Решение по дело №10083/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060710083
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 92

 

гр. Велико Търново, 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                                    ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10083/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по две касационни жалби - от Министерство на културата – гр. София, чрез процесуалния му представител – гл. *** С.С., и от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, чрез пълномощника му *** И.М. от САК, срещу Решение № 59 от 06.12.2019 г., постановено по НАХД № 52/ 2019 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 94-00-310/ 15.02.2019 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на СУ „Св. Климент Охридски“, за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“, вр. с чл. 84 от Закона за културното наследство /ЗКН/, и на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 22 000,00 лв., като съдът е намалил размера на наказанието и е определил същия на 15 000,00 лева.

Касаторът Министерство на културата /МК/ обжалва решението на РС - Елена, с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде потвърдено изцяло измененото с него наказателно постановление. Развива доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на последното, издадено при безспорна установеност на санкционираното административно нарушение. Изтъква, че макар да става въпрос за формално нарушение, при което вредоносните последици са презумирани, в случая то е довело до значителни вреди за недвижима културна ценност с категория „национално значение“, изискващи повторни консервационно-реставрационни работи. Поради това счита за правилна дейността на АНО по индивидуализиране на наказанието с оглед степента на обществена опасност на административното нарушение и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Развива и доводи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. В нарочно възражение и в писмените бележки заема становище за неоснователност на касационната жалба на СУ „Св. Климент Охридски“.  

 

Касаторът Софийски университет „Свети Климент Охридски“ обжалва решението на районния съд с искане за неговата отмяна и произнасяне на настоящата инстанция по същество, като бъде  отменено изцяло наказателното постановление на заместник-министъра на културата. В касационната жалба се правят оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, които се квалифицират от съда като такива за неправилност поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С подробно изложени доводи този касатор твърди, че съдът не е съобразил несъответствието на АУАН и НП с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съставляващо и съществено нарушение на процесуални правила, както и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В съдебно заседание касаторът СУ „Св. Климент Охридски“, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и в писменото становище. Не взема становище по касационната жалба на Министерството на културата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационните жалби. Счита за правилни изводите въззивния съд за безспорност на деянието и законосъобразно проведена процедура по неговото установяване и санкциониране, направени въз основа на събраните  в него производство доказателства и обсъждане доводите на нарушителя, вкл. тези за неточно и неясно описание на нарушението. Намира за правилно и извършеното от въззивния съд намаляване на размера на имуществената санкция. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадените касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба на Министерство на културата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касационната жалба на СУ „Св. Климент Охридски“ също е подадена в посочения срок, по пощата и от лице с надлежна процесуална легитимация, като страна във въззивното производство, срещу неблагоприятната за нея част от решението на РС – Велико Търново. Предвид горното касационните жалби са процесуално допустими за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.

 

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд. Установено е, че на 07.06.2018 г., във връзка с подаден сигнал с вх. № 94-00-310/ 28.02.2018 г. и издадени два броя заповеди от 11.05.2018 г. на министъра на културата, от регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в МК и старши експерт „Културно наследство“ при Община Елена, е била извършена проверка в недвижима културна ценност „Къща на Е.Х. (Попниколовата къща)“, находяща се в ***. Не е било спорно и от събраните във въззивното производство доказателства е установено, че въпросната къща представлява архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение, обявен в ДВ бр. 51/ 29.06.1973 г., и вписан под № 311 в Регистъра на НИНКН, и притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория национално значение. Със Заповед № 314/ 11.08.1977 г. обектът е предаден безвъзмездно на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ за оперативно управление и разкриване на учебно-научна база. В тази връзка е сключен договор от 11.11.1977 г. между Председателя на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет - Елена и ректора на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като впоследствие за обекта е бил издаден Акт за публична държавна собственост № 830/ 26.02.2001 година. При проверката на място и последвалата такава по документи е било установено, че със заповед на кмета на Община Елена от 27.09.2013 г. за обекта е била определена категория „една звезда“ на къща за гости c капацитет 11 легла, като хотел - къща за гости действали два етажа от „Къща на Е.Х. (Попниколовата къща)“, не е била установена информация за проекти за смяна на предназначението на строежа. В периода 04.08.2017 г. - 04.09.2017 г. е бил извършен ремонт на къщата и на разположената в същия имот едноетажна стопанска сграда, преустроена за общежитие за студенти. При ремонта на НКН „Къща на Е.Х. (Попниколовата къща)“ били пренаредени керемидите и била положена двойна мембрана под тях, талпените стени от дърво, обшивките и колоните на стрехите, и чардака били обмазани с черна субстанция, наподобаваща машинно масло. Бившата стопанска сграда също била обмазана с черна субстанция. Съгласно предоставените от СУ „Св. Климент Охридски“ информация и документи, се касае за текущ ремонт на обекта, извършен поради неотложност и с цел предотвратяване на по-нататъшното му разрушаване, по доклад от 13.06.2017 г. на декана на Геолого-географския факултет към СУ. Изпълнителят „Гарант Строй“ ООД - гр. Шумен е избран след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и сключване на договор. В документацията по обществената поръчка липсвала информация този изпълнител да притежава лиценз за извършване на консервационно-реставрационни работи на сгради паметници на културата с категория „национално значение“ и същият не е вписан в публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство. При проверка в Националния документален архив в Националния институт за недвижимо културно наследство не са били установени данни за съгласувани по реда на чл. 84 от ЗКН на инвестиционен проект за извършване на консервационно- реставрационни работи и искане за намеса в защитена територия във връзка с проведените ремонтни дейности. Не е било установено и издаването на виза за строежа от главния архитект на Община Елена.

При така констатираното, от участвал в проверката регионален инспектор при ГД „ИОКН“, в присъствието на двама свидетели, е бил издаден АУАН № 12/ 30.08.2018 г. срещу СУ „Св. Климент Охридски“, за неспазване на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“, вр. с чл. 84 от ЗКН, с което са осъществени административни нарушения по чл. 200, ал. 1, предл. първо и второ от същия закон. Актът е бил съставен в отсъствие на представител на СУ „Св. Климент Охридски“, поради неявяване на такъв на определените дата и място, въпреки редовното уведомяване на висшето учебно заведение. Същият е връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, на дата 13.09.2018 г. година. След съставянето на АУАН по административната преписка са постъпили проверки от РДНСК Северен централен район, съгласно които при извършена проверка в архива на администрацията на Община Елена не са установени строителни книжа за извършените ремонтни дейности, конкретно импрегнирането на дървените елементи на къщата и бившата стопанска сграда е било извършено с продукт „импрегнатор за дърво“, произведен от „Мегахим“ АД гр. Русе. Въз основа на констатациите в АУАН и допълнително получените данни, от А.Г., заместник-министър на културата, оправомощена за това със Заповед № РД09-267/ 19.05.2017 г. на министъра на културата, е издадено Наказателно постановление № 94-00-310/ 15.02.2019 г., за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „в“, вр. с чл. 84 от ЗКН и на основание чл. 200, ал. 1, предл второ от ЗКН, на СУ „Св. Климент Охридски“ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 22 000,00 лева. Наказателното постановление е връчено на адресата му на дата 20.02.2019 г. и е обжалвано от него в срока по обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - документите съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително представените такива, показанията на свидетелите М.М./актосъставител/, В.Ц.-К., М.Т.-С., М.А.-Д., С.П., Ф.М.и К.Б.. Съдът е назначил и комплексна техническа експертиза, заключението на която е потвърдило извършването на установените при проверката ремонтни дейности с мнение, че при извършването му не били нанесени вреди на обекта, а са предотвратени такива с оглед възникнали течове по покрива. Без на практика да оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, пред районния съд СУ „Св. Климент Охридски“ е изложил доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, идентични с тези в касационната жалба. Районният съд е намерил подадената пред него жалба за частично основателна, като е приел, че извършването от СУ „Св. Климент Охридски“ на ремонтни дейности в предоставения му за стопанисване обект, без провеждане на съгласувателна процедура, осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗКН и като такова е наказуемо по административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведеното производство по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Той обаче е преценил, че при индивидуализацията на наказанието АНО не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че наложеното наказание не е съобразено факта, че се касае за първо нарушение по ЗКН, при липсата на отегчаващи обстоятелства, вкл. значителни претърпени вреди за недвижимата културна ценност, съгласно заключението на комплексната съдебно- техническа експертиза. С тези мотиви съдът е приел, че е следвало да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно 15 000,00 лв. и е изменил размера на наложената имуществена санкция.

 

Постановеното от Районен съд – Елена решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред районния съд СУ „Св. Климент Охридски“ не оборил, а на практика и не е оспорил относимите фактически установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.

 

 

Неоснователно е възражението на касатора СУ „Св. Климент Охридски“ за  допуснати формални нарушения при издаването на АУАН и НП, и по конкретно – несъответствие на актовете с изискванията на чл. 42, т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Действително, актът и постановлението в обстоятелствената си част се отличават с известна ненужна описателност, но това не съставлява пречка пред соченото за нарушител лице да разбере какво е повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респективно не е ограничено неговото право на защита. Не е налице и сочената некоректна правна квалификация на нарушението, предвид множеството хипотези на чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ЗКН. В случая съставът на деянието е определен от санкционната норма на чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН и се изразява в намеса в защитени територии за опазване на културното наследство, без предварително съгласуване, каквато именно намеса е извършеният от СУ „Св. Климент Охридски“ текущ ремонт. Както в АУАН, така и в НП са точно посочени материалноправните разпоредби на закона, определящи случаите, в които такива съгласувателни процедури са необходими, както и техния вид. Правилна е преценката на въззивния съд, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на тяхната компетентност, определена с чл. 229, ал. 1 и ал. 2,  предл. второ от ЗЗКН, Заповед № РД-09-320/11.05.2018 г.  и Заповед № РД09-267/19.05.2017 г. на министъра на културата. АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и обратно на поддържаното от този касатор, отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Извършеното деяние е безспорно доказано и както се посочи по-горе, съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН.

Неоснователни са и оплакванията на касатора СУ „Св. Климент Охридски“, че от районния съд не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място сочените обстоятелства са неотносими към квалифицирането на случая като маловажен, а следва да бъдат преценявани по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, единствено с оглед налагане на по-нисък размер на санкцията. В този смисъл в районният съд е изложил мотивите, обосноваващи извода му, за прекомерност на наложената от АНО санкция при индивидуализирането на наказанието, които в голяма степен се споделят от настоящия състав. В случая става въпрос за административно задължение, целящо предотвратяване повреждането или унищожаването на недвижими културни ценности, поради липсата на съответните познания и опит, необходими за извършването на консервационно-реставрационните работи. Обстоятелството, че се касае за текущ ремонт на НКЦ, пък било той и наложителен, не изключва противоправността на деянието, доколкото изискването за съгласувателна процедура е изрично въведено с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗКН. Всъщност твърденията, че неотложността на ремонта е препятствало провеждането на съгласувателната процедура, не се подкрепят от фактите по делото, доколкото същият е извършен повече от година след сигнала от декана на Геолого-географския факултет към СУ и след избор на изпълнител чрез обществена поръчка. Този период от време несъмнено е бил достатъчен за провеждането на съответното съгласувателно производство, каквото обаче въобще не е било инициирано. На последно място, установената по делото фактическа обстановка като цяло сочи за едно, меко казано, небрежно отношение от страна на СУ „Св. Климент Охридски“ към конкретното поверено му имущество – публична държавна собственост, вкл. използването на НКС от категория „национално значение“ като къща за гости, без изискуемата за тази цел промяна на предназначението на обекта. Липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

Неоснователна е и касационната жалба на Министерство на културата, касаеща единствено размера на определеното от съда наказание. Санкционната норма на чл. 200, ал. 1 от ЗКН гласи, че за нарушение от вида на процесното, на нарушителите - юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Независимо от съображенията на МК за изначалната тежест на деяния от този вид, липсват доводи за тежест на конкретното нарушение, обуславяща налагане на санкция над определения от съда размер. В хода на административнонаказателното и съдебното производства не са събирани доказателства за други нарушения на СУ „Св. Климент Охридски“ по ЗКН, или за други утежняващи вината му обстоятелства, които да обосновават налагане на наказание към средния установен от закона размер. При това положение правилни са изводите на районния съд, че при индивидуализацията на санкцията АНО не е взел предвид в необходимата степен критериите за определяне на наказанието, посочени в чл. 27 от ЗАНН. Размерът на имуществената санкция от 22 000,00 лв. е прекомерен, несъответен на извършеното нарушение, на обществената опасност на дееца, и се явява несправедлив. Определеният в обжалваното решение размер на административното наказание е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липса на други нарушения по ЗКН. Обратно на поддържаното в касационната жалба на МК, така редуцираният размер на наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за постигане целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 59 от 06.12.2019 г., постановено по НАХД № 52/ 2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

 

           

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

         

                                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                     2.