№ 803
гр. София , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500648 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕЛПРОМ ХАРМАНЛИ“-АД чрез пълномощниците му
адв.П. и адв.Р. против определение от 15.12.2020 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено
по т.д.№ 3016/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството от
24.07.2020 г. по чл.248 ГПК за изменение на определението от 30.06.2020 г. в частта му за
разноските.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението поради
необоснованост. Твърди, че присъдения адвокатски хонорар от 7 260 лева за неоценяем иск,
какъвто е настоящият, многократно надвишава минималния размер по Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чийто размер е 1 500 лева.Твърди,
че делото е прекратено поради отказ от иска, проведени са три открити съдебни заседания,
че не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Излага доводи, че е необоснован
направения от съда фактически извод, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение
от ответника е съизмеримо с размера на имуществените последици за него от евентуално
уважаване на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение, като намали
адвокатския хонорар до минималния предвиден в наредбата размер от 1 500 лева.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция –
„Електромоторен завод Елпром Троян“-ЕООД, чрез пълномощнициите му адв.М. и адв.Д., в
който излагат подробни доводи за неоснователност на частната жалба. Твърдят, че делото е
както с фактическа, така и с правна сложност, и макар иска да е неоценяем, с оглед тази
сложност договореното адвокатско възнаграждение в присъдения размер е абсолютно
обосновано и не е прекомерно.То било съобразено с икономическия интерес на ответника,
1
който е застрашен от уважаването на иска.Представеният и обсъден доказателствен
материал бил значителен по размер, от пълномощниците са извършени редица процесуални
и фактически действия по оказването на адекватна адвокатска защита, следвало е да се
съобразяват и анализират приключилите между страните преюдициални административни
производства, поради което прекратяването на производството поради отказ от иска не
играе никаква роля по отношение на заплатения адвокатски хонорар. Моли съда да
потвърди обжалваното определение като правилно и съобразено със закона.
Софийският Апелативен съд, след като провери оплакванията в частната жалба във
връзка със събраните доказателства и изискванията на закона, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния
срок. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството е образувано по предявен от „Елпром Харманли“-АД срещу
„Електромоторен завод Елпром Троян“-ЕООД иск с правно основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО
за осъждане на ответника да преустанови нарушение на правата на ищеца върху словна
марка „ELPROM“ с per.№93185 чрез регистрирането и използването на фирменото си
наименование.
Искът е неоценяем. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по неоценяем
иск, предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1 500 лева. Видно от данните по делото, размера на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита по делото действително многократно надхвърля минималния размер на
възнаграждението по наредбата.
В обжалваното определение съдът е приел, че само по себе си това обстоятелство не може
да обуслови извод за прекомерност на платеното възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5
ГПК, тъй като съгласно чл.36, ал.2 ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя с
договора между адвоката и представлявания, а предвидената с цитираната разпоредба
наредба регламентира именно минимални, а не на максимални размери на адвокатските
възнаграждения. Приел е също, че платеното адвокатско възнаграждение ще е прекомерно,
когато размерът му надхвърля икономически обоснованите разходи за адвокатска защита по
образуваното съдебно производство, т.е. в хипотезите, при които липсва елемент от
фактическия състав на отговорността за съдебни разноски, а именно пряка и непосредствена
причинна връзка между противоправните действия на страната, която неоснователно е
предизвикала правен спор (и отговаря за възстановяване на разноските на насрещната
страна съгласно чл.78, ал.1 - 4 ГПК), и разходването на средства от насрещната страна за
процесуално представителство и защита от адвокат над размера, обективно необходим за
осигуряване на пълноценна адвокатска защита за решаването на спора. Мотивирал се е че
независимо от това, че предявения иск е неоценяем, предметът му предпоставя
икономически интерес за ответника от защита срещу иска, който е съизмерим не с размера
2
на държавната такса за разглеждане на иска или с размера на минималното адвокатско
възнаграждение за защита по неоценяем иск, а с размера на имуществените последици за
ответника от евентуално уважаване на иска.
Въззивният съд намира,че разсъжденията на първата инстанция са принципно верни, но не
напълно. Действително, материалите по делото – изключително обемния доказателствен
материал и специфичната материя /ЗМГО/, развилите се преюдициални производства пред
Патентното ведомство, АССГ и ВАС сочат на завишена фактическа и правна сложност на
делото. Упълномощените процесуални представители на ответника са извършили редица
фактически и процесуални действия с оглед осъществяването на адекватна защита в
производството. Видно е от данните по делото, че същите са подали обстоен отговор на
исковата молба, придружен с многобройни по обем писмени доказателства; допълнително
са представяни доказателства от името на ответника в подкрепа на излаганите твърдения;
извършени са и действия във връзка с назначената съдебно-маркова експертиза –
формулирани са допълнителни въпроси, анализирано е заключението на ВЛ; извършени са
от процесуалните представители редица други процесуални действия, вкл. във връзка с
искане за спиране и възобновяване на производството; участие в проведените три открити
съдебни заседания; работата по делото е продължила и след прекратяване на
производството с оглед подаване на отговор по подадената частна жалба, с оглед защита на
интереса на ответника и присъждането в негова полза на разноски, които действително е
направил в хода на производството.
Всичко изложено сочи на извод, че с оглед сложността, обема на делото и действията,
извършени от адвокатите на ответника не обосновават в никакъв случай намаляване на
договореното адвокатско възнаграждение от 7 260 лева до предвидения в Наредба №1
минимум от 1 500 лева, независимо, че се касае за неоценяем иск. Извършената работа по
делото действително е значителна по обем и няма как да бъде оценена на минимално
предвиденото възнаграждение.
Основателно обаче е оплакването, че договорения и заплатен адвокатски хонорар е твърде
завишен и надвишава пет пъти предвидения минимум. Не е без значение фактът, че делото
все пак е прекратено поради отказ от иска. Но по-важното е друго - както е отбелязал
първоинстанционният съд, размерът на платеното адвокатско възнаграждение от ответника
е съизмеримо с размера на имуществените последици за него от евентуално уважаване на
иска. Предявения иск е по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови
нарушението на правата на ищеца върху словна марка „elprom“ чрез регистрирането и
използването на фирменото си наименование. Изхождайки от изложеното по-горе, следва да
се отчете и факта, че иска е предявен около 5 месеца след като ответникът е променил
фирмата си /на 29.05.2017 г./, включвайки в нея спорния елемент „елпром“, като преди
декември 2016 г. не е извършвал стопанска дейност, което сочи на извод, че не е извършвал
голям обем стопанска дейност под процесното фирмено наименование. Премахването от
фирмата на ответника на един неотличителен елемент, както е приел и ВАС в Решение
3
№4662 от 21.04.2020 г.,какъвто е „елпром“, не би могло да доведе до някакви икономически
загуби за ответника, особено, когато този елемент дублира смислово друг елемент от
състава на фирменото наименование – „електромоторен завод“. Затова, размерът на
платеното адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 7 260 лева не може да се
приеме за съизмеримо с размера на имуществените последици за него от евентуално
уважаване на иска. По разбиране на този състав, адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лева би било обосновано, справедливо и съразмерно на извършената от адвокатите
работа по подготовка на делото и извършените от тях процесуални действия.Такова
възнаграждение би било съизмеримо и с размера на имуществените последици за ответника
от евентуално уважаване на иска.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е частично основателна.
Адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, следва да бъде редуцирано при
условията на чл.248 ГПК, с оглед направеното възражение за прекомерност по чл.78,ал.5
ГПК от страна на ищеца, до размер на 5 000 лева.Това налага отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго в горния смисъл.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.12.2020 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по т.д.№
3016/2017 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248,ал.1 ГПК определението на Софийски градски съд от
30.06.2020 г. в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „ЕЛПРОМ ХАРМАНЛИ“-АД да заплати на „Електромоторен завод Елпром
Троян“-ЕООД на основание чл.78,ал.4 ГПК, вместо сумата 8 060 лева, сумата 5 800 лева,
от които 5 000 лева адвокатско възнаграждение и 800 лева депозит за съдебно-маркова
експертиза
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5