№ 4238
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100114298 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по иск на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество /КОНПИ/ с правно основание чл.153 от ЗОНПИ срещу Ш.
А., реден на *********. в гр. Мидият, р. Турция, персонален №*********, притежаващ
международен паспорт №*********, изд. на 07.02.2023г. от Р. Турция, с пост. и наст. адрес:
Р. Турция, обл. Мардин, гр. Нусайбин, кв. „А. *********, за отнемане в полза на Държавата
на имущество, представляващо сумата от 283 595,35 лв.
Ищецът поддържа, че с Решение № 923/26.09.2023г. на КОНПИ срещу ответника е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. Производството е образувано след извършена проверка по чл. 107, ал. 2 от
ЗОНПИ, започната на основание получено уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-
988/25.07.2023 г. от Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград за това, че на 12.07.2023
г. по Бързо производство № 82/2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, пр. пр. № 3032/2023
г. по описа на РП Хасково, ТО Свиленград, в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК е привлечен Ш. А. (S.A.), роден на ********* г.,
персонален *********, с турско гражданство, притежаващ международен паспорт № и
35550731, издаден на 07.02.2023 г. от р. Турция, за това, че:
На 11.07.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, при излизане от р. България за
р. Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 145 000 евро с обща
левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 11.07.2023 г.
възлизаща на 283 595,35 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна
граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал.
1 и ал. 5 и чл. 14г и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г.
1
за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, обн. ДВ, бр. 10 от 03.02.2012 г., като стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Престъплението попада в обхвата па чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ.
Образуваното наказателно производство е приключило с одобрено от Районен съд
Свиленград споразумение от 20.07.2023г. по нохд №20235620200389 по описа на PC
Свиленград, с което Ш. А. /S.A./, роден на ********* г. се е признал за виновен за
извършеното престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. На лицето е наложено наказание
,Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Постановено е паричните средства в размер на
145 000 евро, представляващи веществени доказателства по делото да се върнат на
собственика или на правоимащото лице, от което са предадени или на упълномощено от
него лице.
По отношение на паричните средства Агенция „Митници“ е постановила временно
задържане, съгласно Решение № 32-473054/12.07.2023 г. и Решение № 32-510413/10.08.2023
г. на директора на ТД Митница Бургас за максималния срок от 90 дни с оглед защита на
финансовите интереси на Съюза, предотвратяване и разкриване на евентуална престъпна
дейност.
Тъй като откритите парични средства са без доказан произход с писмо на ТД
Митница Бургас (peг. № 32-473065/12.07.2023г.) Ш. А. /S.A./ е уведомен за временното
задържане на паричните средства в размер на 145 000 евро, поради признаци, че същите са
свързани с престъпна дейност. Лицето не се е възползвало от възможността да представи
писмени обяснения, както и документи, които доказват произхода на паричните средства.
В рамките на образувана проверка по ЗОНПИ за периода от 25.07.2013 г. до
25.07.2023 г. Комисията е установила значително несъответствие по чл. 107, ал. 2 вр. с § 1, т.
3 ЗОНПИ, поради което предявява процесния иск за отнемане на сумата в размер на
283 595,35 лв./ равностойността на 145 000 евро/. Претендира разноски.
Ответникът депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
допустимостта на производството и основателността на предявения иск.
Твърди, че работи в сферата на международния транспортен бизнес от много години.
Преди конкретния случай е работил с транспортна компания в Украйна, която, поради
финансови затруднения, свързани с войната, решила да продаде притежаваните от нея
камиони. Ответникът е имал намерение да купи камион, но поради невъзможността за
банкови преводи, предизвикана от също от войната, носел парите в себе си в брой.
Камионът се намирал на паркинг в Нидерландия, но ответникът не взел решение да го
закупи, поради което връщал парите обратно в Турция със себе си, но същите били иззети на
МП „Капитан Андреево“. В показанията си ответникът изрично е обяснил, че парите са от
продажба на имот и са били предназначени за покупка на камион. Извън това заявява, че
2
има доходи от трудово възнаграждение, командировъчни средства, а разходите му за живот
са минимални, т.к. живее в общо домакинство с родителите си, които по традиция се грижат
основно за разходите на домакинството. Счита, че изводът на Комисията за наличия на
значително несъответствие в доходите му за проверявания период, е неправилен. Моли
искът да бъде отхвърлен и да му бъде предоставена възможност да ангажира писмени
доказателства в подкрепа на гореизложеното.
Съдът намира, че следва да обсъди и постъпилата на 13.06.2025г. молба от
процесуалния представител на ответника адв. К.-П., с която е поискано да се отмени дадения
по делото ход по същество. В молбата се поддържа, че упълномощения адвокат е закъснял за
насроченото по делото о.с.з. на 13.06.2025г. от 11:30 ч. по „технически причини“, уточнени
като „технически затруднения“ в допълнителна молба от 17.06.2025г.
Молбата следва да се прецени като неоснователна.
Съдът не е допуснал процесуално нарушение на нормата на чл.142, ал.2 от ГПК,
доколкото към датата и часа на съдебното заседание, по делото не са постъпили искане от
адвоката на ответника за отлагане на делото, нито доказателства за наличието на
неотстранимо препятствие за явяване на процесуалния представител на ответника. От
постъпилите впоследствие молби и доказателства също не става ясно в какво се изразяват
техническите затруднения на адвоката и причините, поради които, при съвременните
достъпни средства за комуникация, съдът не е бил уведомен своевременно за наличието на
препятствие за явяването на процесуалния представител на ответника и в какво се изразява
неотстранимостта на същото.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Решение №
923/26.09.2023г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество срещу Ш. А. /S.A./, роден на ********* г., в гр. Мидият, р.
Турция, кюрд по произход, персонален *********, с турско гражданство, притежаващ
международен паспорт № *********, издаден на 07.02.2023 г. от р. Турция с постоянен и
настоящ адрес: р. Турция, обл. Мардин, гр. Нусайбин, кв. „*********.
Производството е образувано след извършена проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ,
започната на основание получено уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-988/25.07.2023 г. от
Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград за това, че на 12.07.2023 г. по Бързо
производство № 82/2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, пр. пр. № 3032/2023 г. по описа
на РП Хасково, ТО Свиленград, в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
251, ал. 1 от НК е привлечен Ш. А. (S.A.), роден на ********* г., персонален *********, с
турско гражданство, притежаващ международен паспорт № *********, издаден на
07.02.2023 г. от р. Турция, за това, че:
На 11.07.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, при излизане от р. България за
р. Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
3
във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 145 000 евро с обща
левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 11.07.2023 г.
възлизаща на 283 595,35 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна
граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал.
1 и ал. 5 и чл. 14г и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г.
за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, обн. ДВ, бр. 10 от 03.02.2012 г., като стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Престъплението попада в обхвата па чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ.
Наказателното производство е било образувано въз основа на уведомление изх. №
32- 472355/12.07.2023г. по БП № 82/2023г. по описа на ТД Митница Бургас до Районна
прокуратура гр.Хасково, ТО - Свиленград, за това, че:
На 11.07.2023 г. на МП „Капитан Андреево“ общ. Свиленград е извършена
митническа проверка на излизащ от Р. България товарен автомобил марка „VOLVO“ с
регистрационен номер на влекач № ЗЗАСЕ553 и регистрационен номер на полуремарке №
ЗЗАСЕ551 на фирма „SERHAT ARAR“, управляван от турския гражданин Ш. А., роден на
********* г. в гр. Мидият, р. Турция, с персонален номер *********, притежаващ турски
паспорт с № *********, издаден на 07.02.2023 г. от р. Турция, пътуващ от кралство
Нидерландия за Република Грузия. При извършената митническа проверка, във
вътрешността на хладилния агрегат на полуремаркето на товарната композиция са открити
укрити недекларирани парични средства в полиетиленов пакет обвит в прозрачно тиксо
съдържащ пачки парични средства в евро на стойност 145 000 (сто четиридесет и пет)
хиляди евро.
Преди започване на митническата проверка лицето било поканено да декларира
пренасяните и/или превозваните от него стоки - акцизни стоки, стоки с търговски характер и
благородни метали, парични средства в левова и друга валута, валутни ценности или такива,
подлежащи на забрани и ограничения при внос. Същият декларирал единствено
превозваната от него стока, с Т2 с МРН 23BG00421122587369/11.07.2023 г. и придружаващи
документи.
В даденото от лицето обяснение на 12.07.2023 г. за извършено митническо/валутно
нарушение пред митническите органи Ш. А. /S.A./ е заявил, както следва: „Парите са мои.
Продадох къща, за да купя камион. Не харесах и не взех. Връщам парите обратно.“.
От писмо вх. № ТД08ПЛ/УВ-8207 от 25.07.2023 г. на Районна прокуратура Хасково,
ТО Свиленград е установено, че бързо производство № 82/2023 г. по описа на ТД Митница
Бургас, пр. пр. № 3032/2023 г. по описа на РП Хасково, ТО Свиленград е внесено в Районен
съд Свиленград с предложение за решаване на делото със споразумение.
Образуваното наказателно производство е приключило с одобрено от Районен съд
Свиленград споразумение от 20.07.2023г. по нохд №20235620200389 по описа на PC
4
Свиленград, с което Ш. А. /S.A./, роден на ********* г. се е признал за виновен за
извършеното престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, за това, че: на 11.07.2023 г. на ТКПП
„Капитан Андреево“ - шосе, при излизане от р. България за р. Турция, не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа
декларация парични средства - сумата от 145 000 евро (сто четиридесет и пет хиляди) евро, с
обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 11.07.2023 г.
възлизаша на 283 595,35 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна
граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл. 11а, ал.
1 и ал. 5 и чл. 14г и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г.
за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г. като стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери. На лицето е наложено наказание ,Лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години. Постановено е паричните средства в размер на 145 000
евро, представляващи веществени доказателства по делото да се върнат на собственика или
на правоимащото лице, от което са предадени или на упълномощено от него лице.
По отношение на паричните средства Агенция „Митници“ е постановила временно
задържане, съгласно Решение № 32-473054/12.07.2023 г. и Решение № 32-510413/10.08.2023
г. на директора на ТД Митница Бургас за максималния срок от 90 дни.
Въз основа на постъпилото от Районна прокуратура Хасково уведомление с Протокол
№ТД08ПЛ/УВ-8243/25.07.2023 г. по описа на ТД Пловдив на КОНПИ е образувана проверка
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Ш. А. /S.A./.
Периодът на проверката на основание чл. 112. ал. 3 от ЗОНПИ обхваща времето от
25.07.2013 г. до 25.07.2023 г. В хода на проверката е установено, че лицето няма установено
имущество или доходи на територията на страната.
От информацията, предоставена от сектор „Миграция“ на ОД на МВР Пловдив е
установено, че за проверявания период са регистрирани общо 426 записи на данни за
преминавания /излизания/влизания/ през ГКПП на р. България от проверяваното лице, които
са в периода 25.07.2013 г. - 25.07.2023 г. От тях, 212 влизания в страната и 214 излизания от
р. България, във връзка с работата на лицето като международен шофьор в турската фирма
„Серхат Арар“ /„SERHAT ARAR“/. С оглед на факта, че проверяваното лице няма постоянно
местожителство на територията на Република България, не са начислени разходи за
задгранични пътувания.
С Определение № 11652/04.10.2023 г., по ч.гр.дело №10997/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу ответника.
На основание решение № 1412/20.12.2023 г. Комисията е пристъпила към
предявяване на настоящия иск.
Предявеният иск е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
5
имущество с правно основание чл.153 от ЗОНПИ / загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
06.10.2023 г.) .
Възражението на ответника за недопустимост на производството е общо и
неконкретизирано. Същото следва да се прецени като неоснователно.
Със Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, (загл.изм. - ДВ, бр. 84
от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) се уреждат условията и реда за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно чл. 141 от закона по реда на този
закон се отнема незаконно придобито имущество. Според чл. 5, ал. 1 от закона за незаконно
придобито се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник. Съгласно чл. 107, ал.1 Комисията образува производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито, а съгласно ал.2 обосновано предположение е налице,
когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Съдът намира, че доколкото са налице твърдения за установено след
извършена проверка значително несъответствие, въз основа на което може да се направи
обосновано предположение, че имуществото, предмет на исковете за отнемане, е незаконно
придобито от ответника, искът е допустим. Въпросът за това налице ли е в действителност
такова несъответствие, респ. дали имуществото е придобито със средства от законен
произход и съществува ли потестативното право на държавата за отнемане, е въпрос по
съществото на спора.
По въпроса за допустимостта на производството, съдът съобразява решения на Съда
на Европейския съюз /СЕС/ по делата C‑319/19 и C‑234/18 и приема, че конфискацията,
уредена в ЗОНПИ, попада извън обхвата на минималните правила, които Директива 2014/42
установява, респ. държавите членки могат да предвиждат по-широки правомощия в
националното си право. Освен това, в решението по делото Й. и други срещу България
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ приема, че законът от 2012 г. преследва
легитимна цел от обществен интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобиване
на имущество чрез престъпления или административни нарушения (§ 111). Следва да се
приеме, че това разрешение е приложимо и за ЗОНПИ, който урежда т.нар. гражданска
конфискация по идентичен начин с отменения Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от 2012г.
За да е редовна исковата молба, с която се предявява иск с пр. осн. чл. 153 от ЗОНПИ,
тя трябва да съдържа твърдения за всички правнорелевантни факти, съставляващи
основанието на иска, включително и относно вида и стойността на имуществото, което
ищецът признава, че ответникът е притежавал в началото и в края на изследвания период. В
изпълнение на дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, с молба
08.02.2024г. ищецът е навел съответните твърдения, поради което дори да се приеме, че
първоначалната искова молба е страдала от нередовности, то същите са били отстранени.
Ищецът поддържа, че налично имущество към началото на периода на проверката не е
установено, предвид факта, че лицето е с неизвестен адрес на територията на Р. България, а
6
вида и стойността на имуществото, което ответникът притежава в края на проверявания
период съответства на цената на иска.
Исковата претенция е допустима и редовна и подлежи на разглеждане по същество.
Основателността на иска предполага установяването на следните предпоставки: На
първо място, ответникът следва да е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в
предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ. На следващо място, следва да се установи по делото,
че е налице несъответствие между придобитото от ответника в проверявания период
имущество и нетния му доход, което следва да е „значително“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР
на ЗОНПИ, тоест да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
На последно място – и тази предпоставка за основателност на иска представлява
отрицателен факт - за придобиването на имуществото, предмет на претенцията за отнемане,
следва по делото да не се установява законен източник на средства.
Доказването на първите две предпоставки е изцяло в тежест на ищцовата страна,
доколкото именно тя, като процесуален субституент на държавата, упражнявайки нейното
потестативно право на отнемане, черпи от установяването им положителни за себе си
правни последици. Това е така, защото по силата на чл.107, ал.2, вр. ал.1 от ЗОНПИ, когато
Комисията установи посоченото значително несъответствие, се прилага презумпцията
/обоснованото предположение/, че даденото имущество е незаконно придобито и тогава
Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество. За
незаконно придобито по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОНПИ се смята имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник.
Тази презумпция обаче е оборима. Ето защо, при установяване по делото на
„значително несъответствие“ в посочения по-горе смисъл, в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че конкретното имущество, чието отнемане се претендира, е
придобито със средства от законен произход, с които лицето е разполагало към момента на
придобиването.
Искът е неоснователен, поради следното:
Наличието на първата предпоставка се установява от посочените по-горе писмени
доказателства – ответникът е бил привлечен като обвиняем за извършването на
престъпление, посочено в чл.108, ал.1, т.17 от ЗОНПИ.
За установяването на втората предпоставка обаче по делото не са ангажирани
никакви конкретни доказателства от страна на ищеца, а негова е била доказателствената
тежест, което му е указано с доклада по делото. По същество, Комисията не е извършила
никаква проверка и анализ на приходите, разходите и имуществото на ответника. Няма
никакви данни по делото в хода на извършената проверка за релевантните факти да са
събрани доказателства, не са изследвани нито доходите на лицето, нито друго негово
имущество, с изключение на иззетите парични средства. Комисията се е задоволила с това да
приеме – напълно неснователно – че налично имущество към началото на периода на
проверката не е установено, предвид факта, че лицето е няма адрес на територията на Р.
7
България, а вида и стойността на имуществото, което ответникът притежава в края на
проверявания период съвпадат с предмета на иска за отнемане.
Ответникът е турски гражданин, не пребивава постоянно в Република България и се е
намирал на територията й като преминаващ международен шофьор, при което е очаквано,
логично и житейски правдоподобно той да не е реализирал доходи и да не е придобил
имущество на територията на страната. При липса на извършен адекватен анализ – което се
установява от приложените от Комисията писмени доказателства, както и от самите й
твърдения – няма как да се приеме за установено по делото твърдяното значително
несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ между придобитото от ответника в
проверявания период имущество и нетния му доход, доколкото не са ангажирани от ищеца
доказателства за нито една от подлежащите на сравнение величини.
Напълно погрешно е разбирането на Комисията, застъпено както в хода на делото от
процесуалните й представители, така и в депозираната по делото писмена защита, че
основния спорен по делото факт е законният източник на претендираното за отнемане
имущество. Този факт – законният източник на средствата, предмет на иска за отнемане,
действително е в доказателствена тежест на ответника, но той подлежи на доказване от него
едва при проведено пълно и главно доказване на фактите, които са в доказателствена тежест
на ищеца, а именно – наличието на значително несъответствие, обуславящо приложението
на презумпцията по чл.107, ал.2, вр. ал.1 от ЗОНПИ, че даденото имущество е незаконно
придобито.
Съдът намира, че при проверка наличието на предпоставките за уважаване на
предявения иск, следва на първо място чрез сравнение между стойността на притежаваното
имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на
проверявания период, да се определи дали имуществото на ответника се е увеличило и ако
да - дали увеличението е с над 150 000 лв.
Ако превишение със стойност над посочената е налице, е необходимо да се изследва
дали е налице несъответствие между същото и нетния законен доход на лицето, изчислен
като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице за проверявания период.
Доказването на горното е в тежест на ищеца. Едва при установяване на посочените
факти, могат да бъдат отнети наличните имущества, за чието придобиване бъде установено,
че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на придобиването,
като доказването на евентуално наличие на средства от законен източник е в тежест на
ответника.
Комисията, както в хода на извършената проверка, така и в хода на настоящото дело,
е акцентирала върху липсата на доказателства за законния произход на имуществото, изцяло
игнорирайки предходната стъпка в процеса на доказване, а именно – установяването на
значително несъответствие чрез анализ на придобитото от лицето имущество в периода на
проверка, приходите и разходите му.
Ето защо, при липса на установено „значително несъответствие“ по смисъла на § 1,
8
т.3 от ЗОНПИ, разглеждането на третата предпоставка се явява безпредметно. Искът е
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
За пълнота на мотивите, съдът отбелязва и следното:
Следва да бъдат взети предвид решения на Съда на Европейския съюз по делата
C‑319/19 и C‑234/18 и да се приеме, че конфискацията съобразно ЗОПДНПИ (отм.), респ.
ЗОНПИ попада извън обхвата на минималните правила, които Директива 2014/42
установява, респ. регламентирането влиза в компетентността на държавите членки да
предвиждат по-широки правомощия в националното си законодателство.
Същевременно, Европейският съд по правата на човека в решението по делото Й. и
други срещу България приема, че законът от 2012 г. преследва легитимна цел от обществен
интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
престъпления или административни нарушения (§ 111).
За да е в съответствие с член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата
на човека /ЕКПЧ/ – Защита на собствеността, намесата в правото на собственост трябва да
бъде законосъобразна, да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс между
изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество се засяга (така § 98
от делото Й. и други срещу България).
ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от
вътрешното право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република
България). Следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в цитираното по –горе
решение на ЕСПЧ, съгласно което "очевидната презумпция, направена в Закона от 2012 г., че
ответниците в производствата за отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или
незаконни дейности, но и че това е било така в продължение на много години (сравни
съображенията по делото Т. и други, цитирано по-горе, § 206). Тази особеност произтича от
общия подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси установяване
на такива дейности, но въпреки това очевидно предполага, че те са източник на
имуществото, което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната
престъпност понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване на имущество,
което затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция, съдържаща се в Закона
от 2005 г., а именно изискването да се установи някаква връзка между имуществото, което
трябва да бъде отнето, и предикатното престъпление." Съдът посочва още, че "за да бъде
отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1, е
от съществено значение, като противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци,
националните съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или
административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован
начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество.".
Поради сходство в правната уредба, съдът намира, че посочените разрешения са
относими и към ЗОНПИ.
9
В конкретния случай, ангажирани са от ищеца доказателства за предходно осъждане
на ответника за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и 4 от НК – „Който преведе през границата
на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на
властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с
лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до
тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:....3.
преведеният през границата не е български гражданин;4. е използвано моторно,
въздухоплавателно или друго транспортно средство.“.
Съдът намира, че посоченото престъпление потенциално е от естество да генерира
незаконен доход и да представлява източник на незаконно забогатяване. След запознаване с
ангажирания по делото Протокол от о.с.з., проведено на 24.10.2016г. по нохд №382/2016г. на
Оряховски районен съд обаче, съдът намира, че трудно би могла да бъде обоснована връзка
между така извършеното престъпление, за което ответникът се е признал за виновен и за
което е одобрено споразумение по реда на чл.357, ал.1, т.4 и чл.381 от НПК, и въпросното
имущество. От представения протокол е видно, че съгласно обясненията на подсъдимия Ш.
А. преведеното през границата в нарушение на закона лице М.А., е негов син /посоченото
обстоятелство не се оспорва от ищеца/, което прави предположението за реализиран
незаконен доход от извършеното престъпление житейски и логически необосновано.
Твърдения за друга извършена от ответника непозволена от закона дейност, потенциален
източник на незаконно забогатяване, не са наведени от ищеца. Така изложеното подкрепя
извода за неоснователност на предявения иск.
Крайният извод на съда е, че само по себе си пренасянето на парични средства, които
не са декларирани, не обуславя презумпция за незаконен техен източник. Комисията е
следвало да докаже наличието на значително несъответствие, което не е сторено, поради
което и ангажираните от ответника доказателства, свързани с установяването на законен
източник на средствата, предмет на иска за отнемане, изобщо не следва да се обсъждат.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна.
Още с отговора на искова молба е направено искане за присъждане на разноски.
Представени са доказателства, адв. Караджонова осъществява безплатно процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, обема на представената защита и материалния интерес, съдът
намира, че на на осн. а чл.38, ал.2 от ЗА адвоката следва да се определи възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 7 000 лв.
На осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС държавна такса по предявената искова молба. По иска с пр. осн. чл. 153 от ЗОНПИ
държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в
зависимост от изхода на делото. Налице е трайно формирана съдебната практика към
10
момента, че законът предвижда недължимост на таксата единствено на етап сезиране на
съда (така Определение № 2366 от 3.08.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4777/2022 г.,
Определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 50225 от
8.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2021 г., III г. о., ГК). Държавната такса възлиза на
11 343,81 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 6, ет.6 иск за отнемане в полза на държавата от Ш. А., реден на
*********. в гр. Мидият, Р. Турция, персонален №*********, притежаващ международен
паспорт №*********, изд. на 07.02.2023г. от Р. Турция, с пост. и наст. адрес: Р. Турция, обл.
Мардин, гр. Нусайбин, кв. „А. *********, на имущество, представляващо сумата от
283 595,35 лв.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №6,
ет.6 на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Г. Т. К.-П. от АК –
Хасково с адрес: гр. Свиленград, ул. ********* сумата от 7 000 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №6,
ет.6 да заплати по сметка на СГС държавна такса от 11 343,81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11