Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15504 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 410920 от
18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 66190/2016 г., по описа на СРС, 90-ти
състав, П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на П.Ц.Н. на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 2 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнато й
обвинение на 22.02.2010 г. за престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. II от НК, по
което е била оправдана с присъда от 20.01.2011 г., постановена по НОХД № 3436/2010г.
по описа на СРС, НО, 112 състав, влязла в сила на 10.11.2011 г., изразяващи се
в уронване на престижа, честта, достойнството, доброто й име като човек, и лице
упражняващо търговска дейност, изпитвани неудобство и срам от хората, душевни
страдания и притеснения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния предявен
размер от 25 000 лева.
С решението е отхвърлен
предявеният от П.Ц.Н. срещу П.НА Р.Б.иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от ЗОДОВ, относно
осъждането на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв., вследствие на повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК по
досъдебно производство № 85/2006 г. по описа на ОД на МВР-Кърджали,
наказателното производство по което спрямо ищцата е било прекратено, които
неимуществени вреди се състоят в уронване на престижа, честта, достойнството,
доброто име като човек, родител и лице упражняващо търговска дейност,
неудобство и срам от хората, душевни страдания и притеснения от изхода на
досъдебното и съдебното производства, влошаване на здравословното състояние,
предизвикване през 2009г. на психиатрично заболяване -„Рекурентно депресивно
разстройство с изразени панически кризи“, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 25.10.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Постъпила
е въззивна жалба от П.Ц.Н., чрез адв. Н.А., срещу решението в частта, в която са
отхвърлени предявените от ищцата искове, като се релевират оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, който се намира за постановено в
нарушение на процесуалния и материален закон. Сочи се, че присъденото от
първата инстанция обезщетение е несправедливо, като последната не взела предвид
значителната и сериозна тежест на претърпените от П.Н. неимуществени
вреди, обусловени от накърненото й чувство за справедливост и липса на вина по
повдигнатите обвинения, за които в хода на производството ищцата е отричала
вината си, тежестта на повдигнатото й обвинение, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода в голям размер, интензитета и значителния обем на
извършените процесуално-следствени действия, дългият срок на провеждане на
двете наказателни производства, първото продължило общо 10 г., а второто – 13
години, влошаването на здравословното състояние на ищцата и отчуждаването й и
създало се чувство на срам у детето й вследствие на наказателните производства.
Счита се, че районната съдебна инстанция не е обсъдила пълно и всестранно
събрания по делото доказателствен материал. Намира се, че СРС не е събрал
допълнително доказателства относно факта на влизане в сила на Постановление по
досъдебно производство № 85/2006 г. по описа на ОД на МВР Кърджали . Предвид
изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна П.НА Р.Б.не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
частично неправилно, съображенията за което са
следните:
Предявени са
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Отговорността по
ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД
е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или,
поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По
предявения от П.Ц.Н. срещу П.НА Р.Б.иск за осъждането на ответника да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
вследствие на повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 5, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК по досъдебно производство № 85/2006г. по
описа на ОД на МВР-Кърджали, наказателното производство по което спрямо ищцата
е било прекратено.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя крайните изводи на районната съдебна инстанция за
неоснователност на така заявената от ищцата искова претенция. Противно на релевираното
от жалбоподателя възражение, в хода на първоинстанционното производство е
безспорно установено, че с определение № 463/04.10.2017 г. по в.н.ч.д. №
1198/2017 г. на САС е потвърдено определение № 1736 от 04.05.2017 г. на СГС,
НО, 18-ти състав по н.ч.д. № 586/2017 г., с което е отменено постановление на
ОП – Кърджали от 17.12.2015 г., с което е прекратено наказателното производство
по д.п. № 85/2006 г. по описа на ОД на МВР – Кърджали, пр. пр. № В 660/2017 г.
по описа на ОП – Кърджали, водено срещу обвиняемите И.К.Н., Д.Г.М.и П.Ц.Н. за
извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и делото е върнато на ОП – Кърджали за продължаване на разследването. В
случая, ищцата се е позовала на постановлението на ОП – Кърджали от 17.12.2015
г. за прекратяване на наказателното производство като условие за реализиране на
отговорността на държавата за незаконното обвинение, за който акт е установено,
че не е влязъл в сила. Поради което законосъобразна е преценката на районната
съдебна инстанция, че доколкото предпоставката за ангажиране на отговорността
на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е възникнала, то и така
заявената от ищцата искова претенция се явява неоснователна /в този смисъл
определение № 330/19.03.2013 г. по гр. д. № 839/2012 г., ВКС, III г.о./. С оглед което в тази част
решението на СРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
предявения от П.Ц.Н. срещу П.НА Р.Б.иск за осъждането на ответника да й заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
вследствие повдигнатото й
обвинение на 22.02.2010 г. за престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. II НК, по
което е била оправдана с присъда от 20.01.2011 г., постановена по НОХД №
3436/2010г. по описа на СРС, НО, 112 състав, влязла в сила на 10.11.2011 г.
В хода на
първоинстанционното производството безспорно е установено, че на ищцата е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.
212, ал. 1, пр. II от НК, по което впоследствие същата е била оправдана с
влязла в сила на 10.11.2011 г. присъда от 20.01.2011 г., постановено по
н.о.х.д. № 3436/2010 г. по описа на СРС, поради което настоящият състав намира,
че са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността
на ответника П.НА Р.Б..
С дадените
разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Според установената съдебна практика
на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ и на чл. 52 от ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите
си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за
размера на неимуществените вреди - конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази
най-напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на
обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От
значение са продължителността на наказателното преследване, личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се
отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение
за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението
му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В
разглеждания случай, на ищцата й е било повдигнато обвинение за извършено от
нея престъпление по чл. 212, ал. 1,
пр. II от НК, за което законодателят е предвидил наказание от две до осем
години лишаване от свобода, поради което по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
посоченото обвинение е за тежко престъпление. Съставът на СГС споделя
становището на районната съдебна инстанция, че наказателното производство се е
развило и приключило в разумен срок, като доказателствено неподкрепени се
явяват наведените във въззивната жалба доводи за съответен интензитета
и значим обем на извършените спрямо ищцата процесуално-следствени действия. В тази връзка неоснователно се явява и твърдението
на жалбоподателя, че наказателното производство по коментираното обвинение е
продължило общо 10 г. От представените по делото доказателства се
установява, че с постановление от 01.06.2005 г. по пр. пр. № 2738/2005 г. на
СРП е било образувано предварително производство срещу П.Ц.Н. за престъпление
по чл. 309, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е било спряно с постановление
от 17.08.2006 г., защото П.Н. не е била открита, като с постановление от
02.12.2008 г. същото е било възобновено. От наличния по делото доказателствен
материал се установява, че реално първият момент, в който ищцата е разбрала за
така образуваното спрямо нея предварително производство, е 13.10.2008 г., на
която дата тя е била принудително доведена в ССлС при водещия разследването.
Затова и настоящият съдебен състав намира, че това е най-ранната дата, от която
следва да бъде преценявана продължителността на срока на наказателното
производство с оглед определяне справедливия размер на претендираните неимуществени
вреди. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, според
която лицето, срещу което е образувано наказателното
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение,
като важен е фактът на засягане на личната сфера – който настъпва от момента, в
който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното
срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качество
на обвиняем по реда на НПК /в този смисъл и практиката на ВКС по гр. д. № 527/2015 г. ІV ГО, по гр. д. № 1215/2011 г. ІІІ ГО, по гр. д. № 6047/2013 г. ІV ГО, по гр. д. № 892/2015 г. ІV ГО и др./. Или, в процесния случай периодът, през
който въззивницата е търпяла неблагоприятните последствия от воденото спрямо
нея наказателно производство по обсъжданото обвинение е от 13.10.2008
г. до 10.11.2011 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/, или
общият период е малко повече от 3 години.
Установено е, че по отношение на
ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
1 000 лева с продължителност година и един месец, която според настоящия
съдебен състав не е довела до съществени ограничения и значими отклонения от
нормалния живот на същата.
От своя страна,
фактическите твърдения за претърпени от П.Н. неимуществени вреди, изразяващи се
в накърняване честта, достойнството и доброто й име, причиненият й стрес,
душевни страдания и постоянна напрегнатост, чувството на неудобство и срам,
влошаването на отношенията с детето й, се установяват, според настоящия състав,
чрез показанията на свидетелите П.П.и Р.Н.. Софийски градски съд споделя
напълно извода на районната съдебна инстанция, съобразен със заключението на
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, че не може да се приеме за
несъмнено установено обстоятелството, че именно вследствие на така повдигнатото
обвинение на ищцата е последвало влошаване на здравословното й състояние и е предизвикано психично
заболяване „Рекурентно депресивно разстройство с изразени панически кризи“. В
тази връзка вещото лице изрично е посочило, че психичното заболяване на ищцата
датира от 2005 г., когато тя все още не е била привлечена като обвиняем по сл.
дело № 180/2005 г., и че естеството на нейното заболяване може да се обвърже с
външни стресогенни фактори, но предвид липсата на незоспецифичена клинична
картина на заболяванията от този вид, не може по нея да се съди за вида на
стресогенния фактор и кой конкретно е той.
Съобразявайки
всичко гореизложено съставът на СГС намира, че на
ищцата следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 500 лева общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД, който размер е достатъчен за пълно обезщетяване на всички
неимуществени вреди, търпени от ищцата като последица от неоснователно
повдигнатото срещу нея обвинение, доказани по несъмнен начин в производството.
С оглед различните правни изводи, до които достигна
въззивният съд, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено
в частта, в която обсъжданият иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 500 лева до сумата от 3
500 лева, като на въззивника бъде присъдено допълнително сума в размер на 1 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до
окончателното плащане. Решението
в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В първоинстанционното
производство са претендирани такива в размер на 420 лева, от които 400 лева за платен
депозит за вещо лице и 20 лева за платена държавна такса. Същите, определени
съразмерно на уважената част от исковете, възлизат общо на сумата от 29,40
лева, поради което на ищцата следва да бъде присъдена допълнително сумата от 8,40
лева, представляваща разликата над присъдения от СРС размер за разноски от 21
лева до дължимия такъв от 29,40 лева.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника се дължат разноски във въззивното
производство в размер на 10,74 лева.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 410920 от 18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 66190/2016 г., по описа на
СРС, 90-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.Ц.Н., с ЕГН **********,
срещу П.НА Р.Б.иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата
над уважения от СРС размер от 2 500 лева до сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие повдигнато й обвинение на 22.02.2010 г. за престъпление
по чл. 212, ал. 1, пр. II от НК, по което е била оправдана с присъда от
20.01.2011 г., постановена по НОХД № 3436/2010г. по описа на СРС, НО, 112
състав, влязла в сила на 10.11.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.10.2016
г.до
окончателното плащане И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********, да заплати П.Ц.Н., с ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ допълнително сумата от 1 000 лева, представляваща разлика между
присъдената от СРС сума в размер на 2 500 лева до сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие повдигнато й обвинение на 22.02.2010 г. за престъпление
по чл. 212, ал. 1, пр. II от НК, по което е била оправдана с присъда от
20.01.2011 г., постановена по НОХД № 3436/2010г. по описа на СРС, НО, 112
състав, влязла в сила на 10.11.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.10.2016
г.до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на П.Ц.Н., с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от 8,40 лева - разноски
пред СРС.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на П.Ц.Н., с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 10,74 –
разноски във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 410920 от 18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 66190/2016 г., по описа на
СРС, 90-ти състав, в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.