Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №2817/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземанията по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която
ответникът А.М.С. дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД сумата 818,38лв., включваща 669,81лв. главница; 122,19лв. договорна лихва
за периода 26.06.2017г. – 26.01.2018г. и 26,38лв. обезщетение за забава за
периода 27.06.2017г. - 09.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 21.03.2018г. до плащането.
Ищецът твърди, че по силата на
рамков договор за продажба на вземания от 29.09.2017г. и приложение №1.1 към
него от 12.01.2018г. е придобил от цедента „Банка ДСК“ ЕАД вземане към
ответника, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за
стоков кредит №267096 от 26.05.2017г.,
като длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор, вкл. с
връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК.
Твърди, че в изпълнение на договора цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил на
ответника А.М.С. стоков кредит за закупуването на стока от търговеца
„Технополис България“ ЕАД на стойност 649 лв. и е финансирал сключването на
застраховка за сметка на ответника с еднократна застрахователна премия в размер
на 20,81лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне кредита и да
плати годишна възнаградителна лихва от 29,06% в размер на 122,19лв. в срок до
26.01.2018г. на седем равни месечни погасителни вноски по 93,10лв. всяка и една
последна вноска от 63,14лв.
Ищецът твърди, че на падежа
ответникът не платил нито една погасителна вноска, поради което за него
възникнало задължение да заплати мораторно обезщетение в размер на законната
лихва върху просрочената главница, начислена за периода на забавата
27.06.2017г. – 09.03.2018г., което възлиза на 26,38лв.
Твърди, че за събирането на
вземането се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №1085/2018г. Поради връчването й на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера
по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в
заповедното производство.
С определение №2465 от
25.09.2018г. производството е прекратено частично по отношение на
установителния иск по чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането за мораторно
обезщетение в размер на 26,38лв. поради оттегляне на исковата претенция. В същата
част е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ответникът не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание признава сключването на договора и получаването на
кредита, но оспорва иска като твърди плащане.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника
или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В
случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен
в законоустановения срок, поради което е допустим.
За уважаването на исковете за главница и договорна
лихва ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен
паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и
обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Ответникът не оспорва получаването на кредита. Представен е и договор за
стоков кредит № 267096 от 26.05.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника А.С.,
с който дружеството се е задължило да предостави на ответника стоков кредит в
размер на 669,81лв. с цел закупуването на избран продукт от „Технополис България“
ЕАД на стойност 649лв. и заплащането на застрахователна премия по застраховка
„Стандарт“ в размер на 20,81лв. от името и за сметка на кредитополучателя.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 29,06% и годишен процент
на разходите в размер на 33,22%. Посочена е общата дължима сума по главница и
лихва, която възлиза на 744,84лв. Ответникът е поел задължение да върне заема в
срок до 26.01.2018г., на 8 равни погасителни вноски по 93,10лв. Уговорени са
падежните дати на отделните вноски.
Изпълнението на задължението на заемодателя да предостави кредита се установява от представен касов бон
закупуване на стоката, както и от приетата СИЕ. При това за ответника е
възникнало задължението да върне кредита и да заплати уговорената
възнаградителна лихва. Същият е представил 5 бр. разписки за извършени плащания
в хода на делото. От тях и от данните при кредитора, отразени в заключението на
СИЕ, се установява, че ответникът е направил доброволно следните погашения:
140лв. на 04.02.2019г., 150лв. на 26.02.2019г., 100лв. на 12.03.2019г., 100лв.
на 09.04.2019г., 100лв. на 08.05.2019г. и 100лв. на 01.06.2019г. Плащанията са извършени
след подаването на заявлението по чл.410 ГПК и на исковата молба, но следва да
бъдат съобразени от съда при условията на чл.235, ал.3 ГПК. С тези суми е
погасено напълно задължението за договорна лихва, а задължението за връщане на
главницата е погасено до остатък от 54,84лв. /съгласно допълнителното
заключение и обясненията на ВЛ в о.с.з. на 06.06.2019г./.
Представен е договор за цесия и приложение към него 12.01.2018г., от
които е видно, че кредитодателят „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД вземането по процесния договор за стоков
кредит. Действителността на договора за цесията не се оспорва от особения
представител на ответника. Към исковата молба е приложено уведомление до
длъжника за извършеното прехвърляне, което е изготвено от цесионера по изрично
упълномощаване от цедента да направи уведомяването. Уведомлението е връчено на
ответника ведно с исковата молба.
Дори да се приеме, че това уведомяване не е надлежно, цесията пак е
противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди плащане в полза на
предишния кредитор – всички доброволни плащания са направени след цедиране на
вземането. Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за прехвърляне на
вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на
предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право.
Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за цесия и
цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу неговата
претенция длъжникът може да успешно да възрази, че цесията не му е била
съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния
кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило
длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви
претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и
от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г.
на ВКС, ТК/.
Установява се наличието на непогасено парично задължение на ответника по
процесния договор за кредит в размер на 54,84лв. главница. Затова установителния
иск следва да се уважи в този размер и да се отхвърли за разликата над 54,84лв.
главница до предявения размер от 669,81лв., както и за сумата от 122,19лв.
договорна лихва.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати разноските на ищеца пред настоящата инстанция. Искът е уважен частично,
но единствено поради настъпило изпълнение в хода на производството. С
поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото, поради
което дължи възстановяване на разноските в пълен размер. В случая ищецът е била представлявана от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото
следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 150 лв., съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл 75лв.
държавна такса за производството и 80лв. депозит за вещо лице. Общия размер на разноските възлиза на 305лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат по съразмерност на 75лв.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът А.М.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* сумата от 54,84лв. – главница, ведно
със законната лихва от 21.03.2018г. до плащането, по договор за стоков кредит
№267096 от 26.05.2017г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №605/27.03.2018г. по
ч.гр.д. №1085/2018г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване
на вземането за главница за разликата над 54,84лв. да предявения размер от
669,81лв. и иска за договорна лихва за периода 26.06.2017г. – 26.01.2018г. в
размер на 122,19лв.
ОСЪЖДА ответника А.М.С. да заплати на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД 305лв. - разноски в исковото производство и сумата 75лв. - разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: