Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 7801 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията
на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки.
Ищецът
„Н.“ АД, Италия, вписан в регистрите на Търговската Камара в Пуржда, с данъчен
номер IT 0*******, твърди, че има установени търговски взаимоотношения с
ответника „В.т.а.“ АД, ЕИК *******, свързани с покупката и продажбата на машини
и съоръжения за земеделската промишленост. Сочи, че обичайно поръчките се
извършвали като ответникът правил искане за покупко-продажба на произвежданата
от ищеца продукция - производство на земеделска техника, аксесоари и части към
нея, в т.ч. и резервни такива. Поддържа, че установената практика между
страните била ответникът да прави поръчка за покупка на стока - земеделски
машини, части и аксесоари към тях, чрез е-майл, след което следвала обратна
размяна на писма и кореспонденция. Твърди, че при конкретизиране на поръчката
ищецът издавал проформа фактура, която изпращал на ответника, който от своя
страна подписвал същата и връщал обратно на продавача-ищец или заплащал
своевременно. Сочи, че условията за доставка
били договорени между страните ех work (доставка до фабриката на
производителя), в случая фабриката на дружество „Н.“ АД в Италия, което и се
записвало във фактурите, т.е. купувачът имал задължение да си получи стоката от
фабриката на ищеца. Поддържа, че с цел получаване на стоката били ангажирани
превозвачи, които от името на ответника получавали стоката от фабриката на „Н.“
АД и доставяли същата на купувача на посочено от него място. Твърди, че в
повечето случаи, закупената стока била доставяна до седалището и адреса на
управление на купувача-ответник, като при подготовка на стоката, ищецът издавал
и транспортен документ, в които била отразена стоката, която ще бъде предадена
на ответника, като било посочвано и с кой камион ще пътува (peг. номера).
Поддържа, че с предаването на стоката на превозвача, задължението на продавача
„Н.“ АД към ответника било изпълнено. Сочи, че страните имали установени
отношения, като продажната цена по фактурите за покупко-продажбата на
съответните артикули била в повечето случаи с отложено плащане от около 90 дни,
считано от датата на издаване на фактурата, като в някои случаи плащането било
частично за сумата по фактурата, ако тя била в по-голям размер, която купувачът
преди да получи стоката плащал част от фактурата. Твърди, че купувачът
получавал стоката, а заплащането на цената било с отложена дата на падеж, освен
когато сумата на поръчката била по-висока стойност, като в такива случаи
страните договаряли частично плащане, а падежът винаги бил уговарян в
издаваната фактура. Сочи, че въпреки че не получил в срок всички дължими се
суми по фактурите от ответника продължил да поддържа асортимента на
предлаганите от ответника земеделски техники и машини, аксесоари към тях и
резервни части, като продавал стоката, но не получавал плащане. Поддържа, че се
стигнало до натрупване на голяма сума по
размер задължения, като едно от тези задължения било по фактура № 11ЕС000066 от
28.07.2011 г., на обща стойност от 27 855 евро. Сочи, че по фактура №
11ЕС000066 от 28.07.2011 г. и съобразно направената поръчка от ответника,
ищецът му продал 3 броя земеделски машини - Брана с номера на артикули В6131927
36FCIM/G ERP.TR.CUSC.R.C.61DL ANG.IDR., с регистрационни номера: **********,
**********, ********** за цена от 9 285 евро всяка, на обща стойност от 27 855
евро, както и една резервна част RING NUT 11192155 на стойност 9,30 евро. Твърди, че поръчката от ответника
била направена чрез е-майл от 25.05.2011 г. Сочи, че били издадени проформа
фактури с номера 150/19.09.2011 г. за сумата от 27 855 евро и № 14178/21.07.2011
г. за сумата от 9,30 евро. Поддържа, че предвид направеното авансово плащане
ищецът издал фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., в която включил продажбата
на стоките по двете проформи. Сочи, че преведената на 26.07.2011 г. сума в
размер на от 8 356,50 евро, която представлявала частично плащане по процесната
фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. била получена по сметка на ищеца на
28.07.2011 г., поради, което и задължението за плащането на тази сума от
фактурата от страна на ответника било изпълнено. Твърди, че предвид извършеното
плащане ищецът подготвил стоката за предаване, като издал транспортен документ
(DDT) № 31103442/28.07.2011 г., в който документ била описана стоката,
превозното средство, което приело стоката и датата на товарене. Поддържа, че от
29.07.2011 г. е издадената Международна товарителница с превозвач фирма „ЕЗИ“
ООД, BGR 046/*********, който се подписал, че е приел стоката, като с
предаването на стоката на превозвача, ищецът изпълнил задължението си за
предаване на поръчаната и закупена от ответника стока. Твърди, че стоката била
приета без възражение от ответника. Сочи, че съгласно издадената фактура №
11ЕС000066 от 28.07.2011 г. и прилежащите към нея транспортни документи и
потвърждения за получаване, купувачът на стоката приел същата в изрично
посочените и уговорени между страните срокове за доставка. Твърди, че с оглед
установените търговски взаимоотношения и падежът по фактура NQ 11ЕС000066 от
28.07.2011 г. в размер на 27 864,30 евро, равняващи се на 54 497,84 лв., бил определен
на две части - първата (авансово внесена) в размер на 8 356,50 евро, равняващи
се на 16 343,90 лв., била платена, а остатъкът до пълния размер на сумата от 19
507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв. бил разсрочен до 90 дни, считано от
датата на издаване на фактурата, т.е. в срок до 26.10.2011 г. Сочи, че въпреки
дадената възможност за разсрочване на плащането и отложения падеж на остатъка
от продажната цена реално плащане от ответника към ищеца не било извършено.
Твърди, че в издадената фактура за поръчана и доставена стока била определена
датата 28.10.2011 г. за извършване на плащането й, поради което ответникът
изпаднал в забава за заплащане на остатъка от дължимата се по посочената
фактура сума в размер на 19 507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв.
Поддържа, че изпълнил задължението си да продаде и предаде закупената от
ответника стока, като оставало купувачът да заплати дължимата се сума. Сочи, че
във фактурата ищецът посочил, че при забава на плащането на дължимите се суми,
ще бъде начислявана лихва за забава в размер на законоустановената лихва
увеличена с 5 пункта, но въпреки това ищецът претендира лихва за забава само в
размер на законоустановената, считано от 26.10.2013 г. до датата на завеждане
на исковата молба, която била в размер на 5 950,94 евро, равняващи се на 639,02
лв. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати дължимата
сума в размер на 19 507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.10.2013
г. до датата на завеждане на исковата молба (26.10.2016 г.) в размер на 5
950,94 евро, равняващи се на 11 639,02 лв., законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът „В.т.а.“ АД
счита предявените искове за недопустими. Поддържа, че провеждането на
настоящото производство по реда и правилата на българското
гражданско-процесуално право било недопустимо, поради неприложимост на
българското материално и процесуално право по отношение на настоящия спор. При
условията на евентуалност счита исковите претенции за неоснователни. Сочи, че
ищецът обосновавал претенцията си въз основа на задължения по фактура, но в
случая се касаело за два отделни договора за продажба на стоки - единият за
покупка на три броя земеделски машини - брана, а вторият за покупка на резервна
част. Поддържа, че процесната фактура обективирала единствено за целите на
счетоводното обслужване на тези сделки вече сключените два договора. Твърди, че
между страните имало два договора, които били неформални, а издадената процесна
фактура не представлявала договор и не съдържала неговите реквизити. Оспорва
наличието на задължението към ищеца. Оспорва отправените оферти за продажба на
процесните стоки, приемането на тези оферти и валидната поръчка на стоките,
както и валидното и коректно издаване на процесната фактура. Твърди, че между
страните не бил договарян срок за разсрочване на плащания както по проформи
фактури, така и по фактури, както и че не бил договарян срок от 90 дни за
отсрочване на плащания както по проформи фактури, така и по фактури. Поддържа,
че между страните не бил договарян падеж за плащанията по фактурите, различен
от датата на тяхното издаване. Оспорва твърдението на ищеца, че заплащането на
цената по договори било отложено, освен когато сумата по поръчките била
по-висока, в които случаи страните договаряли частично плащане. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на предявените искови претенции -
главни и акцесорни. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. за предадени 3 броя земеделски машини - Брана с номера на артикули
В6131927 36FCIM/G ERP.TR.CUSC.R.C.61DL ANG.IDR., с регистрационни номера:
**********, **********, ********** за цена от 9 285 евро всяка, на обща
стойност от 27 855 евро, както и една резервна част RING NUT 11192155 на стойност
9,30 евро.
По делото е
прието заключение на комплексна
компютърно-счетоводна експертиза, както
и допълнителна експертиза в счетоводната част.
В
счетоводната част, след проверка при ответника, ВЛ е достигнало до следните
изводи: процесната фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., на обща
стойност от 27 855 евро е била редовно осчетоводена в дневника за покупко продажби на купувача и декларациите по ДДС, в това число
по ВИЕС, както и в съответните счетоводни книги и регистри; заведена и декларирана
е в регистрите на ВИЕС доставка
вътреобщностни придобивания(ВОП) с протокол № *********/03.08.2011 г. - доставчик
„Нарди“ ИН№********** за документ
фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., на осн. съгласно чл.84 и чл.117
от ЗДДС и чл.81 от ППЗДДС, на стойност 54 497,83 лв.(27 864,30 евро)
и 10 899,57 лв. ДДС
По делото е била разпечатка на нормативен акт
на Р.Италия, свален от сайт с посочен интернет адрес –Граждански кодекс,
уреждащ погасителната давност - общата погасителна давност – 10 г., а за лихви
5 г., както и Законодателен Указ №231/2002 г., придружени с превод. Ответникът
е заявил оспорване със становището си от 12.02.2018 г., в смисъл, че не са разпечатани от официален сайт
за публикуване на официални документи. В тази връзка ищецът е представил
разпечатка на документите от страницата на Държавен вестник на Р.Италия, като
те не са били оспорени. Във връзка с на превода е било изслушано заключение на
преводача П., установила верността му, както и това че разпечатките отговарят
на отразеното в ДВ на Р.Италия в неговия електронен вариант. Това мотивира съда
да приеме, че представените документи съставляват извадки от посочените
нормативни актове на Р.Италия.
По делото не се спори, че стоката е била предадена на превозвач.
Останалите
документи са неотносими или не са необходими за установяване на релевантни по
делото обстоятелства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съдът намира, че е международно компетентен
да разгледа спора между страните, тъй като претендираното вземане се твърди да изхожда от търговско правоотношение, като с оглед на
страните приложение намира Регламент № 1215/12 (Брюксел Іа). Искът е предявен
при спазване на общата компетентност по
чл.4.1. и макар да касае вземане изходящо от договор, ищецът не се е възползвал
от алтернативата на чл.7 .
Относно
приложимото материално право, макар вземането да
изхожда от търговска сделка, то са налице предпоставките по чл.25, ал.1 от
Регл.(ЕО)№593/2008 г. – кръгът обществени тношенията се
урежда от международен източник с привилегирован статут - Виенската конвенция
за международна продажба на стоки от 1980 г., ратифицирана от РБ и Р.Италия и дерогираща регламента.
По
отношение на погасителната давност, във връзка с направеното от ответника
възражение, доколкото Конвенцията не урежда тази материя, приложение ще намерят
стълкновителните норми на МЧП.
Съгласно
чл.63 от КМЧП за погасителната давност се прилага правото, което урежда
съответното отношение. В случая материалното право се съдържа в международен договор, съдържа преки норми на
МЧП и не се нуждае от посредничеството на стълкновителни такива. Прилага се направо и урежда непосредствено
договорните отношения. Следователно приложение следва да намери принципа на чл.2 от КМЧП, относно
правото, намиращо се в най-тясна връзка с правоотношението. То има договорен
характера и принципно
приложение намира правилото на чл.94, ал.1 и 2 от КМЧП. Това сочи като приложимо италианското материално право.
Съгласно чл.30
вр. чл.35 от Конвенцията продавачът трябва да достави стоката, която
съответства по количество, качество и описание на указаната в договора, а
купувачът да е длъжен да заплати цената(чл.53) В съответствие с това в тежест
на ищеца е да установи наличието на твърдяния договор за покупко продажба,
както и точното изпълнение в количествено, качествено и времево отношение,
включително предаване на стоката на купувача. В тежест на последния е да
установи наличието на плащане.
Съдът намира, че по
делото е установено по несъмнен начин наличието на сочения от страната договор. Фактурата
съдържа всички съществени реквизити относно елементите от съдържанието
на договора за търговска продажба, съгласно чл.14 от Конвенцията. Тя
е била редовно
осчетоводена в дневника за покупко продажби на ответника и декларациите по ДДС,
в това число по ВИЕС, както и в съответните счетоводни книги и регистри;
заведена и декларирана е в регистрите на ВИЕС – доставка Вътреобщностни
придобивания(ВОП), с протокол № *********/03.08.2011 г., съгласно експертизата и се явява доказателство
за възникналото между страните правоотношение,
предвид неформалния характер на договора и липсата на законовоустановена
писмена форма за неговата действителност. ( Р. №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, І т. о.) Извън
това ответникът е извършил и частично плащане по фактурата, имплицитно
съдържащо признание за получаване на стоките.
Фактурата съдържа съгласието на страните относно възникване на продажното
правоотношене. Дори страните да са водили самостоятелни преговори относно продажбата
на двата вида вещи – земеделски машини и
резервна част, т.е. на две самостателни правни връзки, доколкото не са отразени
в процесната фактура, материализираща
съгласието, то те са включени в предмет
на делото.
Неоснователно е възражението
основано на липса на изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността,
предвид отразеното във фактурата нейно запазване до пълното погасяване на
цената. При наличието на възникналото облигационно правоотношение и предаване
на стоката, при съгласие за настъпване на транслативния ефект от сделката с плащането, в тежест на купувача е възникнало
задължението да престира паричното си задължение.
Горното мотивира съда да приеме, че ответникът дължи неизплатената част от
фактурираната цена.
Защита на ответника, съгласно отговора на исковата молба и
допълнителния отговор, се състои в отричане на правопроизводящите за правото на
ищеца факти – продажната цена не дължи защото не е имало продажно
правоотношение и стоката не е била доставена. В преклузивния процесуален срок
той не е въвел правопогасяващо
възражение за извършено погасяване на задължението посредством извънсъдебно прихващане,
осъществено в периода до предявяване не иска. Следователно този допълнително
въведен правопораждащ факт и неговите правни последици не следва да се
обсъждат. Плащания в хода на процеса не се твърдят и не се установят от
експертизата.
Ответникът
е направил възражение за прихващане при условията на чл. 371 от ГПК – след отговора на исковата молба, като за доказването му не се налага
събирането на нови доказателства, с вземане по фактура № 3170/29.05.2015 г.,
представляваща продажна цена на резервни части по списък на стойност
18 356,79 лв.(съгласно експертизата). Ищецът оспорва наличието на такова
вземане.
Съдът намира възражението за неоснователно. При наличие на
оспорване на вземането в тежест на ответника е да установи неговото наличие,
което не е сторено в хода на процеса. Факта на дължимостта на сумата страната извежда от процесуалното
поведение на ищеца – не бил възразил, че има сделка за покупко-продажба на
резервни части. Съдът намира, че доколкото вземанията по фактура №
3170/29.05.2015 г. не са били предмет на делото, като само са упоменати в
експертизата във връзка с множество прихващания направени от страните, поведението
на ищеца не съставлява признание за наличие на твърдяното вземане.
В съответствие с нормата на чл.78 от Конвенцията неизправната страна дължи
лихва върху незаплатената парична сума. Съгласно Законодателен указ № 231/9.10.2002 г. на Р.Италия кредиторът има право
да му бъдат платени лихвите за забавено плащане, които текат автоматично, от
деня следващ датата на крайния срок за плащането.Лихвеният процент се определя
при условията на чл.5 от Указа, като страните са уговорили по-висок размер на
лихвите с 5%. Падежът е 90 дни от издаване на фактурата.
Тъй като не е било извършено
плащане на уговорения падеж на частта от главницана, то ответникът дължи лихва за забава
в размер на посочения в нормативния акт лихвения процент(не претендира договорения увеличен размер на неустойката), която
на осн. чл.162 ГПК съдът определя на 5 950,94 евро.
При наличието
на установени вземания следва да се разгледа възражението за погасителна
давност.
Съгласно нормата на чл. 2946 от Гражданския кодекс на Република Италия общата давност е 10 години, а според чл. 2948
давността за лихви и други периодични плащания е 5 години, започва да тече от деня, в като
това право може да бъде заявено.
Фактурата е
била издадена на 28.07.2011 г., като след изтичането на 90 дв. срок за плащане(
а за лихвата от претендираната дата 26.10.2013 г.), до датата на предявяване на
исковата молба не е изтекла погасителната давност нито за главницата, нито за
лихвата. Следователно възражението е неоснователно.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – 5 742,70
лв, а по пера:ДТ – 1 991,71 лв.; бан.комис – 1,10 лв., 1,10 лв.; депозит
за ВЛ – 500 лв., 200 лв.,508,71 лв.,304,95лв.;
пратка 2,05 лв.; преводи на документи – 390 лв., 336,00 лв.; куриерски
услуги – 39,10 лв., 39,10 лв.; копирни – 0,70 лв.; преписи на док. – 10 лв.;
адв. възн. – 4 482,70 лв., 1 260 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.Т.А.“
АД, ***, чрез адв. С.Г.,***, партер,
оф.1 да заплати на „Н.“ АД, Италия,
вписан в регистрите на Търговската Камара в Пуржда, с данъчен номер IT 0*******,
Сан Джустино (Перуджа), Хамлет,: Селчи лама, ул.“*******, чрез адв.Б.П.,***,
оф.16 на осн. чл. 53 и чл. 78 от
Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки, по фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., следните суми:
19
507,80 евро – главница;
5
950,94 евро-лихва
за забава за периода 26.10.2013
г. – 25.06.2016 г.,
ведно със законна лихва от 26.10.2016 г. до пълното
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 5 742,70 лв. на осн. чл.78, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: