Р Е Ш Е Н И Е № 151
гр. Хасково, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря Веселена Караславова и прокурора Антон Стоянов, като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 526 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 42 от 05.09.2019г.,
постановена по НОХД № 603 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград,
подсъдимият С.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 279,
ал. 1 от НК за това, че на 31.08.2019г. в района между ***-та
и ***-ма гранични пирамиди на разстояние около 300 метра
западно от *** гранична пирамида, в землището на с. М, община С., област Х. влязъл през
границата на страната от Р. Г. в Р. Б. без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 54,
ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) месеца и на наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет)
лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ е отложено за срок
от 3 (три) години.
С
посочената присъда на основание чл. 189, ал. 2 от НПК съдът е постановил
разноските за преводач на досъдебното производство в размер на 88,71 лева да
останат за сметка на органа на досъдебното производство, а тези на съдебното
производство в размер на 50,00 лева – за сметка на районен съд – Свиленград.
Срещу така
постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия, който я оспорва като несправедлива поради налагане на наказания в
завишен размер. Намира, че неправилно са били индивидуализирани наложените
кумулативно наказания и не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а
именно: изразеното съжаление на подсъдимия за извършеното престъпление, доброто
процесуално поведение, подбудите за извършване на деянието, чистото съдебно
минало, младата възраст, липсата на доходи. Предвид изложените аргументи
намира, че наложените му наказания са явно несправедливи. Моли съда да измени
обжалваната присъда като намали наложените кумулативно наказания до предвидения
в закона минимален размер.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
Пред въззивния
съд Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна, а подадената въззивна жалба за неоснователна. Намира, че
първоинстанционният съд е индивидуализирал размера на наложените наказания при
спазване на материалния закон, отчитане на обществената опасност на деянието и
на извършителя, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Предвид провеждане на съдебното следствие по
реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК,
правилно определеното наказание „лишаване от свобода“ е било намалено с една
трета. Представителят на държавното обвинение подчертава, че наложените
наказания в определения от първоинстанционния съд размер са близо до предвидения
за това престъпление минимум. С оглед на тези аргументи пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда като правилна, обоснована и справедлива.
В хода на
съдебните прения служебният защитник на подсъдимия, адвокат Ш., пледира за
изменение на присъда досежно размера на наложените наказания. Счита, че същите
са явно несправедливи и определени, без да се отчетат подбудите на подсъдимия
за извършване на престъплението. Изброява смекчаващи вината обстоятелства
идентични с тези посочени във въззивната жалба. Изразява становище, че за
извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК при подобна фактическа
обстановка не следва да се налага наказание „глоба“, тъй като с него се
утежнява положението на извършителите, търсещи закрила в Р. Б. Приключва пледоарията си с
искане за намаляване на наложените наказания до предвидения в закона минимален
размер.
Подсъдимият С.С. не се явява
в съдебно заседание. Същият е ******* гражданин, ***** по народност, без постоянен или настоящ адрес ***.
Призоваването на подсъдимия първоначално е извършено на адрес в Специализирана
дирекция за временно настаняване на чужденци в гр. Л.,
а в последствие и на адрес в РПЦ – гр. Х.,
но същият доброволно е напуснал и двете места преди уведомяването му за
насроченото открито съдебно заседание. От изготвените справки по делото не се
установява подсъдимият С. да е напускал територията на страната в периода от
31.08.2019г. – 26.10.2019г., поради което след напускането му на РПЦ – гр. Х. на 24.09.2019г. местонахождението на подсъдимия е
неизвестно. След като настоящата въззивна инстанция намери, че присъствието му
не е необходимо за разкриване на обективната истина, производството премина в
отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
В хода на
въззивното производство не са искани, допускани и събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
С.С. е роден на ***г. в гр. Б., РА, ********* гражданин, ****** по произход, с ****** образование, *****, *****, постоянен адрес в гр. Б., А., *******, без
документи за самоличност.
Поради
влошените условия на живот (бомбардировки, враждуващи групировки и бедност)
подсъдимият С. взел решение да напусне родината си А. и да замине за Р. Ф., тъй като знаел от свои познати,
че там ще получи закрила. След напускането на родината си подсъдимият влязъл
незаконно в Р.
И.
и след това по същия начин преминал в Р. Т. За известно време подсъдимият
С. ***.
Докато
живеел в гр. И.
подсъдимият С. се свързал с каналджии, които да организират превеждането му по
нелегален начин до територията на Р. Ф. Уговорил се с тях да заплати
първоначално сумата от 3 100 евро, като това включвало преминаването му от
Р. Т. до Р. С., а след това за преминаването от
Р. С. до Р. Ф. трябвало да заплати още 3 000
евро. Първата сума била предадена преди тръгването от Р. Т.
Около
28.08.2019г. подсъдимият С. заедно с още 29 ********* граждани били
събрани от лицето, което щяло да ги преведе нелегално през границата. Групата
мъже била натоварена в камион и заедно с двама от каналджиите с ******** произход
тръгнали за Р.
Г. След около 5 часа, когато стигнали до една гора, каналджиите им казали да
слязат от камиона и продължили пеша. След около половин час стигнали река,
която преминали с помощта на надуваема лодка, която каналджиите носели със себе
си. При пристигането на другия бряг на реката каналджиите обяснили на
преминаващите нелегално ******** граждани, че вече се намират в Р. Г. По този начин групата, в която
бил подсъдимият С., преминала нелегално от Р. Т. в Р. Г. В продължение на ден и
половина, вървейки пеша, успели да прекосят територията на Р. Г.
Вечерта
на 31.08.2019г. стигнали границата между Р. Г. и Р. Б. За наближаването на
българската граница групата от мъже с ******* произход
разбрала от предупреждението на каналджиите да бъдат по-тихи, за да не ги
открие полицията.
В
района между ***-та
и ***-ма
гранични пирамиди, на разстояние около 300 метра западно от ***-та гранична пирамида, в
землището на село М.,
област Х.,
групата, в която бил и подсъдимият С., преминала нелегално границата на Р. Б. Подсъдимият заедно с
останалите чужди граждани продължили да вървят към вътрешността на страната,
докато стигнали поле, точно до асфалтов път (пътя С. – село С. p., област Х.). Там каналджиите им казали да
се скрият, докато пристигнат леките автомобили, които щели да ги вземат. После
каналджиите си тръгнали.
Чуждите
граждани, включително и подсъдимият С., не останали дълго скрити, тъй като
малко след тръгването на каналджиите, пристигнал бял микробус марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № *******. Без да изгася двигателя, шофьорът на
автомобила излязъл, отворил страничната врата на микробуса и предупредил
нелегалните емигранти да не говорят, а те започнали да се качват вътре.
Тези
техни действия обаче били възприети от свидетеля Д. К., служител в ГПУ – Н. С., който осъществявал наблюдение
на държавната граница в участъка на с. С. Р., община С. За установеното
веднага уведомил инструктиращия нарядите, свидетеля А., и дежурния в ГПУ.
В
микробуса били успели да се качат 19 човека, когато шофьорът им направил знак
да спрат да се качват, затворил вратата му и предупредил останалите извън
автомобила чужди граждани да се скрият. В този момент служители на Главна
дирекция „Гранична полиция“ по повод на подадения сигнал пристигнали на
мястото. Всички лица били задържани, като сред тях бил и подсъдимият С.С..
При
проведена от свидетеля Г. А. К., служител в ГПУ Н. С., оперативна беседа част от
заловените лица признали за извършеното, като разказали за начина и мястото,
където преминали държавната граница на Р. Б.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
по безспорен начин по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК от
направените самопризнания от страна на подсъдимия С.С., които се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на
фактите и доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно и
обосновано е приел, че подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК. Изводите на
първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, а
именно по категоричен начин е установено, че подсъдимият е преминал държавната
граница между Р. Г. и Р. Б., без разрешение на надлежните органи на властта,
като е съзнавал обществената опасност на извършваното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Настоящата въззивна инстанция намира наложените
кумулативно наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 (три) години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за правилно определени
съответно справедливи.
За престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК е
предвидено налагането на наказание „лишаване от свобода“ до 5 (пет) години и
„глоба“ от 100 (сто) до 300 (триста) лева. Съдът е определил размери на
наказанията близо до предвидените от закона минимални такива при съобразяване
на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Правилно първоинстанционният съд е взел предвид
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, изведени единствено от собственоръчно попълнената от
подсъдимия декларация, младата му възраст, доброто му процесуално поведение и
съдействие за разкриване на обективната истина. Всички тези факти обаче не
водят до извод за приложението на чл. 55 от НК, тъй като нито едно от тях няма
характера на изключително, нито пък същите могат да се счетат за многобройни. С
оглед на това правилна е преценката на първоинстанционния съд, че определянето
на размера на наказанието следва да се извърши на основание чл. 54 от НК.
Въпреки наличието на смекчаващи вината
обстоятелства справедливият размер на наказанието за извършеното престъпление
не е в предвидения минимум, доколкото при определянето му следва да се има
предвид както обществената опасност на дееца, така и обществената опасност на
самото деяние. В конкретния случай степента на обществена опасност на дееца е
ниска, но тази на престъплението е завишена. Степента на обществена опасност на
деянието е свързана с отрицателното въздействие, което е оказало или може да
окаже върху обществените отношения, които са негов обект, както и върху съзнанието
на гражданите. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е определил, че
извършеното престъпление се характеризира със завишена обществена опасност,
предвид периодичността на извършване на този вид престъпление, общественият им отзвук в пределите на Р. Б. и на Европейския съюз, както и нивото на засягане на
обществените отношения, свързани с националната сигурност.
Първоинстанционният съд е определил като
справедливо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което е намалил
с 1/3 поради приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и съответно е наложил
наказание 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Така индивидуализиран размерът
на наложеното наказание не може да се счете за явно несправедлив в какъвто
смисъл пледира служебния защитник на подсъдимия. Напротив размерът на
наказанието е определен след цялостен, задълбочен и точен анализ на всички
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията му.
Правилно след налагане на наказание лишаване от
свобода първоинстанционният съд е извършил преценка за наличието на основанията
по чл. 66, ал. 1 от НК (размерът на определеното
наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан, като за превъзпитанието и
поправянето му не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание) и след установяването им е отложил изпълнението
на така наложеното наказание за изпитателен срок в минимален размер.
По отношение на наложеното наказание „глоба“ в
размер на 150 (сто и петдесет) лева следва да бъде посочено, че разпоредбата на
чл. 279, ал. 1 от НК предвижда, че за този вид престъпления лицата се наказват
с две отделни наказания, които се налагат кумулативно. Налагането на две
различни по вид наказания за едно и също престъпление не подлежи на преценка от
съда, а такава бива извършвана само по отношение на техния размер. Определянето
на размера на наказанието „глоба“ се извършва по същия начин и предвид същите
обстоятелства както за наказанието „лишаване от свобода“, поради което нормално
първоинстанционният съд да достигне до същия правен извод, че целите на наказанието
ще бъде постигнат с налагането на наказание в размер над минималния, но в
близост до него. Ето защо наложеното наказание „глоба“ в размер от 150 (сто и
петдесет) лева е справедливото такова за конкретното престъпление.
С оглед изложеното настоящата въззивна инстанция
намира, че наведените възражения за явна несправедливост на наложените
наказания са неоснователни, а обжалваната присъда е правилна, обоснована и
справедлива, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т.6, вр. с чл. 338 от НПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 42 от 05.09.2019г., постановена по НОХД № 603 по описа за 2019г. на Районен
съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.