Това обаче само по себе си не означава, че става въпрос за отделни
нарушения, доколкото съгласно чл. 208 ЗТ нарушението е едно и се свежда до
предоставяне на туристически услуги, в несъответствие с определени изисквания.
Броят на тези изисквания и броят на стаите в хотела, в които те не са спазени,
по никакъв начин не се отразява на обстоятелството, че нарушението е едно. Същевременно
нарушените изисквания са изброени изчерпателно и подробно както в АУАН, така и
в НП, поради което не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя
е нарушено.
Съдът намира, че е извършено правилно персонифициране на
наказателно отговорното лице. По време на извършената проверка в обекта
проверяващите са констатирали, че същият се стопанисва от „В.Т.” АД. Съгласно т. 56 от Допълнителните разпоредби на Закона за
туризма "хотелиер" е лице, което извършва хотелиерство във
всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за
открита процедура за категоризиране места за настаняване, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални. В случая видно и от
удостоверението за категоризация дейността в хотела се осъществява именно от
дружеството жалбоподател.
Съдът констатира, че НП е издадено при спазване на
материалния закон. В него са описани всички изисквания, които са нарушени от страна
на наказаното дружество. В т. IV.2 – Изисквания
за обзавеждане и оборудване на хотели категория Четири звезди от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията изрично е вписано, че във
всички хотелски стаи в хотелите с категория „четири звезди“ следва да има
телевизор с плосък екран (т. 14). В чл. 114, т. 2 ЗТ е предвидено, че лицата,
извършващи хотелиерство в туристически обекти, следва да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на
изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5.
Видно от пар. 2 на ПЗР на Наредба за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията, същата е приета на основание чл. 121, ал. 5 ЗТ. Т.е.
жалбоподателят, в качеството си на хотелиер е извършил нарушение на цитираната
Наредба, като не е осигурил наличието на телевизори с плосък екран в 54 броя
стаи от хотела. Следователно той е предоставил туристическа услуга в нарушение
на чл. 114, т. 2 ЗТ и поведението му правилно е подведено от наказващия орган под
санкционната норма на чл. 208 ЗТ. Същевременно наказанието е наложено към
предвидения в чл. 208 ЗТ минимум и отговаря на целите, предвидени в чл. 27 от ЗАНН, доколкото към настоящия момент няма данни нарушителят да е наказван за
други нарушения на Закона за туризма. Налага се извод, че санкцията е определена
правилно от наказващия орган и не съществува възможност да бъде намалена
(каквото е и единственото искане на жалбоподателя), тъй като е определена
именно в предвидения от закона минимум.
Съдът не намира, че извършеното от търговеца е „маловажен
случай”. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с туризма, съдът намира, че самото нарушение не може да се
характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за
жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно
смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Следва да се има предвид, че сравнително
голям брой от стаите в хотела (54 от 252) не са отговаряли на изискванията на
Наредбата, поради което нарушението не се характеризира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав достигна до
краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Т-НП-4/11.10.2018г. на министъра на туризма, с
което на „В.Т.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 208 от ЗТ
за извършено нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: