О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер № V- 493 Година 2019, 18.03 град Бургас
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На осемнадесети мартгодина две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание на основание чл.267 от ГПК, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 339 по описа за 2019
година
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА –
ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№5795/06.02.2019г.
подадена от М.Й.П. ***, ответник, чрез адв.Х. и адв.К., със съдебен адрес ***,
против Решение №163/21.01.2018г. по гр.д.№6529/2018 по описа на БРС.
С посоченото решение по иска на В.Ч.Р., ответникът М.Й.П. е
осъден да заплати на ищеца сумата от 15300 лв., от която 15000лв.-неимуществени
вреди за непозволено увреждане на 05.03.2017г.***, причинено при оказана
съпротива при задържане по ЗМВР, чрез нанасяне на юмручен удар и изритване с
крак, с което е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
крайната сухожилна разтеглица на разгъване на пети пръст на дясна ръка, доверло
до трайно затруднено движение на крайника, за която деяние има одобрено на
23.08.2018г. споразумение между страните по НОХД№3877/2018 по описа на БРС и
300 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатенио възнагрлаждение на
повереник в досъдебно производство №406/2017 по описа на ІІ-о РУ на
МВР-Бурагс, ведно със законната лихва върху общата сума от момента на
увреждането-23.08.2018г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен за размера
над уважение от 15 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв.
Страните са осъдени да заплатят съответните на уважената и отхвърлената част на
иск разноски.
С
решение №296 от 07.02.2019г. по същото дело е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка.
Въззивната
жалба е срещу решението в частта, с която иска е уважен.
Излагат се доводи за неправилност на същото.
На първо място се посочва, че съдът
неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.300 ГПК. Счита, че същата касае
само влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за
гражданския съд. В случая липсва такава,
а наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение.
На следващо място посочва, че в решението
не са посочени датата, мястото и
описание на деянието на ответинка. Не е отчетена степента на увреждането при
определяне на размера на вредите като не е взето предвид наличието на стара
травма в същата област. В тази връзка се прави извод, че същата изключва
пряката причинно-следствена връзка между деянието на ответника и твърдяните
като претърпени от него вреди. Акцентира се, че при определяне размера на
присъденото обезщетение съдът се е отклонил от общите критерии въз основа на
които следва да се определи справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
съгласно задължителните постановките на ППВС №4/1968. Според
жалбоподателя не е отчетено, че претърпените от ищеца вреди са с по-нисък
интензитет от болките и страданията, които пострадалите търпят в подобни
случаи, тъй като началниците и колегите му са го щадяли след претърпяната травма по време на работа. Посочва, че съдът не е
изложил мотиви относно вида, характеристиката, интензитета и времетраенето на
претърпените от ищеца болки и страдания, както и че дори и да се приеме, че е
осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, то размера на вредите не следва да
надвишава 3000 лв.
Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск
да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на представител на ответника на
23.01.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на
06.02.2019г. и следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на ищеца чрез адв. К. на 27.02.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва изцяло. Излага доводи по всички възражения наведени с
въззивната жалба. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Страните нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна
жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№339/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 15.04.2019г. от 09,30 ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното им
призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: