№ 1262
гр. София, 25.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Д. Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20211110158433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Л. Г. Я. и Н. В. Я. срещу А. Й.
С., С. В. А. и В. Т. А., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответниците, че не са собственици на основание
завещание на ******* и продажба на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ******** с площ от 627 кв. м., който представлява поземлен
имот 82 от квартал 24 по плана на *********, и административен адрес:
**********, както и на намиращи в имота друг вид стопанска постройка с
идентификатор ********.1 с площ от 28 кв.м., и барака в северозападната част
на дворното място, и за отмяна на констативен Нотариален акт № 1/24.06.2021
г., том II, рег. *********, нот. дело № 174/2021 г. на нотариус *********.
В исковата молба се твърди, че ищецът Л. Г. Я. е собственик на 70/1950
идеални части от дворното място, описано в горния абзац, тъй като му били
подарени от ******* с Нотариален акт № 64/03.08.2018 г., том IV, рег. *****,
нот. дело № 602/2018 г. на нотариус *****. С.. Твърди се, че ищецът заедно със
съпругата си – ищцата Н. В. Я., са собственици на още 1100/1950 идеални
части от същия имот, заедно със съответните сгради, по силата на покупка от
******* с Нотариален акт № 65/03.08.2018 г., том IV, рег. № 12445, нот. дело
№ 603/2018 г. на нотариус *****. С.. Твърди се, че ******* е бил собственик
на 2/3 идеални части от дворното място, които бил получил по следния начин:
1/3 идеална част и жилище в североизточната част на дворното място, както и
барака, която според ищеца представлява сграда с идентификатор ********.8,
като първи дял по делба, осъществена по гр. дело № 7041/1989 г. на Трети
районен съд – София, 6. състав; 1/6 идеална част – по наследство от баща си
1
******** И., и друга 1/6 идеална част – като прехвърлена от наследството на
брат му ****** с нотариален акт № 143/29.07.2022 г., том I, ****, нот. дело №
139/2022 г. на нотариус *****. Д.а, като продавачът ******* е притежавал и
жилище в северозападната част на имота по силата на съдебната делба, както
и две бараки – едната по силата на делбата, а другата – по наследство и
прехвърляне от другия наследник. Твърди се, че на ответницата А. Й. С.ова е
издаден констативен Нотариален акт № 1/24.06.2021 г., том II, рег. *********,
нот. дело № 174/2021 г. на нотариус *********, с който е призната за
собственик на 1/2 част от дворното място, както и на сградата с
идентификатор ********.1 и барака, неотбелязана в кадастъра, като
наследник по завещание на *******, а ищците претендират, че последният
преди смъртта си им е прехвърлил тези имоти. След издаване на констативния
нотариален акт ответницата А. Й. С.ова била продала идеалната си част от
дворното място на ответниците С. В. А. и В. Т. А. с Нотариален акт №
30/22.07.2021 г., том II, ******, нот. дело № 199/2021 г. на нотариус
*********, като тази сделка не била прехвърлила правото на собственост,
поради което и се води предявеният иск за установяване, че ответниците не са
собственици на тези имоти.
В законоустановения срок (започнал да тече на 21.03.2022 г., разписка на
лист 76 от делото) не е подаден отговор от ответницата А. Й. С..
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците С. В. А. и
В. Т. А., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
делото следва да бъде спряно, тъй като за поземления имот с идентификатор
******** се водело срещу ищците по настоящото дело гражданско дело №
10457/2021 г. на Софийския районен съд, 167. състав. Твърди се, че при
извършване на сделките, с които ищците се легитимират като собственици, са
образувани наказателни разследвания. Освен това се твърди, че сделките,
сключени на 03.08.2018 г. от ищците са нищожни като противоречащи на
закона, тъй като с тях се заобикаляло изискването на чл. 33 ЗС за предлагане
на идеалните части от поземления имот на другите съсобственици.
В съдебното заседание ищците чрез представителя си поддържат, че
искът следва да се уважи, тъй като ответниците не са представили
доказателства за придобиване на собственост, като възраженията им за
нищожност на договора за покупка на ищците били неоснователни, като се
сочи, че е била договорена реална продажна цена, близка до средните
стойности на имота. Ответниците С. В. А. и В. Т. А. поддържат, че са
придобили имота по завещание от същото лице, което е продало имота си на
ищеца, но тази продажба била установена като нищожна поради извършена
симулация и измама, както и накърняване на добрите нрави – твърде ниска
продажна цена на имота. Поддържа се, че с договор без нотариална заверка са
продадени недвижими вещи, и поради това ответникът не е собственик.
Ответницата А. Й. С. не е взела становище. Ответниците С. В. А. и В. Т. А. са
подали и писмени бележки, в които подробно развиват доводите си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
2
обстановка:
Съгласно представена на лист 26 от делото Скица на поземлен имот №
15-433071/28.06.2018 г. на Столичната служба по геодезия, картография и
кадастър, процесният имот с идентификатор ******** е със заснета площ 627
кв.м., намира се в урбанизирана територия, има за съседи имоти с
идентификатори ********** (улица) и ****** (улица), и е с административен
адрес: *******, с номер по предходен план – имот № 82 от квартал 72. В
имота има шест заснети сгради – в северозападната му част, на ъгъла на двете
улици ****** и ******* има три сгради, като най-северната е с
идентификатор ********.1 и представлява едноетажна складова сграда с
площ 28 кв.м.; на юг е сграда с идентификатор ********.3 и видимо по-малка
площ, на юг от последната сграда е сграда с идентификатор ********.5. В
централната и югозападна част на двора е голяма сграда с неправилна форма с
идентификатор ********.8, а в югозападния ъгъл на имота има още две малки
сгради с идентификатори ********.7 (със стена по лицето на имота) и
********.6.
Съгласно представено на лист 28 от делото Удостоверение за данъчна
оценка № **********/01.07.2021 г. на отдел ******** при дирекция
„Общински приходи“ на Столичната община, данъчната оценка на земята е
12 967,40 лева, а на едноетажна барака от 36 кв.м. – 6907,70 лева.
Удостоверението е издадено на ответницата А. Й. С., но е представено от
ищците по делото.
Съгласно заключението на геодезическата експертиза по делото, прието
в откритото заседание на 27.03.2024 г. (на лист 153 от делото), а в писмен вид
– на лист 143 – 150 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо източниците си на информация, процесният
имот сега с идентификатор ******** е бил имот с планоснимачен № 82 по
кадастрален план, влязъл в сила през 1987 г., изработен през 1980 г., като е бил
собственост на ******** И. съгласно нотариален акт № 191/1934 г., том XVII,
*******, нотариално дело № 3350/1934 г. Към 1987 г. имотът е бил предвиден
за отчуждаване за прокарване на улица, но мероприятието не е реализирано и
към момента имотът е отразен в регулацията по Решение № 25 от протокол №
24/30.03.2001 г. на Столичния общински съвет като имот без номер в квартал
72, в който не са обособени урегулирани имоти. Границите на имота по
кадастъра съвпадат напълно с границите на имот с планоснимачен № 82 от
регулационния план от 1987 г., което вещото лице е отразило и на
комбинирана скица.
Съгласно представен на лист 15 – 16 от делото Протокол от открито
съдебно заседание от 27.12.1989 г. на Трети районен съд – София, по
гражданско дело № 7041/1989 г. е одобрена съдебна спогодба за делба на
наследство, по силата на която ******* е получил в дял 1/3 идеална част от
дворно място, което представлява поземлен имот № 82 от квартал 24 по плана
на местност ****** с площ по скица 650 кв.м., както и жилище в
североизточната част от едноетажна жилищна сграда (цялата с площ 54,40
кв.м.) в имота, състоящо се от една стая, хол, кухня и антре, ведно с 1/3
3
идеална част от общите части на сградата, както и барака в северозападната
част на дворното място. Собствеността на имота е установена с Нотариален
акт № 191, *********, том XVII, нотариално дело № 3350/1934 г.
С представен на лист 17 от делото констативен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, №
57/16.03.1990 г., том II, нот. дело № 134/1990 г. на ********, четвърти
нотариус при Втори районен съд – София, ******* е признат за собственик на
1/4 от 312/650 идеални части (или 312/2600, т.е. 12/100 идеални части) от
поземлен имот (дворно място) № 82 от квартал 24 по плана на местност
****** без постройките.
Съгласно представен на лист 18 от делото Нотариален акт №
142/29.07.2002 г., том II, ****, нот. дело № 139/2022 г. на нотариус *****. С. с
******* от регистъра на Нотариалната камара, ******* е придобил от брат си
******* срещу замяна на жилището, което е получил по спогодителния
протокол от 27.12.1989 г., 1/3 идеална част от празно дворно място,
представляващо поземлен имот № 82 от квартал 24 по плана на местност
******.
Съгласно представен на лист 11 от делото в препис Нотариален акт №
64/03.08.2018 г., том IV, рег. *****, нот. дело № 602/2018 г. на нотариус *****.
С. с ******* от регистъра на Нотариалната камара, ******* (чрез
пълномощник – свидетеля по делото ********) е дарил на ищеца Л. Г. Я.
70/1950 идеални части от собствения си недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ********, целият с площ 627 кв.м., който представлява
поземлен имот № 82 от квартал 24 по плана на местност ********, и има
граници имоти с идентификатори ********** и ******.
Съгласно представен на лист 13 – 14 от делото в препис Нотариален акт
№ 65/03.08.2018 г., том IV, рег. *****, нот. дело № 602/2018 г. на нотариус
*****. С. с ******* от регистъра на Нотариалната камара, ******* (чрез
пълномощник – свидетеля по делото ********) е продал на ищеца Л. Г. Я.
1100/1950 идеални части от собствения си недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ********, целият с площ 627 кв.м., който представлява
поземлен имот № 82 от квартал 24 по плана на местност ********, и има
граници имоти с идентификатори ********** и ****** срещу сумата от 7600
лева.
Съгласно представено на лист 25 от делото Удостоверение за сключен
граждански брак № 090405/04.10.2009 г. на район ***** на Столичната
община ищецът Л. Г. Я. е сключил на 04.10.2009 г. граждански брак с Н. В.
******, като ищецът поддържа, че още е в брак, поради което съдът приема, че
закупените 1100/1950 идеални части от имота следва да се придобият от
двамата съпрузи в режим на общност съгласно презумпцията на чл. 20 СК.
На лист 177 – 178 от делото е представен писмен договор, подписан от
******** като пълномощник на *******, който е оспорен от ответниците като
документ с недостоверна дата, като с протоколно определение от 20.05.2024 г.
на ищците е указано да установят достоверната дата на документа.
Доказателства в тази насока, установяващи обстоятелствата по чл. 181, ал. 1
4
ГПК, не са събрани по делото, поради което съдът приема, че документът е
съставен на 11.04.2024 г., когато е представен в съда, т.е. след смъртта на
******* на 23.05.2020 г., поради което пълномощията на подписалия договора
******** са били прекратени на основание чл. 41, ал. 1, предл. трето ЗЗД и
същият не може да служи по делото.
Поради това, тъй като началото на писмено доказателство е изключено с
изключване на документа, съдът няма да обсъжда свидетелските показания,
събрани по делото, тъй като за тях е налице забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК, която не е преодоляна съгласно правилото на чл. 165 ГПК, нито по реда
на чл. 164, ал. 2 ГПК – липсва съгласие на ответниците.
Съгласно представено на лист 244 в заверен от нотариус препис
Саморъчно завещание от 30.08.2019 г., ******* е завещал на ответницата А.
Й. С. (към онзи момент – с моминската фамилия ********) цялото си
имущество. Съгласно представен на лист 247 от делото протокол на нотариус
*****. С. с ******* от регистъра на Нотариалната камара, завещанието е
обявено на 29.05.2020 г. по нотариално дело № 14/2020 г., след смъртта на
******* на 23.05.2020 г. (което се установява и от представено на лист 131 от
делото Удостоверение за наследници с изх. № 6742/08.12.2023 г. на ******* на
Столичната община).
Съгласно представен на лист 21 от делото констативен Нотариален акт
№ 1/24.06.2021 г., том II, *******, нот. дело № 174/2021 г. на нотариус
********* с ****** от регистъра на Нотариалната камара, ответницата А. Й.
С. е призната за собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ********, с административен адрес: *******, както и на
цялата построена в имота сграда с идентификатор ********.1 с площ от 28
кв.м.
Съгласно представен на лист 23 от делото констативен Нотариален акт
№ 30/22.07.2021 г., том II, ******, нот. дело № 199/2021 г. на нотариус
********* с ****** от регистъра на Нотариалната камара, ответницата А. Й.
С. е продала имотите – предмет на Нотариален акт № 1/24.06.2021 г., на
ответниците С. В. А. и В. Т. А..
Съгласно заключението на оценителната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 10.07.2024 г. (на лист 239 от делото), а в писмен вид –
на лист 228 – 236 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, съгласно която към
март 2018 г. пазарната стойност на поземления имот – предмет на спора, е
била 57 057 лева, а на прехвърлените идеални части е съответно – 2050 лева за
70/1950, и 32 190 лева за 1100/1950. За сградите оценките са – за сграда с
идентификатор ********.1 с площ 28 кв.м. е 3750 лева, за сграда с
идентификатор ********.3 с площ 15 кв.м. – 2010 лева, и за сграда с
идентификатор ********.5 с площ 11 кв.м. – 1475 лева, като е отчетено и че
има незаконно строителство в имота, съгласно уточненията на вещото лице в
зала. Стойността на подменената дограма в сграда с идентификатор
********.1, която е установена на място, е 1790 лева, а боядисването на
сграда с идентификатор ********.1 струва 350 лева, като същата е установена
5
боядисана в бяло.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
За да разгледа отрицателният установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 77 ЗС на ищците, съгласно
Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
установи интереса на ищците от водене на делото, като те следва да докажат
твърдяното от тях свое право върху имота, което извеждат от два нотариални
акта – за дарение и продажба. Ответниците поддържат недействителност на
актовете, тъй като очевидно с акта за дарение следвало да се заобиколи
изискването за предлагане на продаваната идеална част на останалите
собственици, както и поради противоречие с добрите нрави – прекалено ниска
уговорена цена.
По отношение на акта за дарение, следва да се приеме, че той е
недействителен, но не поради сочената от ищците причина – заобикаляне на
закона, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС
в случай на опит за заобикаляне на изискването по чл. 33, ал. 1 ЗС при
продажба на част от съсобствен недвижим имот, тази част първо да се
предложи на останалите съсобственици, не може да има заобикаляне на
закона, но съдът с оглед на фактическите твърдения на ответниците, че е
имало желание на страните да избегнат приложението на последната посочена
разпоредба, намира, че правилната правна квалификация на тези твърдения е
възражение за симулация и нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, е
направил такава квалификация на възражението с доклада по делото (на лист
153 от делото), което е в рамките на служебните му правомощия.
Симулативният характер на дарението по Нотариален акт №
64/03.08.2018 г. е очевиден – страните не са имали воля за дарение, защото
непосредствено след това, още в рамките на същия час, са сключили нов
договор, този път за продажба, с Нотариален акт № 65/03.08.2018 г., т.е. ясна е
волята на страните имотите да се придобият чрез покупка, а не чрез дарение.
Следователно действителната сделка по двата нотариални акта всъщност е
една, като съдът следва да приеме, че става въпрос за една продажба, като
приложи чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Това налага и да се разгледа дали желаният и целен от ищците и
пълномощника на починалия собственик на имота към 2018 г. резултат –
продажбата му, не страда от порока, изтъкнат от ответниците – нищожност
поради противоречие на добрите нрави заради твърде ниска продажна цена.
По делото е установено, че пазарната стойност на прехвърлените идеални
части към 2018 г. е била 34 240 лева, а същите са били продадени за 7600 лева,
т.е. продажната цена е четири пъти по-малка от действителната стойност на
имота. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на начина на
извършване на сделките и възрастта на продавача следва да приеме, че това е
достатъчно, за да се приеме, че подобна разлика в цената обосновава
противоречие на добрите нрави. Поради това, доколкото придобивните титули
на ищците са нищожни и негодни да прехвърлят вещни права върху спорния
6
имот, те нямат интерес да водят съдебния процес.
Макар и общата последица при установяване на липса на интерес е
прекратяване на делото, в случая е налице правен спор, който съдът следва да
реши като отхвърли главните установителните искове. В случая не се прилага
буквално хипотезата по т. 1, второ изречение от Тълкувателно решение №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че при липса на интерес (доказано право на
собственост на ищците) делото се прекратява, тъй като между страните е
налице спор за вещно право (а не във връзка с установяване на фактически
интерес на ищците – свързан с владение, запазване на държане или подобни),
решаването на който в интерес на ответниците е основание за отхвърляне на
иска, а не за прекратяване на делото, тъй като само по този начин може да се
формира сила на присъдено нещо и правният спор между страните да се
прекрати по задължителен начин. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. дело № 4705/2015 г., II ГО; Решение №
52/19.06.2018 г. по гр. дело № 2154/2017, II ГО, и цитираната там съдебна
практика.
За пълното следва да се посочи, че според практиката на ВКС макар и
ответницата А. Й. С. към момента да не твърди, че е собственик на процесния
имот, тъй като същата е праводател на другите двама ответници, то интерес от
водене на иск срещу нея от ищците е теоретично възможен, и изходът на
делото следва да е еднакъв спрямо тримата ответници.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата А. Й. С. не участва по делото, няма претенция за разноски
и не следва да се присъждат такива.
Ответниците С. В. А. и В. Т. А. са доказали разноски в размер на 600
лева – депозит за вещо лице; 10 лева – такси за съдебни удостоверения, 1200
лева – адвокатски хонорар по договор от 22.02.2024 г. (на лист 131б от
делото), който съдържа разписка за плащане, поради което следва да им се
присъдят общо 1810 лева разноски. Не следва да се присъждат 500 лева –
адвокатски хонорар по договор от 18.02.2022 г. (на лист 55 от делото) с адв. В.
И. Д., който съдържа и разписка за плащане на тази сума, като основателно
ищците посочват, че чл. 78, ал. 1 ГПК допуска заплащане на разходи за само
един адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. Я., с ЕГН: **********, и адрес:
********, и Н. В. Я., с ЕГН: **********, и адрес: ******, отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК
във връзка с чл. 77 ЗС, за признаване за установено спрямо А. Й. С., с ЕГН:
**********, и адрес: *******, С. В. А., с ЕГН: **********, и адрес: *******,
7
и В. Т. А., с ЕГН: **********, и адрес: *******, че първата ответница не е
била, а последните двама не са собственици на следните недвижими имоти:
1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 627
кв. м., който представлява поземлен имот без регулационни граници в квартал
72 по плана на *********, и административен адрес: **********, и има
граници – ул. ******, ул. ******* и поземлени имоти с идентификатори
******** както и на намиращи в имота друг вид стопанска постройка с
идентификатор ********.1 с площ от 28 кв.м., и барака в северозападната
част на дворното място.
ПРЕПИС от решението (макар и невлязло в сила) да се изпрати
незабавно на 167. състав на Софийския районен съд по гражданско дело №
10457/2021 година, за сведение (не се налага спиране на дела).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8