РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева - Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско
дело № 20225330115163 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищците П. З. Н., ЕГН: ********** и А. Н. Н., ЕГН: **********, и двамата от гр. П.,
чрез пълномощник адв. Т. Ч., са предявили против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б. А. Р. и З.Н.
Д., иск за признаване на установено, че двамата не дължат на ответника поради изтекла
давност по изпълнително дело № ***** г. на ***., рег. № ***, следните суми: сумата от 9
248, 63 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лева- разноски в арбитражното
производство, сумата от 50 лева- разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата в
размер на 619, 95 лева- юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от **** г.,
издаден по търг. дело № **** г. на **, **, ***, по договор за кредит № ****, сключен между
„Профи Кредит България“ ЕООД и ищците, прехвърлен на ответника с договор за цесия от
******* г.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД бил издаден изпълнителен лист по търг. дело № ***** г. на***, **, **** с-в, на
основание чл. 404 т. 1 от ГПК, вр. чл. 51 ал. 1 от ЗМТА по арбитражно дело № ***** г. По
листа ищците били солидарно осъдени да заплатят на кредитора сумата от 9 248, 63 лева,
ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 85 лева- разноски в арбитражното производство,
1
сумата от 50 лева- разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата в размер на 619, 95
лева- юрисконсултско възнаграждение. На ****** г. въз основа на листа „Профи Кредит
България“ ЕООД образувало изпълнително дело № ****** г. по описа на ******., рег. №
***, против длъжниците, като последното изпълнително действие по делото било опис от
***** г. С постановление на **** от ****** г. изпълнителното производство било
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като за периода 11.10.2015 г.- 11.10.2017
г. не били извършени никакви изпълнителни действия. Петгодишният давностен срок бил
изтекъл ***** г., поради което вземанията по листа били погасени. С договор за
прехвърляне на вземания от ****** г. „Профи Кредит България“ ЕООД прехвърлил на
ищеца вземания за потребителски кредити, включително и това спрямо ищците. С протокол
от***** г. новият кредитор си изтеглил изпълнителния лист и го получил в оригинал. С
молба от ****** г. ответникът образувал срещу ищците по същия изпълнителен лист ново
изпълнително дело № ***** г. на ****., рег. № *****. От момента на издаването на листа
обаче до образуване на второто изпълнително дело били изтекли повече от 10 години,
поради което цедираните вземания били прекратени по давност и извършените при
предходния *** действия били без правно значение. В хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него следвало да
се считат за обезсилени и те не можели да прекъснат давността. Образуването на ново
изпълнително дело също не прекъсвало давност и макар по висящото изпълнение да се
извършвали принципно изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността, тя вече
отдавна била изтекла и не можела повече да се прекъсва. Моли се за признаване на
установено, че вземанията по листа са погасени по давност. Претендират се и разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат иска. Представят и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва се, че ответникът бил придобил с цесия
вземането към ищците по изпълнителния лист, за което длъжниците били писмено
уведомени на адреса си, а нямало пречка това да стане и в настоящия исков процес. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ***** г. по описа на
*****., рег. № *****, по което били извършени следните изпълнителни действия: на ******
г. и ****** г. били изпратени запорни съобщения до банки; на ******г., ******* г. и *****
г. се изпратили запорни съобщения до работодателите на длъжниците; на ****** г. се
изпратило съобщение до длъжника Н. за опис на движими вещи, като всички тези действия
прекъсвали давността. След това, на ***** г. и на ******* г. взискателят поискал нов опис
на движими вещи; на ******* г. и длъжникът Н. бил уведомен за насрочен опис по
отношение на негови вещи; на ***** г.отново бил поискан вече от новия взискател
насрочване на опис. След прекратяване на изпълнителното дело, изпълнителният лист бил
изтеглен и въз основа на него било образувано ново изпълнително дело № ***** г. на
******., рег. № *****. По него също били поискани и били извършени изпълнителни
действия, като нямало бездействие на ***** за две години, за да търпи кредиторът санкцията
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В този смисъл претенцията на ищците била неоснователна и
давност в случая не била изтекла. Посочва се, че не било необходимо предприетото от****
2
действие да е задължително успешно, за да се прекъсне давността, защото се изисквало
действието да е предприето, а не извършено. Следвало да се прави и разграничение между
давностен и перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за прекъсване
на давността. Според актуалната практика на ВКС, ТР № 2/ 2015 г. пораждало действие от
датата на обявяването му и то само за висящите изпълнителни производства, а не за вече
приключилите. Пренесено към настоящия случай, от образуване на първото изпълнително
дело до 26.06.2015 г. действало ППВС № 3/ 1980 г. и погасителна давност не течала,
независимо от извършените действия, като след този период вече били извършени
множество действия, които я прекъсвали. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, но представя писмени становища по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от ****** г., издаден по по търг. дело № **** г. на ***, *****,
на основание чл. 404 т. 1 от ГПК, вр. чл. 51 ал. 1 от ЗМТА по вътрешно арбитражно дело №
***** г., ищците са били осъдени да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“
ЕООД следните суми: сумата от 9 248, 63 лева, ведно със законната лихва от постановяване
на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лева-
разноски в арбитражното производство, сумата от 50 лева- разноски за издаване на
изпълнителен лист и сумата в размер на 619, 95 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от ****** г. „Профи Кредит
България“ ЕООД е образувал против ищците изпълнително дело № ***** г. по описа на
******., рег. № *****, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от
това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. Изискани са били
веднага справки за осигурител на длъжниците, както и от ТД на НАП, изпратени са и ПДИ
по пощата, получени на адресите им. До работодателя на длъжника Н. е изпратено на
****** г. запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение. И за
двамата длъжници тогава са били изпратени до всички банки запорни съобщения за
налагане на запор върху банковите им сметки. До новия работодател на длъжника Н. е
изпратено на ******* г. запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение. До работодателя на длъжника Н. също е изпратено на ****** г. запорно
съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение. До работодателя на
длъжника Н. е изпратено на *****г. ново запорно съобщение. До новия работодател на
длъжника Н. е изпратено на ***** г. запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение. С разпореждане от ****** г. до длъжника Н. е изпратена ППИ с насрочен
опис на движими вещи. До работодателя на длъжника Н. е изпратено на ****** г. ново
запорно съобщение. С молба от ****** г. взискателят е поискал извършването на опис на
движимото имущество на длъжниците. До работодателя на длъжника Н. е изпратено на
*****г. поредно запорно съобщение, като тогава му е изпратена и ППИ с информация за
предстоящ опис на имущество. С постановление от *****г. **** е прекратил
3
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като е разпоредил
вдигане на всички наложени запори. С молба от ****** г. взискателят е поискал
извършването на нов опис на движимото имущество на длъжниците. С молба от ****** г.
ответникът е поискал да бъде конституиран като нов взискател, във връзка със сключен
договор за цесия от **** г. С молба от ****** г. взискателят е поискал връщане на
изпълнителния лист, който му е предаден от **** с протокол от ******* г.
Повторно въз основа на същия изпълнителен лист ответникът с молба от ****** г. е
поискал започване на нови изпълнителни действия спрямо ищците, като по случая е
образувано изпълнително дело № ***** г. на ****., рег. № ****. В молбата за образуване на
делото е поискан опис на движими вещи на длъжниците. Извършено е проучване на
длъжниците, чрез справка за адрес и родствени връзки, справка от ТД на НАП, справки за
наличие на банкови сметки. С молба от *****г. взискателят е поискал насрочване на опис на
движими вещи на длъжника Н.. На **** г. **** е съставил протокол за извършено частично
погасяване на дълга от длъжника Н. за сумата от 9 691, 16 лева. На ***** г. са изпратени
запорни съобщения до банки, както и до работодателя на длъжника Н. е изпратено запорно
съобщение. На ******г. до длъжниците са изпратени ПДИ за наложени запор и опис. На
****** г. от длъжника Н. е подадена до ***** молба за признаване по основание и размер на
задължението по делото с искане за разсрочване на дълга. Взискателят е отговорил с
положително становище от ****** г. на искането за разсрочено изпълнение. На ****** г.
****** е съставил протокол за извършено ново частично погасяване на дълга от длъжника
Н. за сумата от 301, 16 лева. Такива протоколи са съставени още на ***** г. за платена от
лицето сума в размер на 307, 52 лева; на ******* г.- за сумата от 321, 15 лева; на ****** г.-
за сумата от 293, 01 лева; на ****** г.- за сумата от 235, 95 лева; на ****** г.- за сумата от
392, 69 лева. Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед от ***** г.,
*****с разпореждане от ****** г. е спрял изпълнителното производство, за което са
изпратени съобщения до страните. Заверен препис и от това изпълнително дело е приложен
към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени по давност (дори била изтекла и абсолютната 10- годишна давност, считано от
издаване на изпълнителния лист до образуване на второто изпълнително дело), а и с оглед
бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в
продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били
дължими.
На първо място, няма спор в случая, че давността за принудително събиране на
4
вземането тук е петгодишна според чл. 110 от ЗЗД, доколкото вземането по листа няма
периодичен характер, за да е приложима по- кратката тригодишна давност. Отделно, касае
се за изп. лист въз основа на решение по арбитражно дело. По отношение пък на
абсолютната 10- годишна давност, регламентирана в чл. 112 от ЗЗД, следва да се отбележи,
че нормата е в сила от 02.06.2021 г. и тя действа занапред, поради което в случая тя би била
приложима само за след периода, от който е приета, без да има обратно действие.
На второ място, вече е налице ново ТР № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, в сила от
28.03.2023 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Пренесено към настоящия случай, в който първото
изпълнително дело е образувано през 2012 г. (т.е. по време на действалото ППВС), това
означава, че до ***** г. макар и при висящ изпълнителен процес относно вземането по
процесния изпълнителен лист, давност не може да тече. Така релевантни за делото са
действията на ЧСИ и взискателя, извършени след датата на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, което в т. 10 разяснява, че давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено
пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по изпълнително дело №
***** г. по описа на *****., рег. № ****, се установява, че валидни изпълнителни действия
спрямо длъжника Н. са извършени на ****** г., на ******* г. и ****** г. (налагане на запор
върху ТВ), а спрямо Н.- на ****** г. (чрез насрочване на опис на движими вещи), а по
отношение и на двамата- на **** г. (молба на взискателя за извършването на опис на
движимото им имущество). Тук следва да се отбележи, че не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116
буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните
действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се
приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната
съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало
определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на
кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено,
защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира
своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи
неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е
изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.
Няма спор, че с постановление от *****г. **** е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като трайната съдебна практика
приема, че прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира това обстоятелство. Следователно не от постановлението
за прекратяване, а две години след последното валидно изпълнително действие настъпва
5
прекратяване на изпълнението, като в настоящия случай това е следвало да стане за
длъжника Н. на ****** г. (две години след наложения му последно запор върху ТВ), а за
длъжника Н.- на ******* г. (две години след искането за описа). При това положение е
напълно валидна молбата на взискателя от ***** г., с която той е поискал извършването на
нов опис на движимото имущество на длъжниците. Същата действително се явява подадена,
след като ***** вече е бил прекратил изпълнителното дело, но тя е постъпила в рамките на
двугодишния срок от последното редовно изпълнително действие, поради което тя има
значение на такава, с която валидно да се прекъсне давността. Така перемпцята би следвало
да настъпи чак на ****** г., но пък с молбата от ******* г. на новия взискател за
конституиране във връзка с придобитото вземане чрез цесия, в която изрично се иска
извършване на опис на движими вещи на длъжниците отново давността се прекъсва. В този
случай перемпцията вече следва да настъпи едва на ****** г. Действително чак през м. март
2022 г. ответникът е образувал второто изпълнително дело и веднага е поискал нов опис на
движимото имущество, но това действие не прекъсва давност, защото перемпцията вече е
била настъпила (като тя не може да се прекъсне и със следващите действия през 2022 г.) и
прекратяването на изпълнението е настъпило по право. От значение в случая е обаче, че от
момента на последното изпълнително действие- молбата на взискателя от ******** г. до
датата на предявяване на иска- ***** г. не е изтекла законовата 5- годишна давност. Всяка
една от изброените молби, с които взискателят е поискал пристъпване към изпълнение по
първото дело, е подадена в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Всяка
от тези молби прекъсва давността и след нея започва да се тече нова давност, защото
взискателят с тях иска от съдебния изпълнител да извърши валидно изпълнително действие.
Доколкото те са били подадени в рамките на законовия двугодишен срок, не е налице
прекратяване на изпълнителното производство по право поради липса на изпълнителни
действия в период над две години, считано от последното изпълнително действие. Давността
представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок и, за да се приложи
разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, следва да липсва искане от взискателя за
извършване на изпълнителни действия в период над две години. В настоящия случай обаче
взискателят не е бездействал и поради многократното прекъсване на давността в
изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя
не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания
в исковата молба размер не е погасено по давност.
Горните съображения водят до извода, че вземането по изпълнителния лист не е
погасено по давност в следствие на прекратяване на принудителното изпълнение поради
бездействие на взискателя. Точно обратното- ответникът периодично е искал от ****
предприемането на валидни изпълнителни действия, без да е дезинтересиран от процеса на
изпълнението, а оттук- не е налице негово бездействие в период над две години, поради
което и прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не е настъпило.
Като последица, горното води до неоснователност на предявения иск, който следва да
се отхвърли.
6
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците дължат на
ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират. За изискване на
второто изпълнително дело ответникът е внесъл такса от 24 лева, а му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой
пълномощник в процеса. С оглед фактическата и правна сложност на спора, същото следва
да бъде определено в минимален размер на 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Разноските на ищците за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника им си остават за тяхна сметка, без
да се възлагат в тежест на другата страна.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано
от Т. Я., Б. А. Р. и З. Н. Д., че П. З. Н., ЕГН: ********** и А. Н. Н., ЕГН: **********, и
двамата от гр. П., ********, не дължат на ответника поради изтекла давност по
изпълнително дело № ***** г. на ****., рег. № ****, следните суми: сумата от 9 248, 63
лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 85 лева- разноски в арбитражното производство,
сумата от 50 лева- разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата в размер на****
******, по договор за кредит № ******, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и
ищците, прехвърлен на ответника с договор за цесия от ***** г.
ОСЪЖДА П. З. Н., ЕГН: ********** и А. Н. Н., ЕГН: **********, и двамата от гр.
П., да заплатят на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б. А. Р. и З. Н. Д., разноските по делото, както
следва: такса за изискване на копие от изпълнително дело в размер на 24 лева (двадесет и
четири) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7