РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20205300501948 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.
С решение № 2497/17.07.20г.на ПдРС,22-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 20098/19г.е отхвърлен като
неоснователен предявения от И. А. Б.,ЕГН-********** против „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-*********,със
седалище гр.София отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните,че ищцата не
дължи на ответника сумата в размер на 7456,93лв.-главница по договор за потребителски кредит №
FL645345/03.07.12г.,сключен с „Юробанк България“АД; 410,13лв.-договорна лихва за периода 03.08.12г.-
03.08.13г.;8,60лв.- лихва за забава за периода 04.08.13г.-20.02.14г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 10.03.14г.до окончателното изплащане,както и сумите от 157,51лв.държавна такса и
451,52лв.-адвокатски хонорар,за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3767/14г.по описа на ПдРС
и е образувано изп.дело № 1130/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов,поради погасяването им по давност и липса на
материално-правна легитимация на ответника по отношение на вземането.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. А. Б. чрез
процесуалния ѝ представител адв.С.Б.,в която са изложени твърдения за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и задължителната съдебна практика и за необоснованост.Жалбоподателката
твърди,че съдът неправилно е приел,че по изп.дело № 1130/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов давността е била
прекъсната на 11.03.16г.с подаване на молба от взискателя за конституирането му като взискател.Иска се отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго,с което да се уважат предявените претенции.Претендират се
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД е постъпил писмен
отговор,в който въззивната жалба се оспорва с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение на ПдРС.Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение.При условията на евентуалност
1
се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата
и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението
страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в
жалбата,доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди
конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.
Пред ПдРС са предявени отрицателни установителни искове на осн.чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.439 от
ГПК.
В исковата молба ищцата И. А. Б. е изложила съображения,че е длъжник по изп.д.№ 1130/14г.по описа на
ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 на КЧСИ,образувано на 07.04.14г.от „Юробанк България“АД въз основа на
изпълнителен лист от 13.03.14г.,издаден по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС в полза на банката,чийто частен
правоприемник (по договор за цесия от 18.01.16г.) се явява ответното по делото дружество,което е
конституирано като взискател на мястото на първоначалния такъв в хода на изпълнителното
производство.Материално-правното основание за издаването на изп.лист е договор за потребителски кредит №
*******г.,сключен между ищцата и „Юробанк България“АД,като банката подала заявление по чл.417 от ГПК и
съответно се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по чл.417 от ГПК,срещу която заповед
ищцата не е подала възражение.
Ищцата твърди недължимост на вземането на ответника против нея,като се позовава на две фактически
основания.Първото,че ответникът не е носител на вземането по изп.лист,тъй като е конституиран като взискател
по изп.дело на базата на договор за цесия,с който не е било прехвърлено на ответника процесното вземане,както и
че ищцата като длъжник не е била уведомена за цесията.
Второто основание касае погасяване на задължението поради изтекла погасителна давност.Същата
изтекла най-късно на 08.04.19г.,тъй като последното валидно изпълнително действие преди перемирането на
изпълнителното дело било от 07.04.14г.,когато първоначалният кредитор подал молба за образуване на
изпълнителното дело и възложил права на ЧСИ К.Павлов по чл.18 от ЗЧСИ,както и поискал опис на дв.вещи.За
периода от 07.04.14г.до 07.04.16г. не били нито поискани,нито предприемани изпълнителни действия спрямо
длъжницата,поради което на 08.04.16г.делото се перемирало по силата на закона.Тъй като давността за
главницата била петгодишната такава по чл.112 от ЗЗД,то всички последващи изп.действия след 08.04.16г.не
водели до прекъсване на давността ,която изтекла на 08.04.19г.
Ответникът е оспорил исковете,като е твърдял,че цесията е надлежно съобщена на длъжника,но дори и
да се приемело,че не му е съобщена,нямало пречка съобщаването да настъпи в рамките на исковия процес.Заедно
с отговора е приложил и уведомление за цесия до ищцата и иска съда да приеме уведомяването на същата като
факт,настъпил в хода на производството,от значение за спорното право на осн.чл.235,ал.3 от ГПК.Счита,че не е
изтекла предвидената в закона давност,като не е бездействал в изпълнителното производство и периодично е
предприемал множество изпълнителни действия,довели до прекъсването на давността.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Безспорно е,че срещу ищцата в полза на „Юробанк България“АД е издаден изп.лист от 13.03.14г.,издаден
по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС за претендираните суми-7456,93лв.главница по договор за потребителски кредит №
**********,сключен с „Юробанк България“АД; 410,13лв.-договорна лихва за периода 03.08.12г.-
2
03.08.13г.;8,60лв.- лихва за забава за периода 04.08.13г.-20.02.14г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 10.03.14г.до окончателното изплащане,както и сумите от 157,51лв.държавна такса и
451,52лв.-адвокатски хонорар.Безспорно е също,че срещу издадената по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК длъжницата не е подала възражение и заповедта е влязла в сила на 27.06.14г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала пред ЧСИ К.Павлов изп.дело №
1130/14г. на 07.04.14г.,като с молбата за образуване на изп.дело е възложила на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
На 10.04.14г.е наложен запор върху тр.възнаграждение на ищцата,като запорното съобщение е връчено
на работодателя на 28.04.14г.Запорът не е наложен успешно,тъй като Б. е напуснала работата си.
На 01.03.16г.ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи,видно от разпореждането на л.128 от делото,за който няма
данни да е съобщаван на страните.
На 11.03.14г.постъпва молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД да бъде конституиран като взискател по делото в
качеството му на цесионер по сключения с „Юробанк България“АД договор за цесия,която молба е уважена от
ЧСИ с разпореждане от същата дата.
На 06.02.17г.ЧСИ насрочва опис на дв.вещи на длъжника на адреса му в **********за 23.03.17г.На
17.02.17г.е наложен запор върху тр.възнаграждение на длъжника,като запорното съобщение е получено от
работодателя на 10.08.17г.На 07.08.17г.е уведомена и Б. за наложения запор със съобщение.И този запор е
неуспешен,тъй като ищцата е напуснала работа към момента на връчването на запорното съобщение.
На 27.08.18г. постъпва молба от взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ-
запор на банковите сметки на длъжника.
За да отхвърли предявените искове по чл.439,ал.1 от ГПК,районният съд е приел,че ищецът е уведомен
надлежно за цесията с връчването на отговора на исковата молба,в който се съдържа уведомление за
цесията.Връченото уведомление в хода на процеса съдът е взел предвид по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,поради
което е приел,че ответникът е материално правно легитимиран да търси вземането по изпълнителния лист от
ищцата.Районният съд е приел,че прехвърлянето на вземането е надлежно,който извод се споделя и от
настоящата инстанция.
По отношение на доводите за изтекла погасителна давност първостепенният съд е приел,че се касае за
петгодишната погасителна давност,обсъдил е възражението за неприложимост на постановките на ТР №2/2013г
на ОСГТК на ВКС,като го е намерил за неоснователно.Позовал се е на цитираното тълкувателно решение,като е
счел,че действията на ЧСИ и взискателя: от 07.04.14г.с молбата на взискателя за възлагане по реда на чл.18 от
ЗЧСИ,от 10.04.14г.за налагане на запор върху тр.възнаграждение на Б.,от 11.03.16г.с конституирането на „ЕОС
Матрикс“ЕООД като взискател по изп.дело,от 06.02.17г.с насрочения опис на дв.вещи,от 17.02.17г.за наложен
запор върху тр.възнаграждение на ищцата и от 27.08.18г.с молбата на взискателя за налагане на запор на банкови
сметки на Б.,са прекъсвали погасителната давност за вземането.Не е приел само,че насроченият опис на дв.вещи
от 01.03.16г.е прекъснал давността.Така е стигнал до извод,че изп.дело не се е перемирало,взискателят не е
бездействал,а е поддържал висящността на изп.производство.
Настоящата инстанция намира от правна страна следното:
Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато взискателят не
поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило правят
делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР №
2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане,извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан
и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано е и че кредиторът
следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
3
разноски по извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са
изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на ПДИ,проучването
на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на
разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
Първият въпрос,на който следва да се отговори,е свързан с възражението,направено от ответника-
въззиваем в наст.производство относно неприложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото дело,тъй като се
твърди,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая следвало да намери отмененото
с това ТР ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на изпълнителния процес.Това
становище не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в
сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са
предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС
приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на
съществуваща правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което
същото има действие от влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(в този смисъл определение №
53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№325/18г.,определение
№ 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Ето защо не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС
№ 3/80г.,а цитираното тълкувателно решение № 2/26.06.15г.
Процесните вземания,които са установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение
на парично задължение касаят договор за банков кредит,вземанията по който се погасяват с петгодишна
погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД.Константната съдебна практика приема,че при договора за
заем е налице неделимо плащане.В случай,че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати,то това не превръща тези вноски в периодични плащания.Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части–
аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД.Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
платежи,а представлява частични плащания по договора.(В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013г. на
ВКС по т.д.№ 1200/2011г., II т.о.,ТК; Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д.№ 523 от 2011г.,ІІІ г.о. )
Съдът намира,че до прекъсване на давността са довели следните изпълнителни действия:
-Молбата от 07.04.14г.на първоначалния взискател „Юробанк България“АД за образуване на изп.дело,с
която на ЧСИ е възложено по реда на чл.18 от ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни способи,както и
конкретен такъв-налагане на запор на тр.възнаграждение на длъжника предвид постановките на цитираното по-
горе тълкувателно решение;
-Налагането на запори върху тр.възнаграждение на Б. от различни работодатели от 10.04.14г. и от
17.02.17г.,независимо от факта,че са били неуспешни,тъй като неуспешността им не е в резултат на бездействие
от страна на ЧСИ или взискателя,а в резултат на обективни пречки за реалното налагане на запора поради липса
на трудово правоотношение с ищцата към момента на получаването на запорното съобщение.
-Насрочването на опис на движими вещи на ищцата на адреса ѝ в П. с разпореждане на ЧСИ от 06.02.17г.
-Молбата от взискателя от 27.08.18г.,с която е поискано прилагането на конкретен изпълнителен способ-
запор върху банкови сметки на длъжника.
По отношение на насрочения опис на дв.вещи за 01.03.16г.настоящата инстанция счита,че по принцип
самото насрочване на описа води до прекъсване на давността,доколкото според константната съдебна практика за
прекъсването на давността е достатъчно да се констатира предприемането от страна на взискателя,(респ.от
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) на определено изпълнително действие в изпълнителното
производство.В случая обаче се споделя извода на районния съд,че този опис не прекъсва давността,тъй като не е
ясно на коя дата е постановено разпореждането за насрочването му,а и самото разпореждане е осъществено чрез
полагане на печат върху документ с по-късна дата-10.07.14г.,което още повече разколебава достоверността на
4
момента,в който разпореждането е поставено.
Що се отнася до присъединяването на ответника като взискател в изпълнителното производство на
11.03.16г.обаче настоящата инстанция намира,че това действие на ЧСИ категорично прекъсва давността,както е
приел и районният съд,като правилно се е позовал на цитираното решение № 42/26.02.16г.по гр.д.№ 1812/15г.на
ВКС.Неоснователно е възражението в жалбата,че първостепенният съд неправилно е приел,че това решение е в
смисъл,че присъединяването на ответника като взискател прекъсва давността.Действително в цитираното
решение е прието,че давността не е прекъсната с молбата за конституиране като взискател в изп.производство на
цесионера,но не защото конституирането на взискател не прекъсва давността,а защото в конкретния случай е
констатирано,че тази молба е оставена без уважение от съдебния изпълнител и впоследствие е
оттеглена,т.е.прието е,че не е имало конституиране на взискателя от ЧСИ.Извода на районният съд,че
уважаването на молбата за конституиране на взискател прекъсва давността,може да се изведе и от постановките
на т.10 от ТР № 2/26.06.15г.,според която прекъсва давността присъединяването на кредитор.Жалбоподателят
тълкува твърде ограничително даденото с ТР „присъединяване на кредитор“ в смисъл,че то касае само
присъединен по чуждо изпълнително дело кредитор въз основа на изп.лист или удостоверение по чл.456 от
ГПК.Независимо дали молбата изхожда от кредитор,който иска да се присъедини по чуждо изп.дело за друго
вземане,или от цесионер,суброгирал се в правата на първоначалния кредитор за същото вземане,по делото се
иска конституирането на нов взискател,различен от първоначалния и с неговото конституиране на мястото на
първоначалния взискател се прекъсва давността и започва да тече нова петгодишна давност.
Ето защо настоящата инстанция намира,че не е настъпила перемпция по изп.дело и взискателят,както и
ЧСИ не са бездействали за период от две години,като регулярно по изп.дело са искани и предприемани
действия,поддържащи неговата висящност.Като е стигнал до същите изводи,районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото следва да се осъди жалбоподателката да заплати на въззиваемото дружество
направените от него разноски пред въззивната инстанция,които са за юрск.възнаграждение,определени от съда в
размер на 100лв.съобразно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.с
чл.37 от ЗА и чл.78,ал.3 от ГПК.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2497/17.07.20г.на ПдРС,22-ри гр.с.,постановено по гр.д.№
20098/19г.
ОСЪЖДА И. А. Б.,ЕГН-********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище
гр.София сумата от 100(сто)лв.,представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5