№ 48922
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 304229/17.09.2025г., подадена от ЕАД „Д. М.“,
представлявано от адвокат Д. М., като процесуален представител на ищеца – Р. Д. К. за
изменение на постановеното по делото решение от 26.08.2025г. в частта за разноските. Моли
съдът да измени решението, като присъди на ищцата заплатения от нея в цялост хонорар в
размер на 480,00 лева с ДДС. Развива съображение че решението на съда да намали
възнаграждението нарушава правата на доверителката му и води до обезценка на
адвокатския труд.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК заявителят
е взел становище по молбата, която по същество счита за неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът намира молбата за неоснователна. Съдът е присъдил на ищцата
разноски, съобразно изхода на спора, като касателно адвокатското възнаграждение е уважил
възражението на прекомерност, релевирано от ответника. Изложил е подробно доводи
обосноваващи извода му. С оглед изложеното от молителя, следва и да се посочи, че
определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с
материалния интерес, който е минимален в случая, фактическата и правна сложност на
делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на
представляваната страна и което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо
двете страни в производството. Позовал се е на практиката на СЕС по дело C-438/22 и
решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика
1
приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна
сложност на делото, количеството извършена работа. Съдът е отчел горните критерии и
релевантните обстоятелства и намира, че няма основание за промяна размера на
възнаграждението. По изложеното съдът се е позовал на законовата рамка на СЕС и е слязал
под минимума, определен в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
По изложеното молбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 304229/17.09.2025г., подадена от ЕАД „Д. М.“,
представлявано от адвокат Д. М., като процесуален представител на ищеца – Р. Д. К., за
изменение на постановеното по делото решение от 26.08.2025г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2