Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№249

19.04.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: Делчо Лавчев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №55 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Л., обл.Х., ул.„О.“ №.., с управител И.Г.В., подадена чрез пълномощника му адвокат П.К.К., против Решение №203/26.11.2018 г., постановено по АНД №610 по описа на Свиленградския районен съд за 2018 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Навеждат се доводи, че съдът неправилно и необосновано не установил, че атакуваното постановление било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. От доказателствата по делото не било установено, че било извършено процесното нарушение. Наред с това неправилно съдът не констатирал, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган допуснал съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че не били конкретизирани обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Нарушението в акта и НП било изписано неясно. Освен това, в обжалвания акт не бил индивидуализиран по никакъв начин въпросния проверен автомат, не били събрани и доказателства, че същият бил собственост на дружеството-жалбоподател. Твърди се, че ако имало извършено нарушение, то съставлявало такова по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а санкцията била наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Изписаният в наказателното постановление текст на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС по-скоро съдържал технически характеристики, а не описание на извършване на нарушение. На следващо място се твърди, че неправилно съдът приел, че не била налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, макар че се касаело за маловажен случай. Крайно несправедливо било наложеното наказание спрямо извършеното нарушение, тъй като не били настъпили никакви отрицателни последици, освен контролната покупка. Жалбоподателят имал добро процесуално поведение по време на административнонаказателното производство и веднага било монтирано устройство на кафе-автомата. В разглеждания случай неправилно от страна на административнонаказващия орган била приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. От гласните и писмени доказателства по делото не било установено, че фирмата-жалбоподател осъществила състава на вмененото нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като в качеството си на задължено лице не била извършвала продажба на стоки (напитки) от автомат на самообслужване (кафе-автомат), находящ се в гр.Любимец, без монтирано и функциониращо фискално устройство (ФУВАС), което пък безспорно да води до извода, че дружеството целяло приходите от този автомат да не бъдат отразени. Това не било установено по безспорен начин. Във връзка с изложените съображения се твърди, че не били спазени всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки при издаване на процесното наказателно постановление и че същото било незаконосъобразно. Като не отчел наличието им, съдът издал неправилен и незаконосъобразен акт. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното Решение №203/26.11.2018 г., постановено по АНД №610/2018 г., Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №354624-0339151/22.08.2018 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „В.“***, за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е мотиви, че се доказва по безспорен начин извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, като правилно е определен и неговият субект. Посочил е, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Отчел е също, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.

Касационната инстанция споделя изводите на районния съд.

Според настоящия състав, въззивното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Обосновано съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на НП. В тази насока в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че неправилно съдът не констатирал, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган допуснал съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че не били конкретизирани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Настоящата инстанция намира, че съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Наред с горното, изводът на районния съд, че от дружеството е извършено описаното в НП административно нарушение, е правилен и обоснован, същият не противоречи, а напротив – подкрепя се от събраните по делото доказателства.

Правилно съдът е приел за доказано, че на посочените в НП дата и място от „В.”***, е осъществен състав на административно нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Загл.изм. ДВ бр.80 от 28.09.2018 г. на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин), във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, които законови разпоредби регламентират, че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, сред които изключения безспорно настоящият случай не попада. По несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства се установява извършването на контролна покупка от автомат на самообслужване, платена в брой, при която не е визуализиран фискален бон, регистриращ продажбата на дисплея на автомата, поради липса на функциониращо ФУВАС.    

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в НП не бил индивидуализиран по никакъв начин провереният вендинг автомат, а също и не били събрани доказателства той да е собственост на санкционираното дружество. В случая и в АУАН, и в НП процесният търговски обект – „вендинг автомат (автомат за самообслужване ) за топли напитки“ е достатъчно ясно индивидуализиран по своя вид и местоположение – намиращ се в гр.Л., ул. „Р.“ №.. Посочено е и обстоятелството, че същият е стопанисван от „В.“***. Последното обстоятелство не е било оспорвано от дружеството, а данни за него се съдържат както в представения по делото Протокол за извършена проверка №0296881 от 06.07.2018 г., подписан без възражения от управителя на „В.“ ЕООД, също така в приложеното Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни №101/32916 14.12.2017 г., издадено от ОДБХ – Хасково и във възражението срещу съставения АУАН, към което е приложено и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 08.07.2018 г., собственост на „В.“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че правилно административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като е налице нарушение, свързано с неотразяване на приходи. Наред с това, наложената имуществена санкция е определена в минимален размер, поради което са неоснователни възраженията на касатора за несправедливост на наказанието.

Обосновано районният съд е приел, че липсват обстоятелства, които да характеризират санкционираното с процесното НП деяние като маловажен случай на административно нарушение, като в тази насока в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба твърдения следва да се отбележи, че и според настоящия състав, в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, доколкото санкционираното деяние не се отличава с нещо по-различно от обикновените случаи на  нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №203/26.11.2018 г., постановено по АНД №610 по описа на Свиленградския районен съд за 2018 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                             

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                   2.