ПРОТОКОЛ
№ 1286
гр. Благоевград, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
и прокурора М. Г. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно частно
наказателно дело № 20231200601273 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БЛАГОЕВГРАД, редовно призована, явява
се прокурор Ш..
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. В., явява се лично, доведен от органите на Съдебна
охрана. За него се явява и адв. Х., редовно упълномощен по делото.
ПРОКУРОР Ш. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че за днешното съдебно заседание страните са
редовно призовани, обвиняемият се представлява от защитник намира, че са
налице процесуалните предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Настоящото въззивно производство е образувано по частната жалба на адв.
Х., защитник на обвиняемия К. В. и е за проверка на определението
постановено по Частно наказателно дело № 632/2023 г. по описа на Районен
съд Сандански, с което е оставено без уважение искането за изменение на
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на В..
Адвокат Х. е изложила съображения във въззивната си частна жалба,
1
свързани с разколебаване на обоснованото предположение с психичното
състояние на детето на обвиняемия и с данните за постоянното местоживеене
на обвиняемия, като твърди, че няма опасност същият да извърши
престъпление или да се укрие.
ПРОКУРОР Ш. – Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жалбата. Няма да соча
доказателства.
АДВ. Х. – Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозираната жалба срещу
първоинстанционното определение. Представям и моля да приемете като
доказателства по делото - становище от класния ръководител на Д. В. и
становище от д-р Х.Й. който е психолог-психотерапевт.
ПРОКУРОР Ш. – Не възразявам да се приемат като доказателства
представените такива.
СЪДЪТ намира, че така представените писмени доказателства от адв. Х. са
относими към предмета на настоящото производство и следва да бъдат
приети като доказателства по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото, а именно – становище от д-р Х.Й. от
06.11.2023 г. и становище от Т.К., класен ръководител на * клас, относно
становище за детето Д. В. с дата 06.11.2023 г.
ПРОКУРОР Ш. – Нямам доказателствени искания.
АДВ. Х. – Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като счете делото
за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Ш. – Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение
жалбата на защитника на обвиняемия за изменение на взета по отношение на
него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава и да
потвърдите определението на Районен съд Сандански от 01.11.2023 г. като
правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви.
Правилни и обосновани намирам изводите на първоинстанционния съд
затова, че към момента, по отношение на обвиняемия, са налице кумулативно
предвидените законови предпоставки за взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Обоснованото предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението в което е обвинен не се разколебава по никакъв
начин от допълнително събраните по делото доказателства, а точно
2
обратното, по делото липсват доказателства, въз основа на които да се
направи извод в обратна посока. В рамките на двумесечния срок, за
разследване, по делото са разпитани множество свидетели, изготвени са
съдебно-медицински експертизи на пострадалите лица назначена, но
неизготвена към момента е комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, като въз основа на всички тях, съдът правилно е
приел, че с голяма степен на вероятност може да се допусне, че обвиняемият
е съпричастен към престъплението за което му е повдигнато обвинение. По
отношение на доводите на защитата в депозираната жалба за наличие на
групи свидетелски показания за противоречивите такива показания, е взето
отношение от състав на Окръжен съд при първоначално извършен контрол
относно законосъобразността на взетата мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и както правилно е отбелязано единствено показанията на бащата
на обвиняемия се различават от показанията на останалите трима преки
свидетели по делото. По отношение на обвиняемия намирам, че към момента
е налице реалната опасност същият да извърши друго престъпление изводът
за което следва от обремененото му съдебно минало, което включва
ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ наличието на две
висящи производства с внесени в съда два обвинителни акта отново за
извършени престъпления против личността за закана за убийство всичко това
говори за формирани трайни престъпни навици от обвиняемия, за личност с
висока степен на обществена опасност по отношение на която предходните
осъждания не са изиграли ролята на коректив на поведението му в насока
спазване на установения правов ред и зачитане правата на останалите членове
на обществото. Високата степен на обществена опасност на обвиняемия
считам че може да бъде изведена и от самото извършване на престъплението,
в което е обвинен по отношение на две лица, както и с оглед начина на
извършването му освен вербално отправяне на закана за убийство същото е
съпроводено и с фактически действия по използване и нанасяне на удари с
брадва по отношение на пострадалите лица. В обжалваното
първоинстанционно определение, съдът е взел отношение относно изтъкнатия
от защитата основен довод за искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава, а именно – недоброто
състояние, психическо на деветгодишното дете на обвиняемия след
задържането му и това, че всъщност обвиняемият основно е този, който
полага грижи за него. Споделям изводите на първоинстанционния съд за това,
че всъщност нещата не стоят точно така, с оглед трудовата ангажираност на
обвиняемия свързана с отглеждане животни на различни места, същият
всъщност прекарва много повече време на място различно от постоянния
адрес, където се твърди, че полага като единствен родител грижи за детето. В
тази връзка и с оглед наличието на реална опасност, същият да извърши
престъпление аз бих изтъкнала, че дори собственото дете на невръстна
възраст на обвиняемия и фактът, че същият е единствен родител, който може
да се грижи за него не са изиграли ролята на коректив и на възпиращ фактор у
него към извършване на противоправно поведение. До момента по отношение
на обвиняемия е въздействано многократно с наказателно правни методи и
средства, но въпреки това и въпреки наличието на дете на такава възраст и
обстоятелството, че той е този, като родител, който следва да се грижи за него
в обвиняемия не е формирано съзнание за въздържане от извършване на
3
деяния, за които може и следва да носи наказателна отговорност. Аз намирам,
че е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие, доколкото същият
вече е търпял наказание „лишаване от свобода“ ефективно, тоест най-общо
казано е запознат със съдържанието на ограниченията, които налага това
наказание и с оглед наказанието „лишаване от свобода“, което се предвижда
и за престъплението, което по настояще му е повдигнато обвинение считам,
че признаването на вината му евентуално и вероятността за престъплението в
което е обвинен да му бъде наложено отново ефективно изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ би го мотивирало за да избегне
изтърпяването на наказанието същият да се укрие.
С оглед на всичко това, считам че искането за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека такава, следва да остане без уважение, а
определението на Районен съд Сандански, считам че следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно още повече, че към момента са
изминали два месеца, тоест и срока на задържане на обвиняемия не е
прекомерно дълъг, а е разумен такъв.
АДВ. Х. – Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата и да измените
определението на първоинстанционния съд. Съдът отказа да измени мярката
за неотклонение на В. като прие, че все още е налице обоснован
предположение за извършване на престъпление, както и прие, че са налични и
двете опасности – от укриване и от извършване на друго престъпление.
Считам че определението на съда е неправилно, не почива на
доказателствения материал като съображенията ни за основателността на
жалбата ни са следните: наистина два месеца, вече трети месец започна от
изтърпяването на мярка за неотклонение на В. същият е привлечен като
обвиняем на 03.09.2023 г., като след първоначалното вземане на мярка за
неотклонение има няколко процесуално следствени действия, които са
извършени, а единственото с негово участие са подробните обяснения, които
ние дадохме и които са свързани с инициатива от наша страна. В. даде
подробни обяснения във връзка с инцидента и както казах и пред
първоинстанционния съд налице са две групи свидетелски показания, които
са абсолютно противоречиви. Считам че два месеца по-късно прочита им
трябва да бъде обективно възприета за да се даде шанс на органите на
досъдебното производство. Не е вярно че само показанията на неговия баща
са тези, които противоречат на другите свидетелски показания разпитан е и
свидетелят Х.Т. който също дава показания в насока различна от
повдигнатото обвинение. Считам че два месеца по-късно доказателствения
материал за извършено престъпление такова, каквото е повдигнато по
отношение на В. не е надграден няма други доказателства в тази насока,
поради което считам че към настоящия момент същият е с по-ниска степен на
обоснованост. Считам че не са налице и другите две предпоставки – опасност
от извършване на престъпление и опасност от укриване, защото се установи,
че – да, В. е осъждан, същият е имал ефективна присъда, всички негови
присъди до този момент се свързани с деяния свързани с местността, в която
се извършило настоящото действие по което има привличане като обвиняем
за това, както казах и по-рано една мярка „домашен арест“, която да е в
различна среда отново в близост до неговото дете би изпълнила целите на
НПК, но не би могло да се направи извода, че същият би могъл да извърши
4
друго престъпление. Установи се по делото че част от свидетелите, които са
разпитани в настоящото производство и В. са с много дълга проблемна
история, където са свързани и битови проблеми, претенции за собственост от
една страна на един от свидетелите кмет на едно от селата, така че тази
вражда е стара, голяма, последователна и тази вражда е тази, която провокира
определено поведение, но пак в среда различна от домашната му среда. Моля
да обърнете внимание на обстоятелството, че В. е този, който първи се е
обадил на телефон 112, на дежурния в Районно управление Сандански за да
търси помощ и в свидетелските показания на полицейските служители и този,
който е приел обаждането и тези, които са отишли на място е видно, че той е
потърсил помощ от лица, които са нападнали него, същият също е
освидетелстван като е установено кръвонасядане, удари по него, ударен е по
носа нещо, което не се оспорва и от другите свидетели, поради което считаме,
че с оглед на тези обстоятелства не може да се направи извод, че към
настоящия момент има реална опасност от извършване на престъпление от
страна на В. няма опасност и от укриване. Двете липси на тези опасности
могат да бъдат обяснени и с това, че той има девет годишен син, ученик в
трети клас, само че живее реално само с майката на В. говорим за възрастна
жена, която е с диабет, която е трудно подвижна и е абсолютно трудно да се
грижи за девет годишно дете, неговият баща, който до преди задържането е
живял с тях, но в момента е там, където са животните и се прибира през
няколко дни така, че майката на В. е тази, която трябва да се грижи за детето.
За детето, обаче са констатирани много сериозни емоционални и
психологически проблеми, за които разказа и баща му пред
първоинстанционния съд, същите са били и на психолог, разговаряли са
няколко пъти с класния ръководител, като в настоящото производство ви
представихме и становището на д-р Х.Й. който е психолог и психотерапевт и
становището от класния ръководител на детето, като същите са тревожни, тъй
като класният ръководител установява невнимателност и разсеяност на детето
видимо притеснен, неподготвен и твърди, че като класен ръководител, която
познава децата от класа в частност Д. В. липсата на бащата е това, което се
отразява осезаема върху психиката и поведението на детето много по-
подробно и професионално е становището от психолога и психотерапевта,
който е работил с детето, който казва, че са налице завишени показатели на
емоционална лабилност и тревожност и детето страда от липсата на баща му
като за него това е факторът. Другото което обременява емоционалното и
психологическото състояние на детето не следва да се подценява и
обстоятелството, че от седем години майката не е изобщо идвала при него
той няма контакт с майката и това е, защото майката е изчезнала от техния
живот и детето реално живее без майка. Това са все обстоятелства, които са
твърде сериозни и не следва да бъдат подценявани. Детето има наистина
необходимост от бащата. Каквото и да е направил тепърва ще се изяснява
това обстоятелство в съда, тепърва ще се изяснява обстоятелството дали
следва да понесе осъдителна присъда и каква ще бъде тя, но в момента, когато
трябва да се установи мярката за неотклонение аз считам, че мярка за
неотклонение „домашен арест“ към настоящия момент би била абсолютно
адекватна и относима към доказателствата по делото. Това, че до преди
вземането на мярка за неотклонение първоначално В. е отсъствал от дома не
значи че той е отсъствал винаги и изключително, а той се е връщал през
5
няколко дни в дома, където е бил също по няколко дни. Детето много често е
вземано при него, при животните така, че те са поддържали отношение и са
били заедно много активно така, че моля да не възприемете становището, че и
преди вземането на мярката за неотклонение детето не е виждало баща си,
защото просто не е така, а видно от свидетелските показания и от неговия
баща, на дядото на детето, така че детето е имало баща, преди вземането на
мярката за неотклонение, но то в момента е забравило или не просто е
забравило, а отказва упорито да има обръщение като „тате“, като „баща“, като
„дядо“ и като „бабо“ все симптоматика, която наистина е тревожна.
С оглед на всички тези събрани доказателства и с оглед на обстоятелството,
че все пак става въпрос за мярка за неотклонение, мисля че към настоящия
момент, с оглед събраните по делото доказателства мярка различна от
„задържане под стража“ би изиграла своята роля. Ако приемете, че е налице
опасност от извършване на престъпление моля да приемете, че тя не е в такъв
интензитет, с каквато е била първоначалното вземане на мярка за
неотклонение, поради което моля да вземете мярка, която се доближава в
максимална степен до тази, втората по тежест мярка.
Предвид изложеното моля да уважите жалбата.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ В. – Молба към съда,
само ако може да ми бъде изменена в по-лека от „задържане под стража“ за
да мога да се грижа за деветгодишния си син.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ В. – Моля мярката ми да бъде
изменена.
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание, като взе предвид изложеното във въззивната частна
жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и
представените писмени такива в днешното съдебно заседание от страна на
защитата, съдът намира следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 65 от НПК и въззивният
съд намира, че атакуваното определение на Районен съд Сандански е
правилно и законосъобразно поради следното:
В производството по чл. 65 от НПК, съдът отново има задължение да провери
продължават ли да бъдат налични предпоставките визирани в разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 от НПК относими към преценката за законосъобразността на
задържането под стража. След първоначалното вземане на мярката за
неотклонение, което е в производство от 05.09.2023 г. до настоящия момент
са събрани нови доказателства като това са изготвени експертизи, както и
обвиняемият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд
намира, че новите доказателства не опровергават първоначалните изводи за
наличието на обоснованото предположение, че В. е съпричастен към
престъплението за което е обвинен. От събраните нови доказателства, съдът
намира, че не се разколебават показанията на пострадалите Е. И. и Г.П., а
напротив те се потвърждават и от заключенията на експертизите, както и във
връзка с обосноваността на предположението съдът цени показанията на
свидетеля В. Я., който е очевидец, на И.Т., както и на Б.Ц.. С оглед на това,
6
съдът, намира че и към този момент при преценката на съпричастността на
обвиняемия към деянията, за които му е повдигнато обвинение е обоснована.
При преценка на реалната опасност от укриване и от извършване на
престъпление въззивният съд не намира, че първата е налична. В. е постоянно
регистриран на адрес в гр. Сандански, има дете, което е малолетно и за което
основно той полага грижа, тъй като детето е изоставено от майката, отделно
от това той е трудово ангажиран и няма доказателства въз основа на които да
се направи извод, който да е в достатъчна степен на реален, че обвиняемият
ще се укрие.
По отношение на реалната опасност от извършване на престъпление
настоящият съдебен състав намира, че тя безспорно е установена по делото.
Видно от свидетелство за съдимост на В. същият е няколкократно осъждан,
като последно е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ и е бил
освободен от затвора през 2020 г. Очевидно наложеното наказание не е
изиграло целения поправителен ефект върху обвиняемия и към настоящия
момент същият е отново с повдигнато обвинение. В този смисъл, съдът
намира, че безспорно установено е, че опасността да извърши престъпление е
реална.
По преценка на данните за семейното положение на В. – част от
обстоятелството, че същият основно се грижи за малолетното си дете, родено
през 2014 г., както и за това, че детето е с емоционална лабилност за което се
проследява от д-р Х.Й. и с влошено поведение в училище, съдът намира
следното:
Безспорно установено е от представеното становище от д-р Х.Й. че детето
има психологически проблеми, които се проследяват от посочения лекар.
Видно обаче от това становище, първоначалната дата, на която е започнато
проследяването на психо-емоционалното състояние на детето е 30.08.2023 г.,
тоест преди бащата да бъде задържан. Относно становището на класния
ръководител, съдът, кредитира същото доколкото то отразява, че детето има
промяна в поведението и че ходи неподготвено за часовете, както и че
изглежда притеснено. Тези писмени доказателства обаче не са достатъчни за
да се противопоставят на опасността от извършване на престъпление и на
обоснованото предположение, тъй като точно обвиняемият е лицето което
следва да има най-голяма отговорност към собственото си дете и в този
смисъл с поведението си да не поставя същото в риск. Видно от становището
на д-р Х.Й. е, че детето има проблеми, преди задържането на бащата.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 300/01.11.2023 г., постановено по Частно
наказателно дело № 632/2023 г. по описа на Районен съд Сандански, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
К. И. В., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 339-ЗМ-
361/2023 г. по описа на Районно управление Сандански от „задържане под
стража“ в по-лека такава.
7
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
АДВ. Х. – Моля копие от протокола, ведно с мотивите на съда да ми бъде
изпратен на имейл адрес: -
Съдът ПОСТАНОВЯВА след изготвянето и подписването на протокола от
днешното съдебно заседание, копие от същия да бъде изпратен на посочения
от адвокат Х. имейл адрес.
ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 15:18 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8