Решение по дело №1008/2023 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   827/22.12.2023г.

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при секретар	Десислава Ангелова		и с участието
на прокурора	Стефан Янев		изслуша докладваното
от съдия	Златева-Найденова
по к.а.н.д. № 1008 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания  (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик  срещу Решение № 62/01.08.2023 г., постановено по анд. № 20235210200131 по описа за 2023 г. на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300047/29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му. По същество се твърди, че първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление с мотива, че в същото не е доказано по категоричен начин наличието на трудово правоотношение, базирайки се единствено на показанията на работника в съдебно заседание и на попълнената декларация на основание чл. 402 от КТ. Посочва се, че в случая било доказано реалното престиране на труд от К., доколкото в тази насока били както показанията на актосъставителя М., така и уговорките в сключения граждански договор.   

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Поддържа жалбата с писмено становище вх. № 9544/14.11.2023 г. чрез процесуален представител юрк. Шотева. Моли решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Оспорва жалбата с постъпило становище с вх. № 10539/12.12.2023 г. от адв. Т.Д..  Моли се касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд - Велинград да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения за доказаност на трудовото правоотношение, както и за наличие на нарушение по КТ, поради което счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 13-2300047/29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че в случая липсва категорична установеност на трудово правоотношение между служителя К. и дружеството „Софи и Стеф фешън“ ЕООД към датата на проверката, респ. не е установено по безспорен начин, че към процесната дата, санкционираното дружество е имало качеството на работодател на лицето Д. К..

За да обоснове този извод, районният се е мотивирал, че от показанията на разпитаните свидетели, включително К. безспорно се установявало, че тя е извършвала някаква шивашка дейност в цеха, но това не означавало, че нейните действия задължително са елемент от ненадлежно уредено трудово правоотношение, както е счетено от проверяващите и наказващия орган. В тази връзка съдът се е мотивирал, че от показанията на К. се установявало, че на съответната дата тя не е сключвала или имала намерение да сключва какъвто и да било договор със санкционираното дружество, а е била на мястото по време на проверката за пръв път, инцидентно и по молба на нейни колежки, без уговорено възнаграждение, като в унисон с тези ѝ твърдения е и посоченото от нея в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3  от КТ.

Касационната инстанция не споделя мотивите изложени от районния съд.

За да се произнесе касационната инстанция намира за установено следното:

На 14.11.2022 г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пазарджик, ст. инсп. Г. М. и Ф.А.А. извършили проверка на шивашки цех в гр. Велинград, на ул. „Христо Смирненски“ № 5А, стопанисван от „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД. На мястото били установени да шият над 10 жени, сред които Д. М. К.. По тяхна инициатива К. попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която отразила обясненото, че е на място като „шивачка“ и е там „само да покаже на момента“, без възнаграждение. В този смисъл били и показанията на К. в съдебно заседание, че е отишла на място само за да покаже на другите шивачки как се шие определен модел.

На 22.11.2022 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, от страна на юридическото лице е представен „договор за изпълнение на дейност“, с посочена дата на сключване 14.11.2022 г. и сключен с К.. При извършена справка по ЕГН на Д. М. К. в Информационната система на ИА ГИТ- Регистър трудови договори, не били установени данни за подадено уведомление за сключен писмен трудов договор между нея и „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД.

 По повод констатациите, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2300047 от 19.01.2023 г. Срещу акта било подадено възражение с вх. № 23008039/25.01.2023 г., а след това и въз основа на АУАН било издадено оспореното Наказателно постановление (НП) № 13-2300047 от 29.03.2023 г.

В съдебно заседание пред районния съд били разпитани както К., така и актосъставителят М., която поддържа, че при започване на проверката К. е била в цеха и е изпълнявала дейност като шивачка, сама на шевна машина. Била ѝ дадена декларация по чл. 402 от КТ за попълване от колегата на М., като след попълване декларациите от К. и другите лица, документите били събрани.

Установява се, че при последващата проверка в ДИТ бил представен „Договор за изпълнение на дейност“, с посочена дата на сключване 14.11.2022 г., в който е уговорено периодично възнаграждение в размер на 200 лв. дължими от „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД на Д. К., което се изплаща до 30-то число на месеца следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, както и са уговорени клаузи за инструктаж на изпълнителя К., даване на указания при работа и запазване доброто име на юридическото лице. Не е уговорен нито срок на договора, нито конкретен предмет, след изпълнението на който договорът да бъде прекратен. В съдебно заседание самата К. посочва, че към 14.11.2022 г. този договор не бил подписан от нейна страна. Даден ѝ е за подпис на следващия ден след проверката от ДИТ.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че на 14.11.2022 г., около 16:25 часа служителите на ДИТ – Пазарджик са заварили Д. К. реално да извършва дейност по шиене на място в цеха на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД в гр. Велинград. Тези обстоятелства не се оспорват от санкционираното лице. Спорно е доколко физическото и юридическото лице са постигнали договореност за престация на труд към момента на реалното му установяване.

 С оглед горните, от правна страна, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По аргумент от чл. 61 от КТ вр. с чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съответно в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Задължителното минимално съдържание на трудовия договор е разписано в чл. 66, ал. 1 от КТ и то обхваща 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.

От друга страна, чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ установява, че контролните органи на ГИТ, съответно на ДИТ, в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Тоест законодателят е дал право на контролните органи да искат предоставянето на съответната информация, но не им е делегирал правомощия по иницииране на санкция или принуда при непредоставяне на пълната информация от даден служител или работник.

Предвид горните, установява се от събрания по делото доказателствен материал, че реално на 14.11.2022 г. Д. К. е осъществявала шивашка дейност за „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД. Това се подкрепя, както от показанията на актосъставителя, така и от посоченото от К. в съдебно заседание и в декларацията по чл. 402 от КТ, че е на място в цеха, за да шие определен модел. Това по същността си представлява осъществяване на трудова дейност по изработване на продукт – ушиване на дреха. Фактът, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 61 от КТ да представи трудов договор преди постъпването на работа или това, че не е изпълнено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ за сключване на трудовия договор в писмена форма, не означава, че в случаи от вида на процесния липсва реална престация на труд по трудово правоотношение  или че липсват уговорки за съществените елементи на трудовото правоотношение между работодател и работник. Съответно липсата на постигнати конкретни договорености по някои аспекти на правоотношението или не съобщаването им на контролните органи било то с декларация по чл. 402 от КТ или по друг начин, не означава че липсва договореност за престация на труд, която следва да е оформена в писмена форма. В случая се установява, че лицето К. е била поканена от работодателя в конкретния ден в цеха за шиене и реално е осъществила престация на труд. В представения договор с дата 14.11.2022 г. не е уговорен коректен предмет с точен обем, като например да се изработи даден модел сако в 5 или 10 бройки или да се обучат други шивачи. Точно обратното, страните са приели, че К. ще изпълнява „поръчки относно изработка на мостри на сако за ушиване на ишлеме“, като за това е уговорено месечно възнаграждение, което е повтаряемо и периодично.

Освен това, представеният граждански договор, който се установи, че е  подписан след проверката, има съдържание, което включва елементи на съществуващо трудово правоотношение - задължение на изпълнителя да не злоупотребява с доверието на възложителя и да не разпространява поверителни за него сведения /фирмена тайна/, станали му известни при и по повод изпълнението на възложената работа; задължения на възложителя да проведе инструктаж относно специфичните изисквания при изпълнение на възложената работа; да дава конкретни указания при поискване; да заплаща месечно възнаграждение до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, прекратяване на договора с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна, които са права и задължения, регламентирани в КТ по повод полагане на наемен труд, несъвместими при организиране на дейността на изпълнителя по договора за изработка. Следователно, може да се направи обоснован извод, че в случая действителната воля на страните е била да уговорят престиране на работна сила, а не постигане на конкретен резултат.

В допълнение се констатира и, че  АУАН и НП са издадени от компетентни органи, същите не съдържат нередовности, досежно наличието на задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В акта и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. В НП са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението. Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН за съставянето на АУАН.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона, тъй като в случая е доказано безспорно нарушението. От това следва, че решението на районния съд следва да бъде отменено, а оспореното наказателно постановление бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото и направеното своевременно искане за разноски от страна на касатора, такива следва да му бъдат присъдени на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, в размер на 160 лева за двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 62/01.08.2023 г., постановено по анд. № 20235210200131 по описа за 2023 г. на Районен съд – Велинград, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300047/29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на  Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                    Председател:          (П)

                                    Членове:                   1.  (П)

                                                                  

2.  (П)