№ 2
гр. ***, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ***, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно фирмено дело №
20221001100005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.538 от ГПК, вр.чл.15 от ЗВ.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „БПСЦ”, с която обжалва
решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 7 състав, с което съдът е отказал да впише в регистъра по
чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв.
„***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за вписването й в
публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд.
В жалбата се твърди, че учредителите не са доволни от този отказ, поради
което го обжалват с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази
връзка твърди, че съдът не е спазил задължителните указания на ВКС и ЕСПЧ. Цитират се
актове (определение на ВКС и решение на ЕСПЧ), като се твърди, че съобразно тях съдът е
бил длъжен да впише в регистъра при постъпването на нова молба. Твърди, че неспазването
на тези указания представлява нарушение на чл.294 от ГПК и чл. 46, ал.1 от ЕКПЧОС.
Инвокира довод за процесуално нарушение като твърди, че обжалваното решение съдържа
недопустими мотиви относно термина „православен“, като всеки теологичен анализ по
въпроси от теологично естество е забранен от разпоредбата на чл.4 от ЗВ. Твърди, че съдът е
приобщил становището на ДВ към МС, към което е приложено и становище на БПЦ-БП,
което по същество представлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че участието
на трето лице под каквато и да е форма представлява встъпване на трето лице, тъй като
БПЦ-БП е заинтересована от регистрацията. Твърди, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, като не е дал указания на заявителя да съобрази наименованието с изискването
за уникалност. Наведени са и твърдения за противоречие с материалния закон. В тази връзка
1
се твърди, че не съществува законова забрана за повече от един изразител на
източноправославната вяра, както и че е спазено условието за уникалност. Релевирани са
твърдения за необоснованост на постановеното решение, като се оспорват изводите на съда
относно баланса между свободата на сдружаване и свободата на религията. Направени са
доказателствени искания за изключване от доказателствения материал на документ,
озаглавен „Становище на Светия синод на Българската православна църква-Българска
патриаршия“, да се изиска становище от директора на Дирекция „Процесуално
представителство на РБ пред ЕСПЧ“ към МП, която да отговори на въпросите относно
тълкуването на §77 и §87 на решението на ЕСПЧ от 20.04.21 г., по жалба № 56 751/13,
съдържащи указания към Софийски апелативен съд по изпълнението на това решение,
както и да се приеме като доказателство писмо от Дирекция „Процесуално представителство
на РБ пред ЕСПЧ“ към МП до председателите на СГС и САС от м. ноември 2021 г. Моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да разреши
регистрацията на това вероизповедание.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с атакуваното решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е отказал да впише в
регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес:
град ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за
вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол от учредителен
събор на „БПСЦ, проведен на 13.06.22 г., че е учредена вероизповедание с цитираното
наименование. Видно от представеният по делото протокол, в съдържанието на същият е
отразено, че присъстват четирима души, а същият е подписан от пет лица.
По делото е представен устав на „БПСЦ“, които не е подписан и не е заверен
за неговата вярност. От друга страна, така представеният устав не е ясно кога и от кого е
приет. За това обстоятелство не се съдържат и данни от представеният учредителен
протокол. В представеният устав не е отразено седалището на вероизповеданието, както и
богослужебната практика, съгласно изискванията на чл.17 от ЗВ.
По делото е представен списък на лица, съдържащ имената и подписите на
1 012 души, но без в него да е отразено, че същите са членове на така учреденото
вероизповедание.
Не се спори, а се установява и от представеното с молбата за
регистрация определение № 60 217 от 10.11.21 г., постановено по т.д. № 1 933821 г. по
описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение, че съдът
2
е оставил без разглеждане молбата на „БПСЦ“ за отмяна на Постановеното от Софийски
градски съд решение от 27.02.2012 г. по ф.д. № 665/11 г. по описа на съда , с което е
отказано вписване в публичния регистър на вероизповеданията на религиозна общност като
религиозна институция с същото наименование. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че с определение № 66 от 15.02.22 г., постановено по ч.т.д. №
2 676/21 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско
отделение съдът е потвърдил определение № 60 217 от 10.11.21 г., постановено по т.д. № 1
933821 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско
отделение.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол от учредителен
събор на „БПСЦ“, проведен на 13.06.22 г., че на същият са присъствали четири души, а
впоследствие като имана на присъстващите са посочени пет – Ф. Д. С., Б. Ч. О., С. Т. Т., И.
Н. Г. и А. А. П.. Видно от съдържанието на посочения протокол е учредено
вероизповедание, което обединява православните християни в България, изповядващи
традиционното светлоотческо Православие, под названието „БПСЦ“ и е избран за
управляващ архиерей Традицкия митрополит Ф. Д. С.. Видно от същият протокол в него не
е отразено изрично решение за приемане на предложения проекто устав на
вероизповеданието „БПСЦ“.
Не се спори, а се установява и от доказателствата представени по делото, че
към молбата за регистрация и вписване е представена страница, озаглавена списък на
български граждани, членове на БПСЦ. Към така представената страните е приложен списък
на 1 012 физически лица, подписали се на списък, от който не става ясно за какво са се
подписали, тъй като видно от представените доказателства на самият списък не е отразено
за какво са положили подписите си.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че на 21.06.22 г. в
„Информационната система за проверка и резервиране на наименование на юридическите
лица с нестопанска цел“ е извършена проверка и е запазено като уникално наименованието
БПСЦ, с вид религиозна институция, което наименование ще се употребява от Ф. Д. С..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по делото е
представено експертно становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет,
към което са представени решение от 15.07.2003 г. на КС на Р България по к.д. №3/03 г.,
становище на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия
относно регистрацията на ново вероизповедание „Българска православна църква- Свети
Синод с наместник председател“.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил молба за регистрация и вписване в публичния регистър на вероизповеданията на
3
юридическо лице с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв. „***“, ул.
„***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г.
С атакуваното решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е отказал да
впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище
и адрес: град ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на
13.06.2022 г. за вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския
градски съд.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощени лица и в установените
от закона срокове.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решени, групирани в три основания: допуснати съществени процесуални нарушения,
противоречие с материалния закон и необоснованост на постановеното решение. По
отношение на релевираните твърдения за процесуални нарушения се изтъкват твърдения за
несъобразяване от страна на съда с решения на ЕСПЧ и определения на ВКС, позоваването
на експертно становище, което не е следвало да бъде приемано като доказателство по
делото, както и не даването на указания от страна на съда за уточняване на наименованието
с изискването за уникалност. По отношение на твърденията за несъобразяването с
материалния закон се твърди, че постановеното решение не се е съобразено с
несъществуването на законова забрана за повече от един изразител на източноправославната
вяра, както и че не се съобразил с условията за уникалност на наименованието, което е
надлежно спазено. По отношение на необосноваността на атакуваното решение се твърди,
че съдът не е представил достатъчно и релевантни мотиви за ограничаване на правото на
сдружаване на заявителите, както и не е взел предвид, че регистрацията на
вероизповеданието по никакъв начин не препятства дейността на БПЦ-БП. По отношение
така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия
си състав намира същите са неоснователни по следните съображения:
По отношение на наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения
при постановяване на атакуваното решение настоящият състав намира следното:
Безспорно е, че Конституцията прогласява вероизповеданията за свободни (чл.
13, ал. 1) и свободата на вероизповедание за ненакърнима (чл. 37, ал. 1). Единствените
ограничения въведени от Конституцията на Р България по отношение на религиозните
общности и институции са тези по чл.13, ал.4 забраняващи верските убеждения да се
използват за политически цели, както и невъзможността свободата на съвестта и на
вероизповеданието да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани, отразени в
разпоредбата на чл. 37, ал. 2.
4
Специалната уредба за вероизповеданията се съдържа в Закона за
вероизповеданията, който предвижда, че "вероизповедание" е съвкупността от верски
убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция (§ 1, т. 1), а
правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните
си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно
своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез
богослужение, обучение, обреди и ритуали (чл. 2, ал. 2 ЗВ). Предвидено е и, че правото на
вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване
или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността,
осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното
убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории,
семинари, курсове, програми и други (чл. 5, ал. 1), като верското убеждение може да се
изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи (чл. 5, ал. 2), а то
може да се изразява частно или публично (чл. 5, ал. 3). В допълнение към това в чл. 6 ЗВ е
предвидено, че правото на вероизповедание включва и други права, измежду които и да се
създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на
представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им.
Според дефинициите по § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗВ "религиозна общност" е доброволно
обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на
богослужение, религиозни обреди и церемонии, а "религиозна институция" е
регистрираната в съгласие с този закон религиозна общност, която има качеството на
юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
От прегледа на нормативната уредба се установява, че: всяка физическо лице е
свободно да изповядва и практикува всякакво верско убеждение, без значение дали е
регистрирано или нерегистрирано, признато или непризнато от държавата, стига да не
нарушава ограниченията по чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 КРБ; при същите условия верското
убеждение може да се изповядва и практикува и от група (общност) от физически лица, без
да е задължително тази религиозна общност да се регистрира като религиозна институция.
Законодателят е предвидил възможността една такава религьозна общност да може да се
регистрира като религиозна институция, с което да придобие качеството юридическо лице,
стига да са изпълнени минималните изисквания за това по ЗВ, преди всичко относно
нейното наименование (то да не повтаря вече регистрирано), както и съдържанието на
устава, който е приет на учредителното събрание да отговаря на изискванията на чл. 17 ЗВ.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), регистрацията на
религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийски градски съд по
реда на Глава четиридесет и девета "Общи правила" от Част шеста "Охранителни
производства" на Гражданския процесуален кодекс (обн. в ДВ бр. 59/2007 г.). Предвидените
в ГПК и в други закони охранителни производства се уреждат от общите правила на Глава
четиридесет и девета ГПК, доколкото не са установени особени правила - чл. 530 ГПК. По
аргумент от чл. 18 ЗВ производството по регистрация на религиозни общности е вид
5
регистърно производство и с оглед липсата на изрично уредени в специалния Закон за
вероизповеданията правила режимът на вписване на религиозните общности и редът за
обжалване на постановените в това производство актове са подчинени на особените правила
на Глава петдесет и пета ГПК "Вписване на юридически лица" (чл. 595 - чл. 607 ГПК). В
това производство липсват изрични разпоредби относно даването на указания за
отстраняване на нередовности на представените документи, поради което първото наведено
основание за допуснато процесуално нарушение съдът намира за неоснователно.
Не е налице и второто твърдяно от въззивника основание за
незаконосъобразност - не несъобразяване от страна на съда с решения на ЕСПЧ и
определения на ВКС. Цитираните и представени по делото определения на Върховния
касационен съд сая постановени по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение,
поради което и ведно от самите определения не съдържат задължителни указания за
вписването в нарочния регистър на вероизповеданието.
По отношение на твърдението, че съдът се е позовал на експертно становище,
което не е следвало да бъде приемано като доказателство по делото съдът намира, че същото
е неоснователно. Разпоредбата на чл.16 от ЗВ дава възможност на регистърния съд
(Софийският градски съд) да изиска експертно становище във връзка с регистрацията на
религиозните общности от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. По делото
е изискано такова становище, поради което същото представлява доказателство по делото.
Като неоснователни следва да се възприемат и наведените доводи за
материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Безспорно в закона не
съществува забрана за съществуването на повече от един изразител на
източноправославната вяра. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът не е отрекъл
възможността, но е посочил необходимите факти, установяващи признание от другите
поместни православни църкви по каноничните закони. Такива доказателства не са
представени от молителя.
От друга страна ЗВ поставя определени изисквания към съдържанието
на устава, които са отразени в разпоредбата на чл.17 от ЗВ. Дори да се приеме, че
представения устав представлява годно доказателство, то в него не се съдържат данни
относно седалището и точно, ясно и конкретно съдържание на богослужебната практика. По
императивен начин в чл. 17 ЗВ е регламентирано съдържанието на устава на
новосъздадената религиозна общност. В т. 1 на визираната норма е предвидено в устава да
се съдържа наименованието и седалището на вероизповеданието. Седалището е от
обстоятелствата, които подлежат на вписване, съгласно чл. 18 ЗВ. Решението на съда
съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване, поради което крайния извод на
регистърния съд за отказ от регистрация е правилен.
Неоснователно е и искането за приемане като доказателство писмо от Дирекция
„Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ“ към МП до председателите на СГС и
САС от м. ноември 2021 г. Същото е адресирано до председателите на съответните
съдилища и не представлява релевантно доказателство в настоящето производство.
6
По изложените съображения и предвид съвпадане на крайните изводи
настоящият състав намира, че следва да се постанови решение, с което да се потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е отказал да впише в
регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес:
град ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за
вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд, като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7