Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 332/ 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна
жалба от Г.Ж.Г., чрез особения представител адв.Т., против
Решение №722/17.10.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №4621/2018 г., в частта, с която е
прието за установено, че въззивникът дължи на „Бърз кредит” ЕООД -
гр.Ямбол, представлявано от К. Р.Ж., сумата 845,22 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
7605/27.10.2016 г., договорна лихва в
размер на 161,72 лв. за периода от 27.01.2017 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 16.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 ГПК № 1221/30.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1418 по описа на ЯРС
за 2018 г..
Въззивникът твърди, че ЯРС е задължил ищеца да представи на
основание чл. 183 от ГПК в оригинал приложените към исковата молба писмени
доказателства, като му е указал, че в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. До приключване
на съдебното дирене писмените доказателства не са били представени в оригинал. Неправилно обаче съдът е приел в обжалваното
решение, че доказателствата, заверени от представилия ги пълномощник - адв. К., имат силата на официално
заверени преписи, поради което е недопустимо по реда на чл. 183 ГПК да се
изискват за констатация оригинали, тъй като законът ги приравнява по значение. Според въззивника разпоредбата
на чл. 183 от ГПК позволява на страните да представят заверен препис от
документ, но ако
противната страна поиска да види оригинала, страната, заверила преписа, трябва да представи оригинала или официално
заверен препис. В жалбата се излагат
доводи, че официален е документът, който се издава от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения за това ред и само служител, който
има компетентност, може да го издава, а официален е преписът, издаден по реда на чл. 591 ГПК-с официално
удостоверяване на верността на препис от писмен документ от нотариус и помощник -нотариус. Заверка на преписи от
документи, направена от страната по делото, не е официална. Завереният по
реда на чл. 32 от ЗА от адвокат препис не може да замести оригинала и да
предотврати изключването му на основание чл. 183 ГПК. Искането на въззивника е за отмяна на решението
в обжалваната част и отхвърляне на исковете срещу него.
Въззиваемата страна чрез адв. К. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита доводите в жалбата за неоснователни, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, тъй като съдът
правилно е приел, че заверените от адвоката копия имат значението на официално
заверени преписи по смисъла на чл. 32 от ЗА и е недопустимо по реда на чл. 183 ГПК да се изисква за констатация оригиналът, доколкото законът ги приравнява по
значение. Поради това се иска да бъде потвърдено решението на ЯРС.
В с.з. въззивната жалба се поддържа
от особения представител адв.Т..
Въззиваемата страна, чрез адв. К., пледира за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС. Иска се и присъждане
на разноски за въззивното производство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Бърз кредит” ЕООД - гр.Ямбол против Г.Ж.Г. искове, с които се претендира установяване съществуването на парични задължения на ответника в общ размер на 1387.65 лв., представляващи неизплатена главница в размер на 901.80 лв., неизплатена договорна лихва в размер на 171.90 лв. за периода от 27.01.2017г. до 27.10.2017г. и неизплатена гаранционна такса в размер на 313.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1418/2018 г. по описа на ЯРС. Ищецът е посочил, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №7605 от 27.10.2016г. за сума размер на 1000 лв., договорна лихва в размер на 258.79 лв. и гаранционна такса в размер на 502.38лв.. Общото крайно задължение по договора възлиза на 1761.17 лв. е разсрочено на 12 вноски - 11 вноски по 146.76лв. и 1 вноска по 146.81лв., срок за погасяване на кредита -27.10.2017 г.Длъжникът е платил две вноски по 146.76 лв. и частично е платена третата вноска, като по нея са внесени 80лв. и се дължат още 66.76 лв. Съгласно чл.3.3 от договора, за връщането на кредита и за другите задължения по същия, лицата подписали договора като Кредитополучател и Солидарен длъжник отговарят солидарно. Ж. Г. В. е подписал договора като солидарен длъжник.
В срока за
отговор ответникът
чрез процесуалния си представител е оспорил
исковете за лихва и гаранционна такса по размер, поради настъпила съобразно представените докзателства предсрочната изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението. Оспорил е размера на дължимата главница поради
частичните плащания, които погасяват част от това вземане с оглед недължимост
на останалите вземания като последица от предсрочната изискеумост на кредита. Направил е и възражение за нищожност на клаузата
на чл.7 от договора,
противоречаща на разпоредбите на ЗЗП и на добрите нрави. В хода
на устните състезания е направено искане, поради неизпълнение от ищеца на задължението му по чл.183 от ГПК да
представи оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства,
те да бъдат изключени и на това основание съдът да постанови отхвърлително
решение.
ЯРС е уважил
установителните искове за главница и лихви, като е приел, че представените писмени доказателства установяват твърдените от
ищеца факти, доколкото са представени във вид на заверени преписи от
пълномощника– адв. К., които по силата на чл. 32 от Закона за адвокатурата имат
значението на официално заверени преписи. Поради това е недопустимо по реда на чл. 183 ГПК да се изисква оригиналът, освен при
оспорване на истинността на преписа, каквато хипотеза не е налице. Съдът е приел, че доказателствата
по делото установяват реалното
предаване на сумата по
договора. Както в заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в исковото производство
ищецът се е позовал не на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а на
пълното му падежиране на уговорения краен падеж – 27.10.2017
г., настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 16.04.2018 г., поради което направените възражения от ответната
страна е счел за неотносими. Намерил е, че искът е доказан по основание, а по отношение
на размера на претенциите е кредитирал заключението на счетоводната експертиза.
Отхвърлил е
иска за гаранционна
такса, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Фактическата обстановка по делото е
безспорна.
По ч.гр.д. № 1418/2018 г. по описа
на ЯРС „Бърз кредит” ЕООД е подало заявление по чл.410 ГПК срещу Г.Ж.Г. и Ж.Г. В. -да заплатят солидарно сумата
от 1387,65 лв., представляваща неизплатена главница в размер на 901.80 лв. по
договор за потребителски кредит № 7605/27.10.2016 г., неизплатена договорна лихва в размер на 171,90
лв. за периода от 27.01.2017 г. до
27.10.2017 г., неизплатена
гаранционна такса в размер на 313,95 лв., ведно със законната лихва от
16.04.2018 г. до изплащане на вземането. Заявлението срещу Ж. Г. В. е отхвърлено, тъй като длъжникът е починал преди образуване на
делото. Заповедта е издадена срещу Г.Ж.Г. и му е връчена по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК.
По делото са представени заверени от
адвокат К. преписи от Договор за кредит № 7605/27.10.2016 г. между страните, подписан
и от солидарния длъжник Ж.Г. В., Погасителен план към договора с краен падеж
27.10.2017 г., съдържащ отбелязване на платени вноски срещу подпис на заемателя,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, РКО № **********/27.10.2016 г. за усвояване на средства от
кредитополучателя- 1000 лв., приходни касови ордери №№ 54865/04.05.2017 г.,
53680/30.03.2017 г., 53679/30.03.2017 г., 50443/23.12.2016 г., 50442/23.12.2016
г., 49474/26.11.2016 г., 49473/26.11.2016 г. за платени от длъжника суми по
договора. Представени са преписи и от други документи.
Въз основа на направеното от
особения представител в отговора на исковата молба искане по чл.183 от ГПК,
съдът е задължил ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба
писмени доказателства, като му е указано, че в противен случай ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. Ищецът не е представил оригиналите.
Съдът не е постановил определение за изключване на преписите от
доказателствата.
Съдебно-счетоводната експертиза след
справка при ищеца е дала заключение за размера на платените от ответника суми по
процесния договор: главница – 154.78 лв., договорна лихва за периода 27.10.2016
г. – 26.01.2017 г. от 97.07лв. и гаранционна такса по чл.7 от 188.43 лв. Неплатените
задължения са: главница от 845.22 лв., договорна лихва за периода 27.01.2017 г.
– 27.10.2017 г. от 161.72 лв. и гаранционна такса от 313.95 лв. Вещото лице е
установило предаването на заемната сума на кредитополучателя на 27.10.2016 г.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
ЯРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение.
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 9 и 10 от Закона за
потребителския кредит и чл. 240 от ЗЗД.
Настоящата инстанция е ограничена от
оплакванията в жалбата съобразно чл. 269 изр.2 от ГПК и следва да се произнесе
само по тях.
Въззивникът се позовава на
процесуално нарушение на ЯРС по приложението на чл. 183
от ГПК. В жалбата е посочено Решение № 173 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 668/2011 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК. С него е прието, че разпоредбата
на чл.183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от
страната, която го представя, копие. При поискване от участвуваща в процеса страна, страната е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на
служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, е
достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е
издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на
разпоредбата на чл.183 ГПК. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от
доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на
страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание
чл.183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. Прието е още, че завереният по реда на чл.32 от ЗА от адвокат пълномощник препис
от документ не може да замести оригинала и да предотврати изключването му на
основание чл.183 ГПК. Посочено е, че
с разпоредбата на чл.32 от Закона за адвокатурата за
официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от
адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на
негов клиент. Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по
чл.32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно единствено тогава, когато между
страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир.
В настоящия случай ответната страна
в отговора на исковата молба е направила искане по чл. 183 от ГПК, без да оспорва
съществуването на договорни отношения между страните въз основа на договора за
кредит. Не само сключването му не е оспорено, но и пораждането на задължения за
връщане на кредита, както и извършването на частични плащания от длъжника. С
тях е обосновано възражението срещу размера на дължимата главница. Друга част
от възраженията са основани на клаузите за настъпване на предсрочна
изискуемост. Следователно съобразно приетото от ВКС в цитираното решение заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по
чл.32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно. В посоченото във въззивната жалба Решение № 14 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2015 г., I т.о. е
цитирано Решение № 19 от 12.02.2013 г. по гр.дело
№ 864/2012 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, според което при различни специални условия, предвидени със закон, официални
удостоверявания за верността на препис могат да направят и изброените в
решението лица, между които и „адвокат-чл.32 ЗА“.
Налице и друга практика на ВКС по
чл. 290 от ГПК, която касае процесния случай. В Решение
№ 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., е прието, че съобразно чл. 183 ГПК
когато по делото се прилага документ в заверен от страната препис и при
поискване тя не представи оригинала на документа или официално заверен препис
от него, то представеният препис се изключва от доказателствата по делото.
Същевременно обаче съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от
които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението
доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други
за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на
страните, които имат значение за решението по делото. Съдът трябва и да отдели
спорните от безспорните факти, след което да преценява събраните по делото
доказателства с оглед спорните факти. Ако между страните по делото не се
оспорва съществуването на споразумение, нито неговото съдържание, както и ако
от събраните по делото доказателства се установяват извършените от страните
престации в изпълнение на задълженията по договора, то следва да се приеме за
съществуващо, независимо от прилагането на посочената по-горе процесуална
разпоредба. Според ВКС неправилно
въззивният съд е приел, че след като от доказателствата по делото е изключено
споразумението, то такова не е съществувало между страните. С оглед дадения
отговор на въпросите по чл. 280, ал.
1 ГПК е намерил, че трябва да се приеме
за установено, че страните са сключили такова споразумение. В
настоящия случай между страните по делото не е било спорно съществуването на договора за кредит, нито
неговото съдържание, а от събраните по делото доказателства- счетоводната експертиза, признанието на плащането от ответника- се установяват извършените от страните престации в изпълнение на задълженията по
договора, и съобразно указанията на
ВКС следва да се приеме за съществуващо правоотношението, предмет на делото.
Освен това се касае за търговска
сделка, за която е приложимо правилото на чл. 293 ал.3 от ТЗ. Т.е. дори и да се
изключат от доказателствата по делото документите, представени от ищеца във вид
на заверен по реда на чл. 32 от ЗА препис, предвид установеното предаване на
сумата от кредитора и частичното й връщане от длъжника, е налице посоченото в
нормата поведение на страните, от което може да се заключи, че не са оспорвали
действителността на изявлението.
Тъй
като решението на ЯРС е правилно, следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК, следва да
бъде уважено.
Съобразно ТР №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС особеният представител не е задължен за заплащането
на такси и разноски, но задължена е представляваната от него страна, която не е освободена от
заплащането им, поради което държавната такса по жалбата и разноските следва да се присъдят с решението по
спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. В случая ДТ следва да се плати от въззивника.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №722/17.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4621/2018 г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е прието за установено, че Г.Ж.Г. ***, дължи на „Бърз кредит” ЕООД - гр.Ямбол, представлявано от К.Р. Ж., сумата 845,22 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
7605/27.10.2016 г., договорна лихва в
размер на 161,72 лв. за периода от 27.01.2017 г. до 27.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 16.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 ГПК № 1221/30.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1418 по описа на ЯРС
за 2018 г.
ОСЪЖДА Г.Ж.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на „Бърз кредит”
ЕООД - гр.Ямбол, ЕИК *********, сумата от 550 лв. - разноски
за въззивното производство, както и по сметката на ЯОС ДТ за въззивното
производство в размер на 25 лв..
В необжалваната част решението на
ЯРС е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.