Решение по дело №1603/2018 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20183420101603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

 

235

 

гр.Силистра, 08 юли  2019 г.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

 

гр.д.№1603 по описа на съда за 2018 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ИЩЦАТА Ю.К.Ю., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Е.П., моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставен във формата на НОТАРИАЛЕН АКТ № 24,т.3,д.№287/2018г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №41, т. XI, дело № 1641/2018г. поради накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност, поради наличие на увреждане от страна на упълномощеното лице.

В случай, че тези искания не бъдат счетени за основателни, претендира да бъде развален договорът за покупко-продажба, тъй като купувачът не ѝ е заплатил договорената цена.

Претендира да ѝ бъде предадено владението над имота.

Претендира, направените разноски по делото.

Твърди, че ответникът е неин син, а ответницата негова съпруга. По настояване на сина си, ищцата е подписала пълномощно, с което го упълномощава да управлява имотите ѝ в Р.България, тъй като тя преимуществено живее в Р.Турция. Ответникът ѝ е предлагал да му прехвърли правото на собственост над собствения ѝ недвижим имот, наследен от брат ѝ Л. Ю., а именно:

ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в с.Проф.Иширково, представляващо УПИ VII-556, в кв.47, идентичен с УПИ VII-143, по регулационния план на селото, утвърден със Заповед №РД-09-247/01.08.1985г. с площ от 1 170 кв.м. при граници и съседи на имота: УПИ VI-556 558, УПИ XI-552, УПИ X-553, УПИ IX-554 и УПИ VIII555, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, както и всички други намиращи се в имота подобрения и приращения.

Тя категорично е отказала, тъй като имала желание да разполага със собствено жилище при завръщанията си в България. Синът ѝ я убедил, че с оглед управлението на недвижимите ѝ имоти следва да го упълномощи и тя подписала пълномощно.

С изненада е узнала, че няколко дни след подписването му, той се възползвал от него и продал имота, на самия себе си за цена малко по-висока от данъчната му оценка и значително под пазарната.

Именно с тези действия, ищцата счита, че той е накърнил добрите нрави и е действал в нейна  вреда.

Посочената в НА сума, представляваща цена на имота, не ѝ е предадена, което счита за основание, договорът да бъде развален поради неизпълнението му, ако не бъде обявен за недействителен на посочените по-горе основания.    

ОТВЕТНИЦИТЕ С.Х.М., с ЕГН **********,*** и С.Н.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Д.К., оспорват предявените искове. Твърдят, че не е налице нито един от сочените от ищцата пороци при упълномощаването и при разпоредителната сделка.

Държат имота на правно основание, поради което няма основание за връщането му в патримониума на ищцата.

Поради това молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да им присъди разноските, направени по делото.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са следните искове:

-иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД/ Закона за задълженията и договорите/- за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан по-горе, поради накърняване на добрите нрави;

-в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.40 от ЗЗД;

-в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД- за разваляне на договора за покупко-продажба поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената;

-по чл.108 от Закона за собствеността- за връщане на имота;

Не се оспорва факта, че ищцата е била собственик на процесния имот, че е подписала пълномощно, с което упълномощава ответника да се разпорежда с имота ѝ, включително и договаряйки със себе си, без да е определена цена за продажбата на имота.

Не са представени доказателства, но не се оспорва от страните, че ищцата е майка на ответника С.М., а ответницата С.М. е негова съпруга, както и че имотът е придобит по време на брака им.

На 26.07.2018г. Ю. К.Ю. е упълномощила сина си С. Х.М. със следните права: “да извършва всякакви разпоредителни действия, включително, но не само, да продава, дарява и заменя в полза на когото намери за добре, при цена и условия каквато прецени, както и да получи цялата продажна цена в брой или по посочена от него банкова сметка, ***, както лично така и като пълномощник на трети лица“ относно всички недвижими имоти, останали ѝ в наследство от Л. К.Ю.. /Нотариално заверено пълномощно- л.49 по делото/.

Възползвайки се от предоставените права, на 01.08.2018г. С. Х.М. е продал имота на себе си  за сумата от 5 800 лева. /НОТАРИАЛЕН АКТ  за покупко- продажба на недвижим имот № 24,т.3,д.№287/2018г. по описа на Нотариус Н.Николов,вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №41,т.XI,дело № 1641/2018г. –л.4 по делото/.

Ищцата счита тази сделка за нищожна поради  това, че противоречи на добрите нрави- основание за нищожност съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че е налице противоречие с добрите нрави, когато договорът противоречи на установените нравствено-етични правила на морала. Това са такива правила и норми, които защитават валидни за всички правни субекти принципи, права и ценности, чието зачитане е в интерес на обществото. Такъв е принципът на справедливостта в гражданските правоотношения. Поради това значителната разлика в еквивалентността на насрещните престации по двустранните договори се приема като противоречие с добрите нрави. При преценката налице ли е такава нееквивалентност следва да се изхожда от конкретните условия- действителната обща воля на страните, взаимната връзка между всички уговорки и целта на договора. /В този смисъл е и Решение №288/29.12.2015г. на ВКС по гр.д.№ 2293/2015г./.

В конкретния случай на пръв поглед действително е налице несъответствие между посочената в договора за покупко-продажба цена и пазарната цена, като пазарната значително надвишава тази, по която е осъществена сделката. Имайки предвид факта, че ищцата е упълномощила ответника М. да продаде, дари или замени имота, то следва да се приеме, че изповядването на сделката на цена, близка до данъчната оценка на имота, не е противоречие с добрите нрави. Въз основа на даденото пълномощно, ответникът е разполагал с правото да дари имота, в следствие на което ищцата не би получила никакво заплащане.

Въпреки твърденията на ищцата, че е била бита и принудена да подпише пълномощното- упълномощаването като едностранна сделка не беше атакувано от нея. Няма предявен иска за прогласяване на нищожността му. Отделно от това не беше убедително доказан факта, че спрямо нея е упражнена такава принуда. Изслушаните свидетелски показания за тези факти са неубедителни.

Поради това, предявеният иск за прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен поради противоречието му с добрите нрави е недоказан и  неоснователен.

Неоснователен е и искът по чл.40 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

От безспорно изяснената фактическа обстановка по делото и изложеното по-горе става ясно, че сключвайки договора и продавайки имота сам на себе си, за цена каквато прецени, съгласно дадените пълномощия, ответникът не е причинил вреда на ищцата. Следователно не е налице обективния елемент от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД.

Тъй като действа в качеството си на пълномощник на ищцата-като продавач и лично от свое име- като купувач, не може да се приеме, че е налице споразумение за увреждане, съответно, че е налице и субективния елемент от фактическия състав.

Ответниците не оспориха факта, че не са заплатили на ищцата сумата от 5 800 лева- цена на имота. В нотариалния акт е отразено, че продавачът, чрез своя пълномощник е заявил, че е получил цената преди подписването на договора. В случая пълномощникът на продавача и купувача са едно и също лице. Няма доказателства, че ищцата е получила сумата. Следователно, купувачът не е изпълнил задължението си да плати цената и това е основание договорът да бъде развален на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД.      

Следователно, липсва правна сделка въз основа, на която ответниците владеят имота, тъй като след развалянето на договора негов собственик е Ю.Ю.. Поради това, на основание чл.108 от ЗС, ответниците следва да ѝ предадат владението над имота. Съобразявайки тази правна норма, съдът счита предявения иск за доказан и основателен и го уважава.  

Пред вид изхода от делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата разноските по делото. Според представения от ищцата списък на разноските, те са в размер на 1404 лева.

Възражението на ответниците за прекомерност на  заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като по делото са предявени 4 иска и следователно за всеки от тях е заплатено възнаграждение в размер на 250 лева, което е под минималния размер, съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въпреки това, съразмерно с уважената част от исковете ответниците дължат на ищцата сумата от 654 лева- 500 лева- заплатено възнаграждение за адвокат /по уважените претенции/, 123 лева- държавна такса по двата уважени иска/, 31 лева- други такси.

Ответниците не следва да заплащат сумата от 250 лева- заплатено възнаграждение за вещо лице, тъй като тези разноски са направени във връзка с иска по чл.26,ал.1 от ЗЗД, който беше отхвърлен.

Съдът констатира, че ищцата не е внесла дължимата държавна такса изцяло. Заплатена е ДТ в размер на 123 лева- по две от предявените претенции. Поради това ищцата следва да внесе сумата от 123 лева по другите два иска. /Съдът не осъжда ответника да заплати тези суми, тъй като два от исковете на ищцата са счетени за неоснователни, поради което ответниците не дължат разноски по тях. /

         Мотивиран от тези съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, предявен от Ю.К.Ю., с ЕГН **********, срещу С.Х.М., с ЕГН ********** и С.Н.М., с ЕГН **********, за прогласяване, поради накърняване на добрите нрави, нищожността на Договор за  покупко-продажба на недвижим имот, съставен във формата на НОТАРИАЛЕН АКТ № 24,т.3,д.№287/2018г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №41, т. XI, дело № 1641/2018г.

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл.40 от ЗЗД, предявен от Ю.К.Ю., с ЕГН **********, срещу С.Х.М., с ЕГН **********, и С.Н.М., с ЕГН **********, за обявяване недействителността на Договор за  покупко-продажба на недвижим имот, съставен във формата на НОТАРИАЛЕН АКТ № 24,т.3,д.№287/2018г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №41, т. XI, дело № 1641/2018г.

 

РАЗВАЛЯ Договор за  покупко-продажба на недвижим имот, съставен във формата на НОТАРИАЛЕН АКТ № 24,т.3,д.№287/2018г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с Акт №41, т. XI, дело № 1641/2018г. поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на купувача на задължението да заплати цената.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.К.Ю., с ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в с.П.И., представляващо УПИ VII-556, в кв.47, идентичен с УПИ VII-143, по регулационния план на селото, утвърден със Заповед №РД-09-247/01.08.1985г. с площ от 1 170 кв.м. при граници и съседи на имота: УПИ VI-556 558, УПИ XI-552, УПИ X-553, УПИ IX-554 и УПИ VIII555, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, както и всички други намиращи се в имота подобрения и приращения И

ОСЪЖДА С.Х.М., с ЕГН ********** и С.Н.М., с ЕГН **********, да ѝ предат владението над имота.

 

ОСЪЖДА С.Х.М., с ЕГН ********** и С.Н.М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.К.Ю., с ЕГН **********, сумата от 654/ шестстотин петдесет и четири / лева- разноски по гр.д.№ 1603/2018г. по описа на Районен съд- Силистра.

 

ОСЪЖДА Ю.К.Ю., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд-Силистра сумата от 123/сто двадесет и три/лева-държавна такса по гр.д.№1603/2018г. по описа на СРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

/Л.Стоилкова/