№ 79
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „О.О.Н.“ ЕООД твърди, че в резултат от неблагоприятната
икономическа обстановка намалил драстично финансовия си резултат, изпаднал в забава по
отношение на съконтрахентите си, а също и към държавата относно значителни по размер
публичноправни задължения. Сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото –
недостатъчно, в резултат от което към настоящия момент е в състояние на
неплатежоспособност. Ето защо търговецът моли съда да открие спрямо него производство
по несъстоятелност на това основание, а евентуално – на основание свръхзадължеността му.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Молителят е търговско дружество, което е извършвало дейност, свързана с доставка
на интернет и комуникационни услуги (вж. обясненията на вещото лице по СИЕ, дадени в
о.с.з. на 14.01.2022 г.).
На 09.09.2019 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки за
обезпечаване на публичноправни задължения на молителя в размер от 45 998,59 лв.,
(40 160,22 лв. главница и 5 838,37 лв. лихва), за събирането на които е образувано изп.д. №
*********/2017 г. На 02.06.2020 г. от публичния изпълнител са наложени нови
обезпечителни мерки за събиране на задълженията, предмет на горепосоченото
изпълнително дело, в общ размер от 61 837,35 лв. (52 509,80 лв. главница и 9 327,55 лв.
лихва). В резултат от наложените обезпечителни мерки са запорирани вземанията на
молителя към търговски банки.
Според заключението на СИЕ към настоящия момент общият размер на
публичноправните задължения на молителя е 119 010,64 лв. (от които 96 834,02 лв. главница
1
и 22 176,62 лв. лихва). Наред с това вещото лице сочи, че молителят има и частноправни
парични задължения към доставчик в размер от 25 338,68 лв.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2
ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че дружеството не
притежава право на собственост върху недвижими имоти, както и че не разполага с парични
средства по банкови сметки. Коефициентите му за ликвидност за изследвания период (от
2017 г. до настоящия момент) са значително под референтните стойности, като според
коригирания от вещото лице баланс (изготвен без в актива да се включват вземанията от
физически лица поради тяхната несъбираемост и стойността на интернет оборудването,
прието за ниско ликвидно и амортизирано) коефициентите за ликвидност за 2020 г. и 2021 г.
спадат до нула.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало
и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност. Възможното
състояние на свръхзадълженост, установимо от коефициентите за финансова автономност, е
ирелевантно с оглед въвеждането на това основание като евентуално в молбата по чл. 625
ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
2
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че молителят е забавил
плащанията на публичноправните си задължения, считано от 2016 г., но няма данни дали
към тази година финансовото състояние на длъжника е било трайно влошено (вещото лице
не е изследвало посочената година относно коефциентите за ликвидност и автономност на
молителя). Ето защо датата на неплатежоспособността не би могла да се отнесе към падежа
на най-старото непогасено задължение, настъпил през 2016 г.
Налице са и данни за непогасени частноправни задължения, падежирали след
септември 2017 г. От заключението на СИЕ обаче може да се направи извод, че през тази
година – 2017 г., финансовото състояние на длъжника е било влошено, но все още това
влошаване не е имало необратим или траен характер – през 2017 г. коефициентът на
финансова автономност е бил положителна величина над референтния минимум, като след
края на 2017 г. дейността на дружеството започва да бъде зависима изцяло от неговите
кредитори. Това важи и за коефициента за задлъжнялост, който излиза извън референтната
стойност след 2017 г.
Изложеното мотивира съда да направи извод, че състоянието на
неплатежоспособност, дефинирано като единство между непогасени задължения и трайна
невъзможност за погасяването им, е настъпило през 2018 г. и датата на
неплатежоспособността следва да се определи към датата на най-ранния падеж за тази
година, а именно към 09.01.2018 г. (вж. таблица 14 на СИЕ).
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване
е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага
такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справката за открити банкови сметки, както и са налице наложени запори по реда на ДОПК.
Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им
срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
3
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „О.О.Н.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 09.01.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „О.О.Н.“ ЕООД,
ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „О.О.Н.“
ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „О.О.Н.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1454/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „О.О.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от
250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от
масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4