Решение по дело №9372/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 686
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110209372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 400888/16.03.2022 г.,
издадено от Кр.Кр.– зам.-кмет на Столична община, с което на основание чл.
53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
/НРУПОГТТСО/ на И. Р. И., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50/ двеста/ лева.
Недоволен е останал жалбоподателят И. И., който обжалва НП в срок. В
жалбата излага възражения против обжалвания акт. Твърди, че му е била
извършена проверка след като е бил слязъл от превозното средство за градски
транспорт, поради което първоначално е оспорил правото на
осъществяващите проверката лица да му искат превозен документ извън
превозното средство. Сочи, че след като служителите на Столична община са
го запознали с правото си да изискат превозния му документ и в района на
спирката, той е представил такъв. Посочва, че са присъствали полицаи, на
които служителите, извършили проверката, са съобщили, че е представил
билет, но малко късно. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа
твърденията си, изложени в жалбата и моли съда да отмени наказателното
1
постановление.
Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от юрк. Владимирова, която пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, в който случай претендира юрисконсултско
възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че на 18.02.2022 г., в гр.
София, в 08:32 часа, жалбоподателят И. Р. И. пътувал с автобус на градския
транспорт А-78, с инвентарен № 2135. В района на спирка „Бяло море“ на
жалбоподателя била извършена проверка непосредствено след слизането му
от автобуса, като проверката била извършена от свидетелите М. М. и С. Д..
На жалбоподаделя бил съставен АУАН № 400888/18.02.2022 г. по
бланка, в която като словесно нарушение на извършено нарушение било
посочено „пътува без редовен превозен документ“, а като правна
квалификация на извършеното нарушение били посочени чл.18, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО/.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено НП №
400888/16.03.2022 г., издадено от Кр.Кр.– зам.-кмет на Столична община, с
което на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО/ на И. Р. И., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50/ двеста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства и
2
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите
М. М. и С. Д., както и писмените доказателства по делото.
За съда е налице обективна невъзможност да установи по несъмнен
начин обстоятелството дали са извършени нарушения от жалбоподателя, тъй
като са налице противоречия между установеното от показанията на
свидетеля М. и данните в АУАН и НП, а свидетелката С. Д. сочи, че не помни
подробни обстоятелства по случая, а единствено, че е виждала жалбоподателя
при изпълнение на служебните и задължения на спирка на автобус 78, като
потвърждава почерка и подписа си. В съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление е посочено словесно, че
жалбоподателят е пътувал без редовен превозен документ. Жалбоподателят
представя като доказателство билет, за който поддържа, че е представил в
момента на проверката на извършилите я служители и е бил редовен. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след
напускане на превозното средство от пътника е невъзможно да се установи
дали билетът е бил перфориран чрез поставения в превозното средство
перфоратор и следователно дали е редовен. В АУАН не е посочено чрез
предприетия подход за подчертаване, че жалбоподателят е същевременно и
отказал да закупи карта за еднократно пътуване, което е посочено едва в
наказателното постановление. От показанията на свидетеля М. М. се
установява, че той е имал превозен документ и е представил такъв, но той не е
отговарял на изискванията, че е представил нередовен билет. Не се доказва и
мястото на извършване на описаното в наказателното постановление и АУАН
нарушение, тъй като в посочените документи се съдържат твърдения, че
нарушението е извършено „след спирка: ул. Васил Кънчев“ посока: ул. „Бяло
море“ “, а според показанията на свидетелката Д. проверката е бил извършена
на спирка „Бяло море“.
В административнонаказателното производство доказателствената
тежест е за административнонаказващият орган, като внастоящият случай
съдът намира, че обвинението остава недоказано, поради което следва да се
приеме, че описаното нарушение не е извършеното от жалбоподателя.
.Същевременно и в съставения АУАН са допуснати неясноти и
противоречия, които не позволяват да се направят категорични изводи за ясно
описано от актосъставителя нарушение, респективно нарушения.
3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждането на дело при оспорени наказателни постановление,
районният съд е инстанция по същество, поради което дължи цялостна
проверка относно правилното прилага на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в кръга на правомощията им, в предписаната от закона
писмена форма, при спазване на предвидения от закона срок, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Въпки това, съдът констатира, че не е спазено изискването на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, а именно посочване на законните разпоредби които са били
нарушени виновно. Посоченото представлява абсолютно процесуално
нарушение, което само по себе си е предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. В същото са посочени единствено разпоредби от подзаконов
нормативен акт, което представлява нарушение на цитираната рзпоредба.
Същевременно съдът констатира противоречие и между словесното и
цифровото посочване на допуснатите нарушения от санкционираното лице в
съставените АУАН и НП.
Нормата на чл. 18, т. 1 от Наредбата гласи : „В превозните средства на
обществения градски транспорт: да притежават редовен превозен документ
при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт
или в платената зона на метрото; 2. да предоставят превозния си документ на
контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни
карти да показват документ за самоличност при поискване; 3. при
констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от
превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните
органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
На жалбоподаделя бил съставен АУАН № 035498/11.03.2019 г. по
4
бланка, в която като словесно нарушение на извършено нарушение било
посочено „пътува без редовен превозен документ“, а като правна
квалификация на извършеното нарушение били посочени чл.18, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община /НРУПОГТТСО/. Същото описание на нарушението е посочено и в
съставеното НП, като е добавено и че санкционираното лице същевременно и
отказал да закупи карта за еднократно пътуване. Липсва фактическо описание
за предвиденото в чл. 18, т.2 изискване от цитираната разпоредба.
Налице е съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на санкционираното лице, тъй като не са описани факти,
съответстващи на цифровата квалификация на едно от посочените с такава
нарушения, а именно това по чл. 18, т. 2 и т. 3 от цитираната наредба, която
разпоредба предвижда задължение при извършена проверка да се представи
редовен превозен документ, което пък нарушение предполага наличие на
превозен документ, който лицето отказва да представи и изключва по този
начин възможността да бъде извършено едновременно с нарушението по т. 1
- лицето пътува без редовен превозен документ, а нарушението по т. 3, която
разпоредба предвижда пътникът да слезе от превозното средство предполага
проверката да е била извършена в превозното средство, а не в района на
спирката, както се установява, че е била фактическата обстановка, като
словесна формулировка на такова нарушение също отсъства в НП и АУАН.
Констатацията на посоченото съществено процесуално нарушение
ограничава правото на защита на санкционираното лице и само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Същевременно е налице и обективна невъзможност от фактическа
страна да се установи дали жалбоподателят е извършил и нарушения по чл.
18, т. 1 от тази наредба, а именно, че същият не е притежавал редовен
превозен документ, както и, че е било предложено на пътника да си закупи
еднократна карта и съответно отказ на пътника да я закупи. Санкционната
разпоредба сочи, че при отказ на пътника да закупи карта за еднократно
пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците... от
длъжностното лице по контрола на пътника се съставя акт за установяване на
административно нарушение по реда на Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)”. Това предполага, че съставът на
5
административното нарушение включва не само пътуването без редовен
превозен документ, но и отказа на пътника да закупи продаван и предложен
от контрольора по редовността на пътниците билет за еднократно пътуване.
Ето защо, като не са доказани елементите на нарушението от обективна
страна (липсата на редовен превозен документ и отказът на пътника да закупи
еднократна карта, продавана от контрольора), то не е налице доказано
нарушение от обективна страна. Поради това обстоятелство, съдът намира, че
нарушението не е доказано от обективна страна, а последната констатация е
категорично основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на материалния закон и допуснати абсолютни
процесуални нарушения. Подадената жалба е основателна и следва да бъде
уважена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът




РЕШИ:
ОТМЕНЯ Обжалвано е Наказателно постановление № 400888/16.03.2022 г.,
издадено от Кр.Кр.– зам.-кмет на Столична община, с което на основание чл.
53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
/НРУПОГТТСО/ на И. Р. И., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50/ двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7