Решение по дело №2720/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Варна, депозирана чрез юрисконсулт Лукова – Атанасова, против решение № 1592 от 13.11.2023 г. по АНД 20233110201576/2023 г., по описа на ВРС, с което е отменен Електронен фиш серия К № 4969548, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ю. Д. Ж. на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Ж. в размер на 80, 00 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Към датата на извършване на нарушението – 13.06.2023 г. автомобилът с който е извършено нарушението е бил собственост на М. Ж., син на Ю. Ж.. Съгласно чл. 26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения извършени от малолетни отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Счита, че правомерно фишът е издаден на бащата и законен представител на малолетния собственик. Ю. Ж. не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало МПС на посочената дата, не е представил писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лица. АНО в случая няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а Ж. е бил длъжен да представи такива. Моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което ЕФ да се потвърди. За с.з. касаторът редовно призован не изпраща представител. В депозирани писмени бележки моли да се отмени решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави евентуално възражение относно заплатения адвокатски хонорар.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. В депозиран отговор на касационна жалба Ж., чрез адв. Д. поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, решението на ВРС за законосъобразно. Правилно от въззивния съд е отчетено, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В касирания съдебен акт са обсъдени всички събрани писмени и гласни доказателства. В преписката не се съдържат данни кой е управлявал МПС на процесната дата, а автомобила е собственост на малолетно лице.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ю. Ж. против Електронен фиш серия К № 4969548 на ОД на МВР-Варна , с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП на Ж. е наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

От фактическа страна ВРС е установил, че електронния фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 13.06.2021г. в 08:45 часа, в обл. Варна, по път втори клас-29 /извън населено място/, от [населено място] в посока [населено място] на км. 8+300 метра, при въведено ограничение на скоростта 60 км.ч., обозначено с пътен знак В-2с поставена допълнителна табела Т2-1900м. е било констатирано, че с автомобил [Марка], с рег.№ [рег. номер] е било извършено нарушение на чл.21 ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 104 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 60 км. в час за извън населено място и е прието, че превишението е с 44 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС / CORDON-M2/ с № MD 1194. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то е вписан Ю. Ж..

За да отмени електронния фиш, ВРС е приел, че същият е издаден в законоустановения срок. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Контролът е извършен с АТСС, одобрен по реда на ЗИ, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка. Удостоверено е използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол с протокол, в който изчерпателно са посочени място на контрол, посока в която е осъществяван, режим на измерване и др. Електронния фиш е с изискуемото съдържание по чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е констатирал, че Ж. не е собственик на автомобила, МПС е собственост на М. Ж., малолетен син на наказаното лице. Съдът преценил, че не е търсена информация, кой е управлявал автомобила на процесната дата, не са изискани декларации по реда на чл. 185, ал.5 от ЗДвП. Приел е, че не е изяснено защо ответника е приел, че именно Ю. Ж. е управлявал процесното МПС и е извършил твърдяното нарушение. Приел е недоказаност на нарушението от субективна страна, поради което е отменил НП.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Настоящия съдебен състав споделя доводите на ВРС, че електронния фиш се явява незаконосъобразен, доколкото авторството на описаното в ЕФ нарушение не е доказано.

Съгласно нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП за нарушение установено с техническо средство се издава ЕФ на собственика на когото е регистрирано МПС-то. Съгласно ал. 5 на същия член от ЗДП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая по делото е безспорно установено че Ю. Ж. не е собственик, на автомобила с който е било извършено нарушението. Такъв е М. Ж., като по делото липсват данни още по-малко пък доказателства за подадена по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДП декларация от собственика на автомобила, че именно въззивникът е управлявал МПС-то. В писмо УРИ 819000-29506/2023 г. от ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ изрично е посочено, че не е попълвана или предоставяна декларация по декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Безспорно от приобщената по делото справка от НБД се установява, че собственика на МПС-то е малолетно дете, което към датата на установяване на нарушението е на 7 години, което очевидно няма как да управлява МПС. Горното обаче не влече априори съставянето на ЕФ на името на някой от неговите родители както е подходено в случая (съставен е ЕФ на бащата), защото закона не позволява това. ЕФ на родителя би могъл да бъде съставен само в случай, че той е бил вписан като ползвател на МПС-то. Такива данни обаче по делото липсват, а както бе посочено по-горе в мотивите съгласно чл. 189, ал.5 от З. Е. на лице различно от собственика (ползвателя) може да бъде съставен само при наличие на подадена от собственика (ползвателя) писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Следва да се отбележи, че наличието на декларация в тези случаи не е предвидено самоцелно от законодателя, а е обвързано и от наказателната отговорност която се носи за подаване на декларация с невярно съдържание. От друга страна опростената процедура за ангажиране на адм. наказателна отговорност посредством издаване на ЕФ е пряко обвързана от оборимата презумпция залегнала в нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, е автор на нарушението извършено с автомобила му.

Точно за това и в чл. 189, ал.4 от ЗДП е предвидено в ЕФ да се посочи собственика на когото е регистрирано превозното средство, а в ал.5 от същия член законодателят е дал възможност на последния с декларация и под страх от наказателна отговорност да декларира управлението на автомобила от друго лице, което да понесе санкцията. Следва да бъде посочено още и това, че при ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ единственото лице, което може да посочи друг като нарушител (друго лице което е управлявало автомобила с който е извършено нарушението) е собственика или вписания ползвател. Последното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед изложеното в писмените бележки на процесуалния представител на касатора, че друго лице не било посочено. В случая Ю. Ж. изобщо не е разполагал със законова възможност по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДП да подава каквато и да било декларация, да сочи друго лице като водач на автомобила и прочие. Отделен е въпроса на какъв принцип в случая е прието, че автомобилът е управляван от бащата, а не от майката на детето (собственик на МПС-то) например, като видно от данните съдържащи се в преписката семейството живее на един и същи адрес.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че е приложима нормата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН. Съгласно посочената норма за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. По делото липсват данни седемгодишното дете да е управлявало МПС, а това не се твърди и от АНО.

Като е отменил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1592 от 13.11.2023 г. по АНД 20233110201576/2023 г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно.