№ 5977
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100508786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 20034460 от 09.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 46360/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 60 с-в, са отхвърлени предявените от Н. С. А. срещу
П. З. Н. кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2000 лева, представляваща
незаплатен остатък от подлежащ на връщане в двоен размер задатък по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 64,02 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 26.09.2017 г. до 18.01.2018 г., които вземания са били предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2018 г., издадена по
ч. гр. д. № 4176 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 60 състав.
Решението е обжалвано изцяло от Н. С. А., действащ чрез процесуалния си
представител адв. С. М.. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат уважени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
1
В установения от закона срок, въззиваемият П. З. Н., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2
принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето
договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на
изявлението за разваляне на договора с изискване за писмена форма, когато договорът е в
писмена форма, включително и възможността развалянето на договора да се реализира с
исковата молба, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне на изправната страна срок за изпълнение или чрез
безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение
непременно в определено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако
страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата страна може да се
откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната,
която е получила задатъка другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в
двоен размер. Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава
2
изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението. Задатъкът
служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна да
изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените в чл.
93, ал. 2 ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък се извлича и
обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне
на обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение /в този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. №
1831/2009 г., ІV ГО, решение № 110/29.06.2017 г. по гр. д. № 3868/2016 г., III ГО, решение
№ 198/17.01.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г., III ГО, решение № 120/31.07.2019 г. по гр. д. №
992/2018 г., III ГО, решение № 474/13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., IV ГО, и др./.
Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по
чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за
развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна – чл. 93, ал. 2
ЗЗД.
Основателността на предявената искова претенция по чл. 93, ал. 2 ЗЗД се предпоставя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) валидно сключен между страните договор, чието изпълнение да е
обезпечено с даване на задатък /капаро/; 2) виновно неизпълнение от страната, която е
получила задатъка; 3) отказ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като
последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е
готова да престира; 3) спазване на особените изисквания, предвидени в договора – аргумент
от чл. 9 ЗЗД.
По делото се установи наличието на валидно сключен между страните предварителен
договор за продажба. Това обстоятелство не е спорно. Установява се, че е налице и
договорка за заплащане на даденото капаро в двоен размер при неизпълнение на договора.
Спорните по делото въпроси са налице ли е разваляне на договора и от който момент
е развален същият и установява ли се виновно неизпълнение.
В раздел IV, т. 1 от договора страните са договорили, че същият може да бъде
прекратен със съгласието на двете страни. По делото не се спори, че ответникът е предал, а
ищецът е приел без възражения сумата от 1000 лв., която представлява платеното капаро.
От представените по делото доказателства е видно, че имотът, предмет на договора е
бил съсобствен между ответника и други лица, като ответникът е действал като
пълномощник на същите при подписване на предварителния договор.
Съгласно константната съдебна практика – Решение № 213/06.01.2017г.на ВКС,
гражданска колегия, четвърто отделение, постановено по гр.дело № 5864/2015 г.,
солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява
дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-
3
127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този
смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Според цитираното
решение съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
В настоящия случай не се установява да е налице солидарна отговорност. Същата не
произтича нито от сключения договор, нито от закона. С подписването на предварителния
договор всеки от съсобствениците е обещал да продаде своята идеална част от недвижимия
имот. Ето защо, отговорността на отделните съсобственици е разделна, а не солидарна,
поради което и всеки от тях дължи връщане на съответната част от дадения задатък.
Съдът споделя изводите на СРС, че при преценка на доказателствата в тяхната
съвкупност, може да се направи извод, че с плащането и приемането на 1000 лв. страните са
прекратили договора на основание чл. 4 от договора същия. Това е така защото съгласно
приетото в решение № 37/23.03.2021г. по гр. д. № 2189/2020гг., на ВКС, III ГО, договорите
могат да се развалят и по взаимно съгласие на страните, включително и когато това съгласие
е дадено с конклудентни действия. Когато преди изпълнението на един договор, страната
върне полученото капаро (задатък) в двоен размер и това връщане се приеме от насрещната
страна, то е налице разваляне на договора по взаимно съгласие на страните.
Не се доказа купувачите да са неизправна страна по договора. Твърди се
неизпълнение само по отношение на П. Н., но не и по отношение на другите продавачи. От
показанията на разпитания по делото свидетел също става ясно, че останалите
съсобственици са искали да продадат имота. А след като е приел връщане на платеното
капаро, което е дадено не само от П. Н., но и на останалите собственици, без купувача да
възрази, следва да се приеме, че предварителният договор за продажба на недвижим имот е
развален по съгласие на страните, чрез конклудентни действия и е налице отказ от договора.
След като договорът е развален по взаимно съгласие, не може да се иска плащане на
капарото в двоен размер, тъй като не е налице хипотеза, в която изправната страна е
развалила договора поради неизпълнение на другата страна. Приемането на върнатата сума
по отношение на всички съсобственици, води до единствения възможен извод, че договорът
е прекратен по взаимно съгласие, с коклуденти действия.
Ако хипотетично се приеме, че договорът не е бил прекратен по взаимно съгласие, то
в тази хипотеза той ще бъде развален поне по отношение на жалбоподателя, но не и по
отношение на останалите съсобственици. Това е така, защото в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът се позовава на неизпълнение на договора от страна на продавача,
поради което счита, че има право да получи предоставения задатък в двоен размер. Макар в
исковата молба да не е отправено изрично волеизявление за разваляне на договора (отказ от
договора), позоваването на последиците на разваления договор, обосновава извода, че в
исковата молба имплицитно се съдържа волеизявление за разваляне на договора. В този
смисъл са и разясненията, дадени с решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4792/2014 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Правото на отказ от договор и за
4
неговото прекратяване може да се упражни, както с едностранно изявление, така и
с конклудентни действия от една от страните (решение № 39 от 15.05.2014 г. по т. д. №
1061/2013 г. на ВКС, ТК І ТО).
Разпитания по делото свидетел твърди, че П. Н. се е отказал от договора. Останалите
собственици на имота били съгласни да го продадат. Ищецът не твърди нито представя
доказателства те да са неизправна страна по договора. Ето защо, дори и в тази хипотеза по
отношение на тях не би било налице основание за разваляне на договора, а в такъв случай
със заплащането на сумата от 1000 лв. ответникът ще е върнал както неговата част от
платеното капаро, така и неговия двоен размер.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че цялото задължение
следва да се плати от въззиваемия. Същият, при подписване на договора, е действал както
лично, така и като пълномощник на останалите осем съсобственика. Ето защо, всеки от тях
дължи връщане на равни части от капарото.
Неоснователността на главния иск влече и неоснователност на акцесорния иск за
лихва.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изцяло да
се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият не представя доказателства за разноски и в съдебно заседание изрично
заявява, че не претендира разноски пред въззивна инстанция, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20034460 от 09.05.2022 г., постановено по гражданско
дело № 46360/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 60 с-в, с което са отхвърлени
предявените от Н. С. А. срещу П. З. Н. кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
2000 лева, представляваща незаплатен остатък от подлежащ на връщане в двоен размер
задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума и иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 64,02 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.09.2017 г. до 18.01.2018
5
г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.02.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 4176 по описа за 2018 г. на СРС, 60 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6