№ 10304
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110152518 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 264146/25.09.2023 г. на М. С. И., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Красна поляна, бл. 16В, вх.А, ет. 1, ап. 1, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
027, вх. Д, ет. 2, ап. 72, чрез адвокат П. Г. – САК, срещу ., гр. София, бул. Витоша № 2,
представлявана от ., искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила – 05.05.2023
г. до окончателното й изплащане и сторените съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2020 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем
по досъдебно производство № 2421/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 49772/2019 г. по
описа на СРП, в съучастие с още едно лице, при условията на продължавано престъпление по чл.
270, ал.1 от НК, за това че на 04.10.2019 г. в Затвора – гр. София, при извършване на претърсване и
личен обиск на лишените от свобода от 12-та група, 13-то спално помещение, противозаконно е
попречил на орган на властта – Димитър Георгиев Кирилов - командир на отделение в Централен
софийски затвор да изпълни задълженията си – да го премести в друго спално помещение по
разпореждане на Георги Маринов Христов – началник-сектор надзорно-охранителна дейност в
Централен софийски затвор, като категорично отказвал да се премести, буйствал и крещял, бил се
държал арогантно, чупил си личните вещи и заплашвал Димитър Георгиев Кирилов и колегите му,
които присъствали с думите „много внимавайте с мен“, което било принудило Димитър Георгиев
Кирилов да го предупреди, че при неизпълнение на разпореждането ще бъдат принудени да
използват физическа сила и помощни средства. Внесен е обвинителен акт от СРП, с който му е
повдигнато обвинение по чл. 270, ал.1 от НК, и е било образувано съдебно производство - НОХД
№ 9914/2020 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав. Ищецът бил признат за невиновен в
извършването на престъпното деяние и е бил оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК с присъда № 20017652, постановена на 01.03.2022 г. по НОХД
№ 9914/2020 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, влязла в законна сила на 05.05.2023 г.
Оправдателната присъда е протестирана от СРП пред въззивна инстанция и е било образувано
ВНОХД № 3020/2022г. по описа на СГС, НО, I възз. състав. С решение № 324/05.05.2023 г.,
1
постановено по въззивното дело присъдата била потвърдена. Решението на въззивната
инстанция е окончателно и не подлежало на обжалване и протест.
Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него незаконосъобразно наказателно
производство, ответната страна му причинила неимуществени вреди в общ размер на 5 000 лв.,
изразяващи се в болка, емоционално и психическо страдание, стрес и безпокойство. Твърди, че за
времето на воденото срещу него наказателно производство с продължителност около 2 години и
половина се намирал под непрекъснат стрес, изпитвал несигурност за бъдещето, постоянна
тревога, страх и срам, че е обвинен в престъпление, което не е извършил. Твърди, че независимо,
че е осъждан и към настоящия момент търпи ефективно наказание лишаване от свобода в затвор,
незаконосъобразното обвинение му се е отразило негативно емоционалното и психически, изгубил
вяра в справедливостта и се страхувал, че ако бъде осъден за нещо, което не е извършил, това ще
увеличи престоя му в затвора. Изпитвал непрестанно безпокойство и несигурност, имал
нарушения и със съня като трудно заспивал вечер и често се будел. Нямал желание да разговаря с
никого, странял от другите лишени от свобода и дори свижданията с близките му не били в
състояние да разсеят безпокойството и притеснението, което изпитвал. Твърди, че всички тези
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от привличането му като обвиняем и
воденото срещу него незаконосъобразно наказателно производство. Моли съда да му присъди
исканото обезщетение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 05.05.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответната страна Прокуратурата на Република България в отговора по исковата
молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, счита, че исковата молба е нередовна, а предявеният
иск - неоснователен. Счита, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана. Твърди,
че спрямо ищеца е имало и други наказателни производства и присъди и представя справка от
СДВР, справка от НСлС, справката за съдимост от 25.10.2023 г. и справка от ГДИН, от които се
установява, че лицето е осъждано. Счита, че за отрицателната обществена нагласа спрямо ищеца,
за безсънието и притесненията му са допринесли и други фактори, а не само настоящото
обвинение. Счита, че не са представени доказателства за това, че органи на Прокуратурата на Р.
България по досъдебното производство са извършили спрямо ищеца действия, извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Сочи че прокуратурата не е
разпространявала официално информация за воденото наказателно производство срещу ищеца,
поради което злепоставянето му в обществото, както и пред неговите близки и приятели, не е в
резултат от действия на ответника. Счита, че не е доказан началният момент на търпене на
вредите, както и че претендираната сума за неимуществени вреди е прекомерна. Оспорва иска за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на влизане в сила на
присъдата до окончателното им изплащане. Моли съда да отхвърли иска за неимуществени вреди,
а в случай, че приеме иска за основателен, да присъди значително по-нисък размер от
претендирания. Възразява срещу претендираното от ищеца заплащане на съдебни разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено НОХД № 9914/2020 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, ведно с
ВНОХД № 3020/2022 г. на СГС. От същите се установява, че по отношение на ищеца е било
образувано и водено досъдебно производство на 22.11.2019 г. за това, че на 04.10.2019 г. в Затвора
– гр. София противозаконно пречил на орган на власт да изпълни задълженията си – демонстрирал
грубо и агресивно поведение, чупил личните си вещи и отправял заплахи към затворническия
персонал – престъпление по чл.270, ал. 1 от НК. Към досъдебното производство е приложена
справка за съдимост от 12.02.2020 г. от 26 листа, в която са отразени 27 броя съдебни акта, част от
които за кумулиране на наказанията, наложени по водените преди това наказателни производства.
С Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2020 г., ищецът е бил привлечен, а
след това и разпитан като обвиняем в присъствието на адвокат. Обвинителният акт срещу ищеца е
внесен от Районна прокуратура – гр. София в СРС на 27.07.2020 г. Делото е насрочено в открито
съдебно заседание на 27.10.2020 г. Съдебното производство пред първата инстанция е било
разгледано и приключило в 7 открити съдебни заседания, като присъда е постановена на
01.03.2022 г. и с нея ищецът е бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение. На
2
07.03.2022 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като е образувано ВНОХД 3020/2022 г. на
СГС. С Определение от 16.08.2022 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на
14.10.2022 г. Делото е обявено за решаване на 14.12.2022 г., като с Решение № 324 от 05.05.2023 г.
е потвърдена оправдателната присъда, постановена по НОХД № 9914/2020 г. на СРС. От датата на
привличане като обвиняем – 03.02.2020 г. до постановяване на решението на въззивния съд, с
което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца по повдигнатото му
обвинение, на 05.05.2023 г., е изминал период от три години и два месеца.
По делото е разпитан свидетеля Надежда Йорданова И.а, съпруга на ищеца, която не знае
по кое от всички повдигнати обвинения е бил оправдан ищеца. Дава сведения относно психо-
емоционалното състояние на ищеца, в това число, че отказвал свиждания и не можел да спи,
получавал лекарства в затвора. Бил много притеснен с оглед на това, че можело да го осъдят, без да
извършил престъплението, в което е обвинен и по този начин да се удължи престоя му в затвора.
Ответната страна е представила справки за съдимостта на ищеца и за наказателните
производства, образувани и водени срещу ищеца, като същите са приложени на л. 20-67 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
При така предявените искове и направени твърдения в тежест на ищеца е да докаже 1)
описаните в исковата молба действия и/или бездействия на прокурор от СРП; 2) описаните вреди и
техния размер; 3) причинна връзка между деянието и твърдените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3, предл. 1-во от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В процесния случай по отношение на ищеца е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т.
3 – образуваното наказателно производство е приключило с оправдателен съдебен акт.
Отговорността на държавата възниква с влизане в сила на решението.
Претърпените неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитания свидетел
относно неблагоприятните последици по отношение на ищеца, като съдът при условията на чл.172
ГПК кредитира тези показания като дадени от лице от близкото обкръжение на ищеца, негова
съпруга, която разполага с непосредствени впечатления от преживяванията му. Самото осъзнаване
от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на
ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по себе си
подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу България
(съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от
10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05). Твърдените неимуществени
вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания, накърняване на субективни права на ищеца,
признати от Конституцията на страната, влошаване на психо-емоционалното му състояние, се
установяват от разпита на свидетелката, които съдът само в частта относно притеснението на
ищеца от възможността да се удължи престоя му в мястото за лишаване от свобода при
вероятността да получи осъдителна присъда, предвид множеството му осъждания за деяния,
извършени преди повдигане на процесното обвинение. Безспорно е, че повдигането на обвинение
за деяние, за чието извършване впоследствие лицето е било оправдано, влияе негативно на
психиката на всеки човек, независимо от обстоятелствата. Следва обаче да се има предвид и
фактът, че се касае за лице, което е с дълга справка за съдимост, с множество присъди и наложени
наказания, които са били кумулирани от съда неколкократно.
3
С оглед установяване на иска по основание и като взе предвид периода на наказателното
производство, вида на процесуалната принуда по отношение на ищеца, по отношение на който не е
взета мярка за неотклонение, тъй като същият е бил лишен от свобода, поради това, че е
изтърпявал наказание лишаване от свобода към момента на повдигането на обвинението и до
приключване на съдебния процес с влязъл в сила съдебен акт, последиците спрямо лицето,
касаещи причинените неимуществени вреди, изразяващи се в посочените по-горе обстоятелства –
преживяване на негативни емоционални състояния, свързани с повдигнатото обвинение и
притеснения относно възможността престоят му в мястото за лишаване от свобода да се удължи,
като съобрази, че наказателното производство е приключило преди да изтече срока на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, наложено на ищеца, съдът намира, че обезщетение от 1000
лв. е справедливо и е съобразено с критериите на чл.52 от ЗЗД. Не се твърдят и не се установяват
по делото за каквито и да било последици за здравословното състояние на лицето, като в тази част
съдът дискредитира показанията на свидетелката като заинтересована от изхода на делото. Ето
защо, съдът счита, че сумата от 1000 лв. е достатъчна за репариране на неимуществените вреди,
причинени на ищеца от повдигнатото му незаконно обвинение. Над този размер искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Следва да се присъди и лихвата за забава
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно
05.05.2023 г.
По разноските: При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. На
ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 2.00 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, а на неговия пълномощник - адвокатско
възнаграждение в предвидения минимален размер по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС в
размер на 160 лв., предвид това, че същият е оказвал безплатна правна помощ на лицето, съгласно
чл. 38 от ЗА. Възнаграждението, съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет в
минимален размер възлиза на 800 лв., като няма основание за определяне на по-висок размер от
този, предвид липсата на фактическа и правна сложност и разглеждането на делото и
приключването му в две открити съдебни заседания. Ответникът не е представляван от
юрисконсулт или адвокат, не са ангажирани доказателства за извършени разноски, поради което
такива не му се присъждат.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на М. С. И., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Красна поляна, бл. 16В, вх.А, ет. 1, ап. 1, съдебен адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
027, вх. Д, ет. 2, ап. 72, чрез адвокат П. Г. – САК, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), ведно със
законната лихва, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца за неправомерно повдигнато обвинение по чл. 270, ал.
1 от НК по НОХД № 9914/2020 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, на основание чл.2, ал. 1, т.3 от
ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 4000 лв. над уважената част от
1000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., като неоснователен, както и да заплати сумата
от 2.00 лв. (два лева) за направени деловодни разноски по делото, съразмерно на уважената част от
4
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ., гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на адвокат П. Т. Г. с адрес на
кантората: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 027, вх. Д, ет. 2, ап. 72, за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5