ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр. К., 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20225100100092 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.
В срока за обжалване, е постъпило от ответника в гражданското производство по чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. ІІ от ЗОДОВ - Прокуратура на Република Б. искане постановеното
решение, в частта му, с която е присъдено на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА
на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2 650 лв., да бъде изменено, като същото
бъде намалено до размера от 1 395 лв. Изложено е съображение, че макар съдът да е
посочил, че размерът е определен при условията на съразмерност на уважаване на иска, го е
определил на базата на уважената част от иска. В условията на алтернативност е направено
и искане да бъде намален като прекомерен същият този размер на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, тъй като делото с
посоченото правно основание не се отличава с фактическа и правна сложност.
В дадения законов срок, насрещната по искането страна- ищецът в производството Х. Х.
М. чрез процесуалния си представител –адв. М., е депозирал отговор, с който е намерил
направеното искане за допустимо, но неоснователно. Изтъкнал е в този смисъл, че размерът
на адвокатското възнаграждение е правилно определен по реда на чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1,т.2 от ЗА и съгласно разпоредбите на Наредба № 1/9.07.2004г., в действащата й
редакция към датата на постановяване на решението. Изтъкнал е и, че адвокатското
възнаграждение следва да е определено и с дължимия се ДДС, тъй като процесуалният му
представител- адв.М. е регистриран по ЗДДС, за което и за първи път в производството
представя удостоверение от 30.05.2016 г. на НАП.
За да изгради своето становище, съдът съобрази следното:
С постановеното по делото решение, съдът е осъдил ответника -Прокуратура на
Република Б. да заплати на ищеца Х. Х. М., сумата в размер на 15 000 лв., съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото
1
му с постановление на разследващ полицай при РУ-К. от 12.06.2020 г. по ДП №339/2020г.
обвинение в извършване на престъпление по чл.345а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, и което
наказателно производство е прекратено по отношение на него с влязло в сила
постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021г. поради недоказаност на обвинението,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълния му предявен
размер от 50 000 лв. Съдът е осъдил на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА,
ответникът да заплати на адвокат Н. В. М. от АК-К., сумата в размер на 2 650 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение, определено съразмерно уважената част от иска.
Относимата норма на чл. 78, ал. 1 от ГПК определя, че заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от
иска. В чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, приложим в производството, пък е
предвидена възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ от адвокат на лице,
което е материално затруднено. В алинея втора на същия текст е посочено, че ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер, не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Спорният въпрос в казуса е свързан с механизма на изчисляване на дължимото,
възмездяващо труда на адвоката възнаграждение, съгласно конкретните особености на
настоящето дело. Начинът на формулиране на правилото по чл. 78, ал. 1 от ГПК указва, че
то е приложимо при доказано заплатено адвокатско възнаграждение, какъвто настоящият
случай не е, тъй като липсва плащане, поради оказана безплатна адвокатска помощ. Ако при
платено възнаграждение, адвокатът е получил възмездяване на своя труд, то при оказване на
безплатна правна помощ той не е получил нищо и следва да бъде възмезден с оглед
постигнатия резултат. Тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а именно
каква е базата на изчисляване на възнаграждението на адвоката – дали размера на
първоначално предявения иск или размера на уважения, намира отговор в съдебната
практика, и в частност в Определение № 515/02.10.2015 г., постановено по ч. т. д. №
2340/2015г. по описа на I т.о., ТК на ВКС, Определение №62/04.02.2022г., постановено по
в.гр.д. №645/2021г. по описа на ПАС и др., в които за база за определяне възнаграждението
на адвоката при оказване на безплатна правна помощ е приет размерът на уважената
претенция, а не размерът на предявената такава. Т.е., в производството изчислението на
адвокатското възнаграждение, дължимо се на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.38,ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., следва да бъде определено, съгласно
цитираната съдебна практика, на база размера на уважената претенция. Казано по-точно по
реда на чл.7, ал.2, т.3 в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във варианта й към ДВ бр.88/2022 г., действал към момента
на обявяване на делото за решаване, на база размерът на уважената претенция по чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. ІІ от ЗОДОВ от 15 000 лв., или дължимият размер на присъденото адвокатско
2
възнаграждение е в размер, не по-нисък от предвидения минимум, а именно от 1 750 лв.
За изчерпателност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и това, че
съгласно константната съдебна практика при дела с проведени открити съдебни заседания, в
които страните са били надлежно представлявани, едва с искането по чл.248 от ГПК е
недопустимо за първи път да се прави възражение за прекомерност, макар и при условията
на евентуалност. Действително, съществува хипотеза, при която възражението за
прекомерност може да се направи за първи път в производството по чл.248 от ГПК, която
обаче определено е различна от настоящата и тя е възможна само когато се иска изменение
на определение на съда, постановено в частно производство, когато не е било проведено
открито съдебно заседание по него. Именно в смисъла на изложеното, ненадлежен, като
направен едва в производството по чл.248 от ГПК, инициирано от ответната страна, се явява
направеният от ищеца довод с представяне на писмено доказателство, за присъждане на
определения адвокатски хонорар с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК , Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 233/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 92/2022г. по описа на
КОС, като го ОТМЕНЯ в ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която съразмерно уважената
част от иска, е осъдена Прокуратурата на Република Б., гр. С. бул.“В.“ № *, на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, да заплати на адвокат Н. В. М. от АК-К. адвокатско
възнаграждение, ЗА РАЗЛИКАТА над 1 750 лв. до 2 650 лв.
На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
3