№ 19
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ДИМИТЪР АНГ.
ФИКИИН
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк. ДИМИТЪР АНГ. ФИКИИН Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600036 по описа за 2020
година
образувано по въззивна жалба вх. № 833/25.06.2020 г. от адв. Д.Д., от АК - гр. П. - защитник
на подсъдимия бивш старшина КР. Г. П., от в.ф. 52760 – П., и допълнение към жалбата с вх.
№ 1187/01.09.2020 г. и въззивна жалба вх. № 891/03.07.2020 г. от адв. Г.В., от АК - П., в
качеството му на процесуален представител на пострадалия Д.К., против Присъда №
8/22.06.2020 г., постановена по НОХД № 100 по описа за 2019 г. на Военен съд - П..
С обжалваната присъда състав на Военен съд - П. е признал подсъдимия старшина КР. Г. П.,
от в.ф. 52760 - П., сега освободен от военна служба, за виновен в това, че през периода от
23.03.2018 г. до 03.07.2018 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, на пет
пъти, се заканил с убийство на гр.л. Д. ИВ. К., от гр. П., отправяйки към него думите: „Ще те
ликвидирам!“, „Ще те убия!“, „Ще те насоча два метра под земята!“, „Дядо ще ти отреже
главата как си прав!“, „Ще ти изкарам гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“, както и с
действия - удар с юмрук в областта на гърдите и размахване на чук, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх у пострадалия за осъществяването му, както следва:
- На 23.03.2018 г. в гр. П., пред МБАЛ П., се заканил с убийство на Д. ИВ. К. от гр. П. с
думите: „Ще те ликвидирам!“;
1
На 06.04.2018 г., към 11:00 часа, на ЖП гарата в гр. П., се заканил с убийство на Д.
ИВ. К., от гр. П., с думите: „Ще те ликвидирам!“, „Ще те убия!“ и с действия - удар с
юмрук в областта на гърдите на пострадалия и размахване на чук;
На 06.04.2018 г., около 11:30 часа, в гр. П., в телефонен разговор, се заканил с
убийство на Д. ИВ. К., от гр. П., с думите: „Ще те насоча два метра под земята!“,
„Дядо ще ти отреже главата как си прав!“;
На 01.06.2018 г. в гр. П., на ул. „..., се заканил с убийство на Д. ИВ. К., от гр. П., с
думите: „Ще те ликвидирам!“;
На 03.07.2018 г., в гр. П., в телефонен разговор, се заканил с убийство на Д. ИВ. К., от
гр. П., с думите: „Ще ти изкарам гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, алт. 1, във вр. ал. 1, алт. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода в размер на една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 74, ал. 1, алт. 2 от НПК с-на КР. Г. П. е осъден да заплати на гражданския
ищец Д. ИВ. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени
психологична болка и стрес в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, а в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, да заплати сумата от 200 лева ДТ върху уважената част от
иска, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд е постановил след влизане на присъдата в сила, приложеното по
делото веществено доказателство - един брой оптичен носител CD-R, марка Verbatim 700мв
с рег. № 1249 от 18.04.2018 г. да се върне на Д. ИВ. К., като негов собственик.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил старшина П. да заплати в полза на РУП
гр. П. направените по досъдебното производство разноски в размер на 586,16 (петстотин
осемдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) за възнаграждения на вещи лица, както и да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд - П.
направени разноски по съдебното следствие в размер на 342,80 (триста четиридесет и два
лева и осемдесет стотинки) за възнаграждения на вещи лица, както и при липса на
доброволно изпълнение сумата от 5 лева (пет) за служебно издаване на изпълнителен лист
по сметка на Военен съд - П..
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу така постановената присъда са постъпили две въззивни
жалби - от адв. Д. - защитник на подс. П. и от адв. В. - повереник на конституирания като
граждански ищец и частен обвинител Д.К..
В постъпилата от адв. Д. въззивна жалба и допълнението към нея се сочи, че при
постановяване на присъдата първоинстанционният съд е направил превратен, повърхностен
2
и в същото време видимо пристрастен анализ на събрания в съдебно заседание
доказателствен материал и така е достигнал до неправилен и незаконосъборазен извод за
вината на подсъдимия. Безкритично се бил позовал на данните от досъдебното
производство, без да се съобрази с доказателствата, събрани в съдебно заседание в
съответствие с предвидените в НПК изисквания, с което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на това си твърдение посочва, че
неоснователно и тенденциозно са игнорирани показанията на свид. Л. М. П., както и че при
постановяване на присъдата съдът, в нарушение на НПК, се е позовал на назначената по
досъдебното производство съдебно-техническа и фоноскопна експертиза, като в подкрепа
на това твърдение е посочена и практика на ВКС.
На второ място, са развити съображения, че при определяне вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд необосновано е отказал да приеме, че пострадалият е допринесъл
съществено за настъпване на резултата, като излага аргументите си и в тази насока.
Посочва, че в мотивите си правилно и обективно съдът е изброил множеството смекчаващи
вината обстоятелства, но неоснователно не е отчел като такова характеровите особености на
подсъдимия. Посочва, че правилно и обективно съдът е постановил присъдата си при
изброените множество смекчаващи обстоятелства и не сочи нито едно отегчаващо вината
обстоятелство и смята, че съдът е следвало да определи друго по вид - по-леко наказание, а
именно - пробация.
По изложените съображения се прави искане въззивният съд, на основание чл. 336 ал. 1 т. 3
от НПК, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия.
Прави се и алтернативно искане, ако съдът приеме, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние, на основание чл. 337 ал. 1, т. 1 от НПК, да наложи друго, по-леко
по вид наказание или да намали наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания. Допълнително се прави
възражението, че още в разпоредително заседание защитата на подсъдимия е посочила
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на
необходимата компетентност на Районна прокуратура - П. да образува и води досъдебното
производство срещу подсъдимия, при условие, че същият е военнослужещ. Отново се
обръща внимание, че в мотивите си първостепенният съд тенденциозно и необосновано е
игнорирал показанията на Л.П.. която като съпруга на подсъдимия дала обещание, че ще
говори истината, пожелала е да стане свидетел и й било разяснено каква отговорност носи,
поради което съдът не би могъл изобщо да игнорира нейните показания. Защитата счита, че
единствената причина свидетелката да търси и да говори с К. било обстоятелството, че той я
е изнудвал и заплашвал, че ще съобщи на съпруга й, че има сексуална връзка с нея, ако тя
откаже такава комуникация. Защитата твърдо счита, че свидетелката П. била изнудвана от
К. чрез обаждания от други телефони, и моли да се обсъдят внимателно дадените в тази
3
връзка показания на свидетеля А.Д.. Прави се и възражението, че самите думи трябвало да
предизвикат основателен страх, а такова нещо нямало, след като самият К. продължавал да
търси и да звъни на П., за да се свърже с нея. В резултат на това се прави извода, че казаните
думи не са му повлияли така, че да го уплашат до необходимата степен. Счита се още, че
нямало доказателства, събрани по легитимен процесуален път, в резултат на което да бъде
постановена такава осъдителна присъда. Отново при условията на алтернативност защитата
на подсъдимия счита, че на същия следва да се наложи друг вид наказание на основание чл.
55 от НК, към което да се премине на база констатациите от съдебно-психиатричната
експертиза на подсъдимия П.. С оглед на това според защитата е налице и основание за
значително намаляване на присъденото обезщетение, което едва тогава щяло да бъде
справедливо.
В законоустановения срок пред ВС-П. срещу така постановената присъда е депозирана и
жалба от адв. В. - процесуален представител на пострадалия Д.К., както срещу
наказателната, така и в гражданско- осъдителната част на присъдата, като се твърди, че в
тези части съдебният акт е незаконосъобразен и явно несправледлив.
В жалбата се излагат съображения, че в наказателната си част присъдата е неправилна и
явно несправедлива, предвид определения размер на наказанието и размера на изпитателния
срок, за който е отложено изпълнението на същото и че съдът не е отчел в достатъчна
степен личността на подсъдимия, степента на вината му, обстоятелствата, при които е
извършено деянието, както и проявената от него престъпна упоритост при осъществяването
му. По тези съображения се иска на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК
въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на
наложеното на подс. П. наказание, както и размера на изпитателния срок, за който то е
отложено за изпълнение.
В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и в гражданско- осъдителната й част.
Развиват се съображения, че и в тази си част страда от порок, тъй като в недостатъчна
степен е съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика по този
род претенции за обезщетение за претърпени морални болки и страдания от такива
престъпни прояви. Поради това се иска въззивният съд да уважи жалбата и в тази й част,
като на основание чл. 337 ал. 3 НПК се измени първоинстанционната присъда, отменяйки
отхвърлителния диспозитив за разликата до пълния размер на тази претенция и да се осъди
подсъдимия да заплати изцяло размера от 10 000 лв. в полза на пострадалия К. като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление.
В жалбата си адв. В. сочи, че намира присъдата в останалата й част за законосъобразна,
обоснована и постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
следва да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски по делото за
двете инстанции общо в размер на 2100 лв.
4
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания. Излагат се допълнително
съображения, че изложените мотиви в присъдата досежно безспорната доказаност на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК от страна на подсъдимия П. са правилни и
подадената въззивна жалба от защитата на подсъдимия относно необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт се явява изцяло неоснователна. Относно довода на
защитата на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение от страна на съда с
кредитирането на съдебно-техническата и фоноскопна експертиза и посоченото в тази
връзка Решение № 175/11.11. 2019 г., по н.д. № 774/2019 г. на ВКС, повереникът счита, че
същото се явявало изолирано, че то не е задължително и че в конкретния случай по
отношение на настоящия казус то не може да намери приложение, тъй като фактите и
обстоятелствата са различни. Прави се и възражението, че всички изводи, които касаят
осъществяването на обективната и субективна страна на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК са
подкрепени не само от съдебно-техническата и фоноскопна експертиза, която се сочи като
нарушение, но така също и от всички останали писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, които в своята съвкупност обосновават в достатъчна степен
отговорността на подсъдимия. Повереникът счита, че присъдата на Военен съд - П. в
наказателната й част е законосъобразна и обоснована, а всички оплаквания, които се сочат
във въззивната жалба на защитата на подсъдимия както относно нейната законосъобразност
и обоснованост, така и за евентуално допуснати съществени процесуални нарушения са
неоснователни.
Прокурорът счита, че обжалваната присъда е законосъобразна, мотивирана и правилна и
като такава следва да бъде потвърдена, като единствено бъде уважена жалбата за
увеличаване размера на присъденото обезщетение на частния обвинител и граждански
ищец, който да бъде определен по справедливост към максималния размер от 10000 лева.
След като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, за да се
произнесе, Военно-апелативният съд съобрази следното:
При постановяване на своя съдебен акт първостепенният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Частният обвинител Д.К. живеел на съпружески начала със жена, която починала през 2010
г. Родителите му също били починали. Живеел сам в къща. Нямал близки. Работил като
таксиметров шофьор в гр. П.. Обикновено спирал автомобила на стоянките за таксита при
болницата или при ж.п. гарата в града. Автомобилът му не бил снабден с паник бутон и не
работил с радиостанция.
На 10.11.2017 г. Д.К. получил тежък масивен инфаркт, като бил приет в отделение по
кардиология в МБАЛ, гр. П.. Диагнозата му била много тежка, поради което имал добро
отношение от целия екип лекари, сестри и санитари. В болницата лежал около седмица,
след което бил изписан. По време на престоя в болницата се запознал със св. Л.П. – съпруга
5
на подсъдимия с-на К.П., която работила в болницата като санитар.
На 18.03.2018 г., около 19:45 ч., в гр. П., Д.К. се намирал в дома си, находящ се в същият
град, на ул. “... № 4. Чул мъжки глас отвън да вика и да псува по негов адрес. Решил, че е
пиян човек и не обърнал внимание, и не излязъл навън да види кой е.
На 19.03.2018 г., около обяд, в гр.П., Д.К. бил на работа с таксиметровия автомобил, на
стоянката на таксита, на ж.п. гарата в гр. П.. Получил позвъняване от мобилен телефонен
номер ..., но тъй като бил зает с клиент, не отговорил. Малко по-късно, от друг мобилен
телефонен номер ... получил ново обаждане, на което отговорил. Отсреща бил мъжки глас,
който му се представил като К.П. от с. Ивайло. Казал му, че го познава и пожелал да се
видят, тъй като заедно били на курс за тролейбусни шофьори. К. се учудил, защото не бил
на такъв курс, но му казал къде е и да дойде при него. След известно време подсъдимият с-
на К.П. отишъл на ж.п. гарата в гр. П. с лек автомобил „...“, комби, бял на цвят, с рег. № .....
Слязъл от автомобила. Бил облечен във военна униформа. К. тогава видял подс. с-на П. за
първи път, като до този момент не го познавал. Още със слизането, подс. с-на П. се насочил
към таксиметровия автомобил, в който седял К.. Приближил се към него и попитал водача,
дали е К.. Същият му отговорил, че е той. Тогава с-на П. се приближил до шофьорската
врата на таксиметровия автомобил и започнал да се държи агресивно, говорил на висок глас,
като държал в ръката си зелен войнишки колан. Подс. с-на П. предложил на К. да отидат до
неговия автомобил и последния се съгласил. В автомобила К. видял на предната дясна
седалка седнала жена, за която с-на П. му казал, че му е съпругата. К. познал въпросната
жена, като санитаря от кардиологичното отделение в МБАЛ – П., където преди година и
половина, след прекаран инфаркт, лежал в същата болница. С-на П. попитал К. дали има
нещо общо със жена му, а той му отговорил, че нямал. От своя страна с-на П. продължил да
се държи грубо, викал и напсувал К., казал му, че ще се видят в полицията, след което си
тръгнал с автомобила.
На следващия ден, на 20.03.2018 г., преди обяд, подс. с-на П. се обадил от мобилен
телефонен номер ... на мобилния телефон на Д.К. и му заявил, че „щял да го даде на
прокуратурата“ и го заплашил с физическа саморазправа.
От своя страна Д.К. решил да прави записи на телефоните обаждания и от непознати
номера.
На следващия ден, на 21.03.2018 г., около 08:00 ч., Д.К. получил телефонно обаждане от
мобилен телефонен номер .... от мъжки глас, който не се представил. Не бил с-на П.. Този
мъж започнал да го заплашва, като му казал да не се занимава с дъщеря му, по което К.
отсъдил, че е бащата на съпругата на с-на П.. Въпросният мъж му казал, че това ще е
единственото му обаждане от него и ако не престанел, щял дойде в дома му и щял го
„застреля като куче“, и че „ще го взриви заедно с къщата му“. Щял да го направи, без да му
мигнело окото, тъй като бил изживял живота си. К. направил запис на това обаждане.
6
На 23.03.2018 г., около 13:00 ч., в гр. П., Д.К. бил спрял таксиметровия си автомобил на
стоянката пред МБАЛ – П.. Забелязал подс. с-на П., който вървял по тротоара с момиче на
възраст около 10-12 години. С-на П. видял К. и отишъл от дясната страна на таксиметровия
автомобил, като започнал да вика и да се заканва на К. с думите: „Ще те докарам до
инвалидна количка!“, „Ще те ликвидирам!“. К. стоял в автомобила и не реагирал. Без да
бъде провокиран, подс. с-на П. продължил да го псува, като от отворения преден прозорец
на предната дясна врата се пресегнал да го удари, но К. се дръпнал и П. не успял. Тогава
същият от яд отскубнал рогозката на седалката и я хвърлил на земята. Казал на К., че ако не
бил военен, щял и друго да направи с него. От тази ситуация, детето започнало да се
стресира и се разплакало, след което с-на П. си тръгнал, заедно с детето.
На 06.04.2018 г., към 11:00 ч., Д.К. бил отново на работа с таксиметровия автомобил на
стоянката на ж.п. гарата в гр. П.. Подс. с-на П. пристигнал с лекия си автомобил и спрял на
около 10-15 метра пред автомобила на К.. После слязъл от него и отишъл до таксиметровия
автомобил на К.. Държал в ръцете си зелен колан, същият от първия път. Отново започнал
да ругае и псува на висок глас и се заканил на К. с думите: „Ще те ликвидирам!“. В един
момент, отворил шофьорската врата на таксиметровия автомобил и ударил К. в лявата част
на гърдите с юмрук. След това извадил от вратата монетника, ударил го в земята и го
разбил, като същевременно продължил да се заканва на К. с думите: „Ще те убия!“. От
цялото досегашно агресивно поведение на с-на П. К. изпитал страх. След това с-на П.
отишъл до неговия автомобил, взел оттам чук и се насочил с него към К.. Това поведение на
с-на П. предизвикало у К. реакция на самозащита и тъй като изпитвал реален страх за
живота си, стартирал автомобила си и потеглил, с цел да избяга. След като тръгнал посока
към гр. П., в един момент К. видял в огледалото за обратно виждане, че го преследва с
автомобила си с-на П.. В този момент изпитал реален страх за живота си и се обадил на
приятеля си св. В.В, от гр. П., по телефона и го помолил за помощ. За тази цел К. отишъл с
таксиметровия автомобил пред дома на В в гр. П., ул. “Д.“ № ., където пред дома го чакал В.
Същевременно, покрай тях с автомобила минал с-на П., който ги видял, подал
продължителен звуков сигнал и през отворения прозорец на автомобила си продължил да
псува, като заплашвал и двамата с вербални заплахи, от които повечето били насочени към
К.. По-късно през деня с-на П. се обадил от мобилен телефонен номер ... на К. и му казал, че
бил полудял и започнал да го заплашва с убийство, че ще му взриви къщата, че ще го
ликвидира с чука, който бил в колата му, че щял да му отреже члена, че ще продължи да го
преследва навсякъде, където го види и да го напада. Всичко това К. записал на телефона си.
След този случай К. посетил МБАЛ – П., където бил прегледан от лекар и му било издадено
медицинско удостоверение.
След тази последна закана отправена от с-на П., Д.К. напуснал работата си като таксиметров
шофьор, тъй като изпитвал страх за живота си.
От своя страна, подс. с-на П. продължил многократно да звъни постоянно на Д.К. от
неговия мобилен телефонен номер ... или от мобилния телефонен номер на съпругата му ...
7
по всяко време на денонощието, за което К. представил разпечатка.
Тези обстоятелства принудили Д.К. да подаде тъжба до Районна прокуратура, гр. П., срещу
КР. Г. П., входирана на 18.04.2018 г. Към тъжбата си приложил съдебно-медицинско
удостоверение и извлечение от телефонни обаждания и СМС-и.
Била образувана преписка вх. № ... г. на РП – П., по която била извършена проверка от РУ
гр. П..
На 01.06.2018 г., около 18:15 ч., в гр. П., таксиметровият автомобил на Д.К. бил паркиран
пред дома му в гр. П., ул. “.... К. се намирал на терасата на къщата, като в един момент
видял, че по улицата преминавал с автомобила си с-на П., който бил с военна униформа.
Подс. с-на П. също видял К. на терасата на къщата, спрял автомобила си и започнал да вика
към него с нецензурни думи: „Боклук!“ и с други и да се заканва с думите: „Ще те
ликвидирам!“. Тъй като К. вече знаел за поведението и характера на с-на П., се уплашил и
се обадил на дежурния в РУ – П. за помощ. Докато с него уточнявали какво се е случило, с-
на П. си тръгнал. Дежурният му казал, че няма да праща патрулен автомобил, но ако П.
отново се върнел, да му се обади.
На 19.06.2018 г. с постановление на Районна прокуратура гр. П. било образувано досъдебно
производство на основание чл.208, ал.1 от НПК – жалба от Д.К. и достатъчно данни по
чл.211, ал.1 от НПК – преписка вх. № ... г. на РП – П..
Въпреки това, от своя страна с-на П. продължил многократно, чрез звънене на телефона на
Д.К., да упражнява психически тормоз спрямо него.
На 03.07.2018 г., в гр. П., с-на П. се обадил от мобилен телефонен номер ... на мобилния
телефон на Д.К.. От този телефонен номер, друг път на К. не се бил обаждал. Тъй като
номера бил непознат за К., същият включил разговора на запис. Подс. с-на П. отново го
псувал, викал и обиждал и го заплашвал с думите: „Ще ти изкарам гръкляна!“, „Ще ти изям
гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“. С последната реплика, дало основание на К. да се
убеди, че с-на П. се е интересувал и разпитвал за него.
Направените телефонни записи на разговорите със с-на П. от мобилния си телефон Д.К.
прехвърлил съдържанието им на хард диск и впоследствие го предал на разследващия
полицейски орган в гр. П..
С протокол за доброволно предаване от 10.05.2018 г. Д.К. предоставил на разследващия
орган по досъдебното производство един брой диск с наличен в него аудио запис от
проведени телефонни разговори (т.1, л.65 и 66 д.п.).
С протокол за доброволно предаване от 03.07.2018 г. Д.К. предоставил на разследващия
орган по досъдебното производство един брой компактдиск с налични в него три аудио
записа от проведени телефонни разговори (т.1, л.100-106 д.п.).
8
Съдът е приел, че от приложеното към досъдебното производство съдебно –медицинско
удостоверение № 25 от 10.04.2018 г., подписано от д-р Б.П – съдебен лекар и началник
ОКПСМ при МБАЛ „П.“ АД, е видно, че освидетелствания Д. ИВ. К., при нападение на
06.04.2018 г., около 11:00 часа, в гр. П. на гарата, докато се намирал в таксито си, от
непознат, който го удрял с юмрук по тялото, е получил по предната лява част на гръдния
кош, в ребрената му зона, масивно синкаво-зеленикаво кръвонасядане с размери 15 х 8 см
(т.1, л.64 д.п.).
Съдът е приел, че от назначената по досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза на КР. Г. П. е видно, че същият страда от смесени и други личностнови
разстройства, с параноиден и емоционално-неустойчив облик. Параноидата се
характеризирала с сензитивност към преживявания на неудачи и неуспехи, злопаметност по
отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност, мнителност и
постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, борбено и непреклонно
чувство за собствено право, което не е съобразено с реалната ситуация, склонност към
патологична ревност и към преживяване на изключителна собствена значимост, свръх
ангажираност с неоснователни-конспиративни обяснения на събитията от непосредственото
обкръжение или света. Емоционалната нестабилност се характеризирала с тенденция за
импулсивно действие, без оглед на последствията, в съчетание с неустойчиво и капризно
настроение. Изблици на интензивен гняв, често могли до доведат до насилие. Фактът, че П.
до този момент не извършил сериозно престъпление се обяснявало, че същият е военен и
дисциплината си оказвала своето възпиращо въздействие. Не се водил на учет в
психиатрично заведение. Към момента на извършване на деянията К.П. бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките
си. Към датата на освидетелстването, П. бил в еквивалент на вменяемост. Можел да
възприема фактите от значение за делото и можел да дава достоверни обяснения за тях.
Можел да участва в следствените действия в качеството си на обвиняем и можел да взема
решения, свързани със защитата си. Нямало данни П. да страда от някаква зависимост. Не
употребявал системно алкохол. Агресията, циничното и вулгарно отношение, което проявил
К.П. към К., можело да се обясни напълно с екзацербация на гореописаната личностова
акцентуация. Подекспертният представлявал реална обществена опасност за лицата, към
които бил фиксиран, в случая – К.. От анамнестични сведения било отразено, че на 18
годишна възраст П. взривил паметник по пътя за гр. П.. Бил буен по нрав и скандален (т.2,
л.1-23 д.п.).
В съдебно заседание експертът е поддържал даденото от него заключение, като пояснил, че
при прегледа П. бил много възбудим и напрегнат. Прави заключение, че П. от „мухата
правел слон“ и хиперболизирал нещата. Действията на П. не можели да се определят като
намалена вменяемост. По време на инкриминирания период П. бил в обострено състояние,
при което епизодично имал намаляване на някои волеви критерии, но не до степен на
невменяемост(л.75г-76г с.д.).
9
Съдът е съобразил, че назначената по досъдебното производство съдебно техническа-
фоноскопна експертиза, изготвена от експерти - специалисти в областта на фоноскопията в
ЦЕКИ към НИК - МВР гр. София, е дала заключение, че текстът от звукозаписите с имена
„“+359893860433_03072018120807 и „+359894385904_06042018_113344“, обект на
експертизата, е снет и представен в писмен вид в „Текст на звукозаписите“ в
изследователската част на протокола. Файл „+359893860433_03072018_120807. mp3“ и файл
„+359894385904_06042018_113344. mp3“, обекти на експертизата, не носели допълнителна
информация в какъв часови диапазон и на коя дата е отразено събитието на записа. Цялата
информация, която те носели, била отразена в Таблица 1 в изследователската част на
протокола. При изследване на времевите и честотни характеристики на аудиосигнала не се
откривали признаци на изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на
звукозаписите (изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др.). Лицето, обозначено като
„М2“ в „Текст на звукозаписите“, и КР. Г. П., били едно и също лице (т.2, л.41-59 д.п.).
По време на съдебното следствие била назначена от съда съдебно-психологична експертиза
на Д. ИВ. К. и изготвена от експерт - клиничен психолог към ЦПЗ, гр. П. – Д.В, който след
подробен и обстоен преглед на материалите, приложени по делото, както и материалите за
послужване, извършена обективна психологична оценка, анализ на наличната информация,
е дал заключение, че подекспертният К. не фигурирал в регистрите на Център за психично
здраве и нямало данни да е ползвал услугите на квалифицирани специалисти – психиатър
или психолог. Същият изпитвал страх от действията - закана за убийство от подсъдимия
К.П.. Действията по време на случилото се били съответни на преценката му за ситуацията.
Те били изводими от характеристиките на неговата личност и поведението му било
организирано, осмислено и рационално в действията (л.102-116 с.д.).
В съдебно заседание в.л. Вълчева е поддържала даденото от нея заключение, като е
пояснила, че лично събеседвала с К. в Центъра за психично здраве, извършила клинично
интервю, след което и психологично изследване. Били описани субективни преживявания на
напрежение, тревожност, нарушен сън, които оплаквания били от невротичен спектър. Това
било едно нормално психологично преживяване и страх, което било автентично. Към
момента на изготвяне на експертизата нямало данни за симулация, за преувеличаване на
емоционални преживявания (л.152-154 с.д.).
На база на така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият
П. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, алт. 1, във вр. ал. 1, алт. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед правилното установяване на всички обстоятелства по делото, съобразно
задълженията си по чл.14 НПК и правомощията си по чл. 327 НПК, Военно-апелативният
съд възобнови съдебното следствие като допусна повторен разпит на свидетелите Д. ИВ. К.
и Л. М. П., на подсъдимия КР. Г. П., извършен по негово желание и съгласие, допусна
10
разпит на свидетеля А.М.Д, изиска и прие като писмени доказателства по делото оригинал
на преписка вх. № ./21.03.2018 г. на РП - гр. П., образувана по жалба от Л. М. П. срещу Д.
ИВ. К., справки изх. № .../23.02.2021 г. на „Теленор България“ ЕАД, изх. № ../24.02.2021 г.
на мобилен оператор „А1“ и изх. № ./26.02.2021 г. на мобилен оператор „Виваком“ относно
поискана информация за определени телефонни номера, както и следствен експеримент за
проверка и уточняване на данните, получени от разпита на свидетелите А.Д и Л.П. относно
телелефонен апарат с номер ..... дали същият може да набира изходящи номера. След анализ
на всички писмени и гласни доказателства по делото, събрани по време на досъдебното
производство, проверени и преценени по време на съдебното следствие от
първоинстанционния съд, и тези, събрани от настоящия състав в съдебно заседание, Военно-
апелативният съд не прие нови фактически положения.
Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото намира, че съобразно
изискванията на чл.305, ал. 3 НПК основният съд е изложил в мотивите си изводите за
фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, обсъдил е доказателствените
материали и е посочил кои приема за достоверни. Изложил е също така и съответните
правни съображения като е приел, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
бил предаден на съд. За да признае подсъдимия за виновен, съдът се е позовал на
изложените фактически обстоятелства в тъжбата, депозираните обяснения от К. по време на
предварителната проверка, депозираните свидетелски показания по време на досъдебното
производство и депозираните показания по време на съдебното следствие на пострадалия
К., както и показанията на свидетеля-очевидец В, на показанията на свидетелите Н и
частично на П. и Шаренков, на докладните записки по делото, разпечатки от телефонни
обаждания и разпечатки от проведени телефонни разговори, както и на съдебно-
медицинското удостоверение, отразяващо извършеното освидетелстване на пострадалия.
Взел е също така под внимание заключенията по назначените експертизи и е съобразил
както писмените, така и веществените доказателства по делото.
Преди да обсъди доводите и съображенията на решаващия съд, изложени в атакувания
съдебен акт, настоящият състав намира да отбележи, че при формиране на вътрешното си
убеждение първоинстанционният съд отчасти се е позовал на доказателствени източници,
които не са били събрани по предвидения в НПК ред за събиране и проверка на
доказателствата. Така например неправилно съдът е кредитирал изложените фактически
обстоятелства в тъжбата на пострадалия К., депозираните от него обяснения по време на
предварителната проверка, депозираните свидетелски показания по време на досъдебното
производство на пострадалия К. и свидетеля-очевидец В, които не са били приобщени по
съответния ред, и докладните записки по делото. Същите не могат да бъдат източник на
доказателства, събрани по изискуемия за това ред, въз основа на които да бъдат приети за
установени определени фактически обстоятелства. Същевременно обаче съдът е направил
доказателствените си изводи, като правилно се е позовал и на показанията по време на
съдебното следствие, дадени от пострадалия К., както и на показанията на свидетеля-
очевидец В, на показанията на свидетелите Н и частично на показанията на свидетелите П.
11
и Шаренков. Въпреки че решаващият съд е направил изводите си въз основа на част от
доказателствените източници, които не са били събрани съгласно посочения в НПК ред, той
в крайна сметка правилно е решил въпросите относно авторството на деянието и
отговорността на дееца. Наред с това настоящият състав санира част от допуснатите в тази
насока слабости от решаващият съд, като извърши обстоен повторен разпит на подсъдимия
КР. Г. П. и свидетелите Д. ИВ. К. и Л. М. П., като допусна и разпит на свидетеля А.М.Д,
изяснявайки самостоятелно съставомерните обстоятелства по делото.
Въззивната инстанция намира за необходимо и да допълни доводите на първоинстанционния
съд, като на първо място счита, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия в частта, в която той отрича да е отправял закани и заплахи против личността и
живота на пострадалия К., възбудили основателен страх в последния от осъществяването
им. Подсъдимият пред въззивната инстанция е направил признания, че е търсил контакт с К.
и че се е срещал с него, но отрича да е отправял заплахите за живота и здравето на
пострадалия, които са предмет на обвинението. Настоящият състав намира, че обясненията
на подсъдимия в тази им част не следва да бъдат обект на нужното доверие, тъй като се
опровергават по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото.
Настоящият състав съобрази, че съгласно съдебната практика обясненията на подсъдимия
следва да се третират не само като доказателствено средство /чл. 115, ал. 1 НПК/, но и като
основно средство за защита / чл.55, ал.1 НК/. Фактическите данни, които се установяват
чрез тях, следва да се подлагат на внимателна проверка и анализ. Едновременно с това
следва да се съпоставят и с останалите доказателства по делото и едва тогава да се преценя
дали да им се дава вяра или не. Именно поради това следва да се приеме, че обясненията на
подсъдимия досежно липсата на отправени заплахи и закани за живота и здравето на
пострадалия са недостоверни и следва да се характеризират като негова естествена защитна
позиция. Това е така, защото тази негова теза не се подкрепя и не е в съответствие с
обстоятелствата, установени чрез другите доказателствени средства в процеса, а именно -
свидетелските показания на пострадалия, на свидетеля В.В, приложеното към делото
съдебно-медицинско удостоверение и данните, съдържащи се в заключението на съдебно-
психиатричната експертиза на К.П., заключението на съдебната техническа-фоноскопна
експертиза и заключението на съдебно-психологичната експертиза на Д.К., писмените
доказателства, приобщени по съответния ред по делото, както и веществените такива.
Настоящият състав намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на
пострадалия К., тъй като същите са логични и точни, последователни и непротиворечиви.
Въззивната инстанция съобрази, че съгласно съдебната практика даването на показания от
пострадалия е както задължение, така и право. Това е така, защото показанията му
едновременно са източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от
престъплението права. В същото време пострадалият малко или много е заинтересован от
изхода на процеса и заема малко по-особено положение като свидетел в него. Ето защо
съдът е длъжен да ги подложи на подробен и задълбочен анализ, да бъдат съпоставени
12
данните в тези показания с останалите доказателства по делото и да се направи
необходимата преценка дали да им се даде вяра или не.
Въззивната инстанция намира, че в конкретния случай показанията на пострадалия К. не са
изолирани от доказателствената съвкупност, а се подкрепят изцяло от нея. Както правилно и
първостепенният съд е приел, писмените и гласни доказателства по делото, разгледани
поотделно и в съвкупност, подкрепят изцяло твърденията на К., че подсъдимият П., в
инкриминирания период от време, е отправил многократно закани и заплахи против
неговата личност и живот, както и че тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им, поради което същите следва изцяло да бъдат кредитирани с
необходимото доверие. Обосновано първостепенният съд е приел, че след като е възприел
инкриминираните заплахи за живота и здравето му, пострадалият е изпитал основателен
страх. С основание за това е допринесло и обстоятелството, че подсъдимият е
военнослужещ и като такъв притежава разрешение за носене на огнестрелно оръжие, което
било съобщено на пострадалия лично от подсъдимия П.. Свидетелските показания на В.В,
който на 06.04.2018 г. е станал очевидец на поредните заплахи и закани от страна на
подсъдимия към пострадалия, също съдържат данни относно психичното състояние на К.,
който след действията на П. бил много разтревожен и уплашен, тъй като преди това на
гарата бил нападнат от него, а след това и преследван с автомобила му. Правилно съдът е
приел, че в подкрепа на така описаното емоционално-психологично състояние на
пострадалия е и заключението на назначената и изготвена по време на съдебното следствие
психологична експертиза на К., която също установява, че пострадалият действително е
изпитвал страх от действията на подсъдимия и последвалата закана за убийство(л.102-116
с.д.).
Достоверността на показанията на пострадалия се подкрепя и от приложените по
досъдебното производство извлечения от обаждания и СМС-и за периода 19.03.2018 г. до
09.05.2018 г. (т.1, л.67-75 д.п.). От съдържанието на същите се установява, че през различен
период и време от денонощието подсъдимият П. се е обаждал и изпращал нееднократно
телефонни съобщения на пострадалия К. и по този начин му причинил психически тормоз.
Последното се подкрепя и от писменото съдържание на прослушаните три файлови записа,
от които се установява, че мъжки глас № 2 отправя нецензурни и обидни думи, съдържащи
заплахи към мъжки глас № 1, включително по адрес на покойната му майка и покойната му
съпруга (т.1, л.101-106 д.п.). От заключението на извършената съдебно-техническа
фоноскопна експертиза се установява, че лицето, обозначено „М 2“ в текста на
звукозаписите, и КР. Г. П. са едно и също лице (т.2, л.41-60 д.п.).
Наред с всичко гореизложено следва да се има предвид и обстоятелството, че и самият
подсъдим в обясненията си не отрича, че се е срещал с пострадалия К., обаждал му се по
мобилния телефон многократно и изпращал телефонни съобщения, обяснявайки тези си
действия с основния мотив К. да преустанови всякакви взаимоотношения със съпругата му,
изключвайки от действията си единствено отправените закани и заплахи, предмет на
13
обвинението. Настоящият състав намира, както вече беше отбелязано, че в тази част,
изключваща отправените закани и заплахи, предмет на обвинението, обясненията на
подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като са плод на негова защитна позиция и
са продиктувани от естествения му стремеж да бъде оневинен и да избегне следващата му се
наказателна отговорност.
Твърденията на пострадалия, че е станал обект и на проявено насилие от подсъдимия, се
потвърждават и от заключението на съдебно-медицинското удостоверение № 25/2018 г.,
приложено по делото (т.1, л.64 д.п.)., от което е видно, че на 06.04.2018 г., около 11:00 часа,
на гарата в гр. П. бил ударен с юмрук по тялото, в резултат на което получил по предната
лява част на гръдния кош, в ребрената му зона, масивно синкаво-зеленикаво кръвонасядане
с размери 15 х 8 см..
Поредното доказателство, установяващо достоверността на показанията на пострадалия, са
и данните от съдържанието на предадените от К. с протоколи за доброволно предаване от
10.05.2018 г. и от 03.07.2018 г на разследващия орган по досъдебното производство два
диска, съдържащи общо четири аудио записа от проведени телефонни разговори (т.1, л.100-
106 д.п. и т.1, л.65 и 66 д.п.) между него и подсъдимия.
Описаното от пострадалия поведение на подсъдимия кореспондира и с данните за личността
на последния, съдържащи се в назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на
П., от заключението на която е видно, че същият страда от смесени и други личностнови
разстройства, с параноиден и емоционално-неустойчив облик, характеризиращ се с
сензитивност към преживявания на неудачи и неуспехи, злопаметност по отношение на
нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност, мнителност и постоянна
склонност към изопачено възприемане на околните, борбено и непреклонно чувство за
собствено право, което не е съобразено с реалната ситуация, склонност към патологична
ревност и към преживяване на изключителна собствена значимост, свръх ангажираност с
неоснователни-конспиративни обяснения на събитията от непосредственото обкръжение
или света. Описаната емоционална нестабилност от експерта се характеризира с тенденция
за импулсивно действие, без оглед на последствията, в съчетание с неустойчиво и капризно
настроение, като екпертът пояснява, че изблиците на интензивен гняв често могат да
доведат до насилие. Към момента на извършване на деянията П. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките
си. Към датата на освидетелстването П. е бил в еквивалент на вменяемост. Агресията,
циничното и вулгарно отношение, което П. проявил към К., можело да се обясни напълно с
екзацербация на гореописаната личностова акцентуация. Подсъдимият представлявал
реална обществена опасност за лицата, към които бил фиксиран, в случая – К.. Не следва да
се пренебрегва и обстоятелството, съдържащо се в анамнестичните сведения и отразено и от
експерта в заключението му, че П. бил буен по нрав и скандален и на 18 годишна възраст
взривил паметник по пътя за гр. П.. (т.2, л.1-23 д.п.).
14
В тази връзка не на последно място следва да се посочат и показанията на свидетеля
Николай Н, които също се установяват агресивното поведение на подсъдимия, което същият
проявявал и към този свидетел, разпитван за тези факти и обстоятелства.
Въззивната инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката Л.П. относно твърденията й, че пострадалият К. й звънял по телефона, че я
изнудвал и притеснявал с различни искания от сексуален характер, противни на волята й. От
представените от самата нея сметки-извлечения от мобилния оператор на телефонни
разговори е видно, че в нито едно от тях не фигурира телефонен номер на пострадалия К.,
който е категоричен, че не се е обаждал по никакъв повод на П. и това негово твърдение не
беше опровергано от събраните в процеса доказателства. От събраните такива по време на
съдебното следствие пред въззивната инстанция също се установи, че соченият от П.
телефонен номер, на който К. я карал да му се обажда, принадлежи на трето лице –
свидетелят А.Д. Установи се също така, че последният няма отношения или връзка с
пострадалия. Данните, събрани от разпита и очната ставка на Д и П., дори предполагат
основание за заключение, че за да прикрие комуникацията си с Д, която е видна от
представените сметки-извлечения на проведените от нея разговори, П. умишлено е насочила
вниманието на съпруга си към пострадалия К., възползвайки се от обстоятелството, че
същият е бил пациент в болницата, където тя работела и че при изписването К. й дал
телефонния си номер като таксиметров шофьор, ако евентуално П. реши да се възползва от
услугите му като такъв. Ето защо не следва да бъдат кредитирани възраженията на защитата
на подсъдимия, че неоснователно са игнорирани в процеса показанията на П. и че
необяснимо не им било гласувано необходимото доверие.
Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че при постановяване на
присъдата неправилно съдът се е позовал на заключението на назначената по досъдебното
производство съдебна техническа-фоноскопна експертиза. От показанията на пострадалия
К., които, както вече беше посочено в мотивите, съдът безрезервно кредитира, е видно, че не
самоцелно, а след първата отправена заплаха той е започнал да записва в телефона си
следващите обаждания на подсъдимия към него. Същият е бил мотивиран да стори това с
цел да охрани и защити лични права и интереси, които са станали обект на неправомерни
действия от страна на трето лице, което само се е поставило в такова положение и в случая
не би могло да се ползва от привилегията на конституционно уредени права в тази връзка.
От данните по делото е видно, че К. е прибягнал към звукозаписа на разговорите след
първата отправена закана и след като е установил, че последващите обаждания са със
същата цел. Установено е също така, че К. прехвърлил направените телефонни звукозаписи
на разговорите с П. на два диска, които лично предал на разследващите органи, за да докаже
неправомерните действия на подсъдимия и да защити себе си. Това се установява от
съответните протоколи за доброволно предаване на въпросните два диска от 10.05.2018 г. и
от 03.07.2018 г. (т.1, л.100-106 д.п. и т.1, л.65 и 66 д.п.), съдържащи общо четири аудио
записа от проведени телефонни разговори между него и подсъдимия. Същите са били
15
съставени съобразно изискванията на НПК, като впоследствие по съответния процесуален
ред е била назначена и съдебна техническа-фоноскопна експертиза, изготвена от експерти -
специалисти в областта на фоноскопията в ЦЕКИ към НИК – МВР, гр. София. От
заключението на същата пък е видно, че при изследване на времевите и честотни
характеристики на аудиосигнала не се откривали признаци на изменения, предизвикани от
манипулация и монтаж на звукозаписите (изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др.).
Видно е, че в случая не става въпрос и за ВДС, получени в резултат на използване на СРС,
защото коментираните разговори безспорно нямат характеристиките на специално
разузнавателно средство. Начинът на тяхното изготвяне и редът, по който същите със
съответното им съдържание са били приобщени към материалите по делото, е изяснен със
съответните способи и средства на НПК. Следва да се отбележи също, че настоящият състав
не формира вътрешното си убеждение единствено и само на съдържанието на тези
разговори, чиято информация потвърждава изцяло показанията на пострадалия е не се явява
единствено и водещо съображение за осъждането на подсъдимия. Видно от предходната
част на настоящите мотиви въззивната инстанция съобрази и анализира всички останали
доказателства по делото, които също установяват, че подсъдимият е осъществил
престъплението, предмет на внесеното в съда обвинение.
Неоснователно е възражението на защитата, че разследването било извършено от
некомпетентен орган в лицето на разследващ полицай от РПУ – П. с оглед качеството на
подсъдимия като военнослужещ. Видно е, че след като е станало известно на органа на
досъдебното производство това обстоятелство, същият веднага е изпратил материалите по
делото на компетентния военно-правораздавателен орган, който е продължил разследването
и е приключил същото съобразно процесуалните изисквания в НПК.
Не следва да се кредитира и възражението на защитата, че самите думи трябвало да
предизвикат основателен страх и че след като самият К. продължавал да търси и да звъни на
П., за да се свърже с нея, такъв у него не бил формиран. Това се опровергава от показанията
на самия К. и от заключението на назначената и изготвена по време на съдебното следствие
психологична експертиза на К., която подкрепя описаното емоционално-психологично
състояние на пострадалия и установява, че К. действително е изпитвал страх от действията
на подсъдимия и последвалата закана за убийство(л.102-116 с.д.). Съгласно съдебната
практика на ВКС, за съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо
лицето, към което е отправена заканата, действително да се е почувствало застрашено.
Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на
заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което тя е отправена, като
задължително следва да бъдат обсъдени обстоятелствата, свързани с отношенията между
дееца и пострадалия и отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено
деянието, което е било и сторено.
Настоящият състав намира за неоснователни и съображенията на защитата на подсъдимия,
че при определяне вида и размера на наказанието му първоинстанционният съд
16
необосновано е отказал да приеме, че пострадалият е допринесъл съществено за настъпване
на резултата. За такова допринасяне и съпричиняване по делото не бяха събрани никакви
доказателства и по време на въззивното съдебно дирене. Напротив, установи се, че К. не е
имал съпричастност и отношение към съпругата на подсъдимия и с нищо не е провокирал
инкириминираните му действия. Неоснователни са и възраженията, че на база
констатациите от съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия П. следвало да се
наложи друг вид наказание по реда на чл. 55 от НК и значително да се намали размера на
присъденото обезщетение. Настоящият състав намира, че на фона на останалите
обстоятелства констатациите от заключението на съдебно-психиатричната експертиза на П.
не биха могли да формират необходимата тежест и значение, налагащи извод за определяне
на друг вид наказание на подсъдимия или смекчаване на наложеното му такова, както и за
значително редуциране размера на присъденото обезщетение на пострадалия.
Настоящият състав намира, че основният съд е обсъдил наличието и липсата на смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, съпоставил е същите съобразно тежестта и значението им и е
наложил на подсъдимия едно справедливо наказание в рамките на предвиденото от закона,
като съвсем основателно е приел, че за поправянето и превъзпитаването му не е необходимо
същото да се изтърпява ефективно. По тези съображение настоящият състав намира за
неоснователни и възраженията в тази насока и на повереника на гражданския ищец и частен
обвинител.
Първоинстанционният съд е изяснил изчерпателно и обстоятелствата, имащи значение за
определяне размера на присъденото обезщетение на пострадалия за претърпените от него
неимуществени вреди от престъплението и е намерил справедлив материален израз на
присъденото обезщетение. По своя размер същото съответства на деянието на подсъдимия,
на реалната покупателна възможност на лева и на изискванията за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ето защо неоснователни са направените и от повереника на
гражданския ищец и частен обвинител възражения, че присъдата е незаконосъобразна и в
гражданско-осъдителната й част и че в тази си част постановеният съдебен акт страдал от
порок, тъй като не била съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и константната съдебна
практика по този род претенции за обезщетение за претърпени морални болки и страдания
от такива престъпни прояви.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият П. да
заплати направените по делото разноски в полза на РУП гр. П. за направените по
досъдебното производство разноски в размер на 586,16 лв. за възнаграждения на вещи лица,
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – П.,
направени разноски по съдебното следствие в размер на 342,80 лв. за възнаграждения на
вещи лица, както и при липса на доброволно изпълнение сумата от 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на Военен съд - П.. Не са били присъдени от съда
направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски в размер на 1 500 лв., тъй
като не е било направено и такова искане. Искане за присъждане на направените от
17
гражданския ищец и частен обвинител К. разноски и за двете инстанции за първи път е
направено пред въззивната инстанция, пред която от повереника е представен договор за
правна защита и съдействие с изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600/шестотин/ лв.. Предвид изхода на въззивното производство и с оглед на
обстоятелството, че пред първостепенният съд не е било направено такова искане,
настоящият състав намира, че подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати на Д.К.
направените от него разноски само пред въззивната инстанция в установения размер от
600/шестстотин/ лв..
По изложените съображения въззивният съд намира жалбите на подсъдимия и на частния
обвинител и граждански ищец по делото за неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение.
При извършената служебна проверка на присъдата се установи, че при постановяването й не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания
за отменяването и изменяването й, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/22.06.2020 г., постановена по НОХД № 100 по описа за
2019 г. на Военен съд - П..
ОСЪЖДА подсъдимия КР. Г. П. да заплати на Д. ИВ. К. направените от него разноски по
време на въззивното производство в размер на 600/шестстотин/ лв..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен
съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18