№ 2875
гр. ***, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110206143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК *********, чрез Стефан
Николаев Топузаков – управител, срещу Наказателно постановление №
798393-F777182/21.11.2024 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с
което на основание чл. 118 от Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
извършено нарушение на чл. 10а, ал. 3 от Закон за хазарта.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че дружеството – жалбоподател е
заплатило, макар и със закъснение, изцяло вноската за социално отговорно
поведение за 2024 г. с платежно нареждане от 09.04.2024 г., като се счита, че
заплащането на вноската след предвидения в закона срок не се явява
административно нарушение, тъй като за срока на забавата върху дължимата
сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната такава, която от
своя страна има санкционна функция и по същността си е обезщетение за
1
вредата, произтичаща от забавеното изпълнение на задължението за плащане.
На следващо място се навежда, че при издаване на НП е игнорирано
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 02.07.2024 г. и
датата на образуване на административнонаказателното производство,
вноската за социално отговорно поведение е била заплатена, т.е. към момента
на съставяне на АУАН не е налице цитираното нарушение. Отделно от това се
акцентира, че в случая е налице допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата на извършване на
нарушението.
Отделно от изложеното се поддържа, че наказващият орган е приложил
неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и
несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от
ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
наказателното постановление изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Г., с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
Претендират се сторените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юрк.Й., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.07.2024 г. в 12:30 часа била извършена проверка от служители на
НАП по Закона за хазарта (ЗХ) на обект – игрална зала за хазартни игри с
2
адрес с. А., община ***, ул. „***“ №***, в която се организирали хазартни
игри с игрални автомати от „ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК *********, съгласно
Удостоверение за издаден лиценз № 000030-193/08.01.2024 г., издадено от
изпълнителния директор на НАП на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ.
В хода на извършване на проверката от страна на „ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК
********* било представено платежно нареждане за платена сума в размер на
5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща вноска за 2024 г. за социално
отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ.
От представеното платежно нареждане контролните органи установили,
че плащането е извършено на 09.04.2024 г., като „ДИЗБЕТ“ ООД, в качеството
му на организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрални зали по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, не е изпълнил задължението си,
регламентирано в глава I, чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, свързано с крайния срок за
внасяне на годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1,
т. 3 от ЗХ за всеки отделен лиценз до 31 март на текущата календарна година,
респективно годишната вноска за 2024 г. била платена със закъснение.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят М., на длъжност
„инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите, съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F777182/08.07.2024
г. срещу „ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК ********* за извършено нарушение на чл. 10а,
ал. 3 от Закон за хазарта.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството и връчен на същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 798393-F777182/21.11.2024 г., издадено от Изпълнителен
директор на НАП, с което на основание чл. 118 от Закон за хазарта на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 3 от Закон за
хазарта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
3
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Мирослав Тронков представляват пряк източник на доказателствена
информация, доколкото същият като актосъставител е възприел
възпроизведените от него в административнонаказателното производство
фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
4
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Въпреки тези констатации обаче съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в грешно определяне на датата на нарушението от
страна на наказващия орган.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 ЗХ задължава дружеството в качеството му
на организатор на хазартни игри въз основа на получено Удостоверение за
издаден лиценз за организиране на хазартни игри, въз основа на чл. 34, ал. 1
ЗХ, актуално към момента на проверката, до 31.03 на текущата 2024 г. да
внесе дължимата от него за конкретния лиценз вноска за социално отговорно
поведение.
В конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН в процесния
АУАН изобщо не е посочена дата на извършване на нарушението, а в
противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП наказващият орган погрешно е
приел, че нарушението е извършено на 01.04.2022 г. (с оглед посочената
крайна дата, на която жалбоподателят е можел да изпълни правомерно –
31.03.2024 г.). В случая АНО твърди да е налице административно нарушение,
което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен
характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален
и краен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез
бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за
изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и в НП като дата на
начало на извършване на нарушението. Съгласно приетото от съда това е
датата 02.04.2024 г. (вторник – работен ден). Обстоятелството, че последният
ден, в който жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни, е бил
неприсъствен – 31.03.2024 г. (неделя), респективно възможността му да
изпълни е била до 01.04.2024 г. включително (понеделник – работен ден),
обуславя като дата на нарушението денят, следващ посочения краен срок. Ето
защо нарушението е следвало да се счита за извършено на 02.04.2024 г. –
първият работен ден след изтичането на срока, в който дружеството е можело
5
законосъобразно да изпълни задължението си, а не денят, посочен в НП –
01.04.2022 г.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в
неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява
чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща
последния ден от срока за изпълнение на задължението. Нарушението е
извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно
противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото
нарушение е извършено юридически на конкретна дата – датата след
изтичането на законовия срок, в който е следвало да се внесе дължимата за
конкретния лиценз вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. Касае се
за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и
същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за
изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е
довършено или констатирано. От това, че нарушението е продължено не
следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от
административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи
първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП.
Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат
надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно,
грешното посочване на датата на извършване на нарушението в НП е в
нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е
съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а
за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание препращащите норми на
чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен
начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административнонаказващия орган.
Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание
6
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл
Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - *** по адм.д. № 141/2020 г.,
Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - *** по адм. д. № 9008/2015 г.,
Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - *** по адм. д. № 12447/2015 г.,
Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-
ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е
винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи
да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл.
34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 19 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Г. сумата от 150,00
лева за процесуално представителство по делото, която сума следва да бъде
присъдена в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 798393-F777182/21.11.2024 г.,
издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 118 от
Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател „ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева
7
за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 3 от Закон за хазарта.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите /НАП/ да заплати на
„ДИЗБЕТ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. *** на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8